Споделена история от Любов и изневяра |
Моята детска любов, която не ми дава мира
преди: 6 години, 12 дни, прочетена 1474 пъти
Така момче на 18 години съм. Когато бях 3-ти клас, тоест на 9 годинки, бях много буен. През лятната ваканция се събирахме навън и играехме до полунощ. Абе беше си страхотно. Моите родители се бяха развели като бях някъде на 5. Имаше много скандали и общо взето ме травмираха. Моите баба и дядо ме взеха при тях и така почувствах уют. Та връщаме се отново на тази лятна ваканцийка. Тя беше с една годинка по-малка от мен. Беше си дошла за лятото при стоята баба и дядо. Първите ми впетчатления бяха, че тя беше много естествено красиво и жизнерадостно момиче. Тя беше от доста заможност семейсто, а аз пък доста беден. Бяхме една доста голяма група деца, сигурно 20 - момчета и момичета. Моят акъл си беше детски и друго освен да беснея с моите приятели момчета и да играя футбол не ми беше в главата. Дотук добре, ама един ден две нейни приятелки ме извикаха при тях и ми казаха, че същото това момиче ме харесва. Аз им казах, че и аз я харесвах и действително си беше така. По-големите момичета бяха инициаторки на онази игра "истината или се осмеляваш". Пълен цирк. Тези момичета си спомням, че бяха на по 11-12-13 години. Подтикваха нас (момчетата) да изберем "осмелявам се", ами направих го и хоп - трябваше да я целуна по бузата, е те тука вече стана белята. Същото накараха и нея. Изведнъж нещо в мен се взриви. Само като я гледах вече сърцето ми щеше да изскочи, да се пръсне, да се взриви и не знам си какво още. Отбягвахме се и не со говорехме, но пък се гледахме. Детска му работа. Подтикваха ни да се прегръщаме и хоп още по-зле (по-добре) стана. Ох леле, колко беше хубаво! След около един месец (спомням си че беше август 2009), след сума ти подстрекавания от тия нейни приятелки аз и предложих лице в лице да си бъдем гаджета. Ебаси чудото. Тя прие. Спомням си, че беше облечена в червено. Какви гаджета само, а? Срам ги е да си говорят. Оттук натам нямам чак толкова ясни спомени какво точно стана до края на това лято. През учебната година си спомням, че често мислех за нея. Не споделих на никого за това, което изпитах, защото като че ли не виждах в очите на моите близки това, което виждах в нейните. Нямах никаква връзка с нея. Дойде отново следващото лято и тя пак дойде, още по-прекрасна. Да, ама тоя път каза, че си била хванала някакво гадже от нейният клас или че вече харесва друго момче, не помня. Вече "официално" не бяхме заедно, но пък си говорихме. Виждах, че тя има симпатии към мен. Майка и, като че ли много ме харесваше. Събирахме се вечер всичките деца около една пейка и пак играехме на тия игри. Беше ми гадно. Веднъж си спомням, че я излъгах, че ще ходя на болница, защото съм много болен и може да ми стане нещо. Тя ми каза, че въпреки, че ме мрази се надява да се оправя. Отне ми доста време да осъзная, че тя наистина ме е обичала, както и аз нея и че с детската любов шега не бива. Какво се случи след това ли? Ами нервният ми баща ме взе при него и аз пропаднах. Развих компютърна зависимост само за няколко месеца и от пълен отличник и математик, стигнах дъното. Интересно, а? Станах от буен екстраверт антисоциален. Не излизах, ама грам. Бързо напред превъртаме лентата до днес, 12-ти клас. Преди няколко месеца се сетих за нея и не мога да спра да мисля за това момиче, ама въобще ви казвам! Не минава ден без да мисля за нея. Нямам никаква връзка с нея въобще не знам какво прави. Само знам, че е в столицата. Беше много интелигентно момиче, а аз беден и травмиран, но пък имах някакъв живец в мен, онези няколко години, които прекарах по моята баба и моят дядо. Ориентирал съм се да ходя да следвам в София. Нямам пари и ще ходя това лято да работя по морето. Чудя се, просто се чудя, ако един ден успея да я срещна отново, какво ли ще стане? Дали ще пламне онзи пожар вътре в нас, както когато бяхме деца или просто вече всичко ще е огаснало. Моля Ви, напишете какво мислите.
|