Ревността ми ме изяжда отвъре и ме съсипва - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121141)
 Любов и изневяра (29694)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21890)
 Семейство (6468)
 Здраве (9595)
 Спорт и красота (4698)
 На работното място (3177)
 Образование (7300)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18507)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Ревността ми ме изяжда отвъре и ме съсипва
преди: 6 години, 27 дни, прочетена 1311 пъти
Здравейте, жена на 25 години съм. Проблемът ми от малка е, че съм ревнива до болка. Спомням си, че още от първата ми връзка не сполучих на човек, изневери ми и оттогава съм нещо страшно.
Дърпам телефони от ръце, изпадам в истерии, бутам, удрям, хвърлям.. в момента, в който усетя (дори без да имам доказвателства, а единствено интуиция), че може би мъжът срещу мен ме лъже, ми пада пердето и не знам какво правя.

Всяка една моя връзка съм прекратявала аз, защото се побърквам. Опитвам се да мисля положително, да проумея това, че мъжът до мен не е същия, като предишния, но не става! За една седмица го подтискам с 300 зора, през цялото време сърцето ми се къса и едвам си мълча. А след една седмица.. става страшно. Изпадам в ужасяваща истерия, казвам всичките неща, които мисля и съм премълчавала през въпросния период от време (някакви мои фантазии) и човекът отсреща ме гледа с отворена уста.

Проблемът е, че сега има мъж до мен, на когото много държа, и за първи път не искам да прекратя всичко, въпреки, че се тормозя всеки ден.
Караме се почти всеки ден заради моята ревност, но аз го обичам истински и не знам какво да правя. Той също много ме обича, но и двамата знаем, че така няма да издържим дълго време.

Обещах му да се опитам да не съм толкова ревнива и да му имам повече доверие, дадохме си двуседмичен срок и си казахме, че ако от тези 14 дни се скараме 7, прекратяваме отношения.
Днес е първият ден и през цялото време все едно се късаха парчета от мен, исках да му кажа някои неща, за които ревнувах, но си премълчавах с цел да не стане скандал. Той не ми дава поводи, но аз си въобразявам. Пример от днес- той отиде до тоалетна (карам го да ми пише дори от там и знам, че това не е нормално! ) и си писахме 3 минути, след това изчезна за 5 и ми каза, че е гледал някакъв клип. В мен започнаха да бушуват мисли от рода на; той се е чул с друга през това време, сега ще ме излъже, че си ляга и ще ходи да прави секс с нея.
Това мое чувство го подтиснах, но с цената на това, да изпитвам физическа болка в гърдите, буца в гърлото и сърцебиене.

Ревността ме побърква, изяжда ме отвътре, все едно някаква змия е вътре в мен и постоянно ме хапе, впива отрова във вените и сърцето ми! Не знам как да се справя с нещо, което живее вътре в мен, и колкото и да се опитвам да го убия, то пак изплува на повърхността, с по- голяма сила дори от последния път. Само един истински ревнив човек може да ме разбере.

Не знам какво да правя, сама се побърквам, постоянно си въобразявам някакви сцени, опитвам се да спра но не мога! От ревността не мога да спя, да ям, да общувам нормално. Когато пак съм си въобразила нещо (което в последствие ми се доказва, че е било напразно и нищо не е такова, каквото аз мисля, че е) се отяждам на всички и всеки ми е черен.

Дайте ми съвет, какво да правя, как да се справя с това? Тормозя се..

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 25 дни
hash: 6bff85a33b
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Като подтискаш чувствата си нищо няма да постигнеш. Приеми мислите си, затвори си очите и дишай дълбоко, а после се запитай дали наистина имат основание.
Седни и помисли - ще е фатално ли, ако някой ти изневери? Нима няма да намериш друг? Може да ти е кофти известно време, но няма да е краят на света.
Ти тровиш себе си по този начин. Помисли и за професионална помощ, ако видиш, че не се справяш.
Сигурна съм, че е възможно да се справиш, стига да го искаш и да си готова да полагаш усилия в тази посока. Но усилията не бива да са насочени към подтискане на проблема...
Опитай се да си водиш и дневник - препрочитай го, когато си спокойна, дори се посмей на себе си - така ще можеш малко да се дистанцираш от себе си.
Помоли и човека до теб да е търпелив и да ти помага - да можеш да му споделиш, без да се скарате.
Пожелавам ти успех и скоро да можеш да се оттърсиш от този мъчителен начин на мислене.
Ж29

 
  ...
преди: 6 години, 25 дни
hash: 3bb0e5b6df
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Aми, ти си луда, отиди на психиатър!
Не се обиждай, но сега си представи, че някой теб така те действа-колко време ще издържиш?
Сега, като те налегне щръклицата, си представи, че всичко, което ти правиш или мислиш, ти го правят на теб. Ама, всичко, не да викаш "това ми е ревността, какво да правя? "Представи си го на своята глава!
И не се оправдавай, че са ти изневерили! Да не мислиш, че си единствената!

 
  ...
преди: 6 години, 25 дни
hash: 91a834abd2
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Отиди на психолог! Това е пълна лудост и няма нормален човек, който би искал да си го причини.... колкото и други позитивни качества да имаш. Няма по гадно нещо от това да се съмняват в теб и да те обвиняват, а ти да нямаш абсолютно никаква вина. И това избива на някъде...

 
  ... горе^
преди: 6 години, 25 дни
hash: 1b6491f48c
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Това твоето вече е психически проблем и, ако все още не е ще се превърне в такъв. Не целя да те обидя, а ти казвам истината. Като цяло трябва да приемеш, че любовта не е нещо перманентно, просто нещата не стоят така. Ако някой реши да изневерява или да търси друг/а няма реално какво да го спре. Просто се научи да не изискваш от хората, а да се радваш на момента. При мен стана така, че не вярвах в любовта, после заобичах и уж бях обичан и после връзката ни се разпадна и, аз следователно страдах. Страдах докато не почнах да осъзнавам нещата, които ти казах и да размишлявам над тях. На мен ми помогна, надявам се да помогнат и на теб! :)

 
  ...
преди: 6 години, 25 дни
hash: cc04518a74
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Психиатрия мила, психиатрия. Успех, стискаме палци.

 
  ...


...
преди: 6 години, 25 дни
hash: 396c810f0d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Ти не го обичаш, ти не си обичала и предишните, ти не обичаш себе си! Ти как би се чувствала на тяхно място? ! Ще търпиш ли някой параноичен, свръхконтролиращ индивид и 5 мин.? !!! То че и този ще избяга е ясно, затова съветът ми е да си останеш сама без гадже дълго, дълго време, никой не се е родил, за да е жертва на твоя тормоз! Иди на психолог и му кажи в какво семейство си расла, дай си почивка, започни да се харесваш и уважаваш, за да уважаваш и другите! Започни да обичаш себе си, защото ако нямаш любов в себе си- какво ще дадеш на партньора? ! Лекувай се, лекувай душата си, любовта ще дойде чак тогава, когато си готова! Успех!

 
  ... горе^
преди: 6 години, 24 дни
hash: 5963bc95b7
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Ревността ти да не е гаранция, че няма да ти изневерят? Нещата не работят по този начин, колкото и да стискаш някого, ти не си способен да го задържиш и примириш насила да остане, да те обича и да те уважава. Ревността е като отрова, която сама си приготвяш по 3 пъти на ден и пиеш с големи глътки. Трябва да го осъзнаваш.
Нека мислим логично. Ти във всяка секунда ли пишеш/говориш с приятеля си. Нямаш ли по 3-5 минути пауза, когато гледаш нещо, общуваш с колеги или четеш статия? Нормално е при чат хората да не са активни във всяка една секунда. Приятеля ти има право на пространство и нормален живот. Това, че си обвързан, не означава, че дължиш отчет на някого и трябва винаги, ама винаги, само с него да говориш/пишеш/излизаш.
Твоето е болестно състояние, не е нормална ревност, а поредица от сценарии, които напълно те побъркват. Съветът ми е да отидеш на психолог, не защото си луда, а защото имаш нужда да поговориш с професионалист, който да ти даде съвет и да ти помогне да се справиш.

 
  ...
преди: 6 години, 24 дни
hash: 549d7cd36d
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

8.   Аз съм бил в ролята на приятеля ти. Е не до такава степен де. На него не му е лесно, защото във връзката Ви няма доверие. Влияе му и на самочувстивето.

Коментарите написани са ужасни. Момичето споделя проблем с цел да си го реши и го осъзнава, а всички и правят ужасна критика все едно се поставят на мястото на приятеля и.

Трябва да разбереш от къде започва всичко. Нещата ти се повтарят, защото става подсъзнателно. Въпреки, че го осъзнаваш мисловно, това, че е придружено с емоция прави проблем. Можеш да си решиш проблема, но ти трябва да си "препрограмираш" подсъзнанието. Само ти може да контролираш мислите си. Трябва да си изградиш навик да мислиш само положително. Трябва да се познаваш много добре, да знаеш кога и как реагираш. Имаш предизвикателство и трябва да положиш много труд.

Пример за изграждане на навик: всеки път като почувстваш ревност трябва да пренасочиш мислите си към нещо друго (например си пускаш някоя песен, отиваш да тичаш). Трябва да изградиш механизъм, с който да потушиш емоцията и задължително не трябва да отиваш да правиш конфликт на приятеля си.

Това препоръчвам аз и не мисля, че има друг начин да бъдеш във връзка и да не ревнуваш. Трябва да пребориш себе си. Това става с контрол над мислите. Много тренировки и упоритост се иска да може някой да си контролира мислите.

Поздрави и успех!

 
  ...
преди: 6 години, 23 дни
hash: 93baedad38
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Всяка ревнива жена заслужава страданието си. Научи се да уважаваш другите, не да мислиш само за себе си.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 22 дни
hash: 2178937a96
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   От авторката: много благодаря на всички (адекватни), които ми отговориха и дадоха нормален съвет. А за тези, които вече ме изпратиха в писихиатрията, ще кажа единствено, че хората в психиатрията не си осъзнават проблемите и не знаят защо са там. Аз осъзнавам, че това не е нормално и се опитвам да се справя с проблема сама, благодаря, че половината от вас ме обезкуражиха! :)

 
  ...

...
преди: 6 години, 20 дни
hash: 396c810f0d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Значи ние тука четем, пишем, съвети даваме, а ти си недоволна!!! Как така те обезкуражаваме, не ти е приятно, но твоят случай е тежък и сериозен, болен човек си, нека специалистите си свършат работата, с теб съвместно! И не е вярно, че в психиатриите попадат само неосъзнати. Опитай първо с психолог, не е достатъчно само да си признаваш заболяването, трябва да разбираш и защо ти се случва... вече писах под номер 6, да не се повтарям! И кажи благодаря на всички, независимо харесва ли ти или не коментара! Успех!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker