Аз ли изисквам много от него? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120670)
 Любов и изневяра (29587)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6437)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18389)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Аз ли изисквам много от него?
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 2004 пъти
Здравейте! С приятеля ми сме заедно от 3 години, от начало всичко беше повече от добре, но от миналата година насам се караме системно и то 90% от случаите, заради майка му и баща му. Проблемът е в това, че сме израстнали в съвсем различни семейни среди и имаме доста различни виждания.
Например в моето семейство майка ми и баща ми работят и се трудят, за да могат да си осигурят всичко от което имат нужда, не чакат на мен и брат ми да ги издържаме, а родителите на приятеля ми чакат едва ли не на издръжка от него, майка му до скоро не работеше, а баща му само му помага от време на време, сега тя взима добра заплата според българските стандарти и баща му си изкарва нормални пари и все не им стигат парите, искат пари за щяло и нещяло, по този начин го правят зависим от тях ние се съобразяваме с тях и т. н... Нормално ли е здрави, зрели хора на средна възраст да очакват, че сина им е длъжен да ги издържа? А после този човек като реши да си има деца, семейство кой ще издържа по-напред? Опитвала съм се да разговарям много пъти на тази тема с него без да го засегна, но той се ядосва и естествено винаги защитава тях, някак си във всички ситуации ги поставя на 1-во място. Според вас мога ли да водя самостоятелен живот с такъв човек или по-добре всеки по пътя си.. Постоянно сме под сянката на родителите му не стига, че са обсебващи и знаят 24/7 къде сме, какво правим, понеже звънят през 2, 3 часа, съсипаха ни една почивка заради ината на баща му, постоянно го разпитват и се месят в нашата връзка, често идват с нас като ходим някъде, а уж сме се разбрали да излезем двамата и така.. Чист пример решихме да правим ремонт, понеже наистина има голяма нужда от ремонт, а баща му възрази какво щял да ремонтира всичко си било окей. Във всяко едно отношение те се месят и явно го правят несъзнателно, майка му си влиза и излиза от нашата стая, когато си поиска все едно ние сме на 5 и не водим полов живот... Не ме разбирайте погрешно, просто цялата тази зависимост ме вбесява едва ли не като съм с него, съм и с неговото семейство. Съветва се с майка му за всичко и когато се скараме, винаги изтъква, че семейството му е най-важно и аз съм опитвала да го отделя от тях. Знам, че семейството е опора, но всичко би трябвало да си има някакви граници, просто аз нямам спокойствие, те винаги звънят или направо идват без да предупреждават вкъщи, някак си не мога да приема всичко това за нормално. Те имат и дъщеря, но от нея не искат пари и не ходят постоянно в къщата на мъжа и. По този начин аз не се чувствам добре в тази връзка и всичко това ме дразни много, но оставам заради него и все си мисля, че всичко ще се нареди... Мога ли да водя пълноценен живот с такъв човек според вас и в мен ли е проблема?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 1 месец
hash: 5dfccd0028
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Ами ако точно си е дал сметка за това и е възнамерявал да го обсъдите? Ей хората бъркат . Грешат. Но не е непоправимо. Защо този фатализъм и драми. Не може ли да се говори с човек да муро. се представят фактите, каквито не са ОК и възможности за промяна. Към Добро. Не сочи се недостатък, който е генетично заложен. И единствен о можв да се прокоментира за да отбележи поредната деформация в портфолиото.
Утре вече е късно за любов. Живей днес

