Тази любов няма край... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121152)
 Любов и изневяра (29695)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21891)
 Семейство (6469)
 Здраве (9596)
 Спорт и красота (4698)
 На работното място (3177)
 Образование (7301)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18513)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Тази любов няма край...
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 2437 пъти
Моля ви да ми публикувате историята...

Здравейте, историята ми е доста тъжна, почти както всички любовни истории и не съм сигурен защо точно я споделям тук със вас, дали заради нуждата ми от помощ или просто за да ми олекне, а навярно истината е някъде по средата.

Ето, че мина година и половина от раздяла ми с моето момиче, жена, дете, любима, приятелка, сродна душа - всичко.
Причини за раздялата - обичахме се прекалено много. Да, звучи странно, необяснимо и наразбираемо, но това е самата истина... Връзката ни беше различна, не беше като стандартните връзки, които имат хората, в нея битовизмите бяха любов, скуката беше любов, комуникацията беше любов, ходенето до кварталното магазинче, до парка, до полянката - любовта беше навсякъде около нас, в нас, между нас...

Когато аз започвах едно изречение тя го довършваше, когато тя искаше да каже нещо, аз го започвах, а сърцебиенето, когато не бяхме един до друг беше нещо съвсем стандартно и рутинно и при двамата. Дали бях имал подобна връзка до този момент - не, никога, любовта никога не беше усещана по този начин, а страха от раздяла - също.

Близо година бяхме заедно - най-смислената ми година, в която живях истински - чувствах се пълноценен, жив, себе си...

След раздялата ни - всичко това рухна, опитвах се да си припомня живота преди нея, да го намеря след нея, но и на двете места намерих само празнота, не беше останало нищо, абсолютно нищичко.

Когато аз се бях отдалечил от нея, тя се бореше за мен, когато тя се отдалечи от мен, аз се борех за нея, но така и не успяхме да стигнем до нашата втора среща. Знам, че още ме обича, знам че още ме усеща, но знам, че между нас има някаква невидима бездна, която не ни позволява отново да хванем ръчичките си и да не ги пускаме повече никога.

В момента тя е с друг, въпреки че все още ме обича, но страха и е твърде силен, за да откликне на моите борби, а аз вече се чувствам твърде изморен, за да продължа със тях.

Страх ме е да излезна на среща със друга жена, страх ме е да се влюбя в друга, защото се опасявам, че ще загубя моето момиче завинаги. Държа всичките си чувства, не ги пускам, но те вече ме прояждат отвътре и усещам, че ако не се опитам да продължа напред, ще се срина тотално.

Кажете ми, дайте ми идеии как да продължа, знам че и други хора са били в моето положение, намирали са изход по един или друг начин. Някои са успявали да се преборят за любовта си, други са намерили навярно друга, но аз знам, че друга такава любов няма да имам, тя не е моята първа любов, преди нея имаше и други, но е моята истинска любов и просто си нямам на идея как ще намеря друга такава, при положение, че я усещам със всяка клетка и фибра на съществото си.
П. П. Не сме се виждали и чували от около година. Но сме си писали почти през цялото време на раздялата ни.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 1 месец
hash: 8a8ef6c2b8
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Струва си да опиташ щом след толкова много време не си я забравил. Дори и да не успееш да си върнеш тя поне заслужава да знае. Представи си, че и тя мисли за теб всеки ден. Просто й кажи абсолютно всичко, голямата любов е нещо много рядко и ценно, за да я оставиш да си отиде просто така. Ако знаеш какво бих дала да чуя тези думи от човека, за когото мисля години наред, макар и да съм с друг. Всеки ден се надявам да ме потърси и да ми каже всичко това, защото и нашата връзка бе много силна и никога повече не успях да изпитам това чувство отново, така че бори се и направи всичко възможно!

 
  ...
преди: 6 години, 1 месец
hash: af5e05c823
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Ето това е истинска любов, но ината и на 2-мата ви е прекалено голям.

