Заслужава ли си да продължавам
преди: 6 години, 10 дни, прочетена 1137 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 23 години. Имам приятел от 6 години, той е моята първа любов. Както във всяка връзка, началото беше прекрасно, до момента в който не заживяхме заедно.
С времето взаимоотношенията ни се задълбочиха и придобихме увереност в любовта помежду ни. В него се появи онова чувство на сигурност, и желанието му да ме направи щастлива, да ме зарадва, жестовете които правеше в началото на връзката, просто се изпариха, защото вече ме е "СПЕЧЕЛИЛ".
За мен комуникацията има решаващо значение, именно с проблеми в общуването започват и грешките, които допускаме. Всеки мой опит да разговаряме се отхвърля с аргумента, че това са глупости и няма смисъл да водим безмислени раговори. Той никога не признава грешките си, егото му е прекалено голямо и няма как да приеме, че е допуснал грешка. Вече не прави нищо за нашата връзка, не излизаме, не правим нищо заедно, рутината се намести в нашата връзка, а той винаги намира начин да изкара мен виновна за всичко..
На мен сега ми се живее, искам да излизам, да се забавлявам, не смятам за нормално момиче на моята възраст само да пере, да чисти и да готви, но когато му го кажа отговора е "намери си някой който да те забавлява" и така вече 4 години.
Найстина го обичам, но знам че не съм щастлива, всичките ми опити да се оправим удрят на камък.
Пиша тук, защото от известно време в главата ми се е настанила мисълта за раздяла, просто винаги се надявам да се поправи, но явно няма такива изгледи.
Ще се радвам, ако някой тук може да ме посъветва.
ЗАСЛУЖАВА ЛИ СИ ДА ПРОДЪЛЖАВАМ..?

Благодаря предварително :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 7 дни hash: 539d61b6c3

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Е, ще коментирам, защото съм близо до годините ти, защото също живея с приятеля си, защото разбирам притесненията ти. Хората не винаги се справят със съвместния живот, дори и да са с дългогодишен брак. Млада си, аз също съм млада и понякога се побърквам от мисълта, че ще се прибера и ще започна с чистене, готвене и пране, че накрая ще съм уморена и няма да ми се излиза, защото утре ще ставам в 8 за лекции, а после ще работя. На нашите години е нормално човек да се забавлява по някакъв начин, както си пожелае, защото въпреки домакинството, отговорностите ни са много по-малко от тези на 30-годишните. Понякога само чакам повод, а друг път си измислям такъв, за да се откъсна от рутината. За щастие, аз срещам разбиране и има кой да ми се върже на акъла за някоя глупост. Поне от време на време. Поне веднъж на 6 месеца да предприемем непланувано пътуване заради плаж в 5 сутринта или пък хранене от kfc, кой знае. Представи си живота си след 10 години. Това е универсалният ми съвет за всеки човек, който се съмнява в решенията си и се чуди дали да предприеме промяна от някакво естество. После си представи максимума, идеалният живот, този, който искаш да имаш след 10 години. Нещата връзват ли се, едно и също ли виждаш? Не върви единствените ти забавления да са, че ще можеш да изглеждаш някое предаване, докато пералнята пере. Има много фактори, приемам, че битовизмите надделяват във връзките, но на 23 години, трябва да имаш малко повече щастие. Понякога да отивате на заведение, понякога да пътувате, понякога цял следобед да правите секс и да си говорите за ваши си неща. Такива изживявания ще те разнообразяват, ще се чувстваш по-добре и няма да се усещаш приклещена между домакинство и работа. Е, кофти е на 23 години да се впрягаш твърде много за отговорности като мръсни чинии, които могат да почакат. Всъщност, не искаш много. Искаш да си изживееш годините, защото още не е късно за забавления, още не носиш твърде много отговорности на гърба си. Хората са важни, отношенията са важни, създаването на спомени е важно, животът никак не е чак толкова сериозен, че да се ядосваш на мръсния под. Никой мъж не е пречка за забавления и младост, напротив, можеш да се забавляваш и с приятеля ти, стига той да не е... ами, да не е различен типаж. Мога да ти кажа само, че ако двамата не намерите компромис, ти няма да започнеш да се чувстваш по-добре. Важно е след 10 години да не го обвиняваш, че ти е попречил да си млада и те е спрял да изживяваш студентски драми, че те е държал толкова здраво за земята, че не си имала възможност да направиш някоя глупост, да се удариш и да продължиш с още 1 ценен урок. Вариантите са или приятелят ти да те разбере и да намерите компромис, или да продължиш сама и да направиш всичко лудо, което ти се иска. Не мога да ти кажа кое решение е правилно. Първата любов е една много сериозна тръпка, така че не искам да ти споделя какво аз бих направила. Помисли малко за себе си и малко за връзката ти, решението е някъде по средата. Не може да не съществува приемлив компромис и за двама ви.

 

...

преди: 6 години, 7 дни hash: 497eb68d6c

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   "В момента, в който се зачудиш дали си заслужава, значи не си заслужава! "

 

...

преди: 6 години, 6 дни hash: ef443f080d

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Връзките, започнали много рано, като вашата, винаги имат край, или почти, почти винаги. Много сте млади, за да живеете не както искате. Дерзай, момиче и щом искаш друго от живота-действай. След едно или две деца ще е много трудно такова решение, но сега няма причина да оставаш с някой, щом не се чувстваш добре.

 

...

горе^