 
  ...
преди: 6 години, 1 месец
hash: c25566ab12
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Разбирам те напълно, защото бях в много сходна ситуация. Родителите на приятеля ми изкарват повече от добри пари, двамата имат собствен малък бизнес и са много оправни с финансите, взимат и наеми от различни имоти. Те изискваха приятеля ми да плаща голяма част от сметките, а той почти по цял ден беше на работа или навън. Не учеше, защото трябваше сам да плати цялото си образование, което е много трудно за млад човек, който поема различни сметки и купува неща за битово ползване в дома. Прибираше се, за да се изкъпе и да спи, дори не се е хранил там през повечето време. Той не можеше да се откъсне от това, приемаше, че е нормално родителите му да му искат пари за сметки, защото и той живее там. Даваше им купони за храна на стойност 80лв, плащаше интернета, плащаше тренировките на брат си и сметките се деляха, като той поемаше своя дял. Поискаха от него да изтегли заем. Правят ремонт, за който не плащат само те, а още и половината рода. Не възприемам подобно поведение за нормално, но на приятеля ми му се струваше честно, макар и хиляди пъти да ми е обяснявал, че никога не би поискал подобни неща от децата си. Когато е бил малък всичко се е свеждало до пари. Ако отиде с тях на работа, ще му платят. Ако свали тапетите, ще му платят. Да готви, да чисти и да пере са му задължения, за тях не се плаща. Лудница. Имах големи притеснения, когато решихме да живеем заедно. Бях му се месила, признавам си, че неведнъж сме говорили и съм показвала голямо несъгласие, което е водило до скандали. Затова спрях да се бъркам и да изказвам мнение, той знаеше какво мисля, аз знаех, че не ми е работа да коментирам. Поставих единственото условие да живеем самостоятелно, макар и да имаше празен апартамент, в който можеш да се нанесем. Всъщност, там също щяхме да плащаме наем, но щяхме да плащаме на родителите му и на мен ми се стори крайно неприемливо. Та, изнесохме се и всичко се оправи. Дори ни подариха сервиз и готварска печка. Не го търсят за пари, само понякога му се обаждат за помощ в бизнеса, той не си търси заплащане и аз съм съгласна с това. Когато заживяхме сами, той стана коренно различен човек. Сега е по-спокоен, меко казано не му пука, ако някой от нас вземе по-ниска заплата, защото е решил, че ще се справяме както можем сами. Това беше и моето условие. Наложи се веднъж да ги помоли за малка сума, после я върнахме, нямаше как иначе. Обратното също се е случвало, помогнахме и ни върнаха парите. Самото отношение не му допада, приема родителите си като приятели, с които понякога си помагат финансово все едно са си банка, но без лихви. Не го приемам, но това не бърка нашето живеене, така че се научих да не го мисля. След една година дори сам пожела да учи задочно, справяме се. Теб те засяга само как той размишлява за живота след изнасянето от дома на родителите му. Важно е да знаеш, че изнесете ли се, вие наистина ще сте самостоятелни във всеки смисъл. Тоест, вашите финанси да са ваша работа, решенията да се взимат от вас двамата заедно, да се справяте без чужда помощ и ако вие оказвате помощ, да не е постоянно и насреща да има разбиране. Гледай да не се месиш в семейството му, няма как той да не се ядоса. Докато тези неща не пречат на твоето лично съществуване, теб не те засяга и нямаш право да коментираш. Ако си имаш работа с мамино синче, никога няма положението да се оправи, в противен случай всичко ще е наред. Парите не стигат на никого, на вас също няма да ви стигат, но човек се учи. Те, като възрастни хора с опит, трябва да могат да се справят със сметките си, същото важи и за вас.

 
  ...
преди: 6 години, 1 месец
hash: 2593be2365
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Същата работа като при мен, само, че аз съм мъж и имахме брак и дете. Родителите и (най-вече майка и) не я/не ни оставиха на мира, докато не ни разведоха, т. е. питаш за бъдещето-неясно с не добри перспективи, ако попадна пак на такъв зависим човек от родителите си, особенно да застава на тяхна страна и да ме пренебрегва, без да се замислям и бия шута

 
  ... горе^
преди: 6 години, 1 месец
hash: a269ab5f5f
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Ако той сам не поговори с родителите си по въпроса и не го смята за нужно, няма какво да направиш, или ще търпиш или ще се разделите. Не си написала на по колко години сте, не че е от голямо значение, но докато не се изнесете, няма да се оттървете.