 
  ...
преди: 6 години, 1 месец
hash: 3a469cb593
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

3.   Една от малкото истории в сайта, които са ме насълзявали от раз. Не знам дали вярваш в сродните души, но от това, което пишеш- ми приличате на такива. Сродната душа идва за определени периоди и си отива за определени периоди от живота на другата. Понякога между срещите могат да минат години, но чувството е все едно никога не сте били разделени. Чрез всяка нова среща учите уроци един от друг. И рано или късно идва моментът, в който оставате завинаги заедно. Знам, че на повечето хора им звучи като фантасмагория, на мен също ми звучеше така, до момента в който не осъзнах, че съм намерила моята друга половина. И не, тя не е партньорът ми. А най-близката ми приятелка. Сродната душа може да бъде майката, бащата, гаджето, приятел или дори съседът. При вас се е получило така, че сте си били и партньори. Но онова дълбоко, необяснимо чувство на любов и привързаност, явно ви е дошло в повече и затова се е случила раздялата. Бъди смел, признай й, това което написа на нас.. Ако трябва ходи до тях всеки ден, изпращай й писма/картички всеки ден.. Не се страхувай да се бориш за това, което имате помежду си, защото втори такъв човек в живота си, може и да не срещнеш. Тя е твоето момиче, човече. Моля те, не се отказвай да си я спечелиш отново. Не се отчайвай. А и имаш много големи шансове, щом е взаимно :) Желая ти успех!!

 
  ... горе^
преди: 6 години, 1 месец
hash: 38335c9ac0
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Благодаря ви, че публикувахте историята ми.
Благодаря и на коментиралите.
До коментар N 1 - Потърсих я, написах й го многократно.
Интересно ми е, понеже написа - '' Ако знаеш какво бих дала да чуя тези думи от човека, за когото мисля години наред, макар и да съм с друг. '' Та, не знам дали ти си със друг в момента, докато чакаш твоя човек да те потърси, но хипотетично, ако го стори, ти би ли се върнала при него или просто би имала желанието, да чуеш, че той все още те обича истински!?

 
  ...
преди: 6 години, 1 месец
hash: c5e63c2902
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Такава любов си прав, че няма да намериш. Същите чувства няма да изпиташ.
Но се замисли защо се разделихте? Като се съберете за колко време ще бъде? Ще се разделите ли отново?
Изпаднах в такава дилема. Близо три години не погледнах друг. Надявах се, молех се човекът да се върне. Редувахме се кой кого да търси. Но не се намирахме. Чувствахме се, бяхме свързани, но честотите сякаш се поразминаваха. Все наопаки, нищо не ни се получаваше.
Понякога твърде голямата любов явно не води до положителен край. Много енергия, много искри и голям пожар. А пожарите носят след себе си пепел, а не нещо приятно, красиво и чисто.
Сега имам връзка. Нормална. типична връзка. Влюбена съм... ама не така. Не бих посегнала на чужд живот заради сегашния си. Заради любовта бих направила всичко, способна съм на всичко и искам всичко да направя. Но за него не бих. Не е същото. Но е спокойно. Прости, лежерни дни и нощи.
На мен ми отне много време да тръгна към друга връзка, да се откажа от любовта, да предам сърцето и душата си. Но го направих от раз. Покани ме на среща настоящия ми и аз просто приех и спрях да мисля, доколкото мога да чувствам и да изпитвам емоции. По някое време си възвърнах чувствителността, но в умерени граници, защото ако я разгърна цялата - просто се връщам 1000 километра назад и отивам пак към бившия.
Успех! Няма да ти е лесно. Не знам дали си струва да се бориш. Зависи. При мен не си заслужаваше, бяхме твърде различни.

 
  ...


