Прекалено много ли внимание обръщам на другите?
преди: 6 години, 26 дни, прочетена 1863 пъти
Значи като започна работа някъде или курс или каквото и да е в началото съм много любезен и приятелски настроен, но явно това плаши някои хора, защото реагират резервирано. Може би им изглеждам твърде престараващ се. Ами така съм се научил - да правя всичко за другите, но май се е превърнало в мания и сервилност. Не само това, но имам чувството, че очаквам одобрение от другите, а това е все едно да оставиш щастието си да зависи от тях, не от това, което е вътре в мен.

Например като си вървя по улицата често обръщам твърде много внимание на другите минувачи, а това не ми влияе добре на настроението, имам чувството че подсъзнателно търся приятелство или любов по този начин, което е глупаво, защото жените виждат че изглеждам твърде отчаян и не ме поглеждат. А когато си вървя и гледам право напред без да ги отразявам момичетата започват повече да ми обръщат внимание, улавям ги с периферното зрение как ме заглеждат. Не мога да разбера кое е правилното?

И с хората в по-близък контакт често става така - една моя колежка с половин уста ме поздравяваше като я поздравявах, беше дистанцирана и се правеше че не ме забелязва. Сега започнах да правя същото към нея и един ден я видях да се обръща към мен, като спрях да й обръщам внимание тя сега иска моето внимание. Има ли някакъв неписан закон, че колкото повече се отдаваш, сякаш излиза че търсиш внимание и хората реагират негативно, а когато си си самодостатъчен се по-склонни да търсят компанията ти?

Моето самочувствие скача значително в периодите когато ми писне и започна да игрорирам повечето непознати по улиците и познати, които не желаят да общуват с мен, когато си обръщам повече внимание на себе си. При вас така ли е? Личи ли си когато някой е твърде закопнял за любов или приятелство и защо повечето хора мачкат такива хора с игнориране, отдръпване и т. н.?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 26 дни hash: f98d557383

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ами и аз последно време започнах да игнорирам доста хора, на които преди отделях доста внимание(главно момичета), но след като видях че няма интерес от тяхна страна спрях да търся контакт с тях. Съответно почти веднага се появи търсене на обратна връзка с мен. Обаче мисля, че прекалено дълго време се опитвах да съм мил и добър и да угаждам на другите без да получавам обратното.

 

...

преди: 6 години, 26 дни hash: bce2710bbe

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Не! Няма такова нещо. Работя в една редакция вече 15 години. До ден днешен колегите ми мъже ми отварят вратата към нюзрума, когато виждат, че нося чаша с минерална вода. Аз също съдействам на мъж, ако си е взел обяд и не може да си извади магнитната карта, защото са му заети ръцете. Т. е. това са нормални отношения между възпитани хора, които просто казват "Благодаря" и с това се приключва до следващия път. Що се отнася до частните отношения, в моя социален кръг е прието да сме на "ти", да си разменяме целувки по бузите при среща, да се прегръщаме, да се усмихваме, да се интересуваме от здравето на близките си, да пътуваме заедно, да наемаме вила за уикенда и да си поделяме разходите. Приятели вземат билети за театър, ние пък с мъжа ми следващия път вземаме и за тях за някой концерт и така. В ресторант, дори да сме 15 човека, винаги имаме обща сметка, всеки си смята какво е поръчал и когато си тръгне, оставя парите на масата, последният - плаща. Този последен после се смее, че нарочно е останал последен, защото всеки е дал повече и той практически печели. С една дума: никой не е по-важен от всеки друг от колегите и приятелите си. Ако, както казваш, "копнееш за приятелство и любов", рецептата е проста: давай приятелство и любов. И това и ще получиш! Що се отнася до жените, като такава ти казвам, че ние наистина ценим вниманието. Никога няма да обидиш жена с това, че си я погледнал, оценил, с това, че си й направил комплимент, че си показал, че я желаеш. Знаеш ли, аз често правя комплименти на възрастни дами в метрото, ако изглеждат добре. Има такива. Харесва ми например роклята й. Приближавам се и казвам: госпожо тази рокля е невероятна и ви стои прекрасно, желая ви приятен ден. Толкова усмивки съм виждала. Опитай! Лесно е!

 

...

преди: 6 години, 25 дни hash: 3bea35dd55

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   2 да бе да давам приятелство. Потам “Извинете, свободно ли е това място?” за да седна а онази все едно че искам да я изнасиля.

 

...

горе^

преди: 6 години, 24 дни hash: 8aa8f54b67

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей, да така е, когато търсиш одобрение и си твърде мил и любезен това се възприема като един вид подмазване и ти олекваш. Ако искаш да те възприемат добре и да привличаш интерес трябва да си овладян, премерен и уверен в себе си. Съжалявам, не съм ги измислил аз тези неща просто ти казвам как става. Не очаквай от повечето жени някакво поведение базирано на разума и баланса, на взаимността. Повечето реагират на определени ситуации и държание автоматично, тоест ти се държиш по един начин и те реагират по съответния начин, подобно на автомати. Като се научиш да им натискаш копчетата ще се поосвестиш, но дотогава ще минеш през доста фрустрации и разочарования. Пак казвам, не аз съм я създал тази ситуация, казвам ти как седят нещата. Освен това увереното държание няма да ти помогне освен ако не знаеш как да подходиш по-нататък. Много жени са пасивни и очакват от мъжа той да ги заговори, създаде правилната ситуация и т. н. а те седят, гледат и чакат. Най-важното е да следиш реакциите - вербални, но най-вече невербални, тона и т. н. и да виждаш как се движи и накъде отива общуването и ти трябва общо взето да имаш такт и да се носиш по естественото течение на разговора.

 

...

преди: 6 години, 24 дни hash: 3857864bbf

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Такава е човешката биология. Чрез игнорирането на нуждите на другите, всъщност показваш, че си с по-висок статус, стоиш по-високо от тях, и нямаш нужда от тях. Когато правиш нещо за тях, това показва, че си с по-нисък статус и се опитваш да спечелиш одобрението им. Естествено има и други показатели, не е едно към едно. Както сам казваш, главното е, че това се отразява и реално на самочувствието ти, което е нещо което се усеща. Другите искат да спечелят благосклонността ти. Важното да се отбележи е, че затова му се вика "възпитание". Това не е биологията ни, а предавано от поколение на поколение поведение за живот в цивилизацията. Живеем в момента на цивилизацията, през който се появи идеята, че човек трябва да бъде освободен от всякакви норми на поведение, че човек може да бъде това което си иска. Затова и се получава този конфликт във всички области на живота - това което са те учили на "правилно" все по-рядко и по-рядко работи. За много хора "свободата" просто е да се държат по първобитен начин както в джунглата... Затова го има този интересен микс от високи технологии и постижения от една страна, и полусъзнателно анималистично население от друга...

 

...