Падам си по невъзможната любов
преди: 6 години, 11 дни, прочетена 1475 пъти
Здравейте! Бих желала да разкажа своята история и може би ще получа някой безценен съвет, който да ме насочи към правия път.
Имам проблем с влюбванията. Все си подбирам невъзможни цели или не толкова невъзможни колкото несъвместими с мен. И не че ги избирам разумно. Някак просто се случват нещата.
Да започнем от там, че съм зодия Риби. Ние се водим доста чаровни индивиди и привличаме мъжко внимание по принцип - неусетно. Не мога да се сравнявам с някои мои познати откъм получавани комплименти и покани за срещи, но не мога да кажа, че страдам от липса на такива. Не съм с идеално телосложение, нито пък имам кой знае колко красиви черти на лицето, но приемлив външен вид със сносен характер и буден ум явно е достатъчно, за да грабвам погледи. И до тук с липсата на оплаквания.
Моето сърце или моето подсъзнание обаче ме води към хора, с които просто няма как да се получат нещата. Връзката ми от тийнейджърските години беше с наркоман. Четири, почти пет години бяхме заедно. Обичах го, въпреки че правеше грешка след грешка спрямо мен. И ми изневеряваше, и ме е удрял, и ме е ограничавал. Аз го обичах и смея да твърдя, че на този етап все още го обичам на някакво ниво. Но в даден момент осъзнах, че не сме един за друг. Минах и по неговия път - на наркоманията. Но това не е животът за мен. Произлизам от хубав род на свестни хора, семейството ми е добро и благонадеждно - не ми подхождаше провала. И се махнах от него, от града.
Започнах работа. След година се влюбих в колега. Но той е всичко, което аз не съм и не бих могла да бъда. Интересите ни са коренно различни, макар че имаме допирни точки. Колкото повече го опознавах, толкова повече разбирах, че нещата между нас няма как да се получат. Но това изобщо не ми пречеше да задълбочавам чувствата си към него. Понякога имах чувството, че и той ме харесва докато не разберях, че си има приятелка от скоро и по-вероятно ще да е било просто да е бил отчаяно щастлив от новата връзка и да е ставал по-мил от всякога. Дълго време хранех илюзии, че той непременно някога ще ми предложи да бъдем заедно или поне да излезем някъде само двамата. До тази година, когато разбрах, че ще става татко. Едва тогава осъзнах, че наистина ама наистина съм си въобразявала и че видимо няма нищо към мен. Разочаровах се. Между другото - аз направо си изкарах сериозна връзка с него! Около четири години тънех в заблуди. Чак ми става забавно като се сетя. А междувременно винаги съм се опасявала от момента, в който ще се съберем заради несъвместимите ни ежедневни рутини.
От месец си падам по нов човек. Познавам го от около година, но преди това е ясно, че не обръщах внимание на други хора освен колегата. "Новия" младеж мисля че пак спада към графата на невъзможните връзки. Но и предходния път знаех това отначалото и все пак продължи четири години. Какво визирам, защо да е невъзможно? Да започнем с това, че си има приятелка (която между другото е много, много симпатична); да продължим с това, че по никакъв начин не се е опитвал да ме сваля или дори да ме опознава (освен че ми е правил комплимент за готварските умения, с друго не мисля че съм го очаровала) и да наблегнем на това, че той също има друг начин на живот. Чете съвсем различна литература спрямо мен. Спортува съвсем различни неща от мен. Знанията му не съвпадат с моите - рядко успяваме да завържем разговор за нещо, по което и двамата имаме какво да кажем. Какво ми харесва в него? Рационално мога да отбележа, че е с много добър външен вид, страхотна усмивка, хубаво изражение, говори добре и умее да се съобразява кога какво поведение да има, грижовен е.
Мисля че и двамата ги обединява това, че изглеждат твърди на външен вид, строги, но като постоиш малко с тях и разбираш, че всъщност имат много обич за даване, че дефакто са много мили и че добре поддържание им външен вид не е равен на нисък интелект, а напротив - и двамата са умни.
Но в мен се влюбват само хора, които изглеждат и са дефакто мили. Докато ги видя, по изражението им, по очите им разбирам че са добри. И пишейки това се чудя - каква е разликата и защо не мога просто да откликна на чувствата на някой добряга, който ясно е обявил, че му допадам? Защо се лепвам на хора, които не биха пожелали да бъдат с мен по някакви обективни причини? И къде е правилния за мен път?
Не искам да бъда сама. Не мога да залъгвам някой, че го харесвам като мисля за друг. Не мога да вляза във връзка докато сърцето ми е при друг. Насилвала съм се - не става. Но не искам да пропилявам и следващите 4 години в нещо, което няма бъдеще. Помогнете ми! Моля...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 10 дни hash: f013adcef0

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Не можеш да обичаш добри, щото такава е женската природа. Много жени може да изреват, но примерите за това бол... Женският инстинкт е да търси доминантен мъж с висок статус, респектиращ, самоуверен, дори нарцистичен и груб. Друг е въпросът, че пък не могат да живеят с такива мъже... Специално за Риби, наркоманията, илюзиите са много силни проблеми. Вероятно това само усилва горният факт, че търсиш мъж на място който знае какво прави. Не искаш мекошав мъж който да се остави да го контролираш, защото сама се страхуваш от себе си. Според мен това важи за всяка жена, но особено пък Риби. Според мен предпочиташ да изживяваш тези "връзки" във фантазиите си, и нищо чудно да имаш психологически блок и самата ти да не искаш реална връзка, защото знаеш нереалните си представи за нея. Може би трябва да се замислиш за работа с психолог... Иначе ако имаш акъл в главата, вземи и започни да общуваш с тия мъже, за да научиш нещо реално за тях. Това че някой мъж е мил, не значи че е мекошав и му липсва увереност. Само че без да го познаваш, умът ти си създава фантазиите, а от там и емоциите и минава нататък. Тези които се движат по течението и не си задават достатъчно въпроси, не им се получава...

 

...

преди: 6 години, 9 дни hash: d746b3187a

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Правилния път на мен ми се струва е, да внимаваш в психологическия момент който настъпва когато разбереш, че някой те харесва и ти да загубиш интерес, защото позволяваш на егото нарасне и решаваш, че това не е достатъчно и ти трябва някой по-добър. Това е момента да се пребориш с недостатъка си. Ако харесваш само хора които не се интересуват от теб познай какво ще стане? Правилно - нищо няма да стане, независимо дали ще са 4-5 или 10 години.

 

...