 
  ...
преди: 6 години, 1 месец
hash: e9ed457427
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Маминка и татинко, сериозно ли? Опора са, да, но това тяхното е обсебващо. Не опира до парите дори, всичко е въпрос на контрол... къде им е синчето :(
Мисля, че след прочетеното бих казала всеки по пътя си, защото ако той доброволно не се откаже от емоционалната си "зависимост" към тях и не защити теб, то просто ти ще се изтощиш и бавно ще вървите към край на отношенията си. Не мисля, че това е вариант.
Все пак, за да не изляза твърде консервативна и ако не успееш да проведеш един смислен разговор, след който да ИМА реален резултат, започни да се правиш на ударена, бе! Спри да излизаш с него под предлог, че техните ще звъннат и т. н. Започни да си разцъкваш с него предимно, тествай чувствата му, ти си жена - аз ли да те съветвам за това? ! Инстинкт за самосъхранение се нарича.
Щом раздялата вече е обмисляна може би като краен вариант, както си упоменала, мисля, че моята идея е валидна. А колкото до родителите му - бъди хладнокръвна в отношението към тях, но не вулгарна, дръж се на положение и разстояние от тях.
Човек търпи, търпи, ама това не е бездънна каца.

 
  ...


...
преди: 6 години, 1 месец
hash: f53ae981b0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Проблемът е, че той иска да си направи ремонта там, понеже там му е бизнеса (има малък бизнес) и иска да живеем там и да си работи, а всичко това не знам дали ще мога да го изтърпя. Иначе умишлено не контактувам често с родителите му, но няма особена разлика..

 
  ... горе^
преди: 6 години, 1 месец
hash: 1d781517c6
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Не искаш прекалено много от него - нормално е когато човек порастне да се отдели от родителите си физически и емоционално и да сформира собствено семейство, да поеме отговорност за него и жена му и децата му да са на първо място. Да уважаваш родителите си не означава да поставяш техните нужди над своите собствени или да им даваш парите, които би заделил за сватба, апартамент, деца и т. н. От историята разбирам, че живеете отделно, но приятелят ти е емоционално зависим от родителите си, сигурно им споделя за кавгите ви и те му казват, че трябва да са на първо място и ти искаш да го отделиш. Това е родителски егоизъм и няма нищо общо със здравословните отношения в семейството. На един етап от живота връзката се променя от родител към дете на възрастен към възрастен. Родителите му трябва да уважават вашето лично пространство - да не се месят във всяко решение, да не са информирани 24/7 какво правите, да не си идват когато си поискат - вие сте зрели хора, това е вашият дом и това е вашата връзка, а връзката се случва между двама. Нещата могат да се оправят чрез поставяне на граници, но с мъжа ти трябва да сте на едно мнение и той да ги наложи тъй като това са неговите родители. Например, казва им, че трябва да се обаждат преди да дойдат и, ако се появят ей така, просто не им отваряте или казва на майка си да не влиза в спалнята и, ако тя влиза, просто заключвате. Ще се опитват да го манипулират чрез вина, но ако сте твърди и постоянни, ще са принудени да се съобразят и ще видиш колко по-спокойно ще ви е и колко по-щастливи ще бъдете. Лошото е, че явно доста го манипулират и са му промили мозъка, че те трябва да са на първо място и той не трябва да се отделя от тях. Когато си изказваш мнението го озлобяваш, покажи му тогава неутрално мнение - заведи го на психолог или просто му пусни да чете статия от интернет за емоционалната зависимост. Скоро четох Вашите слаби места на Уейн Дайър - там има цяла глава посветена на този проблем и как родителите манипулират, за да останеш зависим от тях, което в крайна сметка те прави нещастен. Щастието е да споделяш и лошото и хубавото с жена си и детето си. Никой не е станал щастлив като е живял с мама и тате или е пренебрегвал собствения си живот заради тях. Ако така не успееш да го убедиш, зарежи го. Знам, че звучи крайно, но ти това ли заслужаваш - винаги да си на второ място и ти и децата ти ще са така, а като се появят и те, ще стане още по-лошо. Няма да имаш думата как да възпитаваш собствените си деца и само ще те тъпчат и изнервят. Успех :).

 
  ...
преди: 6 години, 1 месец
hash: a9bad24e6f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Покажи му написаното тук ако и тогава не говори с тях и нищо ни се промени го остави

 
  ...
преди: 6 години, 1 месец
hash: f53ae981b0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Авторката: ( авторката също и номер 6)
До номер 7: Да, на този етап ние не живеем заедно, поради тези причини. Подкрепям мнението ти на 100%, точно това се опитвам да му обясня, че искам самостоятелност в нашата връзка, което е нормално. Те са един вид приоритет за него и следва тях, живее по техния начин на живот. Ако създадем семейство след време сигурно пак те ще са на челното място. Не знам винаги, когато се помъча да говоря с него той не ме разбира и започва да ги защитава, били цял живот неотлъчно до него, подкрепяли го и т.н, но не следва ли семейството, което създаде да бъде на 1во масто за него все пак това е живота всеки създава рано или късно свое семейство...

 
  ... горе^
преди: 6 години, 1 месец
hash: 5f3aa5533f
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Привет отново, аз съм номер 7. Не се съгласявай да живеете заедно или в обща къща на отделни етажи, защото ще се натрисат още повече, ще ви следят къде кога с кого, ако се карате, може и да идват в семейните ви скандали да се месят, просто ще е ад. Не го допускай, ако трябва си измисли някаква друга причина да не живеете с тях - локация, големина на жилището, училища, детски градини, каквото и да е. Ако сте при тях, ти гарантирам, че ще се разделите или ти ще си счупиш нервите и ще минеш на успокоителни, както много хора в този сайт са писали в други теми. Аз също съм правила тази грешка, направихме основен ремонт за много пари, но заради родителите си купихме апартамент и се изнасяме. Моят съпруг ме подкрепя, вижда що за стока са родителите му и им е забранил да стъпват у нас, но те ни следят нон стоп и като ни видят някъде и продължават с даването на неискани съвети, неуместните въпроси и интрижките опитват се да го тормозят и манипулират по телефона, но той не им се вързва. Така че, начин има, стига да го искате и двамата.
Пробвай по-различен разговор с него - например - не искам да се караме и разделяме заради родителите ти (да, кажи му че до там ще се стигне) затова седнах да почета по темата. Аз не съм била права и от сега нататък няма да кажа лоша дума за тях, ще ги уважавам, защото са те отгледали и искам да знаеш, ме не искам да те отделям от тях. Нормално е връзката на човек с родителите му да се промени, когато той сформира собствено семейство, да се промени, не да се прекъсне. Те са направили много, за да имам прекрасен мъж като теб до себе си. Ти на свой ред дължиш същите грижи и жертви на своите деца (на децата, не на родителите си, ако угажда на тях, никога няма да видят децата как баща им обича, уважава и се грижи за майка им и те сами няма да могат на свой ред да сформират семейство; опитай се да го освободиш от чувството за вина и дълг чрез което те го манипулират, за да е зависим от тях). После се позови на психолозите - психолозите съветват да се наложат определени граници, за да оцелее връзката между двама млади и в същото време доказано това прави връзката с родителите много по-пълноценна. В един момент редките пъти в които ги виждаш са много готини, не се дразните взаимно и т. н. Гарантирам ти, че и той им се дразни тъй като емоционалната зависимост накрая поражда омраза към този, който те ограничава. Кажи му, нека си дадем време да излизаме сами, за да сме заедно, да споделяме деня си един с друг, не да даваме отчети на хора, извън нашата връзка. Моля те, нека се обаждат преди да дойдат - искам да имаме свободата и спокойствието да ходим голи, да правим секс когато си поискаме и т н. Ако не разбере, бий му шута - звучиш като интелигентна и логична жена, заслужаваш мъж, кийто те обича и уважава и ще бъде добър съпруг и баща на децата ви. Не позволявай на мамини путьовци да ти съсипят живота.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker