Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Добре, всичко това е много тъжно, но ето моето обобщение защо не стават нещата. На интелектуално ниво и като съчувствие и споделяне нещата са ок. Обаче липсва основната спойка - сексуалното напрежение, привличането на чисто физическо ниво. Без това нещо оставаме в един сценарий в който уж всичко е наред, уж си прекрасен човек и т.н., но няма привличане. Ако не умееш да създаваш сексуално напрежение (това важи и за жените!) нещата не вървят.
Сега относно бившата ти жена, цялата ситуация ми напомня как много жени се изживяват като един вид надзорници на роби - техните мъже, като ги оценяват как се справят с възложената им работа, критикуват ги и т.н. Това живот ли е? Тежи мъже родили ли са се, отгледани ли са, обичани ли са за да станат роби? Защо стават безправни роби тогава? Защото са заблудени и социално кондиционирани, че трябва да са в услуга на жената. Докато това мислене и очаквания не се прекършат, такива истории ще продължават. Ролята на жената в семейството е замислена да бъде помощник на мъжа, да го подкрепя във всякакви ситуации, да бъде с него в добро и лошо, да му бъде опора. Това сега в което се е превърнало разбирането на ролята на жената в семейството е едно извращение на т.н. "mainstream feminism" т.е. масовия феминизъм който разглежда мъжа единствено като "provider" или доставчик на благинки за жената. Когато казвам масов феминизъм, това не са разни там крайни изцепки на крайни феминистки по разни паради и шествия, не ... Това което имам предвид е много по-подло и разпространено. Това са тезите в списанията, филмите, медиите които учат как жената трябва да е независима, какво трябва да очаква от мъжа, как тя заслужава много, как е специална, как не трябва да се примирява с нищо. Масовия феминизъм е Саманта Джоунс и "Секса и Града" и подобни. Масовия феминизъм е натиска за все по-големи права за жените и т.н. Всичко насочено специално за жените за сметка на функционалните и нормалните отношения в обществото. Всичко това води до деградация в отношенията и разрушаване на обществото. Всеки може да прочете какъв е ефекта от това на запад, във форуми и подобни. Тук още хората не схващат защо нещата не работят, но и тук ще се навакса и ще стане ясна ситуацията.

7.   Кураж, приятелю. Такива изпитания си поставил в живота си още преди да дойдеш. Вероятно няма да ме разбереш, но ти казвам - радвай се на всеки миг, защото си жив.

8.   Попаднал си на бивша кифла, настояща търсачка на пари. С психически проблеми. Държала те е за пета резервна гума, докато разработва финансово красиви мъже. Лекувала си е депресията със секс с други, плащащи. Ти си й бил дружка, кошче за душевни отпадъци.
Много си наивен за човек на твоята възраст. Следващия път внимавай много. Седем пъти мери и един път режи! И не бързай с филма искам сериозна връзка. Това не става лесно на млади години, камо ли при нас.
Ж46

9.   Мъж съм на 50 г. и ще ти кажа нещо. Личи си, че си от моето поколение по начина и стила на писане, и начина на размишление. Страхотен човек си и се радвам, че още има такива българи. Остани си такъв и ще спечелиш, точно в момент, когато най - малко очакваш. Не искам да ти обяснявам мойте неволи и патила през годините, но сега съм безумно щастлив с прекрасен човек до себе си. Запомни - ще бъдеш щастлив човече! Не губи вяра!

10.   Авторе, прочети мита за Пигмалион. Той е скулптор, който се влюбва в изваяна от него самия статуя. Легендата приключва щастливо - богинята Венера се смилява над него, дава на статуята живот и двамата заживяват щастливо. Да, но в живота не се случва така. Ние често си създаваме идеал, в който се опитваме да "облечем" обекта на чувствата си. Не можеш да очакваш от един човек да ти даде това, което няма. Явно избираш неуравновесени жени, от които обаче иискаш последователност, отговорност и яснота в отношенията. Депресията не е оправдание някой да изчезне за седмица без да се обади. При доверие между двамата партньори, се казва: "Не се чувствам добре, имам нужда от промяна, смятам да замина еди къде си да си почина за няколко дни". Първата ти съпруга пък е гледала на теб като на билет за Хаваите. Какво значи "очаквала" да й осигуриш? Нали двама съпрузи заедно градят живота си и заедно си "осигуряват" онова, за което мечтаят. По презумпция в едно семейство правата и отговорностите се поделят поравно. Ти падаш, тя те вдига; тя залита, ти я подкрепяш. Не може единият да тегли каруцата, а другият да се вози. Ти не искаш съвети, но въпреки това ще ти дам един. Човек трябва да култивира в себе си така наречения здравословен егоизъм. Това е да осъзнаеш собствените си потребности, очаквания, желания; да изискваш от другите уважение и зачитане на своята личност. Само когат ти си здрав, пълноценен емоционално и доволен от живота, можеш да дадеш от себе си на другите. Какво да им дадеш, когато нямаш нищо? Когато си вътрешно опустошен и нещастен? Откъде да им го дадеш, като го нямаш? Помисли над това.

12.   Автора
Благодаря ви приятели. Не очаквах, че ще проявите интерес към моята история. Благодаря ви за коментарите. Оценявам, че повечето от вас проявяват съчувствие и това ви е провокирало да изкажете мнение. Това е трогателно и наистина ми донесе малко утеха. Разсъждавах върху мнението на всеки от вас. Явно съм ви „докоснал” и сте ми отделили време и усилие, да изкажете вашата гледна точка, като странични наблюдатели. Счетох, че ще е коректно от моя страна да благодаря и отговоря.

До номер 1
Приятелю, благодаря ти за мнението. Ти си много добър и справедлив човек. Щеше да е чест за мен, ако те имах в кръга на моите приятели и другари, но пак се радвам, че те има там някъде на белия свят, човек с коректно мислене и ценности като моите. Ще ти отговоря.
Простих на гаджето си, като измених на принципите си. Вярвам във втория шанс и, че човек може да се преобрази и да премине катарзис. Поговорката, че „вълкът козината си мени, но нрава не” е не напълно точна... Човек може да се промени, ако го поиска с цялото си сърце. Простих, като потъпках принципите и мъжкото си достойнство. Погледнах я в очите, беше разплакана и молеше да и простя. Трябваше да и простя и да си тръгна. Това беше правилното. Дадох и шанс с ясното съзнание, че допускам грешка и в крайна сметка, сега след повече от 20 години платих цената. Създадох две прекрасни дечица, които са ми опора, макар и там някъде...
Винаги съм плащал сметката - цялата сметка. Знаех, че ще я платя. Повярвай ми - знаех. Сам имам слабости и допускам грешки. На мен също са ми прощавали много пъти. Това ми е помагало в живота, волята да простя. Не е справедливо, да си безпощаден, а после да очакваш прошка. Да си безмилостен и да се надяваш на милост...
В случая допуснах грешка, която аз трябва да си простя. Платих я. До последната стотинка, сега искам да си я простя. Не съм изневерявал. Гордея се с това. Не съжалявам, че съм постъпвал правилно. Ако съжалявам, че вярвам и живея с тая добродетел, но очаквам „похвала”, това не е искрено. Човек, който съжалява, че е живял вярно и е очаквал да му ръкопляскат, рискува да изпадне в другата крайност и да се... обезобрази.

В съвременния свят верноста е глупост, отживелица. Хората изпадат в някакъв чудовищен егоизъм. Оправдават се толкова изобретателно за слабостите си, че.... аха да им повярваш.
Лъжа и мимикрия... Всички харесват ценностите, всички се преструват, че ги спазват, но малцина са искрени. Такава е действителноста.

Никоя жена няма да ти каже: Виж, привличаш ме, забавен си, умен си, това е добре за да ме забавляваш, но много ми е важно, да си и богат и да ме осигуриш. Аз ще си работя нещо, колкото за престиж и да не скучая. Ти ще ме издържаш реално... Освен това, не вярвам, че моногамията е „еволюционно” логична, ще се забавлявам и с други партньори.
Ще общувам и с други забавни субекти, ще правя секс с тях, ако ни е приятно... Въобще, искам да съм тотално задоволена и пълноценно да си изживея живота...

Това са реалните мисли и желания, но ще ти каже:
Аз искам сериозна връзка със добър и верен човек. Искам да сме си опора, да разчитаме един на друг. Искам да сме си верни. Аз не изневерявам.

Никой не е луд да е искрен и да каже какво точно иска. Искат едно, но всъщност е друго. Как да го постигнат? Единствения начин е с лъжа, манипулация и неискреност. В повечето случаи успяват, но рано или късно идват и резултатите... и драмите.

Не всички са така. Разбира се има и разкошни хора, има и успешни връзки, които се крепят на пълно и съвсем оправдано доверие. Възхищавал съм се на такива прекрасни примери.

Също като теб мисля, че някой за да изчезне със седмици, или е объркан (или крие нещо, което не трябва да видиш, особено, ако се разминава тотално с образа в който се представя). Също като теб, мисля, че ако си в деоресивни състояния или объркан, уплашен... каквото и да е - винаги може да се обадиш. Винаги може да успокоиш човека който държи на теб и се притеснява за теб. Елементарната култура дори изисква, да връщаш обаждане при първа възможност или в рамките на деня. Дори на непознат номер връщаме обаждане, колко повече на познат, приятел или партньор...
Това, че съм зле или болен или депресивно състояние, в никакъв случай не ме извинява да се скрия. Криенето си има причина и тя обикновено е най-очевидната и най-логичната...
...

До номер 2

Благодаря ти!
...

До номер 3

Хубав въпрос. Не съм позволявал до сега да ме харесват и обичат по този начин. Не съм давал надежди на никого защото съм бил семеен. Не обичам да карам хората да очакват нещо и да се надявт, ако не мога и не бива да им го дам. Не съм излъгал и наранил жена, дори не съм допускал да и хрумне да се заиграва, камо ли да очаква внимание от мен като мъж.
...

До номер 4

Приятелю, благодаря ти за добрите думи.
Не виждам за себе си, как би ме радвало или удовлетворило нещо такова. Прав си обаче, че се случва. Не се хваля, но ми се случва... Не ме радва, напротив - натъжава ме.
Преди няколко години ми звънна жена с която бяхме гаджета в гимназията. Не знам как и от къде ми е открила телефона. Не бях я виждал и чувал от 92-ра... искаше да се видим. Омъжи се за 3 дена, докато разбера, а я обичах... Затворих телефона. Нямаше какво да кажа. Бях шокиран и тъжен.
Друга тъжна история: Като ученик много обикнах едно момиче, виждахме се рядко, летните ваканции. Поддържахме връзка години с писма и тн. Приеха я в СУ в столицата да следва, аз в казармата. Пишехме си редовно. Поддържаше връзки с всякакви типове, артисти, музиканти, професори... Кифла от „интелектуален” тип. Не класическа кифла, която е мързелива и гледа да увисне на някого на врата, а другия тип - която е умна, работлива, надарена и търси внимание на силни хора, да и отворят вратите към успеха. (Тоя тип кифли са по-приемливи, защото наистина са много способни и като получат позиция си вършат добре работата)
Е да де, но кифлата си е кифла. Обичаше ме. Умираше за мен, но ми каза, че с едната гола любов не става... Не ми разби сърцето защото не ми даде надежди. Напротив, тя си разби сърцето, защото ме обичаше, но не си даде сама шанс...
Като ми се роди първото детенце, дошла в нас, взела бебето от жена ми в ръце и се разплакала... казала на жена ми. „Това бебе трябваше да бъде мое”...

Това ли да ме радва? Не ме радва приятелю. Натъжава ме. Хората, които са постъпили с мен лошо са плакали приятелю, но това не ми е доставило радост... Да, може би някаква утеха, че съм в сърцата им, че са мислили с добро за мен в годините... Това ми е било наградата, че са ме запомнили с добро, а не с горчивина или отвращение.
Прав си напълно за това, че помощ се дава когато ти я поискат.

...

До номер 5

Съжалявам, но не те разбирам. Не разбирам за каква неискреност и недомлъвки говориш. Винаги говоря директно, прямо и откровено. Не оставям никого, да не ме е разбрал ясно и точно.
Не съм направил нищо? Какво трябваше да направя?
Каза ми ясно и точно - „Остави ме на мира! ”
Това и бяха последните думи към мен. Какво според теб трябваше да направя? Само аз ли трябва нещо да направя?

Не си в сърцето ми, за да видиш - обичам или не. Мога да обичам, но във връзките трябват двама... когато единия избяга...
Наистина не те разбирам какво искаш да ми кажеш. Прощавай.

...

До номер 6

Благодаря ти за мнението.
Нямам никакъв проблем със сексуалността си.
Феминизма не ме интересува. Интересуват ме хората. Реални личности, които мислят, плачат, смеят се... чувстват.

...

До номер 7

Малко ми е трудно да те разбера, прощавай. Благодаря за благонамереноста ти, да ценя живота и здравето. Благодаря ти.


...

До номер 8

Благодаря, че сподели какво мислиш за моята история.
Предположението ти е безпощадно близко до това, как изглеждат отстрани нещата. В крайна сметка и да е така точно, явно за да не ме разочарова, ме отряза... Жалко, ако си прав. Признавам си, че много силно искам да грешиш, но отстрани изглежда така. Обикновено нещата са такива, каквито изглеждат... с редки изключения, които са толкова редки, че...
Благодаря ти.

...

До номер 9

Благодаря ти най-искрено, за добрите пожелания. Радвам се, че си щастлив. Всеки заслужава щастие и любов. Без тях, света и живота са нелогични....

...

До номер 10

Благодаря ти за разсъжденията, които си направил четейки моята история.
Сполучлива съпоставка с легендата.
Не искам да си създам Галатея. Просто срещнах прекрасна жена, която ми каза, че е всичко което харесвам в течение на много дълги и откровени разговори... но действията се разминават с думите....
Може би си прав, че съм опустошен от вътре....
Наистина не знам, дали вече имам какво да дам на някого...
Обещавам си, че ще помисля много по това...
Благодаря ти за гледната точка.

...

Благодаря на всички, които отделихте време да прочетете моята история.
Благодаря и на тия, които си направиха труда да напишат мнение и съвет.
Наистина не знаех, какво си въобразявам, че въобще стигнах до това да споделям... Нужда някаква ли? Нямам представа.
Благодаря ви още веднъж. Желая ви щастие и успех.

13.   Много истинска история много силна.
И аз съм от София и имам представа какви кифли с его до небето има.
Изкарва ти се най-добрата, най-милата докато си постигне целите....
Момичето с което си се виждал след раздялата с женати по твойте думи ми се струва много задколисна и потайна. Криела е много неща и мисля че е търсила утеха в теб(от разбито сърце или провалена връзка) само докато си стъпи на краката. Не е хубаво да се използва един мъж само за временно ползване а после да му каже Чао.

Или тръгваш с един мъж с цел сериозна връзка или не започвай нищо, не му разбивай сърцето още веднъж(всичко има начин да ти се върне)

Иначе ако не беше анонимен този сайт много истини нямаше да се споделят и много болни теми нямаше да се обсъждат тук.
Тук всеки има конфорта без да знаят кой е да напише това което мисли
без да се притеснява.
И аз имам свойта дълга(интересна)трогателна история но не искам да я споделям за сега на читателите.
Съдби човешки има най-различни по този свят.
Р.

14.   Автора
Благодаря на всички за всичко...
Влизал съм няколко пъти в този сайт преди да напиша моята история. Не съм ги броил, но може би десетина пъти в течение на няколко години. Ей така, от любопитство. Беше ми интересно да прочета някои истории, да видя как мисли човек, как разсъждава за епизодите от своя живот. Как изразява емоциите си от болката или радостта, търси съчувствие, съвет, подкрепа от съвсем непознати. Тук се коментират много неща, цялата палитра от възвишеност, романтика, благородство до пошлост, низост, злоба... Мислите на най-различни, хора с цялото богатство на човешкото мислене, чувства, светоусещане... Влизат всякакви хора, някои просто да прочетат, други да излеят чувтвата си. Някои са искрени, други не или не съвсем, други откровено лъжат или си измислят... Всеки с потребностите си. Аз честно казано не знам защо написах моята история. Може би от мъка, разочарование, може би от някаква безполезна надежда да се харесам на непознати и да си изпрося съчувствието и симпатиите им... Или тайна надежда, че жената която обичам ще прочете някога след сто години моята история, ще ме обикне и ще се върне при мен трогната от любовта ми... Вчера разговарях с един познат. Той няма никаква представа за моето емоционално състояние. Каза ми, че съм наивен до безобразие без никакво чувство за самосъхранение. Съчувстваше ми, като ме обвини с липса на всякаква връзка с действителния живот... Каза ми да съм като еди кой си и еди кой си... успешни хора. Преди това ги критикува и обижда... Писна ми. Попитах го, ако съм като тях и върша същите неща, щеше ли да разговаря с мен цял ден (не можеше да се отлепи да си тръгне 5-6 часа).
Тогава той се замисли. Каза ми -„ Нямаше да те уважавам, щях да те презирам, но ти щеше да си добре защото си добър човек... ”
Попитах го ако върша тия неща, които го дразнеха в другите, щях ли да остана добър човек... Той се обърка. Разбра и отговори:
„Казах тия неща, защото ти съчувствам. То ни тъй, ни тъй да му ебеш майката. Ама искам ти да си добре защото го заслужаваш. ”
Попитах го, щеше ли да ми прости, ако стана като тия, които той презира. Каза - „Не, но ти ще си добре”
Попитах го „грешките” които съм допуснал от добрина, простими ли са. Беше категоричен - „Не... Защото... ”
Накрая се обърка съвсем. За него бях наивен глупак, неадаптиращ се към света, но не можеше да се отлепи от мен. Искаше да си говорим, приятно му беше да сме заедно...
С тия които презираше, но им се възхищаваше, че били успешни не искаше да разговаря...
Всяко нещо си има цена. Ако не можеш да платиш - не е за теб, ако можеш и искаш - плащай, ако платиш - не се оплаквай, че ти е излязло скъпо...
Добрината не носи щастие, а самота. Хората рядко прощават на онзи, който ги е изправил когато са паднали, който е изтрил сълзите от очите им... Като станат се чувстват унизени и нанасят рани... Готов ли си да платиш? Плащай, ако ти стиска.
Този разговор с въпросния човек ме вкара в мисли, изтощи ме. Той се почувства зареден, отне ми целия ден почти, почувства се добре. Изля си мъката и си отиде облекчен.
Изпаднах във вътрешен диалог. За цената на неоценимото...
Прагматизма и тук се опитва да пробие, но дали ще му се получи някога?
Хората искат любов, на всяка цена, ако няма - плащат. Искаш секс - плащаш и получаваш. Искаш хубава жена - плащаш и тя започва да те „обича”. Всички са доволнни. Успеха е възможен, ако си платежноспособен. Нямаш ли много пари - значи си неуспешен, неприспособяващ се аутсайдер...
Но какво спечелих, че този мой познат ме занимава цял ден? Той имаше нужда от мен. Дадох му времето си, енергията си...
Нищо материално. Той имаше нужда да говорим. Спечели. Аз му дадох това от което се нуждае, той ме уважава за това, че ще получи моето внимание. После ме обвини, че не съм успешен... Според неговите представи за успех. Демек богат с позиции и тн тн...
После разбра, че май няма да му е приятно, ако тръгна да ставам „успешен” защото ще се лиши от възможността да търси утеха от „глупака”...
Не е лесно. Не е лесно да си добър. Всеки иска да си има работа с добри хора, най-вече когато е в нужда. Подиграват ми се, но като са зле ме търсят... Какво да им кажа? Да ги пратя при тия, които презират като лоши, но им се възхищават вътрешно същевременно, че са успешни ли? Добрия човек прави добрини защото е такъв. Ако се „умори” да е добър, значи се е правил на интересен и е очаквал да му ръкопляскат. Ако страда, че не ценят добрината му, значи си получава наградата. Наградата на тия които се правят на добри е разочарованието, отчаянието и депресивните състояния. Аз бях така. 8-9 години бях в депресивни състояния, дори на лекарства. Защото бях лош и се правех на добър, после поисках наистина да стана добър, но очаквах признанието и възхищението на околните... после си получих „заплатата” с депресия и все пак излязох от нея напълно, трета година не съм на лекарства... Започнах да се уча как да съм добър. Как да направя добрина и да не позволя да ми се „отплатят” за това тия които са я получили. Оказа се, че това е цяла наука... чисто изкуство. Хареса ми. Това беше моя „бизнес”. Няма пари, лукс... и всички атрибути на съвременното разбиране за успешност... Но и с всичките пари на света не можеш да си купиш спокойствието и удоволствието от това - да си добър. Естествено, ако се научиш, оказва се, че не е за всеки. Има природно добри хора, има интуитивно добри, има инцидентно добри, има лаици, които им омръзва да са добри, бивши добри... бъдещи (неосъзнато) добри... Но най-добрите за мен са „професионално” добрите, които са минали задължително през катарзис... Които са били всякакви... Като мен. Които размишляват, усъвършенстват се и най-важното - да се научат да се „скрият”...
Естествено платих стара грешка. Платих я до стотинка. Разведох се с жена, която не трябваше да е моята жена. Допусннах грешка още в началото. Нямаше как да имаме бъдеще. Поддържах изкуствено тоя брак заради децата, да поотраснат, те не са виновни за моите грешки. Накрая приех желанието на жена си. Ние бяхме напълно несъвместими. Тя не проумяваше моята воля да съм добър. Не виждаше ползата, печалбата, файдата... Намрази ме. Отвращаваше се от мен. Тя имаше мечти, които аз не споделях и не можех да и дам. Не искаше да е с мен заради мен самия, а да сме заедно за да изпълня нейните мечти... на всяка цена. Бях длъжен.
Платих тази грешка. Сега съм на чисто. Не съм изпълнил мечтите и, но не ги оставих без необходимото. Може би ще го оценят, може би не. Вече няма значение.
Започнах нов за мен живот. Все пак приключи една над 20 години връзка... Исках да започна на чисто. Исках да бъда с някого, който е минал през месомелачката... Срещнах такава жена. Опознавах я половин година. Влюбих се моментално в нея. Красива с особено подчертана привлекателност и женственост... интелигентна, интуитивна, образована. Но най-вече изпатила. Мислех, че е преживяла катарзис, че е променила из основи своя светоглед. Това, което беше преживяла, трябваше да я промени завинаги. Беше преминала през някакъв ад. Беше прекратила дългогодишна връзка с човек с възможности. Беше проявила доблест, да се лиши от лукса и удобствата за да запази достойнството си... Беше останала без нищо за да постъпи правилно. Това ме очарова. Заради това и повярвах и помислих, че е моя човек... Винаги много мисля преди да направя нещо. Опитвам се да предвидя грешките си. Рядко допускам грешки, но този път... Не знам къде сгреших. Половин година криех чувствата си от нея и се средоточавах само върху проблемите и, да я успокоя, да си върне самочувствието... опознавах я. Исках да я опозная преди да и разкрия чувствата си...
Тя също ме харесваше като мъж, търсеше ме. Тия неща се усещат. Много време и внимание и отделих, мисля че успях да я възстанова до голяма степен. Самия факт, че ме търсеше беше показателен, че и влияя добре. Тя имаше нужда, да е сигурна, че е постъпила правилно за да се отърси от чувството за вина и да продължи напред... Харесваше ме. Знаеше, че съм семеен и не смееше да ми го покаже. С течение на времето, когато вече бях решил да приключа брака си и да кажа на съпругата си, че съм съгласен вече на дълго искания развод, аз я поканих. В началото на годината, на Рождения си ден. Дадох ясен анонс. Беше среща като мъж и жена. Деня беше подбран умишлено, да разбере. Кой семеен мъж кани на Рождения си ден жена в заведение официално. Започнах да и се разкривам... Тя показа интерес. После мислеше, че я подвеждам и искам да я направя просто любовница... Била е в тая роля с години и се ужасяваше от такъв сценарий. Започна да се съмнява в мен, дали съм искрен. Положих големи усилия да я убедя, че имам сериозни намерения. Бях решил, че ще се изнеса отдавна, тя не е била никога причина за моя развод. Наричаше ме полунашега опитен съблазнител, който и сваля звезди от небето... Затрудняваше ме, доста е трудничко, а и досадно когато си искрен да ти вменяват задни мисли и намерения... Казваше ми, че е слушала същите сладки приказки, че предишния и партньор също доста умело е успявал да я лъже и манипулира. Дразнеше ме, че ме сравнява с него... Нямах нищо общо с този човек. Може да сме говорили еднакво, но не съм постъпвал като него, не съм предизвиквал опустошенията, които той и е причинявал. Та нали аз поправях всичко което той беше разрушил... А и какъв съблазнител можех да съм? Не съм бил с друга жена освен моята и то до преди 6 години, когато спряхме да споделяме брачното легло... Бях забравил какво е да си мъж, бях стигнал до пълна импотентност... Не съм изменил на принципите си... Никой не ми вярва, ако го споделя с близки ми се смеят и гледат с недоверие, че се правя на интересен... Всеки мери със своите мерки и според себе си. Баба ми, на времето казваше: „Лъжеца вижда само лъжци около себе си и не вярва на никого. Крадеца и измамника виждат само крадци и измамници и мислят, че всички са като тях. Курвата мисли, че всички жени са курви и правят също като нея. Убиеца се оглежда постоянно и мисли, че всички са заплаха защото като знае какво причинява на другите се страхува да не попадне в положението на жертвите си, а той ясно знае колко е зле там... ”
За съжаление и искрения човек може да стане жертва на своята искреност. Тук видях доста истории в които наранени и шокирани хора споделят с голяма горчивина как са ги употребили и как са се възползвали от тях. Някои просто изплакват мъката си търсейки съчувствие или съвет, други се ожесточават и казват, че ще станат лоши и ще си върнат за болката която са им причинили... Всеки се чуди, къде сгреши, кое не догледа и защо не се получи... Болка.
Тези уроци ни променят. Тези уроци ни превръщат в онова което сме в действителност. Едни озверяват, други стават цинични, трети се сриват непоправимо, други полудяват или изпадат в тежки депресивни състояния, наркомании, алкохолизъм, дриги умират от мъка или се поболяват, други дори се самоубиват, други стават дебелокожи непукисти... , но някои излизат по-силни, по-уверени и по-добри...
Всеки си казва вътрешно: „Веднъж да изляза от това състояние и... ще направя еди какво си... ” Но не винаги става така, случва се, да излезем и вместо еди къкво си, правим точно обратното... Кой може да влезе в главата на някого? Човек може пет пъти да си промени мнението...
Тежко е да ти върнат за искреност - безпричинна болка. После да анализираш и да мислиш, да разпилееш сума си време от живота си в сълзи, огорчение и нерадостни мисли, да се съмняваш в собствената си преценка, да се съмняваш в собствената си нормалност, ако щеш...
Не можеш всичко да предвидиш. Всеки си намира майстора. Всеки греши и допуска грешки. Това е част от живота.
Лесно е да кажеш, ама ти сгреши защото се влюби, ама ти сгреши защото повярва, ама ти сгреши защото даде... Това е безумие... Възможен ли е живот без да обичаш, вяраваш, без да даваш? ! Пак ще ти възразят, ама то се прави, но с правилния човек... Кой е правилния човек? Любовта пита ли някого? Ама ти наруши нормите и правилата... Нормите и правилата са полезни, но понякога са несъществени и неприложими. В крайна сметка те са за ориентир, а не да поробват. Всяко човешко същество има право да обича и да го обичат, всеки има право да бъде щастлив, да жадува за ласка, усмивка, прегръдка... искреност. Толкова ли е много? Толкова ли е недостижимо?
Говорихме си с моята любима... Какво ли не... с часове. По 2-3-4 часа сме били на телефона. Хиляди теми, хиляди неща... Срещите ни бяха много красиви, изпълнени с нежност... Гушеше се в мен като коте, което търси ласка, сигурност, обич...
С нищо не предполагах, че не ме желае... с нищо. Да, казваше понякога някои неща, които ме притесняваха, но цялостното настроение беше супер...
Затова ме боли. Защото не ми каза защо. Защото влязох в хиляди мисли и предположения... А и да ми беше казала, каква полза...
Не искам повече да ви отегчавам. Сигурно отстрани погледнато някой би казъл - Аман от тоя. Психясъл е. Голямо реване голямо нещо... И ще е прав. Аз не мога да се понасям вече.
Моля ви за прошка, че ви затрупах с моите глупости. Повече не виждам смисъл да влизам в този сай. Мислех, че ще ме разсее и ще ме облекчи. Да, може би малко, но имам нужда да си вляза отново в дупката от която излязох с надеждата, че ще бъда щастлив. Това е урок. Няма нищо случайно. Сега ми остава да го тълкувам, на какво трябва да ме научи. Признавам, че в момента не виждам поуката. Трябва си време.
Сбогом приятели. Бъдете щастливи. От цялото си сърце желая на всичи да намерите това което аз не успях - Обич, Любов и Щастие.
Сбогом.

16.   Прекрасен е последния ти коментар. И аз съм се чудила дали като мина през катарзис нещо ще се промени. Е, не се променя, явно катарзиса е бил фалшив. Заблудила съм се. Искам и аз да знам какво е да си нов и прероден човек въпреки болката и страховете, и аз искам да прегърна новото си Аз и да простя на старото, което ми е носило само болка.. Не се получава...

17.   Казах Сбогом... Но пак влизам да чета.
Явно самотата ме прави безволев и... глупав.
Явно имам нужда от време, докато намеря сили и се махна от това езеро на въздишките тук. Мислех, че облекчава болката ми, като чета историите за разочарованието, но не е точно така. Трябва и време.
13 и 16 не знам какво да ви кажа. Рецепта няма, всеки намира начин как да отселее.
16. Моя катарзис беше... силен. Занимавах се с лоши работи и си изпатих жестоко. Щях да вляза в затвора заради това, че помогнах на познат да защити честта си и семейството си... За благодарност той ме предаде много грозно... Не искам да навлизам в подробности, но беше чудовщно и невъобразимо всичко което се случи... Предадоха ме всички... това беше точно преди 22 годи, точно половината ми живот до сега...
Явно има някаква цикличност в живота ни, която се получава тогава, когато нещо не е наред и нещо трябва да се промени. Знам ли...
Тогава прогледнах. Видях картината на живота ясно. Така както никой не би могъл да ми я покаже или обясни. Видях всичките си грешки, всичките си заблуди... Ужасих се от слепотата и глупостта които бях допуснал да ме водят...
Ти не си минала катарзис. Казвам ти го ясно и точно. Просто падаш и ставаш. После правиш същото и пак и пак... След катарзис няма ново Аз което да прегърнеш или старо което да забравиш... Ти си пак същия. Не се сбогуваш със себе си за да се срещнеш отново... Просто виждаш ясно като на длан - Кой си и кое ти е пречило да бъдеш себе си... Разбираш ли ме?
Намираш сили да си простиш, не те давят старите спомени и зависимости... Разбираш ли? Зависимости!
Ония неореодолими вериги, които сковават цялата ни воля да вършим правилните неща. Спомените не те парализират в сковаващ страх и срам. Спираш да се срамуваш и гледаш с кураж и сили над всичко което те е обезобразявало...
Чувстваш пълен контрол над съдбата си и владееш онзи ключов момент, когато имаш думата... имаш избор, значим си, нещо зависи от тебе... Не си в центрофугата на обстоятелствта в която едвам смогваш да реагираш на градушката от събития и губиш идентичноста си...
Сам си. Спокоен. Виждаш всичко до най-незначителната подробност... Емоциите не те владеят, а са подчинени и те слушат покорно. Силен си.
Сякаш току що си се събудил от гнусен кошмар в който са те унижавали... събуждаш се. Утро е. Ставаш и деня е прекрасен. Утро, аромат на кафе, весел глас ти казва да идваш, че закуската е готова... Ти си бодър и силен, някой те обича и се грижи за теб... зове те. Ти обичаш, искаш да защитиш това, уверен си че можеш - Нама срам, Няма страх.
Кошмара е забравен, унизен. Сменили сте си местата... Палачинката се е обърнала... Сега не трепериш ти, а всяка злоба която те е унижавала... Победител!
Тиха победа... Триумф, който споделяш само със сърцето и разума си... Нямаш нужда от публика. Целия момент е само твой. Чувстваш се цял. Знаеш, че не е измама, защото за първи път си я смазал... напълно. Този миг е свят. Рожден ден. Пак се раждаш. Същия си, но спомените треперят от волята ти... като псета с избити зъби, които са те ужасявали, но сега са жалки...

Думи... Колко сте слаби и незначителни понякога...

Катарзиса е единственото нещо на този свят и този живот в което си сигурен... По-сигурен си в катарзиса дори от собственото си съществуване... Защото само чрез него разбираш, че наистина съществуваш, че си значим, важен, че имаш думата, волята да изпиташ истинска радост, да работиш, да твориш... Не защото така трябва или защото някой те кара или си длъжен... А защото го искаш, но го правиш с такава лекота и удоволствие сякаш дишаш... и то с пълни гърди със свобода, която никой не може да ти отнеме... Силен си. Побеждаваш, нещата се случват просто... Ти си пълен победител.

Разбира се, че е дар. Трябва да си достоен за този дар. Това не е нещо, което можеш да предизвикаш когато ти хрумне...
Трябва да си достоен и искрен. Дори да правиш грешки и да потъваш необмислено, трупай запас. Бъди искрен, постъпвай според съвестта си... Обичай справедливостта, не гледай другите които постъпват лошо, имай милост, не се обезобразявай, бъди верен на хората на които държиш, не ги предавай заради собственото си удоволствие...

Кой знае? Може да се удостоиш с този дар...

Има моменти в които всичко зависи от теб... Разбираш ли колко си важен? Осъзнаваш ли го?

Когато не пропуснеш мига... Тогава минаваш през катарзис.
Но за този миг се трудиш с години. Като атлет, който с години се е потил в тежки тренировки, за да пожъне победа на състезанието.

Всеки от нас трупа в живота си запаси. Събира ги. Тези запаси ни помагат или пречат. Запасите са нашите постъпки. Нашите дейсвия. Всичко което правим, когато имаме избор.

Няма вариант, да вършиш гадости и гнусотии и да свърши добре всичко. Идва удара на вразумяването.

Катарзиса идва, ако тизи удар го приемеш, като нещо което справедливо те е сполетяло, ако си осъзнал защо те е поразил...
Ако не осъзнаеш... Ще страдаш само, че си зле, да ще плачеш, но за загубеното удоволствие...
Сълзите проляти за това, че съдбата ни е спряла кефа... Това са фалшиви сълзи. Ти продължаваш да търсиш начин да се върнеш в старото си робство. В теб няма никаква промяна, а само печал за загубения кеф... Дори като се посъвземеш, отново ще започнеш да го търсиш... Заблуждавайки се, че това е новото ти Аз... Докато ближеш рани, ще мислиш само какво сгреши, че си загуби кефа и ще се заричаш, че следващия път ще се вкопчиш в него толкова силно, ще го пазиш така майсторски, че няма да позволиш да го загубиш...
Затова не си минала през катарзис... Защото ударите на живота не приемаш като възможност да се освободиш от заблудите си, а като нещо което е разрушило удоволствието ти...

Време. Трябва време. На едни им стига и успяват, други никога нищо не им стига... нищо и никога... жалко...

18.   Автора
Не спирам да тъгувам. Казах, че ще изчезна, сбогувах се, но ми тежи, а съм сам... толкова самотен...
Онзи ден не издържах. Писах и на вайбър... едно дълго и искрено посляние. Вложих цялата си искреност.
Отговори ми. Написа никога повече да не я търся.
Сърцето и казало, че съм лицемер и не искала да има нищо общо с мен... Това било причината. Лицемер съм.
Каза, че се радва, че няма нищо общо с мен...
Скоро имаше Рожден ден. Поздравих я. Използвах го като повод да я поздравя и да видя дали ще пожелае да говорим...
Знам, че има психичен проблем. Много неприятен. Съчувствам и. Много гневни и лоши думи ми писа. Накрая ме игнорира.
Никога не сме се карали. Никога не сме си казвали лоши думи или гневни. Каза, че никога не е искала да е с мен. Казвала ми го е много пъти, но не съм разбирал от намеци. Усетила още от самото начало, че съм бил лицемер. Не искала да има нищо общо с мен и много се радвала, че се отървала...

Това е... След такива думи може ли да има надежда?
Възможно ли е да е в маниен период от болеста си и да няма представа какво говори...
Не знам. Ако някога ме потърси (имам надежди макар и минимални), какво да правя...

Има моменти в които нищо не можеш да направиш.
Оставям на съдбта да реши... Нямам сили повече.

Направих всичко възможно. Ако ме обича, ще ме намери.
Не виждам повече какво може да се направи.
Толкова много я обичам, но тя каза НЕ

19.   Авторе, поставям се на мястото на жената, очевидно си й неприятен и не желае да я търсиш - спри се бе...

20.   Авторе ти си един чувствителен човек, може би е време да започнеш да гледаш по хладно и отстранено на нещата, да не се привързваш лесно за да не страдаш.

21.   Авторе, не знам дали ще го прочетеш, но и аз усетих нужда да пиша. Надали ще ти стане по-добре, но не се самообвинявай!
Изречението "Остави ме на мира" ми е до болка познато и ми се е запечатало в съзнанието! До ден днешен чувам любимия ми как го казва на висок тон. Първо бяхме колеги, след като напуснах му се обясних в любов. Също както твоята изгора се появяваше и изчезваше....твърдеше, че не искал да намесва личното с професионалното....после се оказа, че макар да не се е женил, има дете. Тази информация не я разбрах от него! Исках да изясним отношенията си, но той също като товята любима излезе с това, че не искал да бъде груб, пък едва ли не аз тълкувам грешно просто любезното му отношение....
При последната ни среща още преди да му кажа каквото и да било-явно е ясновидец и знае, само като ме зърна извика "остави ме на мира" и отпраши.....
Като ти чета писанията, направо сякаш тези наште са брат и сестра -близнаци. Абсолютно идентично и неадекватно поведение!!! Според мен тези хора не са уверенеи, че някой може да ги обича истински, смятат се за недостойни. Плашат се от нашите сериозни намерения! Страдат от вътрешни конфликти, нямат мир в себе си и си го изкарват на нас....