 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Ето как умират "перфектните" двойки
преди: 15 години, 10 месеца, прочетена 6068 пъти
Здравейте! Ето и моята историйка (далеч по-скучна от други, но достатъчно гадна на моменти за самата мен:))
Това е историята на една връзка, която е на път сама да "погълне себе си" и да се разпадне от нищото.
Ето как:
Аз сьм на 24г. В момента живея в Щатите. Дойдох тук преди 2 години и също преди толкова се запознах с приятеля си (32г.), който вече е и мой съпруг от около 10 мес.
В началото не мога да кажа че го мразех, но ужасно ме дразнеше с арогантното си поведение и затова бях решила да го сложа на място, както се казва, само че впоследствие май си намерих майстора или той неговия-все още не мога да преценя...
Той е ужасно харесван от жените - красив, забавен, самонадеян и страшно сладък, когато поиска да бъде себе си. Аз сьщо сьм доста разглезена от мъжкото внимание и изобщо сме перфектната двойка според останалите. Само че при мен необходимостта от странични флиртове и непрекаснато доказване на женския ми чар и его някак поотшумяха, докато при него не е така.
Както и да е, за тези две години сме преживели заедно много неща. Наложи ни се и да сме разделени за близо половин година, защото аз все още уча в Бьлгария и трябваше да взимам изпити.
Когато се вьрнах в Щатите всичко беше още по-страхотно от преди.Открих човек, който имах чувството, че не съм познавала преди. Бяхме много влюбени и решихме да се оженим - просто ей така, само двамата. Аз не бях сьвсем готова, но той много ме молеше, а аз все отказвах и виждах, че всеки път му е все по-тежко да се измъквам, още повече не намирах и оправдание...затова го направихме.
Аз тогава работех много - почти денонощно. Той отвори собствен бизнес, но не му потрьгна отначало и дълго време аз издържах и двама ни. Това никога не ми е тежало никога, но виждах че той се чувства "смачкан"и без самочувствие... другото, което го депресираше беше, че аз съм на път да имам страхотна професия и той ще се чувства в сянката ми занапред.
И така като цяло всичко между нас вървеше повече от добре, връзката ни беше изпълнена със страст, весели моменти и се чувствахме ужасно щастливи, че сме заедно...
При едно от поредните ни премествания в нова квартира открих касова бележка за банков превод на името на бившата му приятелка отпреди няколко месеца. Знаех, че е тя защото той още в началото ми беше разказвал за нея и колко се обичали, но ги разделили разстоянията. Като си направих равносметка се сетих, че той беше поискал от мен тези пари вече не помня под какьв предтекст... много се ядосах, разбира се - казах му, имаше скандал, после сдобряване... оказа се че това момиче също живее в Щатите и нямало към кого да се обърне за пари... не ми беше приятно, но все пак не можех да го накарам да забрави миналото си - аз също съм приятелка с някои от бившите ми приятели и не бих им отказала помощ...
Е оттук нататък бях вече по-внимателна или по-точно мнителна към него и резултатът не закъсня.
Постепенно, с две думи, започнаха да се появяват все по-нагли бивши приятелки. По принцип имам достатъчно самочувствие, за да не ме впечатляват особено такива жени, ако човека до мен не им отдава значение, но когато започна да става прекалено често, ми дойде в повече.
Кархаме се, когато в мое присъствие се "лигавеше" с т.нар. "курви, които за нищо не стават". Той не искаше по никакъв повод да ми разкаже за миналото си, а аз не исках да злорадствам, а просто имах нужда да знам с какво си имам работа, за да не се дразня за неща, които са минали или излишни и да развалям отношенията ни с глупави обвинения и съмнения...
После разбрах, че в началото на връзката ни се опитвал да спи с най-добрата ми приятелка... докато съм била в съседната стая... тя тогава не подозираше, че сме заедно (заради работата в началото пазехме връзката си в тайна).
