Промяна към лошо - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120675)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Промяна към лошо
преди: 5 години, 11 месеца, прочетена 3191 пъти
Здравейте!
Вероятно има доста теми, подобни на моята, но искам да разкажа на някой какво ме мъчи, а просто вече не знам на кого..
Не знам защо това се случва с мен. И не знам как стигнах до това състояние. Имам нормален живот и смея да кажа, че всичко е наред с мен, но най- добрият начин да обясня какво ми е следния: Имам чувството, че се превръщам в лош човек
Многократно, откакто се помня, важните за мен хора ме оставят. Не помня вече колко пъти съм била забравяна от приятели, та дори от близки... , , Благодарение" на подобни случки съм била в доста тежки депресии. Тъкмо смятам, че съм намерила добър човек и мога да имам нормални отношения с него и веднага нещо се случва: той си отива, идва друг, който разваля всичко... Но това е всеки път, без изключения. Изненадващо е колко често идва от най- близките ми. И започнах да забелязвам, че вече не хората изоставят мен, а аз тях. Много бързо и без причина.
Сякаш в мен има някакво желание да го правя, да ги наранявам, за да не наранят те мен. И това ми харесва. Започнах да зарязвам близки приятели, да се карам и да обиждам всички, защото това е единственият начин да съм спокойна. А лошото е, че това ми харесва. Чувствам се сякаш, че ако накарам човек да страда и да плаче, както аз се чувствах преди, аз ще бъда доволна от себе си. Не знам как да се променя и как да бъда като преди.
Осъзнавам отлично, че това, което правя е ужасно, но ако не е това, просто ще бъда отново и системно наранявана и изоставяна. Независимо колко усилия полагах, нещата не се получаваха и сега съм това. Напълно сериозно казвам, че ако бях няколко години по- млада, щях да се мисля за злодей. Нищо чудно и това да се случи...
Та, въпросът ми е: имате ли подобен опит, как успяхте да се съвземете и да се самосъхраните? Какво би било добре да сторя, за да оправя живота си и да имам нормални отношения с хората?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 11 месеца
hash: 3c4d30d29a
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Бъди добра и прави добро. Рано или късно ще намериш правилните хора. Не се привързвай на 100% към никой, всичко е преходно.

 
  ...
преди: 5 години, 11 месеца
hash: f7a2ef4c24
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Изхода е в прошката, трябва да простиш на длъжниците си - тези които са те наранили и разочаровали. Трябва да им простиш искрено, да свалиш товара на миналото от плещите си и да продължиш напред освободена, обновена и пречистена.

 
  ...
преди: 5 години, 11 месеца
hash: 9d46ea0adc
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Инстинкт за самосъхранение... понякога ми се иска и на мен да успявам да избягам, дори с цената на това аз да ги нараня, преди те мен. Явно в един момент се изхабяваш и обръщаш монетата. Не знам дали е чак толкова лошо, колкото го описваш... по-скоро ми звучи като предпазливост - ако ти не умееш да се пазиш и цениш, няма кой друг да го направи.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 11 месеца
hash: a2c9cfcb34
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Да станеш като „преди”? Кое е това „преди”?
Не можеш да си кажеш точно дори проблема. Не казваш конкретна случка или казус или пример... „Обичам да наранявам”. „Харесва ми да наранявам и обиждам”...

„Намерила съм добър човек, но той си отива; после идва друг и разваля всичко... ”

Кой друг? Какво разваля другия, като всичко е развалено?
Нищо не ти се разбира. Как да ти даде съвет човек, като толкова лъжеш и не казваш нищо конкретно?

За това може би те оставят добрите хора. Защото ти липсва искреност. Опознават те и виждат, че само искаш, без да ти хрумне, че трябва да откликнеш и ти.
По обърканите ти думи виждам човек, който е осъзнал, че има проблем, но не смее да каже какъв е точно.

Искаш да кажеш, че имаш нормален живот и смееш да кажеш, че всичко е наред с теб...? Да накараш някого да страда и да плаче? Това е нормално? ! Егати... какво ли ти е ненормалното тогава...

Виж, ще си направя труда да ти отговоря, с ясното съзнание, че не си искрен човек, а пълен егоист. Ще го направя, не защото искам да те обидя или засегна, а защото искам да те провокирам да мислиш.
Правя го не като човек който е като теб, а като човек наранен от жена като теб. Може би ще има контраст и ще е по-лесно за теб да разбереш, а и на мен да ти разкажа... какъв ти е проблема. Така както аз го виждам, като човек преживял контакт с такава жена.
Имах връзка с такава жена. Започна добре. Тя беше наранена, уплашена. Беше загубила всичко. Страдаше и плачеше, че е предадена, че човека до нея я наранил и направил един куп ужасни неща и накрая тя си тръгнала за да запази достойнството си... Направих си труда да я изслушам. Утешавах я и опознавах същевременно. Съчувствах и за всичко което ми беше казала, че е преживяла. Влюбих се в нея веднага, но криех това. Бях съсредоточен да и помогна. Мога да кажа, че се стараех и имах успех. Започна да се усмихва, да се смее, да ме търси... Започна да си връща „цвета” на жив и нормален човек. Тя също ме харесваше, криеше го, но нали знаеш, че тия неща се усещат. Когато видях, че вече е по-спокойна и уверена реших да и покажа чувствата си... не че тя не е била наясно, но така беше редно. Тя откликна, разбира се. Помислих, че съдбата ми прати тази жена, да сме заедно... Тя през цялото време ми казваше какво иска, за какво мечтае... „Защо ми се случи всичко това? Аз съм добър и искрен човек... Не съм кофти жена... Правех всичко правилно... Раздавах се... Прощавах измените... Търся си добър и искрен човек... Искам сериозна връзка... Няма да преживея още веднъж да ми разбият сърцето” Казваше ми тия неща, защото знаеше, че я харесвам. Знаеше, че ще я обикна повече, ако и повярвам... И аз и вярвах. Не подложих на съмнение нейната история. Станахме близки. Започнахме да излизаме. Показваше ми нежност, после интимност... Но. После започна да изчезва със седмици с дни... Започна да се държи странно. Точно в момента в който се убеди, че се влюбих много и започнах да искам да сме заедно постоянно... Започна да казва други думи, различни от първите. Съвсем различни. „Ти си много обсебващ... Исках да сме само приятели... Не искам връзка... Не си ме разбрал правилно... Не мога да съм с теб и да ми държиш сметка... Искам да съм свободна... Много рядко един партньор може да. задоволи всичките ми нужди... Искам да правя каквото си искам... ”

Разбираш ли? Второто поведение дойде, когато беше напълно сигурна, че съм напълно хлътнал и сериозен. Търсеше ме да се убеди, че съм влюбен и отдаден. В момента в който разбра със сигурност, че съм готов - край.

Обвини ме, че съм като предишния. Каза, че като е започвала връзка с него имала същото „усещане” каквото имала сега с мен... Усещане?
Без никаква причина ми писа да я оставя на мира и повече да не я търся... Стана ми болно и обидно. Чаках месец и половина, да и мине. Опитах да и пиша. Отговори ми с един куп обиди и обвинение, че съм лицемер. Това било причината да скъса с мен. Бил съм лицемер. Нищо конкретно - само това. Писа ми, че съм жалък, че се радва че няма вече нищо общо с мен, че се отървала... Думи които бяха толкова болезнени... С нищо не предизвикани... Казах и, че не знае какво говори. Пишеше неща, които не можех да повярвам, че мисли... Като обсебена...
Попитах я олекна ли и, че ме разпердушини по тоя начин. Каза „О да! ”
После ме блокира...
Честно казано, имахме физическо привличане, пасвахме си на разговор на всякакви теми, говорили сме си по 3-4 часа, на срещи не можехме да се отлепим един от друг...

Аз за себе си разбрах едно. Не съм и дал никакъв повод или причина, не съм я разочаровал с нищо. Разбрах, че иска просто да ме нарани. Искала е да се влюбя, да и повярвам и когато се убеди, че съм се отдал напълно - да ме нарани... Това е жестоката истина. Не можех да го повярвам. Не исках да го повярвам, търсех вина и грешки в думите си в поведението си... Не намерих нещо, което да предизвика такава жестокост...
Тя просто искаше да направи точно това, което направи. Ужасих се, че е възможно... Тя не поиска в никакъв случай да ми даде шанс да говорим, да се защитя, да се изясним... нищичко. Никакъв шанс. Знаеше, че ако се видим, няма да може да ме гледа в очите. Нямаше да може да каже нито дума...

Преди години имаше един сериал за хора със свръх способности, една жена прегръщаше хората и им казваше много мили и нежни думи, те се отпускаха като в унес в прегръдката и и като че ли се срастваха с нея... После тя ги отблъскваше и започваше да им крещи, че не ги обича и не ги иска... те се свличаха и агонизирайки умираха. Не помня името на сериала или филма, беше отдавна, но помня сцените с тази способност на героинята... Не вярвах, че има такива хора в действителния живот... до скоро.

Как да ти кажа... Мислих и анализирах, то какво друго му остава на човек. Да кажа, че не съм усетил нещо през цялото време - напротив, усетих, но го отдавах на нейните страхове. Беше преживяла гадости и много лоши неща. Нямаше начин да ми има лесно доверие, нямаше начин да ми повярва толкова бързо... Тя просто беше убедена, че съм човек който ще я нарани. Тази убеденост ме нараняваше... Каза ми много обиди, обвини ме в смешни неща и общи приказки. Усещания, чувства, интуиции... глупости на търкалета. Но нито веднъж не ми каза „Не те обичам”. Това не намери сили да ми го каже...
Не пожела да се видим, защото щеше да е в прегръдките ми и да плаче... На вайбър всеки е смел. Щеше да е в прегръдките ми и да плаче...

Защо постъпи така? Защо не ми даде шанс? Защо не си даде сама шанс?

Кажи ми, като нараниш един невинен човек, как това облекчава твоята болка? Не знам дали е нормално, но е логично да нараниш този който ти е причинил страдание. Защо мислиш, че невинния „заслужава” да плаче и да страда? Защо мислиш, че всеки е мръсник и иска да те смачка?
Толкова ли е невероятно да срещнеш искрен човек? Да те приеме, да ти повярва истински... Толкова ли е невъзможно...

Не те съдя защото си била мамена и предавана, но отмъщението... и то към хора които са били чисти пред теб... Защо?

Така себе си нараняваш и обезобразяваш... другите ще си отидат, ще избягат от болката която им причиняваш. Но ти? Ти къде ще избягаш?

Депресии получават чувствителните хора, дебелокожите хипопотами им дреме, те нищо не слагат на сърце... Но ти?
Чувствителна си, преживяваш нещата, попадаш в депресивни състояния. Това се случва като преживяваме неправдите, като се борим и опълчваме с безумието и жестокостта на някого или околните... и се пречупваме пред тая неумолима стена на безсърдечие... Що за лекарство е това? Кажи ми?
Да размажа някого, да го накарам да плаче и трепери от мен?
Как може да се чувствам добре от това? Някой да ме обича и цени, да мисли за мен, да се притеснява за мен, да ми отдава сили, време, енергия за да ме зарадва и.... аз да изпитвам наслада, че съм го зашлевил... , че съм сринал сърцето му със злобата си...

Намери сили да си простиш. Хората в голямата си част са лоши, това е факт, но не всички. За това ги гледаме какво правят, опознаваме ги.
Сама си усетила, че това твое „лекарство”, да мачкаш, не работи. Пишеш тук, макар и с недомлъвки пак е някакво осъзнаване, че нещо не е както трябва, че не става така...
Да, така не става. И знаеш ли защо? Защото онова „хубаво чувство” когато смачкаш някого е смъртоносна отрова, която те убива, бавно и сигурно...

Има добри хора, има любов, има приятелство... Попитай се само, търсила ли си ги? Без корист.
Не ми отговаряй. Нека това е лично. На себе си отговори. Започни от начало, когато за първи път си „дала” и са те наранили... Започни от първия път, от самото начало...
Дала ли си наистина? Или е било сделка. Има разлика между подарък и продажба. Има разлика и принципа - да подариш нещо и да съжаляваш, че си го направил или да продадеш евтино и да си на загуба... Вариантите са доста. Сигурен съм, че ме разбра... Сигурен съм, че и знаеш, че кофти си започнала от самото начало...
Време е да си простиш. Разбираш ли?

Не наранявай искрен човек. Той не се е появил случайно на пътя ти. Няма случайни неща...

Успех.

 
  ...
преди: 5 години, 11 месеца
hash: c8b531edad
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Коментар 4- преживявал съм същото преди години , с малки разлики.. Същите неориентирани поведенчески проблеми, емоционално непораснала , рязка и първосигнална..Единия ден ме обичаше, на другия вече не.След една седмица - пак същото.Накрая ми писна и реших повече да не се виждаме и чуваме, без обиди , без драми, всеки по пътя си и така.
Към авторката: верно е - намери сили да простиш на тея, които са те разочаровали и на себе си за грешките.

 
  ...


...
преди: 5 години, 11 месеца
hash: 0997dc8b8f
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   От авторката до 4
Много хубаво разказче и всичко, мерси за отделеното време, само да те питам, откъде пък разбра, че съм лъжкиня и егоистка? Само това ми кажи

 
  ... горе^
преди: 5 години, 10 месеца
hash: a2c9cfcb34
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   До авторката
от 4
Написах ти отговор, дълъг и изчерпателен. Отделих ти време, няколко часа. Нищо не разбра от това нали? Ти реагира първосигнално, обиди се и едва едно изречение ти се откъсна да драснеш... От къде разбрах ли? Прочети пак „разказчето”.
Не казваш случка, ситуация... нищо.
Явно не търсиш отговори на въпросите си - Защо си кофти жена. Явно търсиш само подкрепа и съчувствие, че си „права”.
Имаш нужда от отговори като коментар 3. Мачкай, права си, това е „инстинкт за самосъхранение”.
Номер 3 ти съчувства. Говори в множествено число... „дори с цената на това аз да ГИ нараня, преди ТЕ мен”
Така е, като ги караш на конвейр, това е техологията - нараняване. Какво толкова? Важната съм аз. Давай следващия пък каквото стане. Ами то става нали? Защо не ти харесва?

Защото те мързи да чувстваш. Защото не искаш да мислиш. Защото само ти си важната. Защото не ти пука как се чувства другия човек, нямаш способност да се поставяш на негово място. Защото нараняваш без реална причина човешко същество с ирационален и въображаем страх, че трябва да го изпревариш, понеже той „задължително” ще те нарани...

Как можеш да нараниш някого? Можеш да го нараниш, ако му пука за теб. Ако дава пет пари за теб.
Ако не му дреме ще можеш ли да го нараниш? Не, ще се усмихне и ще ти тегли една майна и ще си продължи пътя без да те помни и 5 минути...

Разбра ли защо лъжеш? Защото някой да те обикне и да иска да е с теб, си го излъгала. Дала си му надежди, че искаш да си с него, но с идеята да го смачкаш, а не защото си искрена...

Дори отговора ти е агресивен и неуважителен - едно изречение. Подигравателна благодарност за разказче... от което не разбра нищо. Абсолютно нищо. Дали си лъжкиня и егоистка не е мой проблем, а твой.
Казвам само, че така изглежда. Ти ще си изоставената накрая. Номерата минават до време. Още не си се наиграла. Като се наиграеш, тогава търси съвети. От мен съчувствие няма да получиш. Който се държи идиотски с хората си заслужава ответното отношение. Народа е казал „На зла круша - зъл прът”
До тогава си карай как си я знаеш и се чувствай „добре”, че разплакваш и обиждаш искрени хора...
Ето, казах ти - от къде Пък разбрах.

Може да не ми отговаряш. Едва ли ще кажеш нещо смислено в едно изречение. Пък може и да те домързи... примерно.

 
  ...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: 9d46ea0adc
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

8.   От номер 3:
Господин съдник, искате да ме убедите, че това, което Ви се е случило не Ви е повлияло ли? И за следващата ще се раздавате по същия начин и накрая ще си кажете "Е аз направих каквото можах, нямам вина, че не ме е оценила"... Хората се държат с даден човек така, както той им позволи. И ако му се качат на главата, вината си е негова. Казвам го като човек, който постъпва по този начин.. и все повече се убеждавам колко грешно е това. И не, не мисля, че основната цел е била да Ви нарани, просто е имала чувства още към бившия си и не е била готова за нещо ново. Повечето хора, които са излезли от дълги връзки не по свое желание са объркани, наранени, изхабени дори.. и в опита си да се "спасят", си го връщат на някого, който е съвсем невинен. Но съм далеч от идеята, че е умишлено. Просто се хващат като удавник за сламка, търсейки утеха, и в момента, в който се почувстват притиснати - бягат.

 
  ...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: 6aa2e07144
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   4 и 7
до 3 и 8
Да, и за следващата ще се раздавам. Такъв съм. Раздавам се на макс, не наранявам никого, не притискам и не досаждам. Винаги съм подхождал с много разбиране и съчувствие, особено към жената която обичам.
А е кофти, когато ти отвърнат с идиотско поведение и налудничеви приказки...

Като не сте готови... защо занимавате някого с глупости?

 
  ... горе^
преди: 5 години, 10 месеца
hash: 0997dc8b8f
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   От авторката
Щом са глупости, няма нужда да ни се обяснявате

 
  ...

...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: d05b191b10
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   И продължава да ми се случва, без да искам да нараня преднамерено (да се прави разлика между умишлено, в период на активизация на моя емоционална травма - моя реакция като отговор на стимул, който не съм успяла още да преодолея като предизвикващ ми силен дискомфорт и предумишлено - с цел да вредя).
Живеех в кофти квартал, където беше проява на слабост да издаваш чувства. Даже да чувстваш подобни сладникави емоции, каквато е любовта. Или пък да ги наблюдаваш - жалка и смешна история, ***така смятахме***. Общо взето трепехме жаби, играехме на фунийки, с игли, скачахме от гаражи, леехме боксове от олово и се сражавахме със съседното селище. От 15 годишна се разхождам с паралитичен спрей в десния джоб, вече съм по-спокойна и ми е в чантата.
Любим герой, като мъничка, ми беше Елби от Мечето Ръкспийн, ако си го гледала, а добряците от филмчето бяха представени като идиоти, така се е и отпечатало в крехкото ми детско съзнание. Като включим в схемата и болните амбиции на някой/и от родителите... се получава едно доста странно същество от човешки вид, визирам себе си и мои близки приятели, което има известни затруднения в 'нормалното' общуване. Не отричам, че с тези хора се обичаме, но го показваме по различен начин и не съумяваме да бъдем 'нормални', а време губим в опити да се приспособим към 'нормалността'.
Не съм имала за пример любящ поглед и го отхвърлям подсъзнателно, асоциацията ми е - слабост. Анализирайки себе си, достигнах до схемата на разсъждение, която съм си изградила - аз съм жена > търся по-силен човек от мен - мъж > ако той покаже слабост пред мен (влюбен е = слабост), то той не е надежден, защото е подвластен на жена, демек не може да бъде по-силния. Схемата е абсолютно грешна, разбира се, и сега, на вече Христова възраст, започвам да я боря, но ти го пиша, този пример, за да ти дам някаква насока, може да не е релевантна за теб, но смятам, че е интересна и би могла да ти даде някаква насока за размисъл.
Преди доста години успях да си отворя сърцето с.. тогава момче, по-голям от мен с 9 години, всъщност си беше вече мъж. Той ме предаде, фалшифицирал е мои документи за някакъв заем, който впоследствие е покрил, но белята вече беше факт. След него не успях да се доверя няколко години, когато пак ме предадоха. Брутално. Предаде ме и приятелка. Една от най-добрите ми *приятелки*. Загубих баща си, работата си и когато го съобщих на приятеля ми по онова време, ми каза, че не му е и до моите проблеми, остави ме и той. Попаднах в дупка, вече не бях интересна и на компанията, която регулярно събирах, организирах литературни вечеринки, но след този троен шок не можех повече да съм забавна, те се отдръпнаха, а аз, която бях повярвала в тези хора ('нормалните', не идиотите като мен)... съвършено умишлено прочетох в продължение на година всичко свързано с манипулациите, бъркането в чуждо съзнание, играта. И им го върнах, на тези, които ме бяха използвали. И те това заслужаваха. Безкористните не нараних, но.. ох, колко сладко ми беше да не узнаят даже откъде им идва, на 'нормалните' дружки. Въ като... мила ми Венета. После осъзнах, че имам проблем, започнах да го търся, тъй както ти. Почти всичко беше започнало да ме дразни. Дразних се и на себе си, защото не мога да бъда 'нормална' и да харесам 'нормален' човек. И изкарвах тази ми фрустрация върху нормалните мъже. Не ми бяха интересни, а исках да са ми и да се обичаме, но не можех.
Ето номер 9. Звучи добре, но после написал "налудничЕви", ти направиш компромис в началото и после ти изтърси ***налудничЕви*** Раздава се ма мах, но още не научил, че пред 'който, която, когото... ' се слага тъпата запетайка. Това е моя обремененост, разбирам, но когато сексуалността ми зависи от интелекта на събеседника... не се получава, а толкова искам да съм с някой... нормален.

Шегувам се.

Та на въпроса ти - доста хора повярваха на теориите за токсичните хора, всички, дека са забавни са вече токсични. Системата не иска индивидуалности.
Пробвай да ги спечелиш наново, хората, които харесваш, определи кои харесваш и защо, опознай ги, де, говори с тях, бъди открита, и наблюдавай хората. Желая ти щастие!


ПП "Да, и за следващата ще се раздавам. Такъв съм. Раздавам се на макс, не наранявам никого, не притискам и не досаждам. Винаги съм подхождал с много разбиране и съчувствие, особено към жената която обичам.
А е кофти, когато ти отвърнат с идиотско поведение и налудничеви приказки...
Като не сте готови... защо занимавате някого с глупости? "

Не му обръщай внимание.

 
  ...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: aac3404943
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Авторке,
Как не те домързя да напишеш едно изречение...?
Права си. Права си за всичко, нали знаеш ;)
А ти 11 си супер готина. Забавна, готина и... прецакана.
Налудничево е когато ти кажат, че си лицемер без причина. Не се сърди, когато ти се казват нещата с истинските им имена.
Знам, че много искате хората да са мили с вас, дори когато ги правите на глупаци... Да се държат на положение, макар че вие вършите безобразия...
Наранявай. Кой те е спрял? ! Защо ми обръщаш внимание?
Аз съм посредствен, обикновен, скучен субект. Влюбен = слаб
Нямаш идея дори колко съм слаб :)
Намери силен мъж, такъв който като те погледне ще се напишкаш от респект :D
Забавно ми е да ми обясняваш колко са слаби искрените хора... Може би защото си много искрен човек и говориш от горчивия си опит?
Наранявай... Това е твое „право”, нали знаеш?
Дори и тук в анонимността е още по-готино, не мислиш ли?
Някакъв си там слабак скимти и те отегчава с инфантилния си наивитет... Хайде кажи, че съм жалък палячо и да ти мине :)
Ще се почувстваш добре. Сигурен съм. :)

Много е важно да се почувстваш добре. Аз напълно съм ти ясен и ти си доволна, че ме разгроми нали? :)
Добре, ти победи. Радвай се на пировата си победа. Консумирай я... с бутилка червено вино... примерно... сама... Победителите са сами нали? Гледат от върха на победите си надолу, към недостойните слабаци, повалени, унизени, слаби, жалки... недостойни.

Не ми обръщай внимание ;)

 
  ... горе^
преди: 5 години, 10 месеца
hash: aac3404943
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

13.   11,
Живял съм в по-кофти квартали. Битките бяха ежедневие. Това не ме направи слаб. Предателствата не ме накараха да намразя хората, не ме обезобразиха. Можех да наранявам и да си отмъщавам на невинни, но не го направих, щеше да е лесно... , а не можех да платя цената. Ти можеш, виждам. Щом пишеш тук с подчертана убеденост и „подразбиращо” се чувство на превъзходство... породено от твоята изключителност... Поправи ме, ако греша. Обикновен съм. Прояви снизходителност, макар и подигравателно иронична. Аз ще науча нещо от твоята богата, но неразбрана духовност, а ти ще ме поставиш където ми е мястото. Така ще е справедливо и удовлетворяващо... За теб де :)
Знам, че ти харесва. Извинявам се за запетайките. Бъркам ги понякога. Знам, че това ме прави тъп, но пък е бонус за теб, нали?
Хайде стреляй. Стреляй по обикновения пич. :)
Разкажи ми моля те, какво се случва, когато размажеш искрен човек... Разкажи ми, как това те кара да се чувстваш после добре.
Хайде, направи го от невъобразимото ни интелектуално различие... Къде си ти, па къде съм аз... Направи си труда, особено в оная част„, ( да се прави разлика между умишлено, в период на активизация на моя емоционална травма - моя реакция като отговор на стимул, който не съм успяла още да преодолея като предизвикващ ми силен дискомфорт и предумишлено - с цел да вредя). ”

Тези „ стимули” са ми интересни... Обясни ми за тях, понеже на мен отстрани ми изглеждат, като „налудничави”... защото не са предизвикани от мен... примерно. Няма как да знам, кое те е сдухало и кой как те е прецаквал... Нямам нищо общо, че си се доверила на „истински” и „силни” пичое... Пичове, които са те завоювали със своя интелект... Ти не си обикнивенна, това е унизително за теб... банално, фалшиво, тривиално... обидно дори. Нали? Ти заслужаваш повече, намираш го (може би на литературните вечеринки... където умните пичове в потресаващ интелектуален делириум те печелят, като в изумително проникнивение виждат душата на автора и героите... О, свещени мигове на духовно родство... Разбирам те. Всеки има пишка, но не всеки има абстрактно мислене и въображение... И хоп, някой те шашне с невъобразима гледна точка... Няма начин да не се възбудиш :)... )

Та... Обясни ми, ако искаш де, как те прави щастлива това.

Може и да си последователна, да не ми обръщаш внимание. Твое право е, нали? :)

 
  ...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: 0997dc8b8f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

14.   Благодаря отново за отделеното време на всички, особено на всеотдайния господин, който така и не разбрах защо ми говори, сякаш ме мрази. Уважавам мнението ви, но МОЛЯ, НЕ МЕ НАРИЧАЙТЕ, , ЛЪЖКИНЯ, ЕГОИСТКА... ", понеже толкова перфектен и идеален човек като вас, едва ли съществува също.

 
  ...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: aa9bdeb9df
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

15.   Прощавай 14
Не те мразя. Не мога да мразя миличка. Понякога се мразя, че не мога да мразя... Щеше да ми е много лесно, ако се бях научил.
Моля за твоето извинение. Наистина. Тук идеята е да си съчувстваме, да си помогнем, ако е възможно...
Кой знае, една свежа идея, една добра гледна точка от непознат... Може да помогне на някого, да рестартира, да види по друг начин нещата...
Ти си наранена. Виждаш, че нещо не ти е Ок... Това е голяма стъпка, правилна стъпка.
Прости ми. Позволих си да кажа много излишни неща и то по неподходящ начин. Моля те да ми простиш.
Не си лъжкиня и егоистка... Просто една много много чувствителна жена, която се е защитавала по начин, който на момента и се е виждал... правилен.
Съжалявам, че са те разочаровали. Събалявам, че са те наранявали. Съжалявам, че са злоупотребявали с твоята доброта и искреност... Съчувствам ти. Бих искал, да се справиш с това което те измъчва.
Моля те да ми простиш. Бъди добра. Бъди силна.
Гадостите се случват с някаква цел. Обикновено на добрите и хубавите хора. Ти си такава, убеден съм...
Бъди щастлива.

 
  ... горе^

...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: 5568109639
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

16.   До номер 14 а така те всичките са еднакви нали. Тогава какво търсиш?

 
  ...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: d05b191b10
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

17.   От номер 11 - към номер 12/13.
Никого не се опитвам да омаловажа, отговарям на въпроса на авторката - "Та, въпросът ми е: имате ли подобен опит, как успяхте да се съвземете и да се самосъхраните? Какво би било добре да сторя, за да оправя живота си и да имам нормални отношения с хората? ". Прочети отново целия ми пост. Отговарям и на тебе, за да разбереш другата страна, тази която те е наранявала. Не го е правила с цел да се подиграва лично с теб. Просто е боравила с инструментите, които е притежавала и вследствие на нейните страхове. Както ти не си разбрал защо тя действа така, така и тя не е разбирала себе си.

"Като не сте готови... защо занимавате някого с глупости? " - човек не се ражда научен и докато осъзнае, че има проблем, който изисква да бъде решен, може да се случи неволно да нарани някои хора около себе си. Пък може и да се случи да му хареса, ако вече е бил прекалено наранен. Авторката не желае да наранява, а да разбере себе си и да си върне човешките качества. Описвам й моите механизми, които почти съм преборила. Може да звуча надуто, но така се изразявам и не смятам да си свалям нивото на изказ, за да не ти звуча претенциозно. Това, че хората в детството ми са били свръхвзискателни, ме е изградило като свръхвзискателна личност на първо място към себе си, впоследствие това съм проектирала върху другите. Забележките ми относно правописа са колкото провокативни, толкова и нагледен пример за детайла, който навремето беше способен да ме отрече от човечеството. И тази моя високомерност е резултат от свръхкомпенсация поради чувство за малоценност. Както виждаш, нямам проблем с назоваването на нещата с истинските им имена, нито от слабостите си, всички си имаме. Всичко това (тавтология), за да ти намекна, че хората, които нараняват, които са взискателни, които се дразнят от незначителни за мнозинството неща, които не могат да си обяснят собственото си поведение или се борят с техните демони и поради това се случва да реагират неадекватно („идиотско поведение и налудничеви приказки“) на фона на недотолкова психически обременените хора (като теб)... са доста по-наранени в детството отколкото тези, които са били обичани безрезервно, които са способни да разберат любовта наготово, защото са запознати с нея, без да са били отвхърляни, изоставяни... в периода на формиране на тяхната психика. И егоизъм ще е, ако след като са се поставили под въпрос, не се постараят да работят в нужната посока с цел да излекуват емоционалните травми, да постигнат баланс и да не вредят, ами решат, че това им носи някакви ползи. (по никакъв начин не съветвам някой да стои в неудовлетворителни връзки или да се изживява като спасител).

Отново ще наблегна на твоя цитат : "Да, и за следващата ще се раздавам. Такъв съм. Раздавам се на макс, не наранявам никого, не притискам и не досаждам. ВИНАГИ СЪМ ПОДХОЖДАЛ С МНОГО РАЗБИРАНЕ И СЪЧУВСТВИЕ, особено към жената която обичам.
А е кофти, когато ти отвърнат с идиотско поведение и налудничеви приказки...
Като не сте готови... защо занимавате някого с глупости? "

От всичките ти постове тук личи, че ни най-малко не си се опитал и не се опитваш да се поставиш на чуждо място, нито да вникваш с емпатия и разбиране. Ти си заел ролята на жертва – най-лесната роля - и обвиняваш наляво-надясно, че те агресирали. Концетриран си върху себе си, но без да се самоанализираш и неосъзнавайки това, го проектираш върху другите. Авторката се е поставила под въпрос и търси решение на нещо, което я тревожи в отношенията й с другите, за да се поправи, а ти й пишеш „Важната съм аз. Давай следващия пък каквото стане. “ Долавяш ли изкривяванията в интерпретацията ти на прочетеното от теб?
Пробвал ли си да си правиш самоанализа, психоанализа? Защото авторката това прави, докато ти й обясняваш колко е зле.

В коментарите ти, които са насочени към мен, отново си войнствен. Писанието ми е анализ на фактори, които са ме формирали да действам по определена несъзнателна схема, непродуктивна и сбъркана схема, която съм се опитала също да анализирам и съм изложила в текста. Никъде не съм написала, че схемата все още е актуална, още по-малко, че я намирам за адекватна.
Ни най-малко не съм се опитвала да те нараня или обидя, а да подкрепя авторката, която търси съвети и хора преминали през това, за да коригира поведението си, а не да чете обидите ти.
А ти, като сееш обиди, се подготви и да получаваш. Пък когато се научиш да вникваш по-дълбоко в нещата и хората, дори да получиш незаслужена обида, просто ще си го преместиш.
„Забавно ми е да ми обясняваш колко са слаби искрените хора... “ - това откъде го измисли? Ти май си творческа личност :) (тук използвам сарказъм, за да е ясно кога се заяждам, ще ти го уточнявам изрично).
„Аз напълно съм ти ясен и ти си доволна, че ме разгроми нали? “ явно е, че и аз съм ти ясна съвсем не по-малко. Кофтито при повечето хора, които са свикнали да играят ролята на жертва е, че виждат агресията навсякъде. Ще ти е от полза, ако се научиш да правиш разлика между хората с привидно еднакво поведение, за да не бъркаш за в бъдеще жени, които умишлено си играят с теб, такива, които не те нараняват умишлено и такива, за които малка и безобидна ирония е като подправка за вкус.
„Можех да наранявам и да си отмъщавам на невинни, но не го направих, щеше да е лесно... , а не можех да платя цената. Ти можеш, виждам. “ - никога не съм си позволявала да наранявам умишлено невинен човек, тъкмо обратното, винаги съм защитавала неоправданите.
„Намери силен мъж, такъв който като те погледне ще се напишкаш от респект :D“ - С мъже, които вдъхват респект меля добре, нито се поставям в по-ниска роля, нито пък те. Известен проблем имам с мъжете, които се смятат за по-обикновени от мен, често такива се опитват да ме принизят, за да се почувстват добре. Затова предпочитам мъже, които нямат проблем със самочувствието, но са се опознали и могат да контролират своето его.

„Победителите са сами нали? Гледат от върха на победите си надолу, към недостойните слабаци, повалени, унизени, слаби, жалки... недостойни.

Не ми обръщай внимание ;) „ - То е вярно, че на човек да му се отще да ти обръща внимание, тук сме единодушни заедно с теб. Не знам дали си даваш сметка, но ме категоризираш като тежък психопат (хубаво е да знаеш, че психопатите са неспособни да поставят под въпрос правотата на поведението си, нещо което прави авторката, както и аз – това би могло да ти помогне да бъдеш малко по-ориентиран).

„А ти 11 си супер готина. Забавна, готина и... прецакана. “ Отлично знам, че съм готина и забавна, благодаря, но прецакана – не повече от тебе. Да, ще ти отоворя на въпроса, разбира се - „И хоп, някой те шашне с невъобразима гледна точка... Няма начин да не се възбудиш“ - именно, виждаш ли, че и ти имаш интелектуални проблясъци, още малко да се напънеш и ставам твой фен :) (почти без ирония), даже бих могла да ти съдействам да отвориш собствена тема, ще ти харесвам анонимно писанията (шега).

„може би на литературните вечеринки... където умните пичове в потресаващ интелектуален делириум те печелят, като в изумително проникнивение виждат душата на автора и героите... О, свещени мигове на духовно родство... Разбирам те. Всеки има пишка, но не всеки има абстрактно мислене и въображение... “ виждаш ли, че не си толкова зле (литота), имаш симпатична нишка, но ревностно я криеш под язвителни коментари, извиращи от наранената ти душа. Вместо „родство“, обаче, бих поставила „сродство“, по-сексуално звучи. Пък и да не вземеш се възгордя.

„Ти не си обикнивенна, това е унизително за теб... банално, фалшиво, тривиално... обидно дори. „ Какво значи за теб - „обикновен човек“?

„Тези „ стимули” са ми интересни... “ - пояснявам ти какво съм имала предвид – преживяна негативна емоция е оставила следа в подсъзнанието, ако дадена ситуация ми напомни по някакъв начин за травмиращото събитие, то автоматично се включва поведенческа програма, която се стреми да избегне повтарянето на заплашителния сценарий. Пример – дете като малко се сблъсква със смъртта, вкарват го в болница, то се бори с живота, а родителите му не са там. То се чувства изоставено и само. Това се отпечатва в подсъзнанието му. На зряла възраст може мозъкът да напомни за въпросното забравено чувство на иманентна смърт при евентуално изоставяне от страна на партньора (или друг значим човек), или просто при почувствана заплаха това да се случи. Готов механизъм ще даде отговор да се избяга от възможността това да се случи - примерно прекратяване на връзката или отхвърляне на значимия човек, за да се предотврати изживяването на емоциите, свързани с детската травма. Ако се осъзнаят причинно-следствените връзки, този страх „ирационален и въображаем“ (по твои думи) може да бъде разбран и преодолян. В противен случай той бива чувстван като реална заплаха за потърпевшия индивид и поражда несъзнателна реакция на „самозащита“ (както пак си налучкал).

„Едва ли ще кажеш нещо смислено в едно изречение. Пък може и да те домързи... примерно. “ - това е твой цитат към авторката. Следва - „Такъв съм. (... ) не притискам и не досаждам“.

Това последното няма да ти го разтълкувам, оставям те да мислиш малко и сам (без грам ирония и сарказъм),

Поздрави.

