 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Явно не знам как да се държа с мъжете!
преди: 6 години, 28 дни, прочетена 3281 пъти
Още в тийнейджърските години не ми се получаваше с мъжете, но вече ми втръсна. Не от тях - от мене си. На 23 години съм, сериозна връзка не съм имала по някакви съвсем обективни причини - прогонвам всеки, който е пожелал да има нещо повече с мен.
От една страна ми е трудно да комуникирам с мъже или по-скоро се страхувам да го правя искрено и по човешки. Защо? Защото свободно мога да общувам с всеки, с който не бих си и помислила за връзка - дали защото е обвързан, дали защото не ми харесва визуално, дали защото не ми харесва душевно. Но в даден момент започват те да ме харесват в известна част от случаите и става драматично, особено ако си имат гадже попадам в някакви смахнати ситуации. И бой съм яла за такива неща, а както се казва - без вина виновна. Аз просто чисто приятелски общувам с такива хора и не разбирам кога те започват да си променят отношението към мен.
Но от друга страна изобщо не мога да общувам с такива, които аз харесвам. Предишния път, в който изпитах наистина силни симпатии и чак успях да се влюбя, беше в един много симпатичен младеж, който видимо изпитваше силен интерес към мен. Бяхме колеги и си личеше, че ми обръща специално внимание, но всеки път като останахме сами аз осирах нещата. Предложи ми да ме откара до нас в един проливен дъжд, аз му казах, че предпочитам да повървя... Беше тъмно, мокро и нямах чадър. Беше си помислил, че не го харесвам. След време пак реши да опита да направи нещо на едно фирмено парти. Аз категорично отказах да танцувам с него, а като бях станала да играя хоро и той се инсталира до мен, седнах на масата. Пак охладня. След време вече предприе крайни мерки, станахме гаджета ама мен много ме беше страх колко съм привързана към него и успях да проваля всичко.
Не мога да кажа, че съм преодоляла краха на нашата малка връзчица, но близките няколко месеца в компанията ми навлезе един малко потаен момък, но много красив, супер интелигентен и с прекрасен характер (доколкото съм го опознала). В началото не си обърнахме внимание, но наскоро забелязах, че се опитва да ме заговаря, гледа ме често с погледа на бившия ми - 90% съм сигурна, че ме харесва. Сякаш търси начин да останем насаме. НОООО аз всячески го отбягвам, а не искам да го правя. Ама толкова естествено ми се получава, че съжалявам чак като вече не мога да се върна! Какво визирам? Цял ден да речем си мисля за него. Как ще се видим довечера, ще се усмихне, ще поговорим, дали ще стане нещо... Отивам преди него, защото нямам търпение и се надявам да дойде и той по-рано. Той си идва по обичайното време, защото е логично да не може да излезе от работа, когато си пожелае. Той идва, аз го виждам, усмихвам се на ум иии заминавам. Нямам нищо за правене, нямам никакъв ангажимент, но ставам и си заминавам като пич. Предните седмици като идваше го виждах как ме търси сред компанията и ми се усмихваше всеки път. Днес изобщо не ме погледна. Според мен съм успяла да го накарам да се отчае. Вчера ме пита нещо, на което можех да отговарям с часове, а му върнах кратък отговор и се преместих при други хора от компанията. Преди няколко дена пък за много малко бяхме останали почти насаме, а през цялото време мълчахме, защото той пак поде разговор, а аз го затапих болезнено и млъкна. Изобщо... държа се супер тъпо, сякаш изобщо не ми е приятен и е нормално да ме премахне от главата си ама не разбирам защо.
Проблемът е, че не го правя нарочно и целенасочено. Не се държа тъпо, защото искам да съм недостъпна или защото искам да го отблъсна. Толкова отвътре ми идват решенията, че няма на къде повече. А ме е яд, защото по принцип съм общителна и комуникативна личност, хората лесно ме харесват не точно заради външен вид ами и по характер, по възпитание, по манталитет. Не знам дали да не се принудя съзнателно просто да отида да му кажа, че го харесвам в прав текст. Но до там добре, ще се изясним. Ама после? Като пак започна да се държа дебилски и го накарам да си тръгне. То проблемът не е само началото, продължава и после. Не знам защо толкова се страхувам от обвързването, от привързването. Не се сещам за нищо, което да ме е травмирало в детство или юношество. Както се разбра, не съм имала връзка, в която да ме наранят. Не знам от къде идва проблема! А вие?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 27 дни hash: 2b44303fb1 |
|
2. Пишеш, че не се сещаш за нещо от детството, което да е довело до това поведение, но най-вероятно е нещо от детството. Няма друга причина за толкова нелогично поведение. Всъщност, поведението ти е по-комплексно и в него бих включил дори идеята, че харесваш дадено момче. Т.е. поведението ти, представено с едно изречение, е "харесвам го, но не може да имаме отношения". Това е подсъзнателна програма, която търси възможности за реализация. Като видиш момче, което показва сигнали и се включва - "харесва ме, и аз го харесвам, но не може да имаме отношения".
Първи вариант: идеализацията за която говориш (писа, че си мислиш по цял ден за дадено момче) е типична за хората с шизоиден характер (да не се бърка с шизофрения). За шизоидният характер може да прочетеш тук (на английски): https://en.wikipedia.org/wiki/Schizoid_personality_disorder
Има различни теории, но тази, която според мен е най-логична е свързана с най-ранното детство и задоволянето на нуждите на най-базово ниво. Да речем следната ситуация: бебето е гладно и иска да бъде нахранено. Започва да плаче, иска майка му да дойде и да му даде да суче. Майката обаче е заета с нещо. Бебето продължава да реве. Майката още е заета и не идва. Накрая бебето "изключва" ("шизо" означава "разделен") тялото и се "разделя" от него. Т.е. разделя се от телесната си нужда. Обикновено такива бебета стават хора с много дълбоко вътрешно преживяване (в ума си са), защото от малки са свикнали да се изолират от външния свят и външните усещания.