...
преди: 6 години, 1 месец
hash: c35237bea5
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Номер 5 любовта носи всичко най-хубаво, не казвам че е лесна. Истинската любов издържа с животи, даже се и усилва. Аз няма да спра да обичам моето момиче или жена, не мога да спра и не искам, въпреки реалната възможност обстоятелствата да не благоприятстват да съм с нея. Не защото сегашните са непреодолими, а защото моите желания не дават възможност. Ето една невъзможна любов, която ме учи всеки ден, как да обичам. Любовта не е притежание, това не е любов. Надявам се да е щастлива, едно момиче с огромен духовен потенциал и чистота, знам и кривиците, не я идеализирам. Това което ми тежи е че всичко приключи по този начин, но знам че е грешка да се търси връзка и да се бута нещо което не е писано. И това е лесно видимо. Давам моя пример за да може да задържите любовта ако я видите, да се постараете, но ако не успеете да не си правите изводи за любовта които са негативни. Ако не се е получило, то е заради нас, ние имаме възможността чрез грешките направени от гордост или глупост да превърнем доброто в не до там добро.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 27 дни
hash: 38335c9ac0
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Автора съм.
Ще се боря за моето момиче, не защото така трябва, а защото тя си заслужва. Винаги съм я обичал и тя го знае. Надявам се, че когато страха й се кротне, тя ще си дойде при мен. Там, където и е мястото...

 
  ...
преди: 5 години, 11 месеца
hash: 280b2245f6
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

8.   Пак съм автора и пиша тези думи със огромно разочарование и болка в душата ми.

Не виждам вече нито смисъл, нито намирам сили да се боря повече за тази любов. Емоционално, духовно и физически съм почти рухнал. Здравословното ми състояние се влошава и усещам, че ако продължа по този начин, нищо добро няма да ме очаква.
Тя продължава връзката си със новия и ''възлюбен'', продължавайки да ми казва, че ме обича мен, а него не. Дава ми надежди, сетне се отдъпва, а аз се обнадеждавам, връщам се в нашето време, започвам да мечтая, а сетне когато тя се отдръпне, аз рухвам в буквалния смисъл на думата. Ставам раздразнителен, озлобен, не мога да спя по цяла нощ. нощи изпълнени със мъка, сърцебиене и кошмари. Търся я навсякъде, постоянно и това продължава вече много време, адски много време.
Разбих си сърцето не един път, а многократно, нямам сили да понеса повече това, дори мислех за самоубийство, но това мисля, че вече е крайно безумно и егоистично, предвид последиците, които ще донесе за близките и роднините.

Блокира ме отново от социалните мрежи, написах към 100 - тина смс-а, на които не полуих и един отговор, но аз самият я помолих да не ми дава никакви надежди, защото това ме убива.
Вчера си мислих, питах се дали всичко това е истина или просто тя ме наранява нарочно по някакви причини, за които си нямам и идея. Дали просто не съм откачил и вкарал сам в филма на голямата любов, в който аз може и въобще да не съм присъствал, а тя никога да не ме е обчиала реално и само да си е играела с мен, но що за човек трябва да си, че да сториш това, и какви подбуди трябва да имаш.

Логиката ми не може по никакъв начин да обясни чувствата и възприятията, които получавам от подсъзнанието си.
Не мога да си обясня по никакъв начин как един човек, може да споделя живота и леглото си с човек, който не не обича, докато неговата голяма любов, копнене да се събере с него и страда ежедневно в продължение на много време. И ако тя е страдала наистина някога за мен, та дори и месец два, как не може да си представи какво би станало с някой, който страда повече от година и че здравето и живота му са в голяма опасност.

Едва ли някой, който обича истински, би рискувал живота на неговта любов, това логически ми изглежда абсурдно и започвам да се замилслям за версия, в която аз съм бил абсолютно сляп и полудял от любов. Версия, в която съм обичал едно нищо, човек и образ, който никога не е съществувал.

 
  ...
преди: 5 години, 11 месеца
hash: 861adc92ea
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   Тя самата не знае кой да избере, ти ѝ даваш нещо, което другия не ѝ и обратното. В резултат се получава така, че те разиграва. В такъв случай ти сам трябва да решиш дали искаш да бъдеш разиграван още. Аз лично не бих искал.

Спри да ѝ пишеш, блокирай я и ти.
Не е единствената за теб на света, не съществува голяма и единствена любов. Просто си хлътнал здраво и откачането ще е дълго, но не и невъзможно :)

Потърси в интернет какво е oneitis, то ще ти помогне много!
Успех.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 11 месеца
hash: c923007023
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Чисто и просто- трябва да я блокираш тотално и то завинаги! Сега ходи да се чука с един, после ще е с друг! Сигурен съм, че и да остави този няма да се върне при теб, а ще отиде при друг, но това няма да и пречи да ти мъти главата, колко те обичала.

 
  ...

...
преди: 5 години, 11 месеца
hash: 03224f5c2b
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

11.   Натъжаваш ме човек... Съпреживявам болката ти. И аз в момента се измъчвам, че съм изоставен от една прекрасна жена... Боли ме, за теб, за мен, за хилядите въпроси... Защо така стана? Къде сбърках? Какво се случи?
Понякога няма отговор... Понякога сме сами с горчивата чаша в ръка. Разбираш ли? Сами. Пием от горчилката и продължаваме напред. Да не си посмял да си посегнеш! Не си винoвен с нищо. Нямаш вина! Предала те е. Все едно защо, все едно с кого, все едно как... Не е достойна за такава любов.
Знам колко боли, знам какво е да седиш в къщи и да гледаш като идиот тавана... да чакаш телефона да звънне, да чакаш съобщение... Нищо. Нищо не се случва. Питаш се - обича ли ме? Мисли ли за мен? Липсвам ли и? Ще ме потърси ли? Съжалява ли, че ме изостави? Очаква ли да я потърся? Изпитва ме дали я обичам и ме измъчва да види какво ще направя? .... Хиляди мисли и хиляди въпроси... Болка.

Човек, ако те обича ще те потърси. Но в наши дни хората се сковават, всеки чака другия да направи нещо, умират си от инат само и само да не кажат - Прости ми. Извинявай. Сгреших. Обичам те.
Предпочитат да погребат всичко, да плачат, да се разкъсват, но не и да са искрени... Смятат, че да си искрен е слабост, унижение... Срахуват се от любов... не вярват в нея. Смятат, че ги прави посредствени искат „свобода”... несъвършени отношения - възможности да имат и друг избор...

Нямаш вина за нищо. Едиствената ти вина е, че си обичал от цялото си сърце. Всички говорят за такава любов, но ако я срещнат се стъписват... Хората не знаят какво искат. Лъжат, харесва им да ги лъжат. Уж плачат и негодуват като ги наранят, но не са готови за нещо истинско.

Виж, съчувствам ти напълно, не те знам ни те познавам, но знам какво изпитваш... Знам агонията която те изгаря. Не слушай глупаците които самодоволно ще ти кажат, че си обсебен от собствената си проекция върху обекта на любовта си... Това са глупаци, които не ти съчувстват и се опитват да те изкарат глупак или маняк или обсебен, откачен...

Не позволявай на никой да те кара да се съмняваш в ценностите си! Не позволявай на никой да те кара да се съмняваш в преценката си! Не позволявай на никой да те кара да се съмняваш в собствената си нормалност!

Имай в предвид, че ненормалните много обичат това. То е тяхна насъщна потребност, като дишането. Ти си нормален и перфектен мъж!

Ти си искрен човек. Ти си мъж с високи духовни стандарти. Човек, който знае какво говори и чувства. Ти си човек готов на саможертва и никога не мислиш първо за себе си. Ти си един от малкото останали на тази земя, заради които тя още има смисъл да се върти. Разбираш ли колко си ценен? Всъщност бих казал безценен...

Не позволявай на никой и нищо да те променя. Не ставай циничен и злобен, не отмъщавай на други за болката която ти е причинена... Никога!
Ти си прав във всичко. Който обича не може да греши. Разбра ли? Не е възможно. Това което ти се е случило не е защото си сгрешил, а защото си бил прав и... искрен.

Не се променяй. Ако света е откачил и побъркал - да върви на майната си.

Пожелавам ти сили... много сили... Трябва да отселеем, длъжни сме. Този свят не принадлежи на глупаците. Този свят принадлежи на искрените хора. Сам виждаш колко е трудно това. Сега е момента да докажеш, че имаш топки, да покажеш от какво си направен... Сега е момента. Сега е изпита.