 
  ...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: a2c9cfcb34
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

18.   11,
Прощавай и ти. Не исках да ви обидя, нито теб, нито авторката. Наясно съм, че щом пишем тук, значи нещо не е Ок. Наясно съм, че човек не винаги наранява защото е зъл... понякога няма представа, че го прави дори...
Просто ми е кофти... Това е.
Лесно е да смачкаш някого, лесно е да направиш нещо лошо. Лесните неща са... опасно нещо. Загубих прекрасен човек... Всъщност тя реши да ме загуби. Боли ме, че държеше на мен, но си внуши някакви неща, които не съм аз... Нещо ме „подмени” и ме превърна в нереален персонаж в представите и... Знаете ли колко безсилен се чувства човек, когато му кажат, че е нещо, което не е...

Някой те е ударил, наранил, обидил, някой те е предал... Страдаш, преживяваш болката, срещаш човек. Човек, който те приема в момент, когато си на ръба на силите си. Обиква те, изтрива сълзите ти, разсмива те... Разбира те, напълно, имате привличане, всичко е както трябва, естествено...
После страх, мисли... Ти си същия. Няма начин да не си същия. С едната ръка галиш, а с другата криеш кинжала... Няма начин да не ме нараниш...
Що за психопати са ви осакатили така? ! Как е възможно да ви ограбят толкова много? !
Разбирам ви. Дори не можете да предположите колко добре...
Зад циинизма и агресията, обикновено стои едно невинно беззащитно момиче... Толкова уплашено, толкова самотно, толкова нуждаещо се от приятелство, обич, искреност, прегръдка, закрила, внимание... Без корист, без да те задължава, без да изисква нищо... Толкова много се нуждаеш от това, че не си в състояние да повярваш, че може да ти се случи... Виждаш поредния насилник, поредния негодник...

Справдливо ли е така? В крайна сметка, възможно ли е да е така?
Искам да ви се извиня и на двете. Провокирах ви, но не защото съм гадняр, а защото ми е мъчно за това, че някой е злоупотребил с вас. Някой ви е оставил белези, които ще останат завинаги... Някой ви е влял отрова, която ви трови като проклятие... Има такива демонични хора. Срещал съм в живота си такива. Виждал съм ги какво причиняват. И те са ме усещали, как да кажа, от раз си ставаме врагове. Просто си е в кръга на нещата. Честно казано превъзхождат ме по качества, трудно се воюва по техните правила... Но не невъзможно.

Простете ми, че ви заринах с моя спам... Минорно ми е. Не изоставям човек, приятел, другар... любима. Не ми се е случвало. Ако щете вярвайте... Никога.
Винаги е било обратното. Така се случва... Винаги.

Кофти им е. Знам, казвали са ми го.

Желая ви да се усмихвате, когато вътрешно плачете. Работа. Аз така се лекувам - работата ми ме спасява, лекува ме.

Знам... Всъщност съм дълбоко убеден, че авторката и дамата с литературните отклонения, сте прекрасни личности...

Всъщност през цялото време се опитвах да го обясня, но по моя нячин. Това е моя начин... ;)

 
  ... горе^
преди: 5 години, 10 месеца
hash: 0997dc8b8f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

20.   От авторката
Написах си разказчето с пълната яснота, че на всеки ще въздейства различно. Искам да кажа, че се радвам, наистина, че темата провокира нещо като спор, защото това е добър начин ЗА МЕН да видя различните гледни точки на различните хора. Не съм очаквала ни най- малко да бъда 100 % подкрепена от всички, нито пък 100 % съдена. За да бъде ясно, щом съм казала, че искам да си коригирам поведението, значи е така. Не искам да ме защитавате, нито да ме изкарвате напълно права, кажете това, което мислите, но просто недейте да да си правите някакви грешни изводи за мен, нито пък да си позволявате да говорите неща за мен, които нямате идея дали са верни :) Всеотдаен господине, толкова мило прозвуча написаното от вас, което преди малко прочетох. Дали е лъжливо и подигравателно няма да коментирам, нека да се насладим на момента.

 
  ...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: 18f412b93c
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

21.   В парка съм. На нашето кафене... на нашата маса. Сам.
Хората минават, дечицата си играят, слънцето е приятно, ветреца е галещ... Под зелените кестени. Седя, пия кафе, пуша цигара след цигара... Липсваш ми. Най-прекрасната жена на света... усмивката, нежния поглед... толкова си хубава... оня свян и финес на истинска дама... Липсват ми разговорите в които губехме представа за време... часовете летяха, а не можехме да се наситим на топлината... прегръдката ти... целувката ти...
Седя и се насълзявам... Толкова ми липсваш миличка...
Искам да те прегърна... Искам да се държим за ръце, така ме докосваше, сякаш искаше да провериш дали съм до теб... , че съм реален... и няма да изчезна... Знам, че ме обичаш... При всички неразумни думи, не намери сили да ми кажеш „не те обичам”... Всичко друго ми каза, но това не можа... Не пожела да се срещнем. Знаеше, че ако се срещнем ще те прегърна и няма да те пусна... никога.
Мразя се, че не те намерих... Мразя се, че не те търся... Не смея да го направя, чакам ти да направиш крачка... дните минават и ме боли, че няма да я направиш миличка...
Не съм искал да те спасявам, ти си силна, не съм те задължавал с нищо, това е недостойно...
Седя в парка и мечтая да се появиш от някъде...
Не ти ли липсвам? Мъничко?

Толкова много неща искам да ти кажа...
Не ти се сърдя, Обич моя... Искам да те забравя, но не мога, искам да се ядосам и да те намразя, но не знам как... не искам... Знам, че няма да обикна повече някого така... Ти докосна сърцето ми по начин, който... беше невъзможно да си представя... Не съм вече много млад, мислех, че съм видял всичко...
Където и да си, искам да знаеш, че те обичам... Толкова много, че няма как да е реално...

Обичам те...

 
  ...