Друг вариант е по някакъв начин да си асоциирала близките междуополови отношения с нещо нечисто, мръсно и/или нежелано. Може да е било поведение на близък човек или дори негов коментар. Например, ти си на 11, а братовчедка ти, на 15, е разкритикувана от майка ти, че се е хванала с някакъв тийн (само пример).
Трети вариант: Фактът, че все пак си тръгнала с първото момче, въпреки всичкото рязане, което си направила, значи, че все пак си показала сигнали, които той е интерпретирал позитивно. Тоест, ти си отбягвала явното показване на сигнали, но тайно и прикрито си показвала, може би дори несъзнавано, че искаш да имате отношения. Това пак е, според мен, по някакъв начин обвързано с емоционалност от родителите и/или средата.
Справянето с проблема ти е свързано със самоосъзнаване и съзнателна промяна на поведението ти.
|
| преди: 6 години, 27 дни hash: 77c7dadc84 |
|
3. Здрасти, ами не е правилно това държание, защото така отблъскваш хората които ти показват симпатии. Това е подобно на това как деца скубят съученици които харесват. Трябва да започнеш да се държиш по-човешки ако искаш да имаш добри отношения. Предразполагай събеседника си, карай го да се чувства добре в твоята компания.
|
| преди: 6 години, 27 дни hash: cdddc14cb7 |
|
4. И накрая той ще си намери друга
|
| преди: 6 години, 27 дни hash: f6bdbd6e79 |
|
5. Ами май си лейзбийка. Просто още не го знаеш. Но си на път да го осъзнаеш. Честито. Добре дошла в клуба. Аз бях абсолютно същата едно към едно. Сега ще отречеш което е нормално. Но с времето ще приемеш фактите. Не бой се не е страшно.
|
| преди: 6 години, 26 дни hash: 46c9d9e0a3 |
|
6. Все едно чета себе си.
При мен лично всичко това датира от една детска травма, няма да задълбавам каква. То травма е силно казано, по-скоро разочарование и сякаш от него момент нататък съм си втълпила, че трябва да отблъсквам хората, че нямам нужда от човек до себе си. Дотолкова съм си го втълпила, че май наистина започна да става истина - чувствам си се съвсем ОК сама.
Не знам при теб защо се получава така. Може би е вариант да отидеш при този човек, да му обясниш, че не си искала да се държиш кофти с него и просто да се опиташ да имате нормални взаимоотношения. Не става дума да имате връзка, дайте си време да се сближите повече, за да можеш и ти самата да се отпуснеш.
|
...
| преди: 6 години, 26 дни hash: 521d17083e |
|
7. Мислила ли си за психолог или хапчета? По всичко написано изглежда, че имаш нужда от професионална помощ.
|
| преди: 6 години, 26 дни hash: 9dedb5ce9c |
|
8. Ти не знаеш какво искаш моме...
|
| преди: 6 години, 26 дни hash: ff84173bbc |
|
9. Изпадаш в паника от това, което може да последва - страх те е от емоционално обвързване. Страх те е, че трябва да се доверяваш, да имаш физически контакти с мъж, страх те е да обичаш. Защо това е така, само ти можеш да кажеш. Има и друга вероятност - емоционален садист си по природа. Обичаш да измъчваш и да драматизираш. Само че как ще си намериш мазохист, че да имате връзка, там вече не знам.
|
| преди: 6 години, 23 дни hash: 9b79d19a1a |
|
10. Не си единствената/единствения така. Не се притеснявай, ще поотмине.
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 799aaa62d9 |
|
12. Бе какви са тези глупости, от детството и било. ГЛУПОСТИ!
спокойно, аз съм същия идиот. Пълна шматка и също се чудя как ме харесват и също не ьнам когато аз искам някой какво да правя.
Не си намерила подходящия, а това че ги режеш постоянно май ги привлича нз и аз какво да ти кажа. Не го мисли ще имаш връзка като му дойде времето. не са точните мъже
|
...
| преди: 5 години, 10 месеца hash: b281d6b98f |
|
13. Беше ми смешно като четях, как сама се укоряваш за нелогичното си държание... Ама то не е за смях. Очевидно, подсъзнателно те е страх, че ако се разкриеш пред някого, после може да станеш емоционално зависима и да те боли, ако нещата не тръгнат добре... Може би пък страхът ти иде от твоята несигурност в самата себе си, а именно - комплекси, че по-натам този симпатичен на теб младеж може да се разочарова в теб, че не си достатъчно добра или умна за него, и затова ей така предпочиташ да държиш дистанция... Както и да е, но така също изпитваш болка заради пропуснатите шансове, а и трупаш отрицателна карма, защото огорчаваш хора, които с нищо не са ти виновни, а напротив, отнасят се с теб с внимание и по този начин дори ти вдигат самочувствието на търсено и интересно момиче. Затова, аз лично смятам, че е редно да преодолееш тоя си навик да настръхваш като таралеж, и да бъдеш по-приветлива, по-открита, у разбира се, също така и внимателна, за да не те наранят. Но с тоя си навик за неоправдано грубо и студено отношение, също така нараняваш себе си включително. някак трябва да промениш това, и хубаво е, че сама го съзнаваш.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