Преди 3 месеца ми се налагаше да се прибера в България с перспективата да не се виждаме за около година в най-добрия случай - аз трябваше да завърша последната си година в СУ, за да не си заубя правата... Колкото повече време минаваше ми ставаше по-тежко от наближаващото ми заминаване, най-малкото не го преживявах за първи път. Той не ми даваше да показвам слабост, защото съм го депресирала и трябвало да сме силни...
Когато дойде вечерта на полета той се разплака, аз също... говорихме за нас и всичко и резултатът беше, че аз отказах да се кача в самолета и реших, че не мога да жертвам връзката ни и ще се опитам да съчетая двата си най-важни приоритета - брака ни и професията ми...
Вече бях напуснала работата си и отидох да работя в неговия бизнес, защото той имаше нужда от човек, който да се занимава с клиентите, счетоводството, да превежда от английски и т.н.
Оттогава имам чувството, че живея в малък ад.
Непрекъснато сме заедно, което предполагам донякъде убива тръпката помежду ни.
Понеже много често ползваме един и същ е-mail и skype започнах да намирам писъмца до приятели, в които обикновено по повод на брака ни казва, че не знаел какво му станало, когато се оженил, че той (брака ни) не бил валиден в БГ за щастие, което е абсурдно!!!, че съм му омръзнала вече, колкото и да съм привлекателна...
Започнал беше да се регистрира във всички възможни сайтове за запознанства, което за мен не е голяма работа ако трябва да съм честна и все пак...
В началото не му отдавах особено впечатление, защото бяхме заедно по цял ден и знаех, че не прави нищо зад гърба ми, считах че просто се прави на интересен, опитва се да поддържа стария си имидж на playboy или нещо такова...
От няколко седмици той започна да ме избягва, да се изнервя лесно, на мен ми стана много болно, защото винаги ни е било хубаво, когато си обръщаме внимание. Разбрах, че пак е започнал да поддъража връзка (най-вече по internet) с бившата си приятелка (онази с парите).
Реших да изчакам да видя как ще се развият нещата, не обичам да вдигам излишни скандали, а и не исках да се подразни че чета кореспонденцията му, все пак не е нещо с което се гордея... В общи линии тя търсеше вниманието му, огорчена от други, казваше, че съжалява, че са се разделили и му даваше надежди, а неговите думи в последното писмо по повод на мен бяха: "Не я крия, просто нямам какво да ти кажа за нея. Сбърках, писна ми, с теб ми беше най-добре...!"
Тази нощ не спах и се опитвах да осъзная случилото се. В същото време държанието му напълно отговаряше на думите му. На следващия ден не издържах и му поисках сметка... първо стоя като гръмнат - не беше подготвен, а обяснението беше, че те така се закачали и се дразнели и т.н. Абе обърна нещата- че съм нямала право да му се бъркам в личните неща, че съм не ревнива, а болна, че съм го задушавала, че аз самата го карам да ми прави напук (е, аз лично правя напук очевидни неща, а не такива които се предполага че са поверителни и лични...), че щял да продължава колкото и да не ми се иска. Честно, хора, не ми се повтарят всички "лайна" (извинете за израза!), които чух, още повече аз знаех много повече неща отколкото показах.
Отидох вкъщи и аз си събрах багажа. Той се върна след мен. Опита се да продължи скандала, но аз не говорех, а като видя куфара откачи-започна да плаче, не ме пускаше да изляза, говорихме, молеше ми се да сме семейство, както сме мечтали, че съм най- хубавото нещо, което му се е случвало, че не било вярно и т.н.
Аз все пак не спах вкъщи. Знам-звучи малко банално, но за мъж като моя да плаче е ... потресаващо! На другия ден говорихме пак и решихме да направим взаимни компромиси - аз да не му се бъркам повече в личните неща, а той да престане с "глупостите" и да бъде по-внимателен с мен.
Мина вече седмица... аз не отварям дума за случилото се и не съм припарвала до личното му пространство, той също изпълнява своята част от уговорката, сигурна съм.
