Споделена история от Любов и изневяра |
Комплексарите могат ли да обичат?
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 1521 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 22 год. а приятелят ми на 28. Заедно сме от три години. От 18-годишен до сега следва. Родителите му го издържат, той отвреме-навреме работи по професията си(когато го викат, през другото време не си търси работа,защото не му отивало да работи обикновени професии, иска да работи това,което е учил) взима хубави пари,когато работи,ходи официално облечен и се мисли за голямата работа, 9 години е студент, което за мен не е нормално и това му дава повече самочувствие отколкото трябва да има. Интелигентен е, ерудиран, възпитан, с добри маниери и обноски. Но има нещо в поведението му, което не мога да разбера и което адски ме дразни. Не знам дали да го нарека "комплекси" или е нормално поведение в някои хора.
Става въпрос за това,че той никога не се радва за никого. Плюе всеки, който е постигнал нещо в живота си, винаги намира кусури на хора, на които един нормален човек би се възхищавал.Той се мисли за НАЙ във всяко едно отношение. В момента, в който някой понечи да похвали някого за нещо, той започва да омаловажава човека, да казва: "айде бе, кво толкова е постигнал-нищо" и подобни неща, които показват,че едва ли не се мисли за повече от всеки и ако някой го засенчи-край, започва да му изтъква всички кусури.
Най-лошото е,че дори дори не е способен да се зарадва и за мен. Примерно когато му казах,че искам да искарам курс за фризьор, той каза супер, щом ти харесва (и се зарадва,защото за него фризьор е обикновена и неплатена професия) след време когато му казах,че искам да запиша още едно ВИСШЕ (а на него му става тъпо, когато разбере, че някой започва да прилича на него с по много висшета) веднага го прие с надсмешка и започна да ме разубеждава, за какво съм щяла да се занимавам, сякаш ме усеща като конкуренция, не знам.
Чувствам се тъпо,когато му кажа какво искам да продължа да уча примерно и той ме погледне така, все едно съм недостойна, все едно няма никога да му стигна нивото. Никога няма да се зарадва за мен, да ме похвали, да ми даде самочувствие, с него се чувствам сякаш не става нищо от мен. Усещам,че когато имам планове за бъдещето си, с които мога да успея в живота, на него това не му харесва, свикнал е да се чувства нещо повече от мен и сякаш не иска да го засенча, което ми е много обидно. Все пак му купуват маркови дрехи,обувки, плащат му да учи, а аз съм си обикновено момиче, което завършва все още бакалавър, но дава ли му това право да се мисли за повече от мен?
Искам само да си представите как всеки път, когато си купувам дрехи им ГЛЕДА ЦЕНИТЕ! и като види,че НЕ са скъпи сякаш се успокоява,че и във този аспект ме превъзхожда, но на скоро си взех марков панталон и той все едно загуби ума и дума и ме заведе в единствения в града ни мъжки марков магазин (където никога преди не сме влизали!) уж да ми покаже колко скъпо сако си е харесал, едва ли не след скъпите ми панталони да ми натрие носа,че и той ще си купи нещо скъпо. Пак да демонстрации на високо положение. Та това е ужасно. А след това се хвана за снимките ми във фейсбук защо не съм била изтрила тези с малко харесвсания, все едно си мисли, че като съм си купила скъпи панталони съм си вдигнала самочувствието (както той си го вдига) и да ми го спадне малко като се хване за това, че на някакви снимки нямам харесвания, което не ме интересува, а за него харесванията са много важни! Кифльо. В такива моменти дори не знам какво да му кажа?? В шок съм!
Последен пример. Веднъж се срещнах с жена, която работи с него и тъй като уча това, което той работи се пошегувах и казах: "днес видях колежката МИ" той ме погледна с повдигната вежда: "Ква колежка?" Казах му за кого говоря и той: "Тя е моя колежка, не твоя!". ОТНОВО имах това чувство сякаш се страхува да не му стигна "високото" ниво, сякаш е свикнал да превъзхожда всички около себе си,дори и мен. Дори и мен? Каква е тази обич да се сравняваме един с друг? И да се чувстваме като заплаха един за друг? Имам чувството, че ако започна да работя това, което той, никак няма да му е приятно и със всички сили ще се опита да ми омаловажи работата или пак да се прави на нещо повече от мен.
Покрай него нямам никакво самочувствие, никога не ми се е възхищавал за Нищо, а като гледам как говори против всички, които са постигнали нещо в живота си, кой знае за каква смешка ме мисли. Сигурно за това е толкова време с мен, за да си лъска егото, знаейки, че е повече от някого.
Не знам, втълпявам ли си? Възможно ли е наистина да е такъв и ако да, защо? Комплекси ли са това и дали изобщо трябва да мисля, че ме обича, след като всеки път ми се доказва,че е нещо повече от мен, дори като играеме някакви игри, свързани със знания, никога като кавалер няма да ме остави да го победя, а ще ми се доказва колко е по-умен от мен. Да, през другото време е мил, но защо се държи по този начин? Съществува ли такава обич?
Благодаря Ви, че отделихте от времето си,за да прочетете написаното. Ще се радвам да изразите мнението си, каквото и да е то.
|
