Реалност или Не? Част 2-ра
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 1294 пъти
Драги читатели, от доста време насам все си мисля че е време е да продължа историйката на тема Любов, предишната страница беше просната във раздел В чужбина, предположих че там ще е най-добре, защото съм извън страната, и честно да ви кажа сас всеки изминал ден българския въздух почва да ми липсва все повече и повече, не само защото тук е отвратително все пак някаде там, живее и диша момичето от предишният ми пост, което ще пренеса и в сегашният. Липсата и това че сме далеч един от друг почва да ми тежи все повече и повече не знам дали ставам по силен или по-слаб но със сигурност нуждата с нея да се срещнем остана в зародиш който расте.. ми липсва неописуемо много. Не можех даже да си представя как това се случва при положение че даже не сме се виждали на живо. Говорели сме по скайп няколко пъти, а начина по който тя се държи и говори ме кара да изригна в спокойствие и покорна непокорност. Не знам начина как само посяга към камерата искайки да ме докосне, дано не се бъркам. Защото понякога имам чуството че ще се побъркам. Сънищата ми са свързани с нея и я санувам през ден ако не и всеки ден. Никога до сега не ми се беше случвало да усетя липсата на някой който до сега е липсвал? Не знам, дано ме разбирате ха-ха. Имам нужда да го споделя с някой...

За съжаление през годините съм се отчуждил от хората и нараних себе си по неописуем начин, не искам това по някакъв начин да попречи на отнешенията ми с който и да е. Все пак ще дойде и момент в който искаш да създадеш и семейство. Е, опасявам се че той вече напредна :) Както също се опасявам че казах неща който може да са наранили момичето за което говоря. Не искам да я губя нито да я държа на въже, но как да и обесня че част от тези си мой изблици са породени от факта че сме на хиляди километри един от друг, както и самите обстоятелства покрай които се развиха нещата. И че ако бяхме срещнали под други обстоятелства нещата би били коренно различни, от друга страна до някаде така стана по-интересно защото обикнах някой по душа и сърце без дори да съм го виждал. А самата мисъл за нея ме кара да дишам тежко, да не говорим за неутолимата жажда която изпитвам спрямо нея, Дано никога не изгасва. Сигурен съм че това което се зароди би издържало адски дълго.
Но както и да е. Съдба, всяка наша стъпка ни прави по различни от всеки друг, и по-силни сами по себе си. Според зависи стъпките разбира се. Дано не се случва да вървим назад, (макар и да съм доста добър в това)
По принцип съм идеалист и перфекционист, знаете в какъв свят живеем.. и вярвам в любовта доколкоо малките деца вярват и в Дядо Коледа, за мен това е нещо свято и блажено, сигурен съм че секса с нея ще е може би едно от най-хубавите наща които ще предстоят да ми се случат (случват), успях да я проуча малко тук и там и устанавих че имаме доста сходни не само интереси но и инстинкти, тъй както Магнит привлича Противоположните си страни ( плюс и минус ) Уверен съм че и тя се чуства по същият начин, а единственето нещо което я спира са километрите, а и ми е споделяла че не вярва в истинската любов. За мен любовта е всичко това което чустваш към даден човек, тази привързаност, нуждата да го/я виждате, да им се радвате... да знаете как ми грейва лицето като видя нейна снимка.. цялата тази съвкупност от нематериални емоции.
Уви днеска ми се случи да вървя и да плача, слушайки Ънбреак Май Харт. а мислите ми бяха насочени спрямо нейното сърце и това как аз постъпих с него. А сега тя е на път да си тръгне, защото е от този тип момичета който просто си тръгват с гордо вдигната глава и няма връщане назад. Но това ще го разбера скоро :)
Пожелайте ми успех, очаквам коментари, поста леко дългичак но бая ми се беще сбрало..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 1 месец hash: a79b7a51db

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Твърдиш, че си перфекционист, би ли обяснил по-подробно?

 

...

преди: 6 години, 1 месец hash: ddc41795ec

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Де да беше и моята любов споделена, щеше да е много добре. Но такъв е живота. Мога да ти кажа само каквото трябва, това ще се случи. Но ако виждаш, че илюзията те съсипва или съсипва нея, поговорете или просто напълно прекъснете контакт. Да, ще ти е трудно, знам го, защото и аз изживявам нещо подобно, обаче по-лесно ще свикнеш, че тя вече е продължила напред. Ако нямаш намерение да я губиш, говорете и й кажи, колко много я обичаш и че би искал да се съберете, а защо не и тя да го иска. Успех!

 

...

преди: 6 години, 1 месец hash: 92146771f5

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Към номер 1. Здрасти, твърдя го но не знам до колко е истина, винаги съм гонел просперитета и съм забелязал, когато и да правя нещо го правя все го върша за себе си, тоест престаравам се, също така не винаги се задоволявам с малко, но и на малкото съм благодарен, защото през по-голямата част от живота си съм нямал и толкова. Трябва да се чустваш щастлив с това което вършиш. Към номер 2. Първо искам да Ви благодаря за коментара. А колкото се отнася до него, имате право, и то голямо. За съжаление това съсипваше и двама ни, но тя намери сили да продължи напред преди мен. Докато аз не спирах да бъда настоятелен относно това което се бе случило, което бавно съсипваше и мен, а това рефлектираше и върху нея.. отблъснах я. На този свят няма нищо, нищо което да искам в повече. Благодаря, на вас също, дано нещата при вас се наредят също, живота е гнило парче месо което трябва сами да обработим че да си овкуси.

 

...

горе^

преди: 6 години, 1 месец hash: e215692a2c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Аз съм коментар 2 към автора За съжаление отблъскваме всички, станах като отшелник. Щом не съм желана от него - следователно не съм от другите и не ги искам. Знам, че това е най-голямата ми грешка през живота. Но какво да направя. Мамка му такива емоции бушуват у мен, че идва ми да се скъсам, да ги изтрия и да се събера пак на чисто. Късмет ти желая и дано бъдеш щастлив. Аз едва ли ще бъда...

 

...

преди: 6 години, 1 месец hash: 1eaacc1739

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Авторе, имах в периоди м които си мислех, че съм откачила, заради любовта си. И аз обичам такъв човек, с който не сме се срещали. Чувствам го толкова близък. Много пъти сме си казвали че ке спрем да контактуваме, имаше моменти, в които просто му казвах че изчезвам и да ме забрави. Но истината е, че не мога да го забравя. Минава известно време и започва да ми липсва страшно много, просто да видя че е онлайн макар и да не пиша. И съм спокойна, че е добре. Искам да ти кажа, че според мен така можеш мн по -лесно да обикнеш човек, особено ако си споделяте. Имаше една мисъл: "Когато обикнеш душата, преди да си се докоснал до тялото- това е любов. " Въпреки че контактуваме дълго време, не сме преодоляли още разстжянието и не сме се срещнали. Може би неизживяното и най-хубаво, защото си остава обичта. Въпреки всичко бихме се срещнали. Но съм се спуснала по течението, каквото стане. Много сме се карали и сме спорили, но не можем да спрем да си говорим. Просто имам чувството че насреща стои другата половина от мен. Лудост е, но го обичам. Nancy.

 

...