Само че той вече е на друга вълна - да ми отмъщава. Флиртува с момичетата около мен, все ме дразни, не ме е гушкал от векове, напоследък правим секс, който е все така страхотен, ако изключим, че последните пъти той все е пиян..., когато сме на работа заедно пак все така не си говорим особено, абе живот мечта си живеем!
Лошото е,че на мен ми писна вече!
Писна ми да ме има за "в кърпа вързана" (защото без да се залъгвам знам, че той ме приема за точно такава, благодарение на жертвите, които направих за него, не че вината не си е моя донякъде за това специално)!
Писна ми да се измъчвам от апатията му към мен, докато другите ме изпиват с поглед.
Писна ми да играя роли - да му крещя и да го обиждам, за да не се покажа по-слабата, а после да ми се иска да си отрежа езика; да не му говоря и да се държа надменно, за да разбере, че ме е засегнал и не ми е все едно, да се опитвам да поддържам интереса му с известна дистанция...все женски номера!
Писна ми да го впечатлявам непрекъснато и все да измислям нови неща за да сме си интересни и да ни е весело и приятно един с друг.
За мен чувствата не са умрели - даже напротив, усещам че и за него е така, но ми се струва, че нещата започват малко по малко да върват по наклонената плоскост...и ме боли от това, защото точно с този човек не ми се искаше да е така. А дали не е заради брака???
Уф, не излезе точно така както я мисля и чувствам тази история, но горе долу е това!
дано не съм ви отегчила...
Не искам да оставате с погрешно впечатление - аз не съм ни най-малко "отчаяна съпруга", съкрушена търсеща изход и съвет жена или нещо такова.
Просто това е моят опит в брака до момента и исках да го споделя с вас.Тук (в Щатите) е много трудно да намериш среда, да не говорим за истински приятели. Нямам си и "душеприказчик" - все съм сред момчета, повечето от които са приятели на мъжлето ми, другите не ги интересуват такива неща, а останалите... е можете да си представите какво искат от мен...така, че няма с кого да споделям такива неща.
Надявам се моята история да бъде полезна за вас, а ако някои има мнение по въпроса, с най-голямо удоволствие бих го чула!
и още нещо:
Ей, момчета, слезте вече на Земята и се огледайте кой стои до вас!
ами това е от мен !
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 15 години, 10 месеца hash: ec9faa08cb |
|
1. Вижда се, че си интелигентна жена. Сигурна съм, че си хубава и "оперена" мадама. И нямаш нужда от съвет.
Просто направи това, което трябва, докато не те е смачкал. Не се и съмнявам, че ще се справиш със различния си живот след НЕГО.
|
| преди: 15 години, 10 месеца hash: 701b8e2186 |
|
2. Напълно подкрепям номер 1, пак и щом са стигнали нещата до навик и то прекалено рано, рано или късно ...
|
| преди: 15 години, 10 месеца hash: 3e5e9d266d |
|
3. Прочетох с интерес това което си писала, замислих се над коментарите сащо, да разбира се, че ще се справиш и без него. Въпроса е дали искаш да се справяш без него, и дали вярваш, че ще баде както е било? Според мен няма, нещата дори и да не се завартят в тази насока в "брака" в един момент нещата си варвят по течението и страстните моменти са все по малко,остава уважението, а а ко то липсва... не е хич на хубаво...
Ако послушаш сарцето си там ще намериш отговора на вапросите си, НО трябва да изключиш всичките си мисли... :)
Бъди все така лъчезарна (такова усещане имам и не мисля че бъркам) късмет!!!
|
| преди: 15 години, 10 месеца hash: f157504b2a |
|
4. Не искам да съм песимистична, но ми се струва, че както са тръгнали така нещата ще си продължат и така занапред дори и да има известни затишия. Твоя съпруг по начина по който си го описала според мен е човек, който винаги ще търси вниманието на другите жени и няма да оцени какво има до себе си. може би страда от някакви комплекси или не знам какво си, но много ми прилича на моя човек, с когото се срещам. Да не би твоя да е зодия скорпион?
|
| преди: 15 години, 10 месеца hash: fac05e8de6 |
|
5. Здравей, прочетох твоята история, позната ми е до болка говоря за типажа мъж, и мисля че ключа към успеха е просто да го оставиш, няма да се оправят нещата докато не те загуби, само тогава ще си даде сметка за теб. Сигурна съм че това че си красива, умна, борбена и всъщност всичко повече от това което той е можел да иска му създава комплекси. Пожелавам ти успех.
|
...
| преди: 15 години, 10 месеца hash: ed2301bb7c |
|
6. Думите ти описват една доста силна жена, която се е изправяла пред доста трудности... историята ти е вдъхновяваща бих казала дори... ти си мъжко момиче и който и път да избереш ще се справиш отлично.. и съм съгласна с номер 3 ..късмет!!!
|
| преди: 15 години, 10 месеца hash: 87f5ad4d60 |
|
7. Здравей мило момиче! Изглежда, че си интелигентна дама, съдейки по това което ни пишеш и начина по който се изказваш... Харесва ми твоето мислене, но не проумявам защо продължаваш да стоиш при този човек и чакаш да се върнат онези мигове в, които сте били наистина щастливи... да но според мен това е МИНАЛО и е време да сложиш една голяма черта на вашата връзка, време е да се огледаш наоколо, ти си толкова млада, животът продължава и се надявам да срещнеш човек, който наистина те заслужава... Успех!
|
| преди: 15 години, 10 месеца hash: fca420215b |
|
8. МММ доста позната история, това явно е някакъв синдром и все на такива жени се случва! Този тип "мъже" не знам дали имат оправия и аз го имам един такъв и вече съм сигурна че проблема е в мен защото не мога да се откажа от него! А той дори да го погледна не заслужава!
Същата история съжалявал бившата приятелка, прави се на интересен пред приятелите, финансови проблеми, смачквала съм му самочувствието щото съм била по умна и ала бала портокала! разделяме се за известно време и пак той започва да ме търси и пак не може без мене и аз пак се размеквам до безобразие и седмица две максимума беше 2 месеца всичко е наред и до там, после старата песен на нов глас!
Но веднъж загубиш ли доверието към някой и край все се съмняваш с повод и без повод, веднъж обиди ли те и после все не получаваш необходимото внимание и все изкача някой проблем! И седя и си блъскам главата и единствения на който се вреди съм аз защото ми става все по трудно да се концентрирам и колкото повече искам да се откъсна от него толкова по трудно става и не знам къде ще му излезе края! И все си казвам той ще се промени и той все го казва, но идеята не е в това! Не знам дали сте забелязали, но предимно жените се опитват да променят мъжете!
Те ни приемат такива каквито сме, а ние колкото и да са перфектни се хващаме за най дребния им недостатък и почваме да ровим да ровим и от там изкачат още 1005 недостатъка и ... няма да продължавам при всеки е различно! И сега съм се оставила по течението и рядко се виждаме и съм му казала че всичко вече зависи от него, че аз ще си живея живота и ако се появи някой добре дошъл и че с това му поведение в него няма нито една миниатюрна частица която да ме задържи! аз повече няма да казвам какво искам достатъчно сме ги дъвкали всички проблеми ако иска да е с мен и ако ме познава ще знае как да се държи и тъка!
