Окр или друг проблем?
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 2181 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 17г., живота ми е изпълнен с проблеми и лоши неща. Като цяло преди 3 години аз изпаднах в необяснима депресия, но не само това преди да изпадна в нея, аз се бях запознала с едно момиче, което е би. И така писахме си известно време, обаче аз усетих нещо много странно.. Усетих, че изпитвам нещо към нея.. Реших да я блокирам, защото си казвах, че това нещо, което правя е нередно. Мина около 1 месец и аз реших да я отблокирам, след което тя ме нарани, но това е друга тема. Та да, започнах да имам натрапливи мисли, лоши мисли и тн. и ме пратиха при специалист във гр. Варна. Пих конвулекс, стимулотон, и еголанза. Минаха около няколко месеца и положението, като, че ли беше окей. Обаче след известно време аз започнах да развивам ПА, това разбира се ми пречеше за много неща, не можех да ходя на у-ще, не можех да влизам в магазини и тн. Реших да потърся психотерапевт, след което проведохме няколко сеанса, и тя ми каза реално, че имам Социална фобия, ПР, и Окр. Беше ми много трудно като разбрах за тези неща.. Ходих известно време обаче аз прекратих, понеже започнах да имам много странни натрапливи мисли и като цяло изпитвам срам от това. Не знам защо, но тези мисли са изключително странни.. Например сексуални мисли към близки, понякога си повтарям наум различни фрази, и най-лошото е, че примерно когато се запознавам с някой нов човек, аз започвам да си говоря на ум някакви лоши неща за този човек.. Например казвам си на ум как искам този човек да умре и тн. Ужасно е... Отделно се чудя дали наистина аз харесвам момичета. Като малка имах някакви странни усещания, но не го осъзнавах. Чак сега го осъзнах напълно. Някак си момчетата не ме привличат, било то сексуално или емоционално. Просто съм доста объркана.. Интересно ми е дали някой има подобен проблем, като този..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 3 месеца hash: e76a79fa9f

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Като за начало не се опитвай да си поставяш диагноза, защото това само ще те накара да се чувстваш по-зле. Ходи при психолог, тези хора не предписват лекарства, те не са лекари и разговарят с теб, позволяват ти сама да стигнеш до отговорите, които търсиш. Изглеждаш доста объркана, но това до голяма степен се дължи на четене, лекари и лекарства. Натрапчивите мисли са нещо, с което почти всеки човек се среща. Не се задълбочавай с тях и поговори с някой, който знае как да реагира и знае какъв съвет да ти даде, за да се справиш с проблемите. Дори да си бисексуална или пък лесбийка, какво от това. По-малко човек ли си от хетеросексуалните? Вероятно е само период. Аз съм гледала порно с жени и това ме възбужда повече от обикновеното порно, но в реални условия нещата не стоят по този начин. Едно е да фантазираш нещо, да го гледаш, да ти действа възбуждащо, а съвсем друго е да изпаднеш в съвсем реална ситуация. Като съвсем наистина да изпитваш влечение и да имаш възможност, която да искаш да сграбчиш, а не да те отблъсне. За момента всички тези представи са в главата ти, но ти сигурно никога не си си мислила, какво ще е, ако наистина някоя жена започне да те целува или опипва. Всеки един лесно може да се обърка, когато мисли прекалено много и не живее спокойно и уверено. Загърби тези неща със сексуалността, гледай си ученето и прави ежедневието си забавно, все някога някой ще те привлече и ти ще разбереш какво ти харесва и какво искаш в сексуален план. Пък и няма причина да се притесняваш да поговориш с някого, не оставяй тези неща да надделеят и да те побъркат, пребори ги.

 

...

