Едно стихотворение - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121112)
 Любов и изневяра (29686)
 Секс и интимност (14353)
 Тинейджърски (21889)
 Семейство (6466)
 Здраве (9593)
 Спорт и красота (4696)
 На работното място (3173)
 Образование (7298)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18502)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Едно стихотворение
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 1222 пъти
Здравейте. Споделям един свой опит за стихотворение, породен от скорошна истинска случка. За пръв (и вероятно последен) път ми идва муза да пиша, така че сигурно стихотворението не струва. За мен беше просто отдушник за неизразени чувства, но бих искала мнение как да го редактирам, за да става за нещо (евентуално).

Липсват ми разговорите ни
Прегръдките ти
Устните ти
Пръстите, преплетени във моите
или нежно галещи лицето ми
Парфомът

Липсват ми смехът ти
Гласът ти
Саркастичните шеги
Сладките "добро утро" и "лека нощ"

Говорехме си всеки ден
Сутрин
Вечер
Нощем
И изведнъж - мълчание
Тъга
И самота
С какво заслужих тази тишина?

Липсват ми и кратките ни срещи,
малките откраднати моменти,
липсват ми и вечерите,
които се превръщаха във нощи
неусетно
Минутите - във часове
А аз не исках да си тръгвам

Настъпва полунощ
И аз и ти се сливаме в целувка
Фойерверки
В чест на новото начало
На бъдещото "утре"

Липсва ми и погледът, който ми отправи
онази вечер, когато,
отпуснати на две кресла,
усмивките ни сляха се в една
Блаженство
Обожание

Онази вечер, когато
за първи път усетих пламък
Страст
Ръката ти бе сграбчила косите ми
Сила
И зъби, впити в нежната ми шия
Целувки

Липсва ми чувството да съм малка
Крехка
Закриляна до теб
Да чувам как сърцето ти тупти, облегнала глава на теб

Липсваш ми

Сега сама съм с мислите си
С думите недоизказани
С моментите неизживяни
С чувствата неизразени
Със спомена за теб

А ти така и не разбра
какво си значел някога за мен...
А аз така и не разбрах...
Какво направих?
Къде сгреших?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 3 месеца
hash: da29b12b48
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Много е добро, наистина много ми харесва и изразява идеално чувствата ми в момента :3 <3

 
  ...
преди: 6 години, 3 месеца
hash: ffbe78dd48
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Сгреши, че се отказа..
Не променяй нищо, прекрасно си го написала - докосна ме

 
  ...
преди: 6 години, 3 месеца
hash: 5f5ae830f5
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Живеем във време, в което всеки си мисли, че става за писател. Реално, поне една книга или един стих чел ли си някога? Защото това, което пишеш, не че е нелепо, но никак не може да се определи като стихотворение... за Бога.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 3 месеца
hash: 0414c6e3ec
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Просълзи ме...! Наистина ВЕЛИКОЛЕПНО е <3 Продължавай все така,имаш дарба развивай се все повече и повече. Успех!

 
  ...
преди: 6 години, 3 месеца
hash: d3ffb5a75e
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Номер 3, както споменах, не мога да пиша, никога не съм пробвала. Никъде не съм казвала, че ставам за писател. За пръв път ми идва такава муза и най-вероятно и за последен. Просто имах нужда да изразя нещо, което ме измъчваше, и по такъв начин ми дойде. Случайно. Не го очаквах. Аз знам, че нямам дарба в тази насока, нито имам амбиции, споделих го, защото исках съвет как да го подобря. Не е нещо, което смятам да показвам на хора, а да запазя за себе си като спомен за тези моменти.
Да, чета проза и поезия, но не виждам това каква връзка има. Все едно разглеждайки картини на Да Винчи да се науча да рисувам от само себе си. :D :D :D

 
  ...


...
преди: 6 години, 3 месеца
hash: 2b3997ff3b
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Пиши проза. Поезията определено не ти се удава.

Ето това е поезия:

Под дъжда, който чука невидим в листата,
двама крачим без път и сами.
Няма вик на дървар, ни пътека позната.
Само тъмният вятър шуми.

Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла,
като гълъб, спасен от дъжда.
Отстрани на косата ти свети изгряла
една малка дъждовна звезда.

Ако забелязваш - има рими, има ритмика, има образност, липсват досадни повторения и т.н.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 3 месеца
hash: 4b0d55db13
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Любовта е смисъла и винаги е бил, там са отговорите на много сложни въпроси, а вероятно и на всички.

 
  ...
преди: 6 години, 3 месеца
hash: d3ffb5a75e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   7, аз знам, че не ми се удава. За пръв път опитвам, а и за последен. Нямам намерение нищо да пиша. Исках просто помощ да оправя това, но явно няма да я получа тук. Благодаря все пак.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker