Как да спра да го обичам?
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 1337 пъти
Всичко започна преди 6 години на рожден ден на мой приятел. Първото ми впечатление от него беше ужасно. Държеше се арогантно и самонадеяно, сякаш беше центъра на вселената. Не можех да го понасям, не познавах по-антипатичен човек от него, той беше всичко, което не понасях в един мъж.
След няколко месеца, той ми писа. До ден днешен нямам представа защо му отговорих. За няколко дни се показа в. съвсем различна светлина. Излязох с него, стори ми се изключително забавен и духовит човек, не ми отне много време, влюбих се до уши в него. Правих всевъзможни глупости и врътки за да се видя с него тъй като бях непълнолетна. Излизах посред нощите, спях с телефона в ръка чакайки той да звънне. После започнах да разбирам, как си изкарва прехраната. Мисля, че се подразбира , че нито един от неговите начини не беше съгласно законите, но дори това не ме отказа от него. Вече знаех със сигурност, че го обичам. Всичко започна да се разпада не ме търсеше с дни и седмици, когато звъннеше се виждахме и после пак изчезваше. Редовно се уговоряхме да се видим а после просто не си вдигаше телефона. Въпреки всичко моментите в които бяхме заедно ми бяха напълно достатъчни, дори и бидейки трошици внимание. Изпадах в някакъв вид истерия и безтегловност всеки път когато чуех гласът му. Той беше невероятен манипулатор и разказвач, знаеше точно какво и как да ми каже, за да се чувствам специална. Опитах се да го променя да го опитомя или поне да започна нещо подобно на връзка с него, ее провалих се.
Наложи се да замина за Англия, така и не успях да го забравя. Всеки път връщайки се дори и за кратко, се виждахме и отново бях щастлива. Докато не спряхме всякакъв вид комуникация поради незнайна причина.
Мина една година и се запознах с едно уникално момче в Англия, близо три години имахме прекрасна връзка, карахме се рядко и се обичахме много. Имахме сериозни планове за в бъдеще, до това лято.
Прибрах се в България, за лятото и мистериозно изчезналият ми бивш се появи отново. Причината за изчезването му този беше логична, затвор. Тъй като имаше право на отпуски успявахме да се видим. Изневерих многократно, колкото виновна се чувствах толкова щастлива, някак си той отново успя да ми влезе под кожата. Имах намерение да се отдам на момента и да призная на приятелят си щом се прибера, надявайки се че той някак си ще успее да ми прости. Не се случи точно така. Приятелят ми разбра и не ми даде възможност да се поправя. Случи се така, че се наложи да остана в България а пък и нямах очи да се върна там.
Реших да започна връзка с въпросният бивш. Исках, поне цялата тази помия да не се е случила напразно. Първите няколко месеца бяха приказка, не го познавах в такава светлина. Твърдеше, че ме обича, че съм най-важната а и аз го обичах, винаги съм го обичала. Виждахме се най-много веднъж в месеца, но това ме устройваше. Защото все пак не оставаше много време докато излезе окончателно. Всичко беше наред докато не разбрах че има връзка и с друга. Отрече аз му повярвах тъй, като не бях съвсем сигурна. Изкара ме виновна, че не му вярвам, че не го обичам и, че съм била едва ли не ненормална да си мисля такива неща. След три дни се обвързаха в Фейсбук. Един месец не си говорихме а после той ми се извини и каза, че е бил с нея защото тя му давала пари за да си смъкне режима на лек. Някак си отново успях да преглътна. През следващите няколко седмици всичко си беше наред, отново голяма обич, предложения за брак, планове за деца и общо взето големи думи с никакво покритие. Ето пак, ставам отварям си очите и виждам любовта на живота ми обвързан с друга, казва и колко я обича и общо взето репертоара е съшият. Искам да го изтръгна от себе си, искам да забравя, че изобщо съществува. Страх ме е, че след няколко седмици той пак ще ми говори правилните неща и аз пак ще вярвам. Знам, че съм
слаба пред него. Знам, че го искам. Яд ме е че провалих голяма част от живота си заради него. Как да го забравя, когато тайно си мечтая пак да съм с него след цялата тази гадост и унижение? !?