Споделена история от Любов и изневяра |
Въобразявам ли си
преди: 6 години, 8 дни, прочетена 1415 пъти
Здравейте
Ще ви разкажа една история от далечното минало.
преди може би 12 години когато бях на 17 се влюбих в едно момиче.
Тя също в мен и така започнахме връзка, която продължи почти 4 години.
Бяхме малки и двамата тя беше на 15 и двамата се обичахме много, бяхме си първи в всичко любов, секс, приятели наистина много обичах това момиче.
За мен проблема беше точно това че сме много малки и че сме си първите не се бяхме наживели и мисля че това беше причината да се разделим, 4 години бяхме задно после аз направих някои грешки по точно от към ревност и тя пожела да се разделим.
Толкова много е обичах че не бях на себе си тя също ми каза като се разделихме че ме обича но не може да продължава така, че иска свобода и живот.
Дълго след тази раздяла не се виждахме и чувахме избягвахме се нарочно, но след 1, 2 години започнахме пак да излизаме в обща компания и така една вечер се озовахме на сцената в една дискотека пияни и незнаещи какво правят. Та имаше певица тогава си спомням и тя организира нещо като игра, не знам как ни избра двамата не помня, но целта беше да се целуваме без да спираме докато тя пее една балада и така си спечелихме бутилка уиски :) абе голяма глупост ама бях много пиян.
След това имахме още случки с нея като ходене на почивки море планина, но така и нищо повече не се получи.
Сега около 2 години пак изгубихме контакт вече изминаха цели 8 години от когато се разделихме, това е твърде много време, тя сега си има приятел сериозен смея да твърдя развиват общ бизнес, който пък е съвсем близо до нас и това даде повод последните дни да се засечем по улиците да вървим и да си говорим, за нея за мен кой какво прави и така, НО има едно но.
След раздялата ни и когато сме се срещали винаги съм усещал че има още нещо между нас не знам внушавам ли си или какво просто когато погледите ни се срещат и двамата избягваме това веднага навеждаме глава или аз или тя но някак не можем да се погледнем в очите, не знам на какво се дължи това.
Така стана и последните ни срещи преди дни то се забелязва просто когато се видим цялото и държание се променя бърка думи усещам че не знам какво да каже усещам едно притеснение ли е, не знам какво е мисля си или по точно ми се иска да е така, но някак си ми се струва че след всичките тези години тя все още изпитва нещо възможно ли е изобщо това?
Вероятно да защото аз също не съм спирал да е обичам макар и с годините да утихнаха нещата все още пеперудите се съживяват когато е видя, дали и с нея е така? просто този поглед това държание като се видим не ми дават мира.
Знам, че е късно вече за всичко знам, че няма смисъл за нищо знам, че дори да се пробвам за нещо ще ми откаже но имам голямо желание искам да е поканя на кафе ей така просто да си говорим просто да съм само с нея за малко редно ли е според вас? какво да направя как да постъпя или да е оставя по по пътя който тя си избра?
|
