Прекалено "предпазливи" родители - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (84223)
 Избор на редактора (161)
 Любов и изневяра (19161)
 Секс и интимност (9979)
 Тинейджърски (18816)
 Семейство (4057)
 Здраве (6914)
 Спорт и красота (3625)
 На работното място (1628)
 Образование (4766)
 В чужбина (1066)
 Наркотици и алкохол (836)
 Измислени истории (702)
 Проза, литература (1338)
 Други (11166)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Прекалено "предпазливи" родители
преди: 9 месеца, 13 дни, прочетена 880 пъти
Аз имам един ужасен проблем. Не мога да спра да обвинявам родителите ми за това, че са ме направили такава. Аз съм човек с ниско самочувствие, ниска самоооценка, не мога да създавам контакти, имам проблем с общуването, нетактична съм на моменти, нямам чувство за хумор. Когато бях малка не излизах никъде, стоях си вкъщи по цял ден и това на родитлите ми не им правеше никакво впечтление. Когато излизах навън да играя, мама веднага ме прибираше ако се отдалеча от нашия блок. Трябваше да съм й пред очите постоянно. Аз съм и първо и единствено дете и ако това Ви обяснява нещо... Таа.. стигнах до там, че дори в гимназията ме пускаха навън до 8, а по-малките от мен деца ги пускаха до по-късно. Канеха ме на концерти но родителите ми пак не ме пускаха, защото имало изверги там... Канеха ме приятелки да преспя у тях обаче родителите ми идваха в 10 и половина да ме приберат, защото съм била много малка още да преспивам у хората( на 16-години). Когато се събирах с приятели ми звъняха постоянно да ме питат как ще се прибера, с кого, до колко ше стоя. познавам ли хората там... абе голям срам общо взето. На никого другиго не звъняха така. И сега като пораснах осъзнах, че тази тяхна защита от света ми е всяла някакъв страх, и че имам проблеми с общуването. Имам само една единствена приятелка. Не мога да се защитавам, ако стане някакъв спор. Не мога да се отпускам лесно. Много съм скована. Искам да спра да ги обвинявам, но не мога. Повече от всичко искам да се излекувам от всички тези недостатъци, които в опита си да ме защитят, всъшност са ми навредили изключително много и сега аз бера техните плодове на " строги" или по-скоро малоумни родители.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 месеца, 12 дни
hash: bdbe49329f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Ами моите наблюдения са, че и доста други хора са минали през това, което и ти, въпреки че не са едно дете на родителите си.

Сега, ще се отклоня от темата ти, но ми е писнало да се лепят разни всевъзможни етикети (или да се създава почва за това, както е в твоята тема в случая) на хората, които са едно дете на родителите си. Също и на родители, които имат едно дете.

Иначе просто да не ти пука - повтаряй си, че повечето хора край теб с нищо не са по - долу от теб независимо, че не можеш това да го виждаш. Това наистина е така.
Също и супер много хора имат нанесени травми на личността си от начина, по който родителите им са ги отглеждали.
Излизай с разни групи - например по планинарство във фейсбук си намери - потърси разгодни сред природата или нещо такова напиши и ше ти излязат. Там мисля, че ще те приемат спокойно - никой няма да ти се заяжда или подиграва нещо. А и сред природата на чист въздух все ще се отпуснеш да си приказваш с някой.

 
  ...
преди: 9 месеца, 12 дни
hash: 756c020ee6
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Не си сама, аз съм момче на 14 8 клас, и аз съм по абсолютно същия начин, големи бунтове за лична свобода и т.н... И на мен ми е трудно да общувам и също имам двама трима приятели само... Почти не излизам, не че и ме влече ходенето по дискотеки особено. Старая се да общувам с другите, но не е същото като другите.

 
  ...
преди: 9 месеца, 12 дни
hash: 8e037a3ebc
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Ух, сякаш аз съм го писала...
Ж18

 
  ... горе^
преди: 9 месеца, 11 дни
hash: 486f12dcc8
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

4.   Не се заблуждавай, не са те направили родителите свита и некомукативна. Да, определено, са те пазили и протектирали, но животът стана доста опасен. Грижили са се за теб по този начин и защото си момиче и си уязвивима. Щом имаш претенции към тях, започни малко по малко да си заявяваш и ти твоите и да се отстояваш и това, от което си недоволна постепенно ще се промени.
А когато дойде време за твоята дъщеря, пускай я навсякъде, не се притеснявай за нея, давай й всичко, което тя поиска. Така, ти няма направиш същите грешки като родителите си и ще бъдеш най-готината майка.

 
  ...
преди: 9 месеца, 11 дни
hash: 88395d80c6
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Чети, поговори с психолог и се махни от тях ако сте още заедно.

 
  ...


...
преди: 9 месеца, 10 дни
hash: 8b0a3a5bd5
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Аз съм на 40 и моите родители направиха от мен долу-горе същото, с малката разлика, че нямах чак такива ограничения. Имала съм подобни. (аз съм и расла в едно друго, доста по-спокойно време).
Та израснах без самочувствие определено, беше ме срам от всичко и всички, затворена бях много, страшно притеснителна.
Това, което ме "очука" и създаде от мен човек, беше животът ми след училище и момента в който започнах да работя.
В работата ми като сервитьорка цели 13 години, бях заобиколена от хора почти денонощно. Както и от кризисните ситуации, в които неминуемо се попада и от които сам трябва да се измъкваш.
Сега съм отворена, намахана, с голяма уста. Лесно създавам разговор, лесно се спирятелявам, нямам проблем с комуникацията.
Та бих те посъветвала да започнеш някаква работа и напред в годините, да работиш неща коренно различни едно от друго, за да можеш да почерпиш колкото се може повече опит и да се самоизградиш.
Успех!

 
  ... горе^
преди: 9 месеца, 2 дни
hash: 90118919ba
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   ОТ АВТОРА:
Искрено Ви благодаря за отзивите! Обаче истинският проблем е, че вече съм на 22 ои продължавам да живея този затворен в себе си свят. Отделих се от тях, преди време и продължавам да си живея в затворено пространством ходя на лекции, връщам се и това е. Така си минават дните, седмиците, семестрите... годините също. Продължавам да си пилея времето едва ли не. Много съм смотана и задръстена. И нах-тъжното е, че не намирам смисъл да се записвам на някакъв спорт, защото не съм добра в нито един, и не ми стиска да се запиша на нещо ново( като танци), защото нямам и много време от лекции и задачи. Абе живота на човек е какъвто си го направи. Таа.. моят е много жалък в случая... И още по-тъжното е, че ходих и на психотерапевт.. и той не помага. Поне опитах... винаги оправдаваше родителите ми, защото знаеше от къде идват парите, за да и плащам...

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker