Споделена история от Любов и изневяра |
За силата на голямата любов
преди: 6 години, 16 дни, прочетена 1438 пъти
Здравейте, приятели. Наскоро научих за този сайт и реших да се поразровя тук, за да преценя стойността му. Бях много приятно изненадан от съветите, които се дават и прецених да ви споделя и моята житейска история, която е изключително поучителна и да вдъхна надежда на хора, които се намират по един или друг повод в труден етап от живота си. Сега съм на 48 години и отдавна не живея в България. Преди точно 20 години бях диагностициран с много неприятна болест- аденокарцином. За мен светът се преобърна изцяло. Имах сериозни неприятности с едни ужасни хора и силният стрес отключи болестта- поне според лекарите. Семейството ми го преживя трудно, защото ракът е от категорията на злокачествените и надеждите не бяха много големи. Тогава изведнъж се престраших и реших да потърся една жена от миналото си, която винаги е била единствената ми голяма любов. Имах някои нелепи постъпки и залитания, за които тя разбра и се отдръпна, аз също се отказах и пътищата ни окончателно се бяха разделили. Това, разбира се, никак не означаваше, ще съм я изстръгнал от сърцето си. Та, тогава в този труден момент, необходимостта от това да я видя и да й споделя какво се случва с мен надделя над срама от това какво й бях причинил. Не очаквах да се съгласи, защото имаше съпруг и щеше да е много нечестно спрямо него. Първоначално като се видяхме тя беше скептична и почти сигурна, че съм я излъгал само за да я примамя за срещата. На десетата минута разбра, че всичко е истина. Прегледа изследванията и се ужаси. Дойде моментът да й кажа защо съм я извикал. Отговорът беше прекалено ясен. Имах нужда да я видя, да усетя отново енергията й, да си припомня колко по-различен човек бях, когато между нас витаеше онази изпепеляваща, силна и истинска любов, която вярвам, се среща веднъж в живота. Напълно забравих за болестта, която бе обзела цялото ми съзнание. После рязко я прекъснах и помолих да не говорим за болестта. Исках да се насладя на всяка секунда от срещата с най-скъпото ми същество. Говорихме доста, поприпомнихме си минали грешки и колко много сме означавали един за друг. Смехът и гласът й ми действаха буквално като изцерително лекарство. След няколко часа се разделихме. За мен това беше достатъчно. Тя се прибра у дома при съпруга си, аз отново се запътих към онкологията за поредната изтощителна процедура. Започнах да се влошавам и постъпих за постоянно в болница. Въпреки това надежда имаше и се надявах на нея до последно. Един ден ми казаха, че имам посетител, но не очаквах никого и много се развълнувах, като я видях. Беше тя- моето момиче, моята истинска любов- тази, която единствено ме допълваше и която някога съм обичал. Не знам откъде беше научила, но дойде. Застана на колене до леглото и се разплака. Хвана ме за ръката и каза, че ми прощава за цялата болка, която съм й причинил, че всичко е в миналото, че знае че в действителност не съм лош човек и винаги съм я обичал по онзи неповторим и жарък начин както никой друг. Започна да идва всеки ден и това ме вдигна на крака емоционално. Имах смисъл да се будя всяка сутрин, натрупах силна воля да се боря и след около няколко месеца окрепнах доста. Възстанових се благодарение на нея. – на топлината, всеотдайността и любовта й. След като ме изписаха от болницата лечението ми продължи още доста време, но с нея продължихме да поддържаме отношения. Вече бях сигурен, че не мога без нея, просто не можех. Тя е моята сила, вдъхновение, смисъл, мечта, любов. Тя ме излекува. След време се събрахме. По-скоро ни събра истинската любов и жаждата за живот. Към днешна дата сме едно много щастливо семейство и имаме 3 деца. Лошите моменти сме оставили в миналото и всеки ден благодарим на Господ, че всички сме живи, здрави, че сме заедно и че ни събра отново- да изживеем заедно остатъка от живота си. Това е моята история, драги читатели. Искам да ви насърча никога ама никога да не се отказвате от борбата за голямата си любов и да вярвате в нейната безприкословна сила, която успя буквално да ме изстръгне от ръцете на смъртта. Борете се, воювайте ако трябва за нея, защото само така ще бъдете пълноценни и ще има смисъл от съществуването ви. Желая ви приятна вечер, бъдете живи и здрави и не забравяйте- само любовта ще ни спаси.
|
