Споделена история от Любов и изневяра |
Тя не знае какво иска .. !
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 1409 пъти
Здравейте.. пише ви момче на 18 години. Знам сега ще кажете, още си малък, не си видял нищо.. Но не е така.. Имал съм много момичета в живота ми, всяка от всяка по-хубава, по - готина и по - гадна :). Много са ми разбивали сърцето и последната една година се бях затворил в себе си за момичетата, нито търсех връзка, нито нищо. Както се вика, като ми се отвори възможност " бодвах " и си отивах. И това беше. Наскоро обаче, в живота ми се появи едно момиче, с което се познаваме от 2 години, но никога не сме били близки, просто познати покрай един наш общ много добър приятел ( който я харесваше много, но тя него не ). Какво стана ще се запитате? Стана това, че почна да ми пише постоянно, да се интерасува как съм, защото в началото на година пак едно момиче ме " прецака " и бях избеснял и щях да направя една глупост, която се състоеше в пребиване на едно момче.. Не го направих.. Та тя беше там, когато имах нужда.. постоянно.. започна да идва до работата ми просто е така да ми прави компания за 1-2 часа. Говорехме си много сладко и за всичко. Една вечер пак дойде до работата ми и ми каза, че й се излиза някъде довечера и аз й предложих да излезем някъде и тя се съгласи. Отидохме на бар.. 3 часа седяхме в бара и го затвориха.. отидохме на кънки, беше ни много забавно, защото аз бях подпийнал и не се бях качвал на кънки. След това продължихме в един забутан бар, където няма никой.. и там до 7 часа сутринта.. разговори, смях.. чувствам уют в компанията й и започнах да я гушкам.. тя не се дърпаше.. но ме глоздеше отвътре, че това не е правилно, заради приятеля ни.. после продължихме да излизаме.. трябваше да замина за Велинград, за 2-3 дена на почивка и преди това се видяхме и.. я целунах.. тя беше много радостна.. и така " тръгнахме ", но преди това я питах дали е готова за това, защото преди 7-8 месеца е приключила 2 годишна връзка.. тя твърдеше, че й е много приятно с мен и не е срещала скоро такъв човек като мен и много ме " харесва". Повярвах й. Впуснах се с главата напред във този нов етап от живота ми. Повярвах, че този път ще бъде различно.. но както винаги - разочарование. След месец ми каза, че иска да е сама, че не знае какво иска, че няма време за сериозна връзка, защото много учи ( естествено това си е чисто извинение, ако човек иска, ще намери време за всичко, защото и когато бяхме заедно, пак нямаше много време, но се виждахме за час, два, идваше в нас да спи и т. н. ) Аз бях наистина съкрошен.. защото точно бях започнал да й имам доверие и ми беше влязла под кожата.. когато денят ми беше скапан, чуех ли гласът й всичко се оправяше.. тя беше слънцето в живота ми.. И сега.. сме " приятели ". Преди няколко дни я попитах какво чувства към мен и тя ми отговори, че не знае в момента.. Какво значи това подяволите - или имаш някакви симпатии или нямаш.. Виждаме се веднъж на седмица евентуално.. и ни е забавно както в началото.. смеем се, говорим си за всичко.. Начина по, който ме гледа в очите, ми подсказва, че не съм й безразличен.. Дали просто я е страх да не бъде наранена отново? Искам да й докажа, че аз не съм такъв.. че съм сериозно момче, което е изморено от еднодневки вече.. Везни съм.. романтиката ми е в кръвта.. винаги се опитвам да направя всичко, за да е щастлива.. дори когато сега не сме заедно, не спираме да се пишем. Да не се звъним, но си пишем и аз съм винаги до нея във всичко.. Твърди, че не иска да ме губи от живота си, аз също не искам.. но не знам, колко мога да търпя да сме само приятели.. защото като я видя и искам да я целуна, искам да я хвана за ръка.. искам да я прегърна и времето да спре.. тия дни съм решил да я заведа някъде - на копитото примерно ако времето го позволява.. и се надявам нещо да стане.. Някакви съвети? Как да си я върна.. Да се боря ли? Заслужава ли си? Това е единствения, човек с когото съм се чувствал така.. а по - точно - комфортно. Искам я отново.. Помощ!
|
