Споделена история от Любов и изневяра |
Последното
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 1242 пъти
Бъди силна, за да дочакаш него за последен път. Когато кажете здравей, не защото предстои да не се отделите и за миг един от друг, а защото ще ви трябва силата му, за едно последно довиждане.
Три месеца не сме заедно, но не сме и разделени, защото надеждата не угасваше. В най-трудните караници и най жестоките безкрайни нощи животът беше един тон по-поносим от този сега. Сега е безнадежден и вън от мен, докато съм каменна статуя на безсилието. Стрелката на секундите тихомълком обикаля, обикаля, всяка отминала минута приближава срещата и се стоварва, оловно тежка върху гърдите ми. Не успявам дълбоко да си поема от въздуха. Задушавам се... разговора
Разговорът. Този разговор, който водим в ум ми през месеците до сега. Разговорът, в който чувам, че ти е по- добре далече от мен, чувстваш удоволетворение от промяната. Не искаш да си с мен, не съм каквото ти е нужно. И въпреки, че знам, каза наистина, че искаш да сме разделени, въпреки, че всеки ден все по напредавам, превръщам в част от системата на градския поток, ужасът ми е жив. Нахлуват образи, как бързаш да сляза от при маайка ми и да тръгнем вечерта към дома ти. Нахлуват образи от онази първа зима, когато целия живот, свят и щастие ни предстоеше. Нахлува как се гневеше от страха ми да заживея в света ти. Нахлува необратимостта на първия път, когато предизвиках яд, ти се изтърва и рече да си вървя, а в следващия миг се стъписа от собствените си думи, нараниха теб и сърцето ти с представ аза раздяла.
Обичм моя, съжалявам, винаги съм била устремена в нещата помежду ни, които не можем да си купим и подновим с новички. Не успях да съм каквото ти е нужно. Просто съм такава и колкото и да умираме от болка, не мога да наваксам нуждите, живеещи в теб и пренебрегвани през годините. Може би ограничавайки ти определено общуване, направихме генерална грешка, защото знам, че то /общуването/е ценно, по неосезаем за мен начин, и не бих разбрала нещата. Остана без него дупка, където е било, липсва което ти е носило в годините. А е нужно не само еднолично за теб нужно е било за нас, зная.
Ох, обич, ако можех за 10 минути да сложа на пауза мисълта си, за да забравя последните месеци, и като дойдеш, преди да заговориш, да се приближа и да усетя силата на прегръдката, която е различна, когатое подтиквана от любовта която бълбука в теб.. Сигурно непо-малко зле е да усетиш безразличие там където знаеш че е било безкористната ти любов. Занм, че изпитваш вина, чащото не можеш да ме обичаш, не можеш да си с мен, няма и помен от онази нужда да съм наоколо и да съм твоя както само аз бях. Не си виновен така става с повечето хора. Животът е много жесток и любовта е късмет, който дава възможности за хората. А хората ги провалят. Не умишлено а не знаят как да пипат.
Много хора са се разделяли и го правят. Няма да умерм може би.
Нищо на този свят не съм искала и вярвала повече от това че сме заедно. ТИ беше това, за което мечтаят момичетата докато стават жени. Казвала съм ти, че някъде си си забравил коня. Тиук е време да забрвиш и мен.
Искам да изчезна от целия свят където съм се мяркала. Да ме няма и така никога няма да чуя отново реалността.
Благодаря ти че ми се случи да позная тези неща. Преди това представата ми е имала далечен образ, блед на фона на истинското щастие. Не искам връзка, на всичко съм готова но не и да направя това с други мъже. Не е чесно да живеят с чужд човек, защото това съм аз за всички, чужда, както на теб защото съм твоя в ДНК то
|