Тъжната истина е, че не те е обичала. Имала е нужда от теб, имала е потребност да черпи от твоята енергия... Как ще влезе във връзка с друг? Как ще позволи друг да я докосва, да я целува... Не те е обичала. Имала е нужда да я изправиш, да и върнеш самочувствието... Когато е получила всичко от което се е нуждаела... тръгнала си е.

Има нещо много сбъркано и садистично, да ти обяснява как се чувства с еди кой си... Обидно и долно. Какво те интересува тая работа? За какъв... е с него щом не го обича? Какво те боли теб как се чувства тя с него? ! За какъв... ти го казва въобще? !

Виж, забрави тая работа пич. Ти не смееш от къщи да излезеш, а тая ти обяснява как е с оня? А на него какво обяснява? Искрена ли е с оня? Каква любов какви 5 лева? ! За какво ти е тая? Изцедила те е като лимон - до капка. Баста.

Излез в парка. Разходи се. Знам, че не можеш. Седиш в къщи сам като лалугер и се филмираш като за световно, но... добрата новина е, че човека ти не го заслужава. Разбираш ли???
Излез. Сам. Разходи се 10-15 мин. иди до някой мол, повози се на ескалаторите, като хлапе :D
Влез в парфюмерията и се напръскай с най-скъпия парфюм. :D
Купи си ленена риза :D Е... нека са 5... аз толкова си взех за няколко дена :D.
Малко синьо сиренце, неприлично скъпо червено вино :D
Прибери се, гледай един филм. Покани стар боен другар и го почерпи. Аз не ги опитах, исках да се порадвам, че близък приятел им се наслади :D
Ама ризките си ги нося с кеф, лято е. :)
Не мисли за нищо. Заеби всякакви соц. мрежи.

Филмчета, сокчета, кафенца... цигари примерно, ако пушиш. Не надувай главата на никой за тая история. Ще те гледат странно и ще те мислят за фикус или подивяло какаду... И мани майтапа, ще са прави на 100%... Нали? :D

Няма рецепти пич... Но винаги има надежди. Ти си по-силен отколкото си мислиш. Човек който обича е силен... За съжаление, често не го знае... Обикнивено го разбира от другите и не им вярва, но... това е трогателното, че не си вярваме. А понякога трябва... е, мъничко - за цяр :)

Нека аз да съм тоя, ако ми позволиш?

Ти си много силен човек. Цялата ти сила идва от твоята искреност и саможертва. Ако преминеш това достойно, чака те награда. Повярвай ми, няма сълзи без награда! (Говоря за сълзи, не крокодилски или истерични течности, които се продават в магазина на суетата) Сълзите на искрения човек натъжават съдбата... Задължават я. Разбираш ли?

Ти си преживял болезнена операция. Сам си в болничната стая. Никой не ти идва на свиждане... болката е голяма, обезболяващите не действат... Гледат те безчувствени доктори... отегчени сестри те мъмрят... бездушни санитарки те гълчат злобно, че викаш от болка... Как смееш да викаш? ! Как може да те боли? ! ... Няма съчъвствие. Но си силен. Тепърва ще разбираш колко много... Ще се очудваш дори.

Ще те потърси стар приятел... Ще те изслуша без да трепне от досада или нетърпение... Време. Трябва ти време. Няма рецепта. И аз я търся. От три седмици чета тук и пиша. Давам съвети, съчувствам... Губя си времето докато „рестартирам”. Опитвам се да достигна до точката на пречупването за да отселея. Да кажа като абсолютен простак думите - „Ебал съм ти майката! Аз съм човек, имам достойнство! Като не ме цениш, еби си майката! Приключих с теб. Чупи си тъпата глава. ”

Няма да ги мисля сериозно, това ще е емоционален изблик за да имам сили да скъсам „въжетата”, които ми пречат да се върна към живота... Да продължа.

