Претенциозна ли съм?
преди: 6 години, 4 дни, прочетена 1754 пъти
На 22 години съм, със стаж само от една лятна ваканция, защото бях редовно обучение, а сега скоро се прехвърлих задочно, защото имах едни проблеми с баща ми, който ме издържа, а и да се преместя в родния град на приятеля ми, 2 години по - голям от мен, съответно завърши 2 години по - рано. Трябваше иначе да сме на разстояние 2 години, докато завърша.. Не вървеше.
Та, искам да съм по - самостоятелна, да си намеря работа.
На 18 години като бях ме излъгаха на морето със заплащането, но аз съм си виновна.. Без договор, само 1 седмица работих в хотел. Уж 8 часа работен ден, а то беше много повече.. Нищо не беше наред там, едната камериерка се подмазваше, и й заплащаха повече, крещяха ми, че съм облякла една мизерна мантия.. Защото била на шефката. Ей такива неща, които те докарват до недоумение. Преди да отида в хотела, всъщност щях да работя като сервитьорка. Един познат и негов приятел, който се оказа главния готвач от заведението ме покани на кафе, седнахме на същото кафене, където щяха да ме интервюират. Уж бъдещия ми шеф ме видя и ми се разкрещя, че съм подранила, а аз дефакто не отивах в този момент при него.. И ми каза да изкачам няколко седмици, че още не почнал бил сезона. А аз действително отидох по - рано, за да направя няколко плажа, преди да започна. А не на почивка.. Да чакам седмици чак.
Направо се отказах да работя заради тези случаи, а същата есен станах студентка.
След първата година, както споменах, в хранителен магазин лятото.
Та.. миналото лято, тоест след 2рата година следване, ме заблуждаваха, един вид, че почвам работа в една автомивка за лятото, а те даже изобщо не я й отвориха.. Малко странен случай.
Та така... Сега си търся постоянна работа. Остава ми година до завършване.
Работата е там, че живеем отделно с приятеля ми от техните, в тяхно жилище, те ни плащат сметките обаче. Приятеля ми работи при баща си, малък семеен бизнес, който върви повече лятото. Ние искаме да сме самостоятелни, защото баща му малко го тормози от към работа, тоест понякога дори баща му не работи, а оставя всичко на приятеля ми и така работния му ден става доста дълъг.
Мен ме притиска баща му с търсенето на работа, за 3 месеца още не съм почнала - но в този град е трудна работа. Имам предвид трудно да си намериш нещо, което поне малко да те удовлетворява, поне мен, поне малко трябва да ми допада, иначе ще е кофти. Та, на баща му, негова приятелка работи като управителка в хранителен магазин, омразната ми работа, работих 2 дни и изобщо не ми допада, насилих се, защото ме притиска. Но то ми е неприятно.. Иначе не ме мързи да работя! Ясно ми е, че със средно, все още образование не мога да имам големи претенции. Всичко това става, според мен, защото родителите му се дразнят, че ки плащат сметките. Бяха мрънкали за сметка за водата, която изобщо не беше голяма.
В момента чакам да ми се обадят от една сладкарница, работното време също бива, за разлика от хранителния магазин, което също ме отказа. И чакам.. И търся. Може и сервитьорка да стана в краен случай. И за автомивка мислих, но знам, че зимата не е добре.

А с приятеля ми имаме и други, така сериозни намерения за нашето бъдеще! ...

Кофти ми е, че не съм на своя територия един вид, а съм у тях. На него му е ОК с жилище и работа, която е семейна, карат камиони със строителни материали. Това леко ме притеснява, и самия факт, че не е на нас двамата, и притискането. Защото като сме спорили за нещо, ми казва, че той си бил у тях... Иначе в останалото време ми казва даже, че може и да не работя, защото цял живот нататък това ще правя. Той поне не ме притиска, напротив. Честно казано, бих искала няколко деца, които да възпитаваме добре, особено аз с това да се занимавам, да им дам внимание и всичко останало. Да има домашно приготвена храна, чист и уютен дом.. Това е много повече, отколкото да блъскам за минимална заплата, да се прибирам изнервена и уморена, и да имам един тон пране.. Примерно. Но това е само мисъл..
Сега искам да работя, да имаме общ бюджет спестявания, че трябва какво ли не... За да живеем нормално.
Не ми пречи да работя, но да не се чувствам роб.
Мили хора, моето поколение трябва да се бунтува, всеки труд да бъде уважаван по всички критерии!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 1 час hash: 6c1fd1c32e

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Не си претенциозна, а просто имаш небългарско поведение - опитваш се да уважаваш себе си. Разбира се, тези опити ти изглеждат странно на теб самата, защото си заобиколена в средата на един народ без достойнство. В семейството, в училище, това на което масово учат децата е как да мижитурки, а случайно ако ти решиш да не бъдеш такава, ще приемаш или упреци, или подигравки, защото твоето поведение ще дразни околните - понеже, опитвайки се ти да не бъдеш мижитурка, им напомняш, че те са такива. Моят съвет е, забрави за работата на заплата, по принцип. Това е само за мекотели. Каквото и образование да имаш, какъвто и опит да имаш, винаги ще си прецакана - ще те унижават и експлоатират. Редките изключения са професии от типа на програмистите, където има малко кадри и работодателите се принуждават да проявяват някакво по-нормално поведение, защото те зависят от програмистите, а не обратното. Но дори и тази ситуация не е чак толкова често срещана. Търси доход в свободна професия (лекар, адвокат, архитект, инженер-проектант, брокер на недвижими имоти, уеб дизайнер, графичен дизайнер, програмист, преводач и т. н. ) или в собствен бизнес. Това отнема време, докато изградиш име, но се отплаща. Униженията и лошите условия на труд, когато си на заплата също се натрупват с времето, но не се отплащат (освен ако не си по душа мекотело, както вече отбелязах). Не разбрах какво ти е образованието, но с малко повече мисъл, винаги ще можеш да откриеш начин да работиш самостоятелно или със собствен екип ако не в която и да е сфера, то поне в максимално близка сфера.

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: cd366a4669

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Съгласна съм с номер 1, но ще допълня, че няма да е зле, да имаш опит, лично за себе си, да се сблъскаш с междуработните отношения, най-добре в средноголяма компания, където има достатъчно служители, но имаш пряк достъп до хора на по-високите позиции и собствениците на бизнеса. Задължително в сферата, в която смяташ да се развиваш. Това е с цел, за да създадеш връзки и, за да видиш как работи механизмът по управление на конкретния бизнес. Като стоиш без работа или пък само пробваш, тук-там, няма да научиш нищо и няма да имаш познати, които да са ти полезни.

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: 0a6b6cf190

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Авторката съм. Първо, благодаря ви за коментарите - полезни са! Номер 1, не знам дали е 'небългарско', но определено не ми е по нрава да ме унижават.. Малкото ми работен стаж ми показа тази завист и тормоз, и понеже измисляха всевъзможни причини за упреци колегите, бяха стигнали и до този - 'Прекалено много се стараеш! '? !? Образованието ми - живот и здраве, догодина трябва да завърша бакалавър, /специалност 'Предприемачество в соц. сфера', ако има значение/. Макар че, предприемачеството в университета липсва, както и извън него е абсурд, ако се чака на държавата. Искам да споделя една подробност за себе си, която е може би странна. Работата под час е мъчение за мен, така е и за баща ми и сестрите му - моите лели, от които едната цял живот имаше свой бизнес, а баща ми продължава и до днес с малък бизнес, мъжка работа. Обаче живея в града на моя човек - Сливен. Както споменах, той работи към баща си, малък семеен бизнес, но пак мъжка работа, която не води до развитие. Макар че предпочитам да карам кола, дори камион, отколкото да се тормозя в хранителен магазин. Това е, имам потенциал относно предложенията ти, върху които неведнъж съм разсъждавала - имам предвид, за самостоятелна работа. Просто го предпочитам, а и за медицинска професия /страхотно! / примерно нямам образование. Нямам опит и въобще не знам как да започна. Другото е, че все трябва да изкарвам нещо в скоро време... Такова ми е положението, не искам все техните да плащат сметките ни. Отделно, възможно е близката година да забременея, може да е трудно заради гиекологичните ми проблеми, но това няма място тук. Не си слагам граници - като добра работа, собствено жилище, защото някои хора цял живот не ги постигат. Единствено - подходящ човек, желание и все пак възможност да се справяме някак финансово.. Номер 2 - точно този житейски опит ми липсва, знам. И знам, че няма как без него. Бях се обадила в една средноголяма фирма, където не търсиха хора, но все пак ме извикаха за разговор. Харесаха ме, но предварително казаха, че всичко е заето. Сферата, в която искам да се развивам е предприемачество, търговия, някакъв малък бизнес... И в краен случай, с деца /което УЖ ми е по специалността, /, или разнос на стоки. Не виждам как. :( Но ще те послушам. :)

 

...

горе^

преди: 5 години, 11 месеца hash: 6c1fd1c32e

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   От номер 1 Моят съвет е най-първо да се концентрираш върху това в каква сфера искаш да работиш. Ако правилни усещам, това, което предстои да завършиш не е нещо, което съзнателно преследваш. Ако беше иначе, вече щеше да развиваш някаква дейност в областта на социалното предприемачество, или греша? Самото изказване "Макар че, предприемачеството в университета липсва, както и извън него е абсурд, ако се чака на държавата. " нещо не ми се връзва логически, предприемачеството е нещо, което тръгва от теб лично, тоест, тъкмо обратното на нещо, което да се чака от държавата. :) За временен доход бих те посъветвал да се замислиш по кой предмет най-много ти е вървяло в училище и да даваш частни уроци. Това между другото си е един доста печеливш бизнес, а и със съвременните технологии може да прескочиш границите на града, в който живееш.

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: f5233501fe

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Авторката. Благодаря, че отново ми отговори. Напротив, много си харесвам специалността. Просто не знам как да започна, ориентирам се към разни литератури само засега. Не крия, че сега си проправям един вид път и не съм наясно с много неща.. , опит и средства ми липсват. А междувременно си търся някаква работа, въпреки че подбирам - както споменах, малко съм в такова положение.. От чисто любопитство, може ли да попитам какво работиш ти? :) Това за частните уроци е добра идея. Но може би трябва да съм завършила бакалавъра. Смятам, че пиша добри есета /пишех освен своето, и на някой друг съученик като влагах в уж неговото друга своя идея/; роднини ме подтикват към психология, тъй като ме познават добре и смятат, че ще имам успех с това, а и аз също. Бях добра по български и история в училище, като в началното учителката ми даваше да проверявам диктовките на класа! Смея да кажа, че каквото и да умея, се дължи на това, че съм самоука. Трудно ми е да се насоча..

 

...