 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Защо мъжете започват да приемат жените си за даденост?
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 3967 пъти
Здравейте, жена на 21 години съм и от личния си опит досега, както и от странични наблюдения, ми е направило впечатление, че в момента, в който един мъж спечели една жена, губи интерес и започва да я приема за даденост. Ще дам за пример последната си връзка, чийто край е може би вече настъпил.
През времето, когато съм необвързана, свиквам сама със себе си и ми е много трудно да допусна друг човек в живота си. Когато приятелят ми се появи, от мен лъхаше силен скептицизъм и несигурност дали искам да започна нова връзка. Бях любезна и мила, но се усещаше дистанция и определено не беше на първо място в списъка с приоритетите ми. Бях заобиколена от ухажори и приятели, нещо на което много се наслаждавах, и нямах желание да жертвам свободата си. Реших се на тази стъпка, защото той беше много добър и влагаше много усилия да ме направи щастлива - оставаше до късно да си говори с мен, изслушваше ме и се опитваше да ми даде съвет, носеше ми бонбони и цветя, угаждаше ми, понякога повече от необходимото. 5 месеца по-късно осъзнавам, че човекът, с когото съм в момента, е всичко друго, но не и добрият и отзивчив мъж, с когото се запознах. Аз също не съм самоуверената и усмихната жена от началото на връзката. Въпросът ми е: ЗАЩО?
Загубила съм самоувереността си и вярата в себе си, чувствам се неоценена и подтисната. Когато помоля приятелят ми за нещо, той или отказва да го направи, или го прави с досада и малко насила. Забравя да ми честити празници, а какво остава да направи някакъв дребен жест като да ми подари шоколад или цвете. Аз, от друга страна, се привързах към него, започнах да му отделям голяма част от времето си, да отвръщам на жестовете му и да му напомням колко е важен за мен. Сега той е този, който се оплаква, че не му давам пространство, че прекалено много го гушкам и ми показва, че неговите чувства не са толкова силни, колкото моите. Освен това започна да опознава и другите ми страни - ядосаната, изморената, тъжната и т. н, което е нормално, няма как човек винаги да бъде в най-добрата си форма, както в началото. Не мисля, че оплакванията му са обосновани, прекарваме заедно единствено съботата и неделята, понякога през 2 седмици, така че е нормално да имам нужда от повече физически контакт като се видим. Кой е направил по-голяма грешка според вас - аз ли, че съм го допуснала по-близо до себе си, или той, че не го оцени? Вероятно ако бях толкова позитивна и самоуверена, колкото в началото и се отнасях с леко пренебрежение към него, той все още щеше да се опитва да ме впечатли и да спечели вниманието ми? Как така ролите изведнъж се смениха? Нещо подобно се беше случило и в предишната ми връзка, както и в тези на моите приятелки. Ще се радвам да чуя странично мнение, както и заключения от вашия личен опит. Благодаря!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: 6cc69c9453 |
|
1. От един момент нататък спираме да обръщаме внимание на жените си, просто защото вече емоцията не е бурна, няма нов стимул, който да ни провокира към действие, внимание и т.н. Това не означава, че не обичаме жената, но просто няма вълнение и тръпка вече. И да, знаем, че е гадно и че нараняваме жената, осъзнаваме, че тя има нужда от внимание, но и някак не ни издва от вътре. Айде няколко пъти можем да се насилим, но и насилието над самите нас не е лесно. Ние за разлика от жените нямаме нужда от постоянен контакт и постоянно доказване на любовта, повече държим на неависимостта си.
И да, наясно съм, че много хора ще ми наскочат, но предпочитам да не съм лицемерен и да кажа истината в очите, която някои дори не осъзнават. Честно казано на мен не ми харесва да съм такъв, но като не ми идва отвътре не мога и да се насилвам. Обръщам си внимание на жената, когато съм в настроение и ми идва отвътре, а не денонощно.
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: de97a3a2f3 |
|
2. Защото си ги избирате властни :D. Аз избягвам властните, защото аз самата съм така и обикновено аз губя интерес :D А ако някой си позволи да ме помисли за тотално негова и спечелена, бързо му давам да разбере. Номер 1 е прав, един вид, когато мъжа види, че си тотално негова и отдадена, като не им лазиш по нервичките, губят интерес.
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: 6cc69c9453 |
|
3. от 1 до 2
Знам, че като мъж не бива да си го признавам, но колкото и нелогично да звучи, обичаме от време на време да ни лазите по нервите (разбира се умерено, без крайности). Иначе ни ставате скучни и ни провокирате още по-малко внимание да ви обръщаме. Хората са го казали - прекален светец и Богу не е драг.
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: c0cca792cf |
|
4. И при мъжете, и при жените се получава така в един момент. Изобщо между всякакви хора, които са изградили някакъв вид емоционална връзка. Включително и между приятели често става така.
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: e4c5333158 |
|
5. Май-май ще се съглася с по-горните коментари, макар че има доста изключения. Аз също съм от тези жени, които обичат те да взимат решения и да командорят, понякога сигурно минавам всякакви граници, но не изпитвам вина, не знам защо. Карам се и споря, когато не съм съгласна или нещо не ми харесва. Това ми стана практика не само в интимен план. Ако някой много ми упорства, се изнервям и приключвам контакти с него/нея. Преди бях точно обратното и всички мъже, с които съм имала връзки, ми се качваха на главата, злепоставяха ме, унижаваха ме и накрая ме зарязваха. Приятелите ми ме използвах. Разбира се това, че му скачаш на главата, не значи, че вечно ще е във възторг. Трябва да усетиш къде е златната среда. Не се води по свирката на когото и да е; прави компромиси, но не ощетявай себе си. Знам, че звучи много егоистично, но, за съжаление, това е урок, научен след множество лоши и болезнени отношения с хората.
|
...
| преди: 6 години, 2 месеца hash: c0f83f81fe |
|
6. Номер 3, много интересно! Приятелят ми също ми е казвал, че му харесва понякога да му досаждам в умерени граници и да си търся вниманието. Този същия ми е казвал и че му е забавно да се караме, което ме вади от всякакво равновесие, но както и да е.
Авторке, аз лично се стремя да не се променям около различните хора. Не мисля, че липсата на шоколад и цветя те провокира да бъдеш неуверена и мрачна. Хубаво е да те ценят, да ти угаждат и да се опитват да те зарадват, но ако ти имаш висока самооценка, липсата на тези неща не е нищо крайно лошо. Питаш защо мъжете се променят в течение на връзката- А жените защо се променят? Ти защо не си толкова усмихната и доволна от приятеля ти? Нормално е с времето да виждаш и негативните страни в нечий характер. Никога не бъди с човек, само защото ти подарява цветя и те води на кино, защото е екстремно мил и голям джентълмен. Той няма винаги да прави тези неща. Гледай как се държи със старите си приятели и с родителите си, наблюдавай отношението му към хора, които отдавна познава и не са му толкова интересни. Такова ще е и отношението му след време към теб. Съдя за мъжа по характера, темперамента и отношението му към другите. Съдя за себе си по същите неща и се стремя да надграждам, независимо от статуса ми в любовен план. Мога да те посъветвам същото. Научи се да говориш изчистено и директно за нещата, които те интересуват. Мъжете не четат мисли, никой от двата пола не го умее. Твоята работа, като жена, е да внасяш чувство, емоция и да побеждаваш без оръжия и сила, прави го деликатно и с ум. Стреми се да запазваш енергията си и да не забравяш какво те привлича в един мъж. Ако са те привлекли цветята, няма как липсата им да не те натъжи, затова не се хващай за подобни дреболии. Моят приятел също беше много романтичен в началото, после имахме един лош период. Няколко месеца все се карахме и една вечер ми дойде на ума, че аз също го провокирам, че убивам желанието му по някакъв начин. Поправих се. Извиних се, започнах да го глезя с някакви малки жестове. Минали са 2, почти 3 години и той ми подарява цвета, пита ме как съм и се сеща да ми вземе шоколад. Не винаги е такъв, не винаги е бил такъв към мен, но и аз не му позволявам да забрави от къде сме тръгнали и защо сме заедно. Бъди умна, уверена, цени го и ако той е стока, не само ще остане, но и ще се държи възможно най-добре с теб. Ако не е твоя човек, просто го остави да си върви, не ти трябва някой, който не умее да стои до теб.
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: 1ffa3d292e |
|
7. Случва се и жените да почнат да приемат за даденост мъжете си. Струва ми се тъпо да играеш играта да лазиш на нервите на някои нарочно, да не говорим за нарочно отдръпване. Тези приоми ще ви носят сега успех, но като имате деца не са удачни. М33
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: 378354a747 |
|
8. Н 1, благодаря за искреността! Стигнала съм до същият извод от лични наблюдения. Приятно ме изненадва, че все пак може и мъжът да си казва нещата откровено! Ето че, мога да кажа и аз открито, че при нас е същото! Да, малко сме по "котки когато искаме внимание, го искаме на мига. Но така, като знаем как се чувствате пък вие, е, можем да го "преглътнем".
Изключвам истеричното квичене на някои мачовци! Тях не ги отчитам за мъже!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
