Споделена история от Любов и изневяра |
Поучителна история за ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ
преди: 6 години, 10 дни, прочетена 1901 пъти
Не знам колко от вас вярват или са изпитали "голямата любов" тази от пръв поглед. За която някой само са чували, а други четат за нея в книгите. Е аз изпитах тази опожаряваща любов в училище, когато се преместих да уча в големия град. Имах гадже от моя клас, но в деня в който се появи ТОЙ новият ученик. Гаджето ми още го нямаше и психоложката го настани до мен. Аз го погледнах мними одобрих външния му вид, не беше широко плещите или някой зноен красавец, но нещо в него ме привлече силно. Свърши часа а аз само за НОВИЯТ мислех. Гаджето ми дойде както винаги със закъснение, а аз обсебена от НОВИЯ, слизайки по стълбите му съобщих че има нов ученик. И дори не се усетих че аз вече нямах очи за друг освен НОВИЯ. След следващия час поканих новия да пушим на двора, та аз дори не пушех. Запознахме се излязохме на " по цигара" с другите пушачи. С всеки ден аз все повече го желаех до себе си станахме приятели виках му Брат, той на мен Сестра ми. Той тръгна с едно момиче от клааса, казах му че е супер, но всъщност много ревнувах че е с нея. Излизахме по двойки но аз само за него мислех, само него гледах. Усетих се дори колко грубо държание, взех да имам с моето гадже. Вървяхме пеш след училище с километри 3- мата аз, гаджето ми и той. Гаджето ми ме проверяваше на него да ме доизпрати, понеже той живееше по-наблизо, а ние бяхме за центъра. Мина така дълго време разделих се с гаджето си, той пък тръгна с друго момиче от нашия клас, аз не смятах пък, че тя е кон знае колко хубава. И както предположих не продължиха дълго да са заедно. Както обикновенно пътувахме заедно понеже се в една посока до центъра и се чакахме, та нали сме брат и сестра. И се избазикахме, да излъже класа че сме гаджета. Така и направихме, когато престигнахме хванахме се за ръка, аз чаках това понеже от много време го харесвах, дори смея да кажа обичах от първа среща. Когато съучениците ми се зарадваха, е имаше и разочаровани все пак той беше чаровник. Беше и много забавен, винаги разведряване класа, дори и неуместно в час, но такъв беше той. Продължихме с нашата шега за" гаджетата" но след 2-3 дни той каза че иска това да е истина. Направо не можех да повярвам, че той също ме харесва. Помня първата ни целувка на спирката, докато чакахме автобуса както обикновенно, той просто внезапно ме целуна. Беше неописуемо онези пеперудки в стомаха, звездички в главата. Ние бяхме стррашни лигльовци и двамата. Обичахме да се лигавим, направо не ни търпяха вече всички. Правехме партия за картофки, той ме хранеше. Истинска улична романтика. После вървяхме пеш до центъра и така. Мина време при иска ни се друго освен да се натискаме. А ние се натискаме на всякъде в автобуса, на всеки 5-6 крачки се целувахме, по коридорите на училището абе на всякъде. Майка му ни била видяла с колежките си дори, а ние нея не, а и как като толкова много бяхме вглабени един в друг. Решихме, че искаме да правим секс, избягахме от училище отидохме в една горичка. И там се случи това което бяхме искали. Е да но аз не знаех че досега не е бил с момиче, аз му бях първата. Аз бях спала преди това с момче и мислех че и той го е правил. Мислеше че ще го оставя за това, не се е справил. Аз го обичах не бих го оставила заради подобно нещо. Разобедих го от мисълта, че ще го оставя заради несполучливия опит. Научих го да прави това което ми харесва и скоро стана много добър в това дори се усъвършенства. Беше всичко страхотно мина доста време правехме и секс на всякъде по горичките, в храстите до училище, в тоалетната в училище. Навсякъде имахме много интересна случка майка му си беше в тях стоеше на компютъра и ние отидохме в тях, много ни се правеше секс, тя беше там, беше много либерална. Но много странно каза правете каквото искате слагам си слушалките и няма да ви преча, направихме го зад гърба и н няколко метра от нея. След време свикнах, понеже се повтори още няколко пъти. Е случвало се е и да има негови приятели, ние правехме секс на земята, те на дивана и едно приятелче на компютъра правеше чекии. Ставахме все по разкрепостени и безразсъдни. Толкова го обичах дори усещах как е застанал в момента къде е и какво прави. Продължихме така около 8-9 месеца, докато не се появи една "какичка" от горните класове, където го видеше го прегръщаше по коридорите, целуваше по бузите и това ме дразнеше много. Аз ревнувах страшно много от въпросната кака. Той беше хакерче и разбираше много от компютри, ремонтираше да изкара допълнително пари понеже живееше с майка си само. И мамичката му беше занесла лаптопа си за ремонт, а и пили кафе. Тази мисъл не ми даваше мира започнах да ревнувам, да не го разбирам, да го подозирам, постоянно го разпитвах. А нея я мразех, той ми казваше, че няма нищо, че си въобразявам. Той спря да ми обръща внимание играеше скапаната си игра на компютъра. Започнахме да се караме. Аз го желаех, чаках го гола, той играеше и минаваха часове ставаше време да си ходя, обличах се и си отиват. Ставаше все по изострено всичко между нас. Тъкмо бяхме правили секс като му се обадиха за един компютър и той ме заеха с най-много добрия си приятел, който ме харесваше. Понеже знаех това, че ме харесва реших да се възползвам и да го разпитам за какичката. Той каза, че