Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   'Присъствието му ме кара да се чувствам свръх напрегната и нервна, прилошава ми и ми се гади още като го видя, дори от далеч. ' - разбирам за какво говориш, защото аз съм изпитвала нещо подобно, но като малка на 13-14 год. като бях. Много стресиращо и чак плашещо си е усещането. Е поне за мен тогава беше такова.

Значи това не е любов, а много силно привиличане и възхищение най - вече, най - вероятно в същото време се чувстваш прекалено нисша в негово присъствие и спрямо него изобщо, защото в главата ти си го издигнала на много висок пиедестал. А себе си оценяш доста по - ниско. И от там идва проблема всъщност.
Наистина, правилно усещаш, че е по - добре да го избягваш, защото присъствието му е токсично за теб, влияе ти на психиката лошо, а това ще ти пречи дори на ежедневни дейности, работа, учене и. т. н.
А на номер1 ще кажа, че не е за подигравка, защото който не го е преживявал това не може да разбере колко гадно е всъщност. И ако авторката не е на 13-14 на колкото бях аз, а на 20 и повече години, то сигурно е доста по - плашещо... все пак човек на повече години очаква да е по - осъзнат, с по - оформена емоционалност и. т. н.

7.   Номер 5 :
Да, влюбих се от пръв поглед в него, НО НЕ във външния му вид, а в очите му и вътрешната му същност. Любов, ама на дълбоко ниво...Нали казват, че очите са прозорец към душата на човек... истина е. Обичам цялото му същество и не ме интересува как изглежда, защото се влюбих в него, а не в 'опаковката', която носи.

8.   Аз съм на 40 и от две години и половина изживявам абсолютно същото. Усещам, че е споделено, но и двамата сме семейни и се стараем да не се доближаваме един до друг. Много се надявам да трае наистина три години и после да отмине, защото си разбих и съня и психиката.

9.   Тотално се изперква да влюбваш се има химия но това твойто е някаква рановидност на шизофренията бях писала преди време за едни розови хапчета пробвай ги най много да те удари на агресия а и глава не боли от опит

10.   П. с много е странно това ваше поведение Фройд да беше жив да ви се чуди значи

12.   Мисля, че авторът е мъж и говори за чувствата си към жена.
Умишлено е направено за заблуда. Бих му препоръчала :
1/ Да приеме нещата по- леко и бъде по- спокоен по принцип.
2/ да се постарае да не обвинява обекта на вълненията си и да се държи нормално, мило с него.
Голямото напрежение в случая идва от силния страх от разтърстващата емоция на автора. Ако преодолее страха и егоизма си, не реагира злобно, мисля, че ще съумее да се справи адекватно и интелигентно с
, , проблема, , си.

13.   И на мен ми се е случвало... Буквално дори, когато съм си мислела за евентуален разговор (при евентуална съвсем случайна среща) и пулсът ми се е ускорявал, омекват ми краката и започва да ми се гади... Но мисля, че когато го видя наистина, успявам да контролирам тези усещания... а след кратко "здравей" или 5-минутен разговор на улицата, после се чувствам хиперактивна, пощуряла... Много е странно, но въпреки това бих искала да го виждам

14.   Случвало ми се е същото, за съжаление не споделено. Беше преди повече от 4 години. Познавах дамата от много години и не съм имал нищо повече от симпатия към нея. Случи се изведнъж - за секунда. Толкова дълбоко хлътнах, че изпаднах в нещо като умопомрачение. Сънувах я всяка нощ в продължение на близо година и нито за минута не спирах да мисля за нея. Проблема беше, че се налагаше да се виждаме понякога а аз бях толкова неадекватен покрай нея, че сигурно съм изглеждал като кръгъл идиот. Не съм предполагал, че подобно нещо може да ми се случи, сериозен семеен човек съм на възраст над 35. Казват че това трае 3 години, но и до ден днешен щом я видя от далеч пулса ми скача на 200 и всичко ми се преобръща, краката ми изтръпват, ужасни неща се случват с мен с тялото и душата ми - не успях да се преборя с това чувство. Въпреки че вече не се виждаме, поради обстоятелства независещи от мен я мяркам от далеч понякога и ефекта е същия. Да поясня - нормален мъж съм и никога не съм имал проблем с жените, дори напротив - щастливец съм в това отношение.

15.   Да случвало ми се е, преди години. Като го видех бягах на другият тротоар-буквално. А като не съм можела да избягам и мине покрай мен-цялата изтръпвах и се вцепенявах.
Много лудо влюбване и емоционално.
Запомни и се наслади на тези емоции сега. Един ден ще са просто спомен. И като минеш, покрай него нищо няма да ти става. Ще бъде като всички други хора.

16.   Пета година съм така. Треперят ми краката като го видя, днес едва успях да си овладея автомобила след като той мина покрай мен. Тотално съм много зле, но не знам кое е по-лошо да го видя или да не го виждам. Мисля че и той ме избягва, но причината не знам каква е от негова страна. Не ми излиза от главата, от съня, от мислите... Усещам присъствието му в помещение без да съм го видяла или да предополагам, че е там. Не е истина как ми се иска да изживея тази емоция пълноценно, но не е писано... Никога в живота си не съм чувствала подобно нещо към някого иедва ли отново ще изпитам... На 35 г. съм

17.   от Авторката до номер 16: а усещаш ли напрежение между вас? Мислиш ли, че той усеща нещо към теб?

18.   Просто се притесняваш, затова става така. И на мен ми се е случвало.. но като дойде няколко пъти и говорихме вече ми мина :)
Нямах друг избор, бях на щанд за храна, а той ми беше клиент и.. свиква се да ти кажа. Пак го харесвам, но не треперя толкова.

19.   Любовта трябва да е лесна. Това е правило, проверено чрез съдбите на мен и още поне пет приятелки. Ако не ти е лесно, значи не е любов. Може да е обсебване, може да е стокхолмски синдром, може да е всичко. "Лесна" е ключовата дума. Когато човек се чувства пренапрегнат, без вина виновен или пък тревожен също без причина, в 99% от случаите просто е жертва на манипулация. Манипулаторът не задължително съзнава какво върши, много често той действа с най-добри намерения, но по-чувствителните личности реагират точно като авторката. За жалост, тук съвети не могат да се дадат, защото не познаваме човека, който предизвиква у нея такива емоции. Ако с нещо мога да помогна, то е с препоръката да прави разлика между "любов" (това е сбовода, радост, удоволствие, тонус) и деструктивни пристрастявания, които винаги се свързват с напрегнатост, физически дискомфорт, тревога, слабост и т. н. Според мен, авторке, ти не си влюбена. Ти си пристрастена. Има такива емоционални зависимости. За теб твоят човек е нещо като бутилката за алкохолика: знае, че го убива, знае, че ще му е лошо след като я изпие, знае, че ще си разруши живота, обаче не може без нея, заради краткотрайното удоволствие, което ще изпита. Мился, че първата крачка, която може да направиш, за да си помогнеш, е именно осъзнаването на зависимостта. Любовта е съвсем друго нещо. Тя е празник, а не мъчение.

20.   Това ми прилича на влюбване в много силен енергиен вампир и съответно обсебване и разболяване на жертвата - точно така го описват хората, които вярват в тези неща. Дали пък не са прави? !?