 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Имам манталитет на стара мома
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 2069 пъти
Здравейте,
На 33 години съм и сериозно започвам да се притеснявам за начина, по който възприемам мъжете. Когато става дума за сериозна връзка, съм взискастелна. Не съм мрънкаща, но просто си правя сметката как бих се чувствала след 10 години с този човек и се ужасявам. Мисля, че имам прекалено високи критерии. Не стига, че си търся да е красив и секси и разбира се да е интелигентен и с добро образование, ами искам и сексът да е супер и да ни е интересно заедно. За да си паснем трябва да е купонджия, да обича спорта, както и да е разкрепостен и да има свои приятели и среда. Мисля, че имам прекалено много претенции и има опасност да си остана сама.
Наскоро се усещам, че почвам да развивам манталитет на стара мома. Не съм сигурна внушавам ли си. Изразява се в това, че съм много самостоятелна. Свикнала съм много дълго време да не съм във връзка и съм си устроила всичко в живота си перфектно. Не скучая, не съм самотна, имам различни хобита, познавам много хора и се развличам. Когато се появи свестен мъж, вместо да съм на седмото небе, че съм срещнала половинката, се чувствам притеснена, защото не мога да правя нещата, които съм свикнала. Не остава време нито за спорт, нито за спа, нито се виждам толкова често с приятели в компания, а ми се иска. В същото време гледам да не загубя човека и да не му отказвам, като ме кани да се виждаме редовно, за да не реши, че няма взаимен интерес. В крайна сметка, ако редовно отказвам на някой, ще му писне и ще си намери някоя, която иска да са 24 часа заедно. Предполагам, че има много мъже с моя манталитет, които имат нужда от повече лично пространство. Но точно те търсят само секс.
Притеснява ме и това, че за всичко трябва да се съобразявам, ако имам гадже. Искам например да си поканя колеги за рождения ден вкъщи и ако не поканя и гаджето, ще се разсърди. А мисълта да живея с някой доскоро ми се струваше най-якото нещо, сега ме плаши буквално. Представям си как всяка вечер се прибирам, гледаме телевизия и си говорим едни и същи скучни неща как е минало на работа. Живяла съм с един мъж досега и с него не ми беше скучно, но беше само за месец. Дайте ми съвет.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 724bf601e9 |
|
1. В грешка си за дефиницията. Това не е манталитет на стара мома, а на свободолюбив човек.
Е сега вече ако искаш хем свобода, хем да си задомена - ами сори, но няма как да стане. Ще трябва да избереш.
Точно старите моми - жените(в някои случаи и момичета) с манталитет на стари моми са на 7мото небе, като се появи 'свестен' мъж /слагам кавички, защото никой човек не е идеален/, даже бих казала какъвто и да било мъж, защото това са жени, които като цяло не са били желани, като малки често са били държани супер строго от родителите си, пълни са с комплекси, доста от тях са генетично грозни и/или запуснати на външен вид и. т. н. негативи. И в същото време са във филма, че 'някой тряа ги земи'. И често напред във времето точно такива жени ядат бои вкъщи, защото такива жени привличат емоционално нестабилни и комплексирани мъже.
Също допускам, че си мъж, който иска да изпрати 'специално послание' на жените, които не са склонни към сериозно обвързване/ задомяване. Което е супер малоумно и безсмислено. Влизам от няколко години в този сайт и до минала година някъде имаше едно чиче, което пращаше послания на семейните жени с деца да не напускали мъжете си в никакъв случай, да не изневерявали и така.
ж30
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 69a7c4f64e |
|
2. Просто е! Промени това:
"Когато се появи свестен мъж, вместо да съм на седмото небе, че съм срещнала половинката, се чувствам притеснена, защото не мога да правя нещата, които съм свикнала. Не остава време нито за спорт, нито за спа, нито се виждам толкова често с приятели в компания, а ми се иска. "
или си остани сама! Не очаквай някой да дойде и да ти бъде верен, оставяйки те почти постоянно сама и не получавайки почти никакво внимание, защото имаш приятели. И той ще има такива, представи си! Връзката е да ти е приятно да прекарваш време с даден човек, а не да си незрял и да мислиш само за своите забавления. На 33 години ти е време да го научиш. Вече не си пубертет, мислещ само за себе си. Поне така се надявам, но знае ли човек?
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 9a12bd5d5a |
|
3. Супер си. Звучиш като жена, която се грижи за себе си и то много добре. Щом не ти се иска да прекарваш време с някого, просто не е бил достатъчно специален. Щом се интересуваш от неща, излизаш и тн, няма страшно, не си стара мома, ще изскочи някой, даже няма да очакваш, е всичко ще се подреди. И аз имам същите изисквания за мъж. Не мисля че е невъзможно. Даже това е, което би трябвало да е.
