Споделена история от Любов и изневяра |
Другата
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 1439 пъти
Моята история, която ще Ви разкажа, не изисква съжаление или да обвинявате когото и да е, просто желая да я разкажа, макар че знам, че сигурно има много подобни в този сайт или се е случвало на много хора. Колко може да е нагъл един човек? Не вярвах, че има чак толкова нагли хора, докато не се случи и на мен. Не бях имала приятел до преди една година. Миналата година бях в 12 клас - абитуриентка. Вярно не излизах много вечер, както правеха моите съученички или познати от другите училища, защото предпочитах да си уча и да се подготвям както за матурите, така и за кандидатстудентските изпити. С въпросния човек се запознахме в интернет. Беше месец март в началото 10-11. Оказахме се от един град. Видяхме се няколко дена след първото писане и излизахме няколко уикенда - съботи или недели, защото той знаеше, че съм заета с подготовка и гледаше да не ме притеснява много много. А той е с доста годинки по-голям от мене и нашите първоначално не знаеха за нас. Но в последствие го запознах с майка ми. Тя не одобряваше, че е доста по-голям от мен, но виждаше как се държи с мен и го прие. Казвах си - колко е хубаво да намеря човек, който се съобразява с мен, с това кога съм заета, с това да не настоява за секс или да ме има за повърхностна, поради външен вид. Наистина когато не се виждахме той много ми липсваше, говорихме постоянно и си пишехме в месинджър. Много бях влюбена вече в него и постоянно си мислех дали и той изпитва същото към мен. Дойде времето да си купувам рокля. Той ме попита дали може да дойде с нас и да избираме заедно. Разбира се, че се съгласих. Купих си рокля, но трябваше малко да я поправят и я оставих в магазина, той ми купи чанта, защото искал да имам подарък и от него, макар и аз да не бях много съгласна. Беше ме питал кой ще ми бъде кавалер на бала от моите съученици и аз му казах, че никой не ме е канил, едва ли ще ме покани някой, защото съм по-срамежлива, а и като знаят че сме заедно едва ли някой ще си помисли да ме кани. Той ме питаше дали искам да ми бъде кавалер, аз разбира се, че исках, но му казах, че ако иска да идва на нашия бал трябва да говори с моята класна и да заплати за ресторанта за място и да си накупи дрехи. Но той винаги отлагаше разговора с госпожата и казваше, абе аз и до ресторанта да дойда пак ми стига, важното е да се снимам с теб. В края на април месец миналата година за първи път говорихме за секс. Беше ме питал дали мисля за това и че той не настоява за това, докато аз не реша, че съм готова. Няколко дни по-късно когато се целувахме бях му казала, че мисля да опитам и то с него. Той първо се зарадва, но после реагира доста странно. Каза ми, че досега не е бил с девствени момичета и че тия неща са за тийнейджърите. Аз го попитах защо ми казва такива неща при положение, че той има много опит с жените, макар и да не е бил с девствени досега. Той просто казваше, че не се поемал да отваря някое момиче, дори и гадже да му е. Попитах го дали желае да скъсаме или се разделяме и той каза, че не е това, а просто го било страх да бъде с девствени, защото не знаел дали щяло много да ме боли. Тогава за първи път усетих, че има нещо в този човек. Не може веднъж да ми казва, когато съм готова, да не мисля за това, а сега да казва, че не се поема да е първия на момиче. Но бях заслепена и приех всичко. Дните преди изпращането не се виждахме изобщо, защото аз учех за матурите усилено, а той повтаряше, че е зает и че не желае да ме занимава щом уча, за да си изкарам с хубави оценки матурите, но ми беше обещал, че на изпращането ще бъде там. В денят на изпращането аз си направих прическа, оправих се, отидох в училище, дойде тържеството, през цялото време се оглеждах в публиката и виждах само непознати хора, дори моето семейство не видях, защото били закъснели малко, но все пак дойдоха. Направихме си снимки, отидохме в заведение и чак тогава телефона ми звънна. Беше той. Чудех се дали да му вдигна, но все пак нетърпението да го чуя надделя. Честити ми завършването, пожела ми късмет и каза, че не е дошъл защото е правил някакви неща, които ще разбера вечерта като изненада. Вечерта ми изпрати снимка на костюма си, риза, врътовръзка и обувки. Попитах какво е това, защото изобщо не мислех за нищо освен, че бях сърдита. той спомена че е ходил на пазар и си ги е купил за моя бал. Дори каза нашия бал, което ме зарадва. Простих му щом е ходил за това, макар че вътрешно много исках заедно да бяхме отишли. Минаха матурите и на 23 май вечерта реших да си легна по-рано, защото на 24 май трябваше да ходя на козметик, маникюристка, гримьор и фризьор., за бала. На следващата сутрин влизам си във фб и гледам той си сменил снимката на профила с костюма. Харесах му я и му писах в съобщение много хубаво ти стои. Но кога си го обличал, къде е това и той каза, че било пред някаква градинка, просто му харесало фона отзад и се щракнал предишната вечер ей така. Спомена, че бил много изморен и не знаел дали ще може да дойде. Аз го питах как така, нали си ми обещал и той каза, че щял да види. Пак ми стана криво и отидох на козметика. Целият ден бях заета по чакане в салоните. И мира не ми даваше дали ще идва или не. Самата вечер излязохме по центъра, обикаляхме, викахме, но него го нямаше. Хубаво мина абитуриенската вечер, забавлявахме се, но на мен ми беше доста сдухано и някак си не успях да се отпусна. Влязох си към 2 и нещо през нощта в фб и видях съобщение от него това си е вашия бал, забавлявайте се. Прочетох го и нищо не писах. Заминахме на Турция за една седмица. След като се върнах той дойде у нас да ме види и ми се извиняваше за всичко, че не е дошъл, че не знам си какво. Аз го питах, нали си купи дрехи, а как така ги облече за да се снимаш пред оная градинка, а не дойде на бала дори да ме видиш. Той се оправдаваше, извиняваше и накрая си тръгна. Влязох в един сайт, който е частна медия за града, където имаше публикувани снимки на всички абитуриенти от училищата в града. Исках да се видя дали ме има някъде. Гледам за 23 май от едното училище едн руса, с черна рокля, хваната до един, който адски много приличаше на моя приятел. Гледам другите снимки, той. Стъписах се... Нямах думи, тя го беше хванала, а той се смее до нейните съученички. Позираше с нея и класът й. сякаш е на тяхната възраст. Пратих снимките на най-добрата ми приятелка и приятел и пряителя каза, че приличал на чучуло, някъв чичко, който се излага по снимките на деца. Разбира се, че го каза с ирония, за да ми стане по-добре, но мен ми беше адски гадно. Блокирах го отвсякъде и повече не му вдигах на обажданията. Разбрах защо не е искал нищо с мен, освен че от страх. Той просто си е имал момиче. Оказах се другата, пречката между двама, които се обичат. Не знаех как да кажа на майка ми, затова я излъгах, че заради това, че мисля да уча в София, се разделяме. Но така и не разбраха истинската причина. Сега една година по-късно като ги видях, вече не изпитвам нищо. Дори съжаление нямам. Толкова са ми смешни, че като ги вид заедно направо ме избива на смях. Тая с тоя дъртия, че май и дете и направил, защото ми се стори, че е бременна. Но като цяло се радвам, че не успях да преспя с него. Благодарна съм, че изживях това, защото вече знам какви мъже да не допускам до себе си. На вас случвало ли се е да видите, че някой ви лъже и то в интернет? Наистина ли, мъжете, които не са били с девствени момичета ги е страх да бъдат с тях? Ще ми е интересно да чуя мнения. Благодаря предварително!
|
