""Разминахме се някъде по пътя на Любовта'''
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 1383 пъти
Имах един приятел познаваме се от доста време. Разликата в годините ни е 6 г. В началото бяхме познати излизащи от време на време, след това започнахме по-честно да се виждаме и така постепенно ставахме по-близки. Мина известно време и както всяка вечер по късните часове си писахме стана така, че той не ме разбра правилно какво точно исках да кажа, но и аз не му обясних не мислех, че е голяма работа. Стана на въпрос че е късно, а исках още да си пишем и му казах, а той ми каза друг да си търса казах му че него искам, ставаше дума за чата, но той явно тогава си е помислил друго и като почна едни романи, едни обяснения, че няма да се получат нещата. Мина време може би около година, пък по това време си имах друг приятел с който си бяхме близки и същото така по нощите си пишехме по такива работи, но той си хвана сериозна приятелка и всякакви отношения приключиха с него. Тогава от скука ли какво ли не знам реших да пиша на другия той не ме отразяваше много в началото, но след време и той почна с закачките. Излезнахме един ден всичко си беше както обикнвенно, нищо специално е поне до момента в които не ме покани в тях и преди бях ходила така че нищо страшно нямаше нищо не подозирах какво ме очаква там честно казано... Дори и тогава не обърнах внимание на странното му държание, нищо не очаквах. Отидохме в тях програмата както обикновенно, но това беше затишие пред буря. Както си седяхме и си пиехме изведнъж така рипна от стола и ме награби да ме целува, дойде ми като гръм от ясно небе... Подърпах се малко, но не беше нещо което да не искам направихме го беше странно но въпреки това и ми хареса доста. От този слънчево студен априлски ден до преди няколко седмици си бяхме само за секса. През това време в което имахме тези отношения се случиха толкова много нещата, които максимално ще ги съкратя. В началото след като спахме той искаше връзка, но аз не нямах такива чувства, след няколко месеца се зараждаше нещо повече от секс яд ме е че тогава не си тръгнах, но нищо не му казах ината ми един ден може и да ме убие... Накрая така се получиха нещата, че аз като исках веъзка той вече ме беше отписал и тези ни отношения го устройваха и продължихме. След това известно време не се виждахме и той решил да си се събере с бившата, а на мен едвали не ми се кълнеше, че никога няма да се върне при нея. Разделихме се адски тъпо и го блокирах в фейсбук за което съжалявам. Да го отблокирам ли все пак толкова години приятелство дори и с всички лоши моменти не мога да изтрия. Знам че няма да бъдеме нищо повече от познати, но все пак не мога да си намера място като не съм го питала ''как е'', ''какво прави''...