Вече 2ри месец и все по рядко и все по рядко се виждаме и още ми е болна тема и още си живея като кон с капаци, но не виждам как мога да се оправя в тази ситуация! и така .... никога не съм се чувствала толкова унизена самотна и без воля, имам чувството че човека който бях с негова помощ се изпари! Много не се вписвам в темата, но какъвто и съвет да ти дам знам че само ти единствена можеш да си помогнеш! И само мога да предполагам колко ти е трудно да се откъснеш от него и как с всяка обида вместо да изстиваш все повече те пари и т.н. Мога да продължавам до безкрай има още толкова много по тази тема, че не ми се мисли!!!
|
| преди: 15 години, 10 месеца hash: 4e919c5ee1 |
|
9. И на мен ми звучи адски познато. Мисля точно като 8. Имам чуството че на такива мьже им трябва просто жена за параван за да се чустват силни и смели и ако я няман все плачат. А ти искаш ли да бьдеш параван?
|
| преди: 15 години, 10 месеца hash: 8da5cab6f0 |
|
10. от №8: Не знам дали правилната дума е параван, с риск да прозвучи малко пресилено просто си мисля, че няма от къде да получи такова внимание, уважение, добро отношение, любов и т.н и го осъзнава и му е добре тъка, но и му е добре да си прави каквото му е кеф и понеже както казва авторката на темата ме чувства "в кърпа вързана" и си му минават номерата!
Знам че само аз съм потърпевша, осъзнавам страшно много неща, но сякаш напук на всичко не мога да се откажа ей така просто с лека ръка! Не ми липсва мъжко внимание напротив, но за сега не съм усетила такова привличане към друг мъж! Много е специфично, нямам приятел или приятелка които да не ми се чудят на акъла и аз самата си се чудя и търся начина по който да прекратя всичко, но едновременно с това надеждата ми да сме заедно не умира. Надявам се, че ще му дойде акъла в главата, че ще се промени отношението, че аз ще съм по толерантна (макар че незнам колко повече) и тъка в един непрекъснат цикъл . . .
Бих се радвала да поговоря с всеки на тази тема и на други разбира се :) mim.st@abv.bg
|
...
| преди: 15 години, 10 месеца hash: 26f189b76b |
|
11. Наистина си интелигентна мацка.... Какво да ти кажа, историята ти е дълга но има къс отговор... Ти си пораснала след срещата си с него, а той не е. Продължавай напред. Мъжете растат по-трудно. Ако го обичаш може и да го накараш да "слезе на земята" ако не си потърси някой друг напълно различен тип характер, понякога противоположностите се привличат.
|
| преди: 13 години, 17 дни hash: 1f69a521c1 |
|
12. От авторката:
Мили момичета и момчета, много пъти се канех да пиша отново по темата, но все си заравях главата в пясъка и се отказвах...
След няколко години... и ето какво се случва при мен:
С мъжа ми сме все още заедно, поне формално. За последните години преминахме през какво ли не-работа, уволнения, смяна на квартири, пътувания от и за чужбина, кратки раздели, 2 мои аборта, въобще перипетии от всякакъв вид... И целият ми опит до момента ми крещи все по-силно, че е трябвало да взема "фаталното решение" за нас отдавна, че нямаме бъдеще заедно!
С две думи- от няколко месеца сме в България- аз завършвам образованието си, тъй като бях прекъснала за известно време, той се лекува, затова се и прибрахме-аз да уча, той да се "ремонтира"...
Как да ви опиша как се чувствам-ами зле!!! Чак сега, на родна земя, усещам колко много се разминаваме, колко много "не сме един за друг"; колко са се завишили критериите ми; колко много неща искам да получа от живота; колко искам да се отърва от "кепенците", които сама си бях сложила в последните години...
Заблудата ми се разсея, както винаги- с гръм и трясък и прогледнах, пак както винаги-изведнъж!!! От терзанията ми по повод неговото самонадеяно и вятърничево поведение вече няма и помен, защото повярвах в себе си и той вече не е човека, за който си заслужават всичките ми жертви... Започнах да се самоуважавам, да виждам и "ближния" без розовите очила, да си давам сметка в какво съм се забъркала и кой точно "стои срещу мен", да го намразвам полека-всеки ден все повече. Осъзнах, че докато бяхме в САЩ бях снижила критериите си на 100%, а и мъжът ми там плуваше във свои води и не си личеше толкова културната, манталитетна и каква ли не още разлика между нас... Сега обаче нещата са различни-припомних си от къде идвам и накъде отивам... А може би съм пораснала... скоро четох някъде, че всяка възраст си имала своите изисквания от партньора... на 20-секс и емоции, на 30- стабилност и разбиране, на 40, на 50... не помня...
