Емоционална зависимост и желание за контрол
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 2249 пъти
Здравейте хора, с всяка една моя връзка все повече се убеждавам, че страдам от емоционална зависимост. Жена на 21 съм, досега съм имала 4 партньора и общо взето всичките ми връзки са завършили по един и същи трагичен начин. Още от началото на връзката се притеснявам за самия и край, имам проблеми с доверието, което не ми позволява да се отпусна и съм винаги нащрек с подозрението, че партньорът ми може да ме излъже или нарани, и обикновено страховете ми са оправдани. Когато съм с някого гледам в дългосрочен план, мисля дали един ден бихме могли да се установим като семейство. Когато имам някакви съмнения или съм била наранена, съм имала навика да използвам някакви манипулации или да намесвам странични хора във връзката, само и само да разбера нещо или да повлияя на приятеля си. Всичко това е в резултат на страх от край на връзката, който пък е част от по-голям страх да не свърша някой ден сама. Винаги съм била заобиколена от обожатели, защото изглеждам добре, весела и уверена съм, общителна и имам богата обща култура. В даден етап от връзката обаче започвам да се чувствам нещастна, подтисната, смачкана, приета за даденост, губя увереността и сиянието си. Това е моментът, в който съзнанието ми казва, че връзката трябва да бъде прекратена, но абсолютно отказвам да се подчиня на тази мисъл. Тогава се появява желанието ми за контрол и опитите ми да сложа връзката в ред по свой си деструктивен и за двете страни начин. Дори когато партньорът пожелае да прекрати връзката, аз не мога да му позволя да го направи, въпреки че съм напълно наясно, че това е най-логичният и разумен изход. След това минават месеци, дори година докато се възстановя от болката и разочарованието, и си върна самоувереността. Притеснявам се, че някой ден мога да попадна на партньор-насилник и емоционалната ми зависимост да ми попречи да прекратя връзката, или че въобще ще имам проблеми за в бъдеще. Моля ви да не ме съдите, аз самата съм достатъчно самокритична. Ще бъда благодарна да получа добронамерени съвети.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 1 месец hash: 3eb1c4fc23

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Tи не си зависима, а искаш да доминиш. Жертва не знам дали ще бъдеш, но ако имаше властта и силата, би станала насилник. Интелигентна, умна, аналитична, можеш да извадиш същественото от далена ситуация. Но проблемът ти е началната, отправната точка. На 21 си и си имала 4 връзки. По твои признания, още от началото им започваш да преценяваш партньора си дългосрочно дали и как ще ти стане мъж. После пък, следвали манипулациите. Не ти ли е идвало на ум, че първо на 18, да кажем, няма нужда да си женена, а може да се занимаваш с нещо полезно и приятно за теб? Също, не ти ли е идвало на ум, че от всяка връзка не можеш да очакваш, че ще излезе брак? Тогава, защо се настървяваш така да не изтървеш любимия? Като не върви връзката, няма значение по каква причина, пусни партньора си, а ти се насочи към по-подходящ. За сега, няма опасност да останеш стара мома на 21.

 

...

преди: 6 години, 1 месец hash: 8912050699

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей! В историята ти,все едно описваш мен самата. Като цяло съм недоверчива,гледам да не го показвам,но когато стане въпрос,стремя се да бъда искрена,от което не остават доволни. И аз като теб имам страхове,че ще ме предадат,ще се подиграят с чувствата ми,за това и съм по-хладна към партньора ми. До към днешна дата,той все така ме обича,че дори повече. Няма гаранция,че ако беше по-различно при теб,щеше да го задържиш. Приеми,че така е трябвало да се случи,ако нямаш доверие,просто го притъпи,не го натяквай,не ревнувай прекалено,не се опитвай да контролираш. -Elizabeth,20

 

...

преди: 6 години, 1 месец hash: f47bd43beb

гласове: 1 2 3 4 5   (8 гласа)

3.   Като понаближиш 40-така ще ти мине... Бившата ми беше такава. Е няма такъв ужас и досада! Прибираш се на тръни вкъщи. В телефона и скайпа ти винаги е ровено. Държи ти се сметка за всичко, дори за най-незначителните неща и подробности. Трябва да разкажеш как е минал денят ти от-до: на кого какво си казал, на коя си се усмихнал... Иначе започват истерии, драми, сръдни. Обичах я и изках да ѝ помогна. Няколко пъти предлагах да отидем на психолог. Накрая не издържах и я изхвърлих с шут от къщи. Щеше да се самоубива, какво ли нямаше да прави. Прати брат си първо да ме убеждава, после да ме бие. Сега всяка година паля свещ, че се отървах... Бях забравил какво е да си с нормален човек, с нормална жена до себе си.

 

...

горе^

преди: 6 години, 1 месец hash: ff6c2552c5

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Я се забавлявай. На 21 планове за траен партньор. Не сме 60-те години на миналият век. Проблемът не са ти другите а ти самата. Говори с психолог, защо се държиш така.

 

...

преди: 6 години, 1 месец hash: f795a7b3b5

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Леле, напомняш ми за едно момиче което страшно харесвах и харесвам - Ирина. Тя е като роза - изглежда и ухае приятно и е страхотен човек, но има бодли които те нараняват. Направих доста опити да се сближим и по-едно време бяхме донякъде близки, но тя не споделяше с мен, нараняваше ме с отношението си и понякога използваше манипулации. Опитвах се да и покажа, че може да ми има доверие, но тя така и си остана подозрителна. Още в началото когато бяхме на парти по време на екскурзия в един хотел с група разбрах, че тя ще развали нещата между нас когато ми направи забележка по един повод и ми стана много тъжно. Тогава разбрах, че тя не внимава и не е чувствителна към чувствата на другите. Виждахме се през определено време и отношението и се подобри малко по-малко, защото в началото беше много лошо - нахално и снизходително, защото и бях показал, че я харесвам, защото съм прям и открит. Накрая започнах да се отдръпвам, защото от отношението и ми беше обидно и ме болеше и въпреки, че исках да и пиша и да се видя с нея си наложих да не го правя, исках да видя дали тя ще положи усилия да се сближим след като аз бях положил толкова много, но тя не го направи. Тя го прие все едно не ме е грижа за нея. Дори веднъж след като и писах ми отговори: "какво толкова си се загрижил? " а аз и казах, че винаги съм бил загрижен за нея. Често си мисля за нея и се чудя какво ли би се получило ако тя се държеше по-добре или ако аз бях проявил повече упоритост.

 

...