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 5f8f9c95ef |
|
4. Какъв съвет искаш освен да приемеш реалността... Честно казано, и ти не знаеш за какво искаш тоя мъж, но го искаш... Вероятно да го прибавиш към списъка с "постижения и хобита"? Да го покажеш на колегите си? Търсели "само секс"... А ти какво друго предлагаш? Дори нямаш време да си с него, а какво остава за деца, семейство...
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 033e227a43 |
|
5. Здрасти, проблема ти е като на повечето жени с мъжете. Гледаш чашата като наполовина празна а тя е наполовина пълна. Тоест ти гледаш за някакви евентуални липси, недостатъци и т. н. и преценяваш мъжа отсреща по някакви си свои критерии извадени като от книжка. Човешкото общуване не работи по този начин. Човек трябва да е благодарен и за най-малкото нещо. Ако гледа какво липсва винаги ще е недоволен, мрънкащ, оплакващ се и няма да е щастлив. Още повече ще досажда и дотяга на човека до себе си с неоснователни претенции и придирчивост. Виж честно казано в днешно време е много трудно да станат нещата дори и при най-добро желание и полагане на взаимни усилия и от двете страни а когато има предварителна негативна нагласа или претенции не виждам как би се получило нещо позитивно. Да си правиш сметки как би било след 10 години с някой човек, еми извинявай ама нещата не стават така. Изобщо начина по който разглеждаш мъжете не е правилен, както и при много други жени. Те разглеждат мъжа стратегически, като източник на ресурси. Преценяват го оттук, оттам, съставят му профил, гледат силните и слабите му страни. Държат се така все едно преценяват дали да купят кола, предмет или нещо което би им свършило работа. С една дума те се отнасят хладнокръвно, жестоко, нечовешки, с пълна липса на емпатия и съчувствие към един мъж и изобщо не се поставят на неговото място. Те се интересуват от него само от това доколко им е полезен. Тоест те се държат към него много по зле отколкото към едно животно! Към едно домашно животно те се държат мило, грижат се за него, не искат нищо от него и го обичат а към мъжа се държат използвачески и отвратително. Мили дами отношението ви към един мъж трябва да е като към домашен любимец. Вие нямате претенции към домашния си любимец просто се радвате, че го имате в живота си. По същия начин трябва да се държите към мъжа до вас.
|
...
| преди: 6 години, 1 месец hash: 706e0d1310 |
|
6. Много добре те разбирам! Не, това не е манталитетът на старата мома, друго е. Просто имаш нужда от лично пространство, както и всички ние. Аз, честно да ти кажа, също се натоварвам понякога. С втория ми съпруг сме женени от четири години. Той е значително по-млад от мен и много емоционален. За него перфектната вечер е да се гушкаме, да си сготвим нещо вкусно, после пак да се гушкаме, да слушаме рок, да пием вино, пак да се гушкаме и така. А аз искам да почета книга. Или филм да гледам. Или да си направя маска на лицето. Или просто да изпуша една самотна цигара на терасата. Искам цяла вечер да не говоря, ако може. Искам тишина. Но не става. Той си настоява на купона и гушкането. Решението, което съм открила засега, е - кабинет. Едната стая в къщата я обявих за кабинет. Там ми е компютъра, там са ми бележниците, книгите... и просто съобщавам, че имам работа и се оттеглям. А дали ще си пиля ноктите вътре или действително ще работя, това си е моя работа. На мъжа ми му е позволено да влиза в "кабинета" само, за да ми донесе кафе и то ако го помоля. Иначе, не припарва под страх от смъртно наказание. Затова пък има правото, докато аз съм в "кабинета", да виси по бирариите с приятели. И така всички сме доволни.
В никакъв случай не си променяй навиците заради мъж. Това дори е обидно за него. Аз поне, ако бях мъж, щях да се обидя. Както бих се обидила, ако разбера, че моят съпруг не е отишъл на мача на любимия си отбор, за да ме закара до гарата, като че ли не мога да си извикам такси. Щом обичаш да спортуваш, значи спортуваш. Имаш приятели, срещаш се с тях. Пътува ти се, пътуваш. Той, твоят приятел, се включва там, където неговото време му позволява. И обратното: той иска да гледа олимпиадата, ами да гледа, ти си излизаш на кафе с приятелка; иска да спи, чудесно - ти си пускаш някой хубав филм. И така нататък, мисля, че ми схвана идеята.