преди: 6 години, 3 месеца hash: b9a9b4e470

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

2.   Здравей. Аз съм жена, няколко години по-голяма от теб, но горе-долу на твоята възраст, след загуба на близък се започна с абсолютно същите неща при мен. Ужасно е мъчително, особено в началото, когато не осъзнаваш какво по-точно се случва. Аз не бях чувала за ОКР, ПР и соц. фобия и чисто и просто си мислих, че съм тотален изрод. До един ден, в който не се разрових малко из нета и разбрах, че не съм единствената с тези симптоми и състояния. Не останах особено доволна от прочетеното, тъй като и трите неща са доста трудно преодолими без антидепресанти, но въпреки това си обещах пред себе си, че няма да допусна ги пия. Което те съветвам да направиш и ти. Спри с всякакви антидепресанти, лекарства и т. н. Единственото, което правят те, е да подтиснат всички симптоми, но не и да ги лекуват. Това няма да ти го каже никой лекар, но ще ти го каже всеки опитал този тип "лечение". Вече 5 години се боря с тези си състояния, единствено и само със собствената си помощ и определено имам напредък. Започвам от ПР. Мога да кажа, че го излекувах напълно, в момента, в който разбрах, че от него не се умира. Колкото и наивно да звучи, един ден след дълго проучване и четене за паническото разстройство, попаднах на коментар написан под една статия. Не мога да ти го цитирам точно, но коментарът беше нещо от сорта - " Хората с паническо разстройство са сигурни, че точно тук и в този момент ще паднат и ще умрат. А истината е, че в света няма 1 случай на човек умрял от ПР. " Ако щеш ми вярвай, но след прочетеното, никога повече не получих паник-атака. Благодарна съм и до днес, на човека написал този коментар. Продължвам напред. ОКР-то го имам и до днес, особено, когато съм под силно напрежение. Мислите за секс, смърт на хора и т. н са особено мъчителни, но трябва да разбереш, че това е просто проекция на твоите най-дълбоки страхове и на нещата, които всъщност не би направила и причинила на никого, никога. Колкото повече ги допускаш до себе си, толкова повече ще те измъчват. Даже бих направила сравнение със съученик, който те тормози. Колкото повече внимание му обръщаш, толкова по-агресивен става и нападките му към теб продължават. Просто приеми и най-отвратителните си мисли за нормални, не се фокусирай върху тях и ще видиш как с времето ще започнат да изчезват. Повярвай ми, казвам ти го от личен опит, стига да имаш волята да им устоиш. Сега идва ред и на социалната фобия, която си признавам, че ми е най-трудна. Но честно да ти кажа и с нея имам напредък. До преди няколко месеца буквално не можех да вляза в магазин. Имах чувството че всички са се втренчили в мен и ме обсъждат. Започвах да треперя и да се изчервявам. В един момент осъзнах, че всъщност тези хора си имат собствен живот и проблеми и последното за което им пука съм аз. Вече доста по-добре се правям в социални ситуации, дори се опитвам да заговарям някакви хора и май ми се получава :) Много мога да говоря по тези теми и мисля, че мога да ти помогна да се почувстваш по-добре, но за жалост сайта е анонимен. Ще следя темата, ако имаш нужда от нещо, пиши ми. :) Dre3am

 

...

преди: 6 години, 3 месеца hash: 21033f1a79

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   А може ли да попитам, примерно някой от анонимните дали може да остави свой e-mail или нещо такова? Смисъл дали самият сайт позволява тези неща? Понеже много бих се радвала да се запозная с хора, коино имат някакъв подобен проблем, като моя.

 

...

горе^

преди: 6 години, 3 месеца hash: 4dedd599c9

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

4.   Здравей, аз съм минала през доста сходни ситуации, че дори и по-специфични и прочее, бих общувала с теб, аз също така съм и от гр. Варна, маааалко по-възрастна от теб. Ако напишеш Милкович в нашия така любим социален сайт би ме открила, не се притеснявай да ми пишеш. :) Горе главата! :)

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: 3a9136e8fb

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Здравейте аз съм авторката и нищо до момента не се е оправило, за момент сякаш си мислех, че всичко е отминало, ала уви. Единственото хубаво нещо е, че спрях тея боклуци, антидепресантите. Не знам какво да направя наистина, а тази година аз завършвам и имам матури, много се притеснявам, въпреки, че полагам някакви усилия с ученето, дори малки, но да. Не знам какво да направя наистина, имам огромна нужда да попиша с някого, който е в същото състояние или е преминал през всичко това.

 

...