Така е приятелю. Нека лошите не мислят, че като сме много мили и добри не можем да им теглим една„ путка майна” :D

То като се замислиш... май ще е навреме и на място. :)

Много ти съчувствам. От все сърце бих искал да си силен. Повярвай, не си сам. Много искрени и добри хора падат в такива жестоки и безпощадни уроци... Но не се обезобразявай и не се променяй. Който има много и много дава, ще получи стократно... Кога?

Не си ли любопитен? Аз съм. Мисля да чакам и да дочакам. Ще си остана „тъп”. Няма да позволя на никой да ме откаже да обичам, да съм искрен, добър... да се раздавам. Е, може мъничко да се променя и да го правя за правилния човек... Кой е правилния човек?

Има неща в тоя живот които са наистина наши. Болката и самотата са истински наши. Те не ни изневеряват, верни са и ако ги обикнем... искрено - ще ни наградят.

Кураж! Успех!

 
  ...
преди: 5 години, 11 месеца
hash: 6b642114f9
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Виж младежо. Какъвто и да е случаят, значи едно-поне знаеш, че можеш да обичаш. Нямаш на идея за колко хора е невъзможно. А както е казал народър -където е текло пак ще тече.. Не се коси ще имаш и други Дулсинеи

 
  ... горе^
преди: 5 години, 11 месеца
hash: b1abcd54d7
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

13.   Пусни я да си отиде. Изтръгни я от живота си. И се научи да обичаш себе си, развивай се. Тогава животът ти ще продължи отново.

 
  ...
преди: 5 години, 11 месеца
hash: 280b2245f6
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

14.   От автора.
Благодаря ви за коментарите на всички.
До коментари N - 9 и 10 - Болкирах я и аз - завинаги.
Също съм на мнение, че дори и да не е с онзи, ще скочи в леглото на някой друг, но няма да се върне при мен, а ще продължи да ми обяснява колко ме обичала и как аз съм няйната истинска любов. Прото бях безкрайно искрен с нея от самото начало, до ден днешен. Излях си душата пред нея до дъно, нещо което не бях правил в такава степен със никоя друга. Предвид това, натрупах безценен опит и ще се случи отново, едва след като една жена докаже в годините с действия, че ме обича, уважава и е истинска с мен, роди ми няколко деца и не ме лъже, няма тайни от мен, не ме разнася пред трети хора извън връзката.

До коментар 11 - Благодаря ти човече, благодаря ти! Не мога да опиша с думи благодарността, която изпитвам към теб и думите, които ми написа. Искам да кажа все пак, че аз не съм светец правил съм неща в живота си, с които не се гордея, но никога не съм лъгал на емоционална основа - никога.

Истината е, че аз я оставих, но си мисля, че тази раздяла беше предизвикана. Също така си мисля, че новия го е срещнала още преди да се разделим, тъй като той й беше колега във фирмата, в която аз я уредих на работа, а раздялата ни беше месец, месец и нещо след това, след като ми каза неочаквано - аз съм циганка. Не я оставих заради етноса й, въпреки че когато бях дете бях системно бит, тормозен и травмиран от цигани. Нараних се много тогава, защото тя не ми е имала доверие, не е била истинска с мен, криела е етноса си, а два три месеца преди това и простих един чат, в който ме разнасяше пред нейна приятелка, говореше ужасни неща, как щяла да ме зареже, но все още не искала, защото това щяло да ме съсипе, споменавала й за отношенията ми с нашите и по конкретно за едно, в което аз я защитих пред сестра ми и се скарах сестра ми, за да я защитя. По повод тази случка, тя беше казала нещо от сорта, че сме се карали като ''цигани'' и че не искала да ходи на море със мен, защото не искала да става свидетелка на такива пошли скандали.