е вярно, че ми е изневерил, и че не било само веднъж. Аз се ядосах казах, че ще му го върна, н се бях стърчала да изменя гнева си. И той ми каза тогава, как ще му го върнеш, казах му, че ще спя с друг. И тогава са а съсипах всичко, върнах му го с най-добрия му приятел. След това се мразех исках да се самонаказвм, че съм го предала. И, че съм го наранила само заради една шибана ревност. Изтърпяхме още малко стана година и 2 месеца. Но аз вече не издържах, да пазя тайната. Това ужасно нещо което бях направила. Разделих се с него но в момента в който излязох от тях и тръгнах за училище чувствата ми ми подлудиха краката. Щях да падна на сред пътя и да ме блъсне е една кола. Аз толкова го обичах, а го бях убила. Когато стигнах в училище гледах да не изглеждам така че да ми личи раздялата. Бях плакала през целия път в автобуса, искаше ми се това да е кошмар. Да отворя очи и да свърши. Той не идваше с дни в училище, за да не се срещнем. Хванах си гадже за да го излъжа, че заради това го оставям. Да не се обвинява, за раздялата ни. Мъчно беше да се виждаме та ние се обичахме, а аз бях осрала всичко. Минаха 2 години бях му признала всичко, той разбра, че приятеля му ме е излъгал. А толкова го е успокоявал, че аз не си заслужавам, а самият цялата вина беше негова. Мразех го за това което ни причини, че ни завидя и успя да ни раздели. И след 2 години ние се събрахме отново уж бяхме се променили, пораснали. Когато седнахме заедно в училище ние коренно се променяхме. Личеше ни че се обичаме. И се събрахме. Дойде време за бала той ми беше кавалер, изкарахме си супер. Но той не беше добре трябваше да се справя сам, работеше нощно време и идваше на училище през деня. Едвам смогваше спеше на училище, аз му помагах да изкара даскало. И дойде време завършихме. Той сменя квартири, майка му го остави сам замина да работи в чужбина. Изкарахме книжки и двамата. Аз постоянно ходех при него след работа той все беше изнервен, че не може да смогва. Да ходи на работа, да плаща квартита. Започна летния сезон имаха много работа, работеше по 2 дни без да спи, аз не знаех как да му помогна просто бях до него. Но той реши да тегли кредити обатачи се едвам ги връщаше защото мечтаеше да си тунинговани колата. И аз изтеглих 2 кредита заради, да помогна за колата. Въпреки, че като се запознах с майстора не ми вдъхна доверие. Казах му, че няма да му направи колата мечта. Която той толкова искаше. Започнахме да се караме за всичко, той имаше нужда от спокойствие заради работата. Много се натоварваше исках да му помогна, но не ме разбираше. Никога не съм му мислела лошото. Обичах го. Бях щастлив с него. Преглъщат обидите. Но се опитвах да го спася от разочарованието, а може би трябваше да го оставя, да се разочарова. Той си намери любовница. Знаех за това момиче, но мълчах за да не го загубя. Прощавах му тихо поредната изневяра. Нямах право на глас, заслужавах си, нали и аз преди му бях изневерила. Мълчах но много ревнувах. Когато го насъберях избухват. Крещях му. И раздели, събирания. Предпоследния път бях изпаднала в някакво раздвоение на личността. И той се върна за известно време. Всичко продължи. Караници. Дойдоха на командировка нови колеги. Имаше едно момче по-късно младо. Заговорихме се имахме общ тема. Говорехме за коли. Аз много си харесвах колата. ходех да гледам състезания, дрифтове. Все повече си допаднахме. Аз ходех за риба на работа в обедната почивка, той ми асистираше, откачане улува. Излязохме една вечер, в която пак бяхме се скарали с любовта на живота ми. Имах нужда да изляза да се разсея. И той имаше като моята кола но дизелова и малко по мощна. Аз го повозиха на мойта, той ме вози на неговата, аз карах неговата и той моята. Така протече меренето на конски сили цяла вечер. И се прибрах. Продължихме караниците с моята любов, а това момче все повече ме разбираше. Дойде време за 2-рата ни годишнина. Бях му приготвила изненада. Отидох при него на работа, но той ме изгони бил зает, разкрещя ми се. И ме изгони с думите върви се еби. Пак щеше да излиза с любовницата си и то на нашата годишнина. Аз не знаех на къде карам карах със сълзи. Чудех се какво да правя. Обадих се на колегата и отидох да си поговорим. Останах в тях и се случи така че преспах с него. Мразех всички. Опитах се да се самоубие с приспивателни на крайбрежната алея. Моя любим дойде. Уж да ме спаси. Минаха още няколко дни и той ме остави, каза че съм луда. Да го обичам и да ходя да се лекувам. Вечерта не знаех какво правя тръгнах към големия град исках да отида при него да скоча от моста. И тогава колегата дойде и ме спаси от мен самата. Минаха месеци чаках любимия ми да се върне. А той вече живееше с любовницата си. А аз го чаках. Мина време колегата ми се обясни в любов, тръгнахме но той беше на ястно, че ще чака да забравя моя любим. След месец любимия ми най-лицемерно ми се обади да се съберем, само за да не ми върне парите за кредитите които бях изтеглила заради него. Отказах на това лицемерно предложение. Колегата с който тъкмо бяхме започнали връзка беше страхотен човек. Не заслужаваше да го напусна, та той е влюбен в мен. Заживях с него на 3-тия месец. Имаха вече почти 2 години. Много го обичам и уважавам. Но тайно още си обичам моя любим. Той също обича мен, но никога повече няма да сме заедно. Знам сега ще ме наречете всякак и ще ме осъдите, но ако вие бяхте на мое място...
|