Аз съм от средностатистическо, но образовано семейство, с принципи, амбиции и т. н.... Той е от по-обикновено семейство... без амбиции за бъдещето, свикнало да живее ден за ден, благодарение на дребни далаверки и "прецакване" на ближния...
От както сме тук открих доста неща за "половинката" като например, че не може да напише грамотно 2 изречения на български (не, че на английски може), че е страшно нерешителен и комплексиран (на фона на самоуверения и амбициозен мачо, за който се представяше успешно доста време), че е свикнал да върша всичко вместо него(просто защото му нямах доверие че ще се справи достатъчно добре)... Няма да навлизам в подробности, но за момента се налага да живеем у нас и положението е повече от напечено- той не общува са нашите (все се крие в стаята ми), а когато се опита да "върже" две приказки е пълна трагедия-все изръсва някаква глупост и после трябва аз да се червя и да се опитвам да излизам от положение. С една дума-правя се на шут...
Но сега е болен-няма кой да се грижи за него освен мен, защото "мама" му не трябва да знае, че чедото й е зле-щяло да й стане нещо, да й навреди, да се поболее горката... Да де, ама мен пита ли ме някой как се тича до болницата на свиждане (кола не ми се полага), как се уговарят лекари, прегледи и т. н., как се поддържа домакинство (защото у нас всички работят), как се ходи на лекции, как се взимат изпити наведнъж... Как да бъда компетентна по всички здравни въпроси? Как да се разкъсам на 10 и да бъда все пак весела и приятна? ... Как да сменям превръзки, да къпя, да бърша задници, да режа нокти и да искам да правя секс? Как да отговоря на очакванията, как да се почувствам по-добре, как да си запазя психиката?
На няколко пъти говорим за плановете ни-той все не знае, трябвало да се възстанови и после щял да решава, имало време... Да учи или нещо подобно не иска и да чуе, за работата пак не знаел... У нас вече не искат да го видят...
Усещам как родителите ми се дистанцират от мен и от всичко-все си търсят поводи да не са вкъщи; все по-рязки реакции срещам от роднини и приятели; все по-трудно ми е да вървя с високо вдигната глава... Все още нямам смелост да запозная т. нар. ми мъж с малкото ми останало обкръжение за тези години в чужбина, срам ме е донякъде-признавам си... За почивки, излизания, парцалки и т. н. вече и не мисля, изцяло съм се съсредоточила да взема живота си в ръце и въпреки, че все още мисля, че имам шанс да изплувам, все повече си давам сметка какво съм изгубила и какво ме чака занапред... Не съм легнала да умирам, както се казва, но явно последствията ще бъдат доста сериозни и не бях съвсем подготвена за тях... Много ми е тежко!!! А знам, че съм способен и що-годе интелигентен човек, затова понякога ми се иска да бях глупава и наивна и да не си давах сметка какво се случва около мен, да живея ден за ден, да нямам мечти, които макар и осъществими, да ми се изплъзват по малко с всеки ден...
И въпреки всичко за мен мъжът ми не е лош човек-работлив е, не е злобен, обича ме (хаха поне в последните години, откакто си "показах характера"), помага ми доколкото може и т. н., но тази нерешителност, липсата на каквато и да е амбиция и неспособността да си тежи на мястото в съчетание с всичко, което ви описах просто ме отвращава... Разбирате ли, че вече няма за какво да си говорим дори...? !
А всъщност защо не си призная-не искам вече този човек до себе си!!! А може би и не искам да съм себе си, поне не такава, каквато се познавам... Какви ли не мисли ми минават през главата-от това, че не съм наред и трябва да отида на психолог (дори имам час за след седмица), през идеята да се върна в САЩ и просто да избягам и да се опитам отново да изградя всичко от нулата дори и без мечтаната професия (което ми се струва най-лесно за момента, защото самата държава там би ми дала шанса да го направя-просто така е устроена), през обмислянето на самоубийство...