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 096608be54 |
|
7. Аз съм колкото теб и аз самата смятах, че съм с манталитет на стара мома, но това дето номер 6 е написала много отговаря на моите виждания. Някакси липсва ми свобода. Не знам защо но още от малка много хора са ме обсебвали, като се започне от родители, после приятели, после гаджета. Никога не съм се чувствала свободна и не съм могла да остана със себе си като хората. Например аз искам нормална връзка, но не обсебваща, точно както номер 6 го е описала. Това че сте във връзка не значи да си зачеркнеш целия живот заради някой. Аз се ужасявам на някакви истории тук как мъжете дебнели жените до най-малката крачка. Е това да не е някакво робство, нали се очаква да е връзка удовлетворяваща и за двете страни. Например аз понякога искам да изляза към 10 вечерта просто да се разходя, имам нужда да изляза от нас, обаче това изглежда от повечето хора се разбира, че отиваш да изневеряваш. И съответно ако излезеш започват да те подозират в това, а не го разбират че просто ти се ходи на разходка. Същото е с това когато искаш просто да останеш сам за малко, ами имаш нужда и т. н, те го възприемат че ги отбягваш. Е как да обясниш на такива хора. Особено мъжете се държат ужасно собственечески все едно като имаш връзка с тях и край. Да не казвам, че дори приятелки са се опитвали да ми се местят в това кой ми се обажда и защо. Аз просто искам нормална лична свобода и рамките на нормалното, но май това е трудно постижимо. Не трябва ли всеки да си има някакво лично пространство в което никой да не му се меси? Защо много хора си мислят, че като си с тях или имате нещо общо все едно им ставаш собственост. Ами не аз мога и сама да си живея, не го искам, но и не искам обсебващи отношения. Принудих се да прекъсна доста отношения не защото го искам, а защото ме задушаваха. Не може ли както е редно всеки да живее своя живот и да се дава нормалната свобода от която всеки има нужда. Например аз не го разбирам това някой, гадже да речем да ми се обажда по 300 пъти на ден и да ме пита къде съм. Разбирам да се чуете 1-2 пъти ама 10-20 малко в повече ми идва. Не знам каква е тая отчаяна нужда от това приятелите гаджетата и кой ли не да сте нон стоп заедно, наистина не го разбирам.
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 057b6cad48 |
|
8. Ами, виж сега, малко трудничко ще ти е да се променяш по никое време, защото това като цяло си е голяма част от характера ти, така че продължаваш да търсиш точния човек. Разбира се, хубаво е да послушаш коментара за положителното мислене и пренебрегването на негативните ти размишления за бъдещето, настоящето или миналото.
Аз също съм свободолюбив човек. Не мога да изкарам 24 часа със съпруга си, нито пък 12. Но ние с него никога не сме били типични влюбени гълъбчета. Даже май любовта ни се размина. Но се обичаме, подкрепяме и уважаваме. Изкарваме си страхотни почивки, но непременно сме с компания. Не си изневеряваме, защото правим секс точно толкова често колкото ни се иска. Не сме върховна двойка в леглото, но не мога да кажа, че нещо ми липсва - може би само тръпката, но тя така или иначе изчезва. При нас просто никога я е нямало. Той е добросъвестен работохолик и е доволен, че не му прекъсвам срещите с любовни смс-и и закачливи разговори. Нито пък му звъня да го питам ще се прибере ли за вечеря. Аз пък имам достатъчно време за себе си, приятелите си и хобитата си. Мъжът ми не обича спортовете, но примерно идва с мен на ски. Той стои и си разцъква на лаптопа, аз си откачам по пистите. Не може да плува ама пие бирички на плажен бар и си поработва като сме на моренце, а аз си се забавлявам. Изобщо не сме идентични, той по никакъв начин не може да се включи в моите видове забавления, но аз си имам компания за тях. Така че всичко е наред. Бях на 30 години като се запознахме. Сега вече идва ред и на децата, даже бременея и честно казано си ме е страх. Но аз и в началото като се запознах с него не мислех, че ще стане нещо, но изненадващо много добре ни се получава семейния живот. Няма никакво напрежение между нас. Така че стискай си палци и се надявай просто да намериш точния човек за теб, който ще приеме твоите занимания без да ти досажда и междувременно ще бъде доволен да оползотвори времето си без теб някак. Ако ще и с пиене по барове. Вече си на достатъчна възраст, за да се запознаваш с такива мъже, които вече искат семейство, но и са си свободолюбиви сами по себе си и не искат да се разделят мигновено с ергенския живот. Ти можеш да им го позволиш, няма да ги задушаваш. Въпрос на време и късмет е да си намериш някого.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
