Тези сложни взаимоотношения
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 1500 пъти
Здравейте. От няколко месеца пише тук, за да ми олекне и да получа различно виждане на случващото се в личния ми живот. Може би в този момент, като резултат и от писането и от четенето и от събитията в картината се проясни. Разбира се всичко е една субективна гледната точка.
Както казват повечето от хората, които са запознати, връзката е изчерпана, той се е отегчил от отношенията и е загубил тръпката към мен. Чувства се нещастен от това че не може да открие усети и да гори в онази любов която е към жената. Която те кара да я пазиш да я търсиш и пожелаваш и да се държиш сякаш е от стъкло.
От друга страна аз същото нещо изживявам, или иначе казано защо не съм обект на интересите му, защо се чувствам като даденост и досада в компанията му. Защо при напрежение първата му реакция е да ме отблъсне от себе си.
Защо последното отблъскване сякаш няма край.
Защото има нужда да изживее истинска любов. Да се чувства безразсъдно влюбен и да прави всичко за крехкото същество до себе си. Да получава вдъхновение мотивация и убеждение, че полека ще се справи с всичките битовизми. Чааакаме, смирява е се и сякаш аха и да се случи постарому но не. Пак ще се чувства неудовлетворен, пренебрегнал мечтите и фантазиите си в името на другия. Как да му предоставя обект, че да изпита отново жар. Аз вече съм позната обичайна и прекалено на разположение. Да му водя дами е нелепо. Просто от нищо не зависи щастието освен от нас самите. Свободата тя също е състояние на духа, умение да си в мир с това което си и което правиш с живота си. Да знам всички минават през това и колкото и да си мисля че никого не го е боляло колкото моля мен, което е неправилно. В такива времена човек трябва да се стегне и с всичка сила да стиска зъби и данвложи време в нещо тотално различно и необичайно.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 2 месеца hash: ddbb27c938

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Обичаен проблем. Искам да разкажа за родителите си, защото мисля, че това би ти било от полза. Те са заедно от повече от 20 години, но толкова трае бракът им до сега. Закачат се като ученици, шегуват се и се дразнят все едно са куче и котка. Понякога имат лоши периоди, в които са скарани за по-дълго време. Това е вид малък ужас. Баща ми все ми е повтарял, че е важно да бъда с някого, с когото се караме качествено, а не често. Обяснението беше, че при един скандал трябва да можем да си кажем всичко, после да се сърдим няколко дни и да го преодолеем. Това било по-добре от ежедневни глупави караници. Те имат такава връзка. Не се карат често, но когато се скарат е сериозно. Грях ми е, че го мисля, но и двамата не са идеални. За сметка на това имат много добър и открит брак. Разбрали са се да си кажат, ако си омръзнат и пожелаят друг. След 20 години понякога ги заварвам да се ревнуват. Започват самопризнанието с шега, после се карат, след това заедно гледат някое глупаво предаване и се смеят. Според мен те имат добър брак, въпреки спречкванията и кусурите им. Каква е тайната им? От както се помня тези двамата всяка вечер сядат заедно на масата. Аз не мога да постигна това с приятеля ми и много ми тежи. Те, обаче, са се научили да се забавляват заедно. Вечерта са в хола, гледат телевизия, разказват си деня и обсъждат теми, които до преди няколко години ми се струваха скучни, но сега знам, че са важни. Когато бях малка излизаха с мен, когато пораснах ме оставяха сама (бях на 17) за няколко часа вечерта. Понякога предлагах да гледам брат ми и сама ги пращах в близкото заведение. Не говоря за чести излизания, примерно веднъж на два месеца. Като дете помня, че често идваха приятелски семейства на гости. Аз имаше с кого да си играя, а родителите ми разнообразяваха с компания. Станах студентка и те започнаха да пътуват много. Винаги са обичали да пътуват, винаги са го правили и децата не са били пречка. Нали сме семейство, бяхме заедно навсякъде. Или са на работа, или вършат нещо вкъщи, или са заедно в хола и разговарят. От тях съм научила, че връзка се гради с приятелство. Може да ти се струва глупаво. Може да е глупаво не само за теб, а и за всеки, който ще прочете този коментар. За мен е една истина-константа. Важно е да се говори с половинката. Така се изгражда емоционална връзка, която прави всичко по-лесно и по-интересно. Знам, че с годините са имали трудни периоди, в които са си били омръзнали, но са намирали начин да поправят нещата. Няма нещо като идеални взаимоотношения, битовизмите заварват всички неподготвени. Вариантът е да се справите с тях заедно.

 

...