Бил съм и правил график на живота, защото исках да я уредя на що годе добра работа, при хора, които познавам и знам, че малко или много ще бъде в безопасност. За справка - тя искаше да почне работа в квартална игрална зала като крупие и да дава нощни смени там - Бях категорично против, знаейки каква измет се подвизава по тези места. Бях и против това, че пътува с групите за споделено пътуване, защото също съм наясно какви опасности има да те вози непознат, та това си е като пътуване на автостоп.
Нееднократно си ходеше при техните в провинцията, без дори да ми каже - Искаш ли да дойдеш с мен. А, аз всеки път се надявах, че ще го каже, чувствах се като незначителен персонаж в нейния живот, още повече един път, когато отидохме на летището да се видим уж със баща й, но тя не ме хвана за ръчичка, хукна със спринт към него, видяха се набързо й си дойде, аз направих тогава няколко крачки, почувствах се ужасно, като някой изтърсак, не знаех дали да продължа към тях или да се върна наобратно 5 -те крачки, които бях направил сам към тях. Върнах се, а тя се оправда, че той бързал. По дяволите, за секунда можехме да си стиснем ръцете и да се зпознаем.

За справка, новия възлюбен го води редовно при техните, на всички празници са заедно, качва си снимки с него от родното й местенце, гледат се влюбено и го е запознала със абсолютно всичките нейни роднини и близки. След раздялата ни ме увещаваше, че и трябвало време и това било единствената причина да не ме запознае с тях. Близо година бяхме заедно, като на 99% живеехме заедно, тя беше почти всеки ден с при мен, но държеше паралелно и стая под наем. За справка, с новия е жаживяла заедно, и ренесла всичкия си багаж за много по малко време.

Любовта наистина е сляпа - факт. Когато обичаме до безумие сме склонни да вярваме в това, в което искаме да вярваме, без да се оповаваме на фактите и действителността, а тя е била, че не ме е запознала с техните, не е била истинска с мен относно етноса й, разнасяла ни е връзката пред трети хора - защото не ме е обичала никога. Навярно съм бил нейно развлечение и нищо повече.

Нямах против това, че тя е щастлива, но имах против, че когато се бях отдалечил емоционално много от нея, тя ме върна със думи, които знае, е сами ми слабото място, защото исках адски много да си имаме детенце, но се страхувах, че тя не иска от мен ( за справка, в началото на връзката ни, тя направи аоборт, след като забременя случайно, тък като не бяхме го планували, но тогава застанах твърдо зад нея, дадох и всичката сигурност, че ще се грижа за тях и никога няма да ги оставя. )

Спомена ми, че съжалвала за аборта, била сънувала как имаме момченце, на което аз и баща й му се радваме със сълзи през очи. Тогава тя ме върна, замечта ме, помислих си - Тя може би наистина ме обича истински и иска нещо истинско между нас. Приех, е аборта, чата и това, че не беше истинска и открита с мен относно етоса й е било, заради липсата на опит при нея и наличието на страх. Излях й тотално цялата си душа тогава, разкарах всички жени от живота ми ( четири жени ме желаеха за сериозна връзка по едно и също време - иазвиних им се, казвайки им, че обичам истински друга ) Написал съм и през последната година сигурно над 500 страници на лорд, разказах си абсолютно целия живот, казах й за всичките срахове в душата ми, изпях си абсолютно всичко. Всичко това и било напразно. Пращаше ми ''тематични'' песнички, които се пее нещо от сорта на - ''Обичам теб, лягам си с друг, без теб е студено и тн'', сякаш някой на сила я кара да си ляга с друг, когото не обича... Записваше ми на спикъра любовни стихчета, а сетне качава снимка от родното и местенце, на която се гледа влюбено с приятеля й.
Не издържах, нахраних я жестоко със смс и те, защото това поредно разбиване на сърцето ми, което си сторих ми дойде в повече, бях повярвал наистина, че ме обича и ще се върне при мен, но уви - не. Уверяваше ме, че ме усещала, постоянно ме търсела в други, постоянно имало странни съвпадения в живота й, не била спряла да ме обича. Думи - едно, действия - друго, това беше преди раздялата ни, това беше и след нея. Не можах да си отговоря защо го прави, но вече не смятам да се затоморзявам повече със търсене на отговори.
Благодаря пак на всички кометирали и ви пожелавам да бъдете много, много щастливи и изживеете един истински и щастлив живот със стойностни и истински хора до себе си.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker