Моята детска любов, която не ми дава мира - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97901)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23049)
 Секс и интимност (11357)
 Тинейджърски (20294)
 Семейство (4908)
 Здраве (7893)
 Спорт и красота (4119)
 На работното място (2207)
 Образование (6031)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (736)
 Проза, литература (1512)
 Други (13378)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Моята детска любов, която не ми дава мира
преди: 2 години, 5 месеца, прочетена 1179 пъти
Така момче на 18 години съм. Когато бях 3-ти клас, тоест на 9 годинки, бях много буен. През лятната ваканция се събирахме навън и играехме до полунощ. Абе беше си страхотно. Моите родители се бяха развели като бях някъде на 5. Имаше много скандали и общо взето ме травмираха. Моите баба и дядо ме взеха при тях и така почувствах уют. Та връщаме се отново на тази лятна ваканцийка. Тя беше с една годинка по-малка от мен. Беше си дошла за лятото при стоята баба и дядо. Първите ми впетчатления бяха, че тя беше много естествено красиво и жизнерадостно момиче. Тя беше от доста заможност семейсто, а аз пък доста беден. Бяхме една доста голяма група деца, сигурно 20 - момчета и момичета. Моят акъл си беше детски и друго освен да беснея с моите приятели момчета и да играя футбол не ми беше в главата. Дотук добре, ама един ден две нейни приятелки ме извикаха при тях и ми казаха, че същото това момиче ме харесва. Аз им казах, че и аз я харесвах и действително си беше така. По-големите момичета бяха инициаторки на онази игра "истината или се осмеляваш". Пълен цирк. Тези момичета си спомням, че бяха на по 11-12-13 години. Подтикваха нас (момчетата) да изберем "осмелявам се", ами направих го и хоп - трябваше да я целуна по бузата, е те тука вече стана белята. Същото накараха и нея. Изведнъж нещо в мен се взриви. Само като я гледах вече сърцето ми щеше да изскочи, да се пръсне, да се взриви и не знам си какво още. Отбягвахме се и не со говорехме, но пък се гледахме. Детска му работа. Подтикваха ни да се прегръщаме и хоп още по-зле (по-добре) стана. Ох леле, колко беше хубаво! След около един месец (спомням си че беше август 2009), след сума ти подстрекавания от тия нейни приятелки аз и предложих лице в лице да си бъдем гаджета. Ебаси чудото. Тя прие. Спомням си, че беше облечена в червено. Какви гаджета само, а? Срам ги е да си говорят. Оттук натам нямам чак толкова ясни спомени какво точно стана до края на това лято. През учебната година си спомням, че често мислех за нея. Не споделих на никого за това, което изпитах, защото като че ли не виждах в очите на моите близки това, което виждах в нейните. Нямах никаква връзка с нея. Дойде отново следващото лято и тя пак дойде, още по-прекрасна. Да, ама тоя път каза, че си била хванала някакво гадже от нейният клас или че вече харесва друго момче, не помня. Вече "официално" не бяхме заедно, но пък си говорихме. Виждах, че тя има симпатии към мен. Майка и, като че ли много ме харесваше. Събирахме се вечер всичките деца около една пейка и пак играехме на тия игри. Беше ми гадно. Веднъж си спомням, че я излъгах, че ще ходя на болница, защото съм много болен и може да ми стане нещо. Тя ми каза, че въпреки, че ме мрази се надява да се оправя. Отне ми доста време да осъзная, че тя наистина ме е обичала, както и аз нея и че с детската любов шега не бива. Какво се случи след това ли? Ами нервният ми баща ме взе при него и аз пропаднах. Развих компютърна зависимост само за няколко месеца и от пълен отличник и математик, стигнах дъното. Интересно, а? Станах от буен екстраверт антисоциален. Не излизах, ама грам. Бързо напред превъртаме лентата до днес, 12-ти клас. Преди няколко месеца се сетих за нея и не мога да спра да мисля за това момиче, ама въобще ви казвам! Не минава ден без да мисля за нея. Нямам никаква връзка с нея въобще не знам какво прави. Само знам, че е в столицата. Беше много интелигентно момиче, а аз беден и травмиран, но пък имах някакъв живец в мен, онези няколко години, които прекарах по моята баба и моят дядо. Ориентирал съм се да ходя да следвам в София. Нямам пари и ще ходя това лято да работя по морето. Чудя се, просто се чудя, ако един ден успея да я срещна отново, какво ли ще стане? Дали ще пламне онзи пожар вътре в нас, както когато бяхме деца или просто вече всичко ще е огаснало. Моля Ви, напишете какво мислите.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 години, 5 месеца
hash: 07c658cc96
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Красива история... Дай Боже да се срещнете пак. Няма ли как да я откриеш чрез някой от тази компания или други познати? Направо да се уговорите за една среща като се преместиш. Вярвам, че студентският живот ще ти се отрази добре и ще се отърсиш от товара на изминалите дни. Но такива спомени остават завинаги. И докато не получиш отговор на въпросите си, няма да спреш да мислиш за нея. Защото изглежда да си сантиментално момче. Виж, имаш няколко варианта. Единият е да потискаш тези спомени и да се надяваш новите емоции и хора в живота ти да ги изместят назад. Другият е да я откриеш. Тогава рискуваш да видиш, че се е променила и да се разочароваш или... най-хубавата опция- още да ти се струва прекрасна. Каквото и да решиш, желая ти поне веднъж да я срещнеш пак и да е свободна! Със сигурност някак и на нея са и мили онези моменти. Пиши как са се развили нещата. Късмет и с университета!

 
  ...
преди: 2 години, 5 месеца
hash: faa3307a9a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Намери я, потърси я в социалните мрежи ( със сигурност знаеш името й).... Старата любов ръжда не хваща, от личен опит го знам

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker