Споделена история от Любов и изневяра |
Любовта може да те направи най- щасливия човек, но и може да те съсипе за част от секундата!
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 1245 пъти
Здравейте!
....
Нека се запознаем!
Аз съм момиче на 19 години, изключително всеотдаен човек, човек който трудно се привързва, но може да обича с цялото си сърце и душа, затворена личност , човек който обича да се бори и за него невъзможни неща не съществуват, човек който не се смята за интелектуалец, но притежава сърце пълно с доброта и честност, да както всеки нормален човек си имам и добрите и лошите страни ! :) Но ненавиждам лъжите!!
Пиша този пост, поради простата причина че изпитвам нуждата да споделя, незнам колко дълъг ще стане.
-> В тази крехка възраст, аз наистина преоткрих любовта, намерих смисъла на всичко съществуващо, защото с любимия човек всичко е прекрасно, вълнуващо и има смисъл!
След 4 годишна връзка, аз обичам половинката си повече от мен самата, годините не са толкова много, но всичко преживяно, беше толкова истинско и красиво, като в приказките!
Обичам момчето си, но допуснах една непоправима грешка ..
Позволих си да бъда зависима от него психически ,физически , емоционално та даже и финансово. Толкова силно съм привързана, че ако се случи нещо аз, аз .....ще се срина!
Никога съм нямала толкова близък човек, даже и родителите ми не са ми били толкова близки, колкото той..
Толкова чисто и искрено го обичам, този човек че започнах да ставам обсебваща. Живея в страх да не му омръзна, все пак той е само на 24 години и живеем заедно от около 3 години, страхувам се да не ме замени за някоя по-красива и по- умна жена! Постоянно му проверявам телефона ( естествено той си изтрива историята), няколко пъти се натъкнах на порно, вярвай те ми сърцето ме заболя, така ме заболя че просто в него момент ми се прииска да съм мъртва! Той е много привързан психически към брат си близнак, постоянно си говорят на всякакви теми, много си споделят и евентуално човек когато вече е споделил на някого не изпитва нуждата да го прави вече и аз оставам план Б.
Честно да си кажа изпитвам един вид ревност, чувствам се пренебрегната, аз съм му толкова всеотдайна, но не получавам същото, от което повярвай те ми боли ! Напоследък започна да ме пренебрегва изключително много като жена, от година не ми е казвал че ме обича и че аз съм неговото момиче, толкова силно желая да чуя тези думи че ми се пълнят очите! :(
Не искам много, искам просто да се чувствам желана и обичана, само от него ! Преди винаги като се карахме, просто правихме секс и всичко се оправяше, отдавна вече не е така.
Все ми натяква че мисля много детски, че прекалено много го ревнувам и да бъда над нещата, аз съм му казвала да ме остави като мисля детски, защо още е с мен, а неговият отговор беше че няма да мога да го преживея и че някой ден ще порасна ... Винаги се е опитвал да ми набие мисълта че няма да мога без него и да успея!
Другото нещо, което ме убива е че му нямам никакво доверие, самите съмнения ме убиват. Много неща преживях ме, колко сълзи изплаках за него.... И да винаги съм му казвала, това което пиша и на вас, но за жалост няма промяна :)
И така любовта е нещо красиво, нещо което не може да се опише с думи, правите толкова щастлив, но и в същия момент може да те направи най-нещастия човек на земята !
Когато се влюби те, просто внимавай те с постъпките си, никога не допускайте когото и да било толкова близо до вас, защото после ще ви боли!
Аз не съм поредната "луда" приятелка, просто съм влюбена! Знам че не е правилно, това което правя, но как да спра сърцето си.
Ако имате някакъв коментар по темата, моля ви споделете, да чуя чужда гледна точка от по- опитни! :)
|