Както и да е, мисля да не се включвам повече по темата, без друго е вече "стара", но не можах да се въздържа... Номер 8, ако не се лъжа просто беше предрекъл/ла всичко, което се случи, подозирах го още тогава, но нямах смелост да направя каквото и да било :(!!!
Дори и никой да не прочете това след толкова време, наистина много благодаря на всички, които ми писаха!!! :)))))))
|
| преди: 13 години, 17 дни hash: 1f69a521c1 |
|
13. Отново от авторката: Номер 11 "отговорът" ти е много по-точен, отколкото бих могла да го дефинирам самата аз! Просто ми трябваше време да го осъзная! :)Поздрави!
|
| преди: 13 години, 17 дни hash: c25c9b94c7 |
|
14. тои няма да се промени никога махаи си го от главата и това е. аз ако съм на тебе щяж да ида да си купя самолетния билет. тичаи да го лекуваш за тебе кои ще тича. моя любител на жени го отрязах като след 4 месеца бях бременна и не съжалявам след 10 години срещнах подходящия човек и си събрах багажчето детето на самолета и хич не ми пука за рода и кои какво искал. може да съм била в по добро положение щото и баща ми имал такива истории и си знам кво следва
|
| преди: 13 години, 17 дни hash: 4b40881df1 |
|
15. Оооо Боже, по-добре режи до кокъл. И за него ще е по-добре. Ще намери, по-точно ще се върне в своята си среда и ще бъде себе си. А ти - ти можеш, и имаш да взимаш толкова много от живота!
Отърси се, вдигни високо глава и продължи!
|
...
| преди: 13 години, 16 дни hash: 7f8e9e307f |
|
16. А МОГА ЛИ ДА ПОПИТАМ САМО ЗАЩО СИ СЕ ОМЪЖИЛА ТОЛКОВА НАБЪРЗО?
ВИЕ НЕ СЕ ПОЗНАВАТЕ ОСОБЕНО СПОРЕД МЕН...
ЧОВЕ СИ ЛИЧИ СЛЕД 5ТАТА- 6ТАТА ГОДИНИ..
|
| преди: 13 години, 15 дни hash: 173ac69120 |
|
17. Чувствам се по подобен начин и съм в подобна ситуация. За съжаление е така с привлекателните мъже, те са свикнали на внимание и сами си го търсят в някакви периоди. И аз не знам дали има изход. Не мисля, че такъв човек може да се промени. Той винаги ще обича себе си повече от теб...
|
| преди: 13 години, 5 дни hash: b74f7ca8e2 |
|
18. И аз изпитвам подобно нещо на гърба си. Ние в къщи сме като във филма, , Войната на семейство Роуз"Моят мъж по всякакъв начин се опитва да ме вбесява, лигави ми се като хлапак а е на 46 г. И той така си мисли, че нямам изход и може да си прави каквото поиска, но нервите ми не издържат вече.
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 43cd4babf8 |
|
19. Авторке, ще си позволя да изкажа и аз мнението си. Не веднъж съм казвал, че връзката между двама души е като революцията. Най-важно е не да вземеш властта, а да я задържиш. За първото се иска кратко усилие, за второто - продължително. Ако и двамата не правят такова усилие, връзката е обречена. От историята ти е ясно, че при вас това се прави само от едната страна. Извода се налага от самосебе си. Дори да не ти харесва, той е само един. А това какво щяло да се случи с него, с майка му и т. н.... , това са пълни дивотии. Ти колко живота мислиш, че ще живееш, че да посвещаваш един на някой друг?
Отговори си на този въпрос и мисля, че ще ти стане ясно какво си длажна да провиш.
Успех!
wanderer
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: a9a0d64849 |
|
20. ЗАРЕЖИ ГО ТОЯ ТЪПАК!!! МОЙЕШ И БЕЗ НЕГО!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