...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: f0ab4556b1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

22.   Ми на мен не ми звучиш като зла. Аз се изказвам десет пъти по-злобно от тебе. Супер пряма, директна остра и груба съм на моменти. Това отблъсква много хора, защото всички са си свикнали с лицемерието. На хората им е по-лесно да си сложат фалшивата усмивка и всичко да е наред. Мен обаче това адски ме напряга. Доста по-трудно е да бъдеш на моето място, отколкото долен лицемер. Повечето хора обаче избират второто. Напоследък обаче и аз се чувствам като теб, в задънена улица. Пробвам и аз да се държа лицемерно, ако може малко от малко да се впиша в тва продънено общество. Един ден ми се получава, друг не. Вярвам, че с повечко усилия ще успея да свикна Хахаха звучи абсурдно, нали. Да полагаш усилия, да си лицемерна. Еми, след време и аз ще съм като "добрите", каквато ти искаш да си. Трябва да разбереш, че повечето хора, дето ти се струват морални и добри, въобще не са такива. Най-вероятно ти си по-стойностен човек от тях. Просто си по-директна, което на тях не им стиска и изнася. Ако можеш, съхрани личността си, ако не.... можеш да поемеш по моя път. Но да си мислиш, че вината е в теб за всичко и си лош човек, е наивно и детинско. Не сме в детската градина.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 10 месеца
hash: 96001f72eb
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

23.   На скоро мен ме зарязаха по подобен начин и първоначално издивях, но се замислих, че това е поведение на слаб човек. Да, това е слабост, породена от деформация. Много хора са като теб. Явно си по емоционално развита и изживяваш по тежко нещата, затова чувството ти за самосъхранение те кара да постъпваш така.
Какъв е начинът да се промениш ли? ! Хубаво е че си даваш сметка и търсиш промяна, но начинът е строго индивидуален. Може би, следващият път, просто остани напук на себе си, естествено ако нямаш реален повод за край. Ако отново постъпят зле с теб и се почувстваш прецакана, се сети за тези които ти си накарала да се чувстват така, по този начин ще израстнеш, давайки си сметка на момента, а не след време като ти е минало. Просто си втълпи че не е това начина и всеки душа носи. И най вече, имай силата и доблестта да се извиняваш когато си наранила!

Поздрави - М36.

 
  ...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: 356e8b3b66
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

24.   Към номер 21:
Приятелче не се излагай човече. Това, което си написал е много вероятно тя да не го прочете , а ти си си загубил времето да напишеш това цялото нещо. И няма незабравими неща, щом тя е продължила по някакъв начин напред, примири се и ти и е нужно и ти да положиш усилия и да започнеш отначало. Нормално да не я забравиш, като самия си живее с фикс идеята, че не можеш и четеш старите ви съобщения и прочие.

 
  ...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: 58c5af86f2
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

25.   Виж сега, нещата са прости. Всичко идва от това, че си навиваш някакви неща на главата, които са проекции на това, което ти се е случило преди. Ровиш в миналото, с което мътиш настоящето и бъдещето. И си развила т. н. психика на жертвата, при която винаги другия е виновен, той иска да те нарани. Като за начало можеш да помислиш върху твоята част от отношенията ти с хората - как се държиш, провокираш ли ги с нещо, налагаш ли им се, разбирате ли се лесно... Може би ще те разочаровам, но това, че ТИ ги отхвърляш и нараняваш е само една твоя заблуда. Може да нараниш само някой прекарал много време с теб, безумно влюбен в теб, който не знае на кой свят се намира. А тези едва са и 10% от общата бройка. На останалите просто им писва да се занимават с теб след кофти отношението ти и започват да те игнорират, подминават. Слагат точката и вече не съществуваш за тях. И всичко това става без драми, обидно отношение, караници. Тихо и спокойно, точно обратното на твоя остър начин. Това, че отношенията ти с някой са приключили след като ти си му се напрегнала, навикала и обидила, не означава, че ти излизаш победител от цялата работа и си го наранила и накарала да страдат. Както сама виждаш хората си продължават живота и не им пука, а ти се чудиш как да имаш нормални отношения с тях и тъпчеш на едно място. Като за начало пробвай с отношение тип огледало. Виж другия как се държи, какво казва, какво прави. Ако ти харесва, отвръщай със същото. Преценявай хората, спрямо това, какво се случва сега, на момента, а не с асоциации за разни спомени от преди.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 10 месеца
hash: 0997dc8b8f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

26.   От авторката до 22
Донякъде съм съгласна с вас. Факт е, че обществото ни масово деградира, пропада и т. н. Има хора, които не са заслужили друго отношение освен лошо, макар че не е редно, въпреки всичко, да се отвръща на някого с такова. Проблемът при мен е, че го осъзнавам, но не мога да живея по този начин. За мен винаги ще има виновен, който трябва да бъде наказан, дори реално аз да съм виновна. Вече не правя разлика между хората, които ми вредят и тези, които винаги са до мен и не заслужават моето отношение. Идеално знам колко нечестно постъпвам и колко е лошо за всички около и включително мен, но то е като наркотик, ако мога да се изразя, не води до нищо добро и ти знаеш това, но не можеш да спреш. Не мога да си се представя като един наистина добър човек, който умее да се държи с хората, така както заслужават. А това, което аз правя естествено предизвиква ответна реакция. Искам да не мразя, да нямам желание да отмъщавам на всеки, да не се ядосвам за всяка една грешка.

До номер 23
Вярвайте ми, далеч не съм толкова емоционално развита. Опитвам се да го постигна, но нещо все ме дърпа надолу и ми пречи. Може би имам още дълъг път да извървя, докато оправя всичко това в себе си.

 
  ...

...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: 58c5af86f2
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

27.   Авторке, този коментар 26 е доста показателен. Веднага влезе в обяснителен режим с общи приказки и принципни положения, постави се над останалите, тръгна да търсиш вина и да наказваш, извади куп имагинерни причини, за да не направиш нещо по въпроса. Не го казвам с лошо, просто си личи от сто километра. И точно там ти е проблема, който уж искаш да оправиш.
Не казваш в крайна сметка, какво те е провокирало да се промениш по този начин, отново само общи приказки. Ако в основата е онази класическа история, в която бившия те е зарязал, но ти все още имаш чувства към него и не можеш да направиш нищо по въпроса... освен да си го върнеш на мъжката част от населението. Ами съжалявам, но просто приеми, че всичко си има начало и край. И няма как да имаш всичко и всеки. Или не го приемай, сама си решаваш. Както виждаш и по този начин става.
И понеже написа, че уж го осъзнаваш, искаш да промениш нещо, но не можеш... ето ти елементарен пример да започнеш с нещо, различно от празните приказки. Избери си някой от тези, които мислиш, че си наранила. Но някой, който се е появил в живота ти след травмата. Някой на който си споделила повече лични неща и в началото си го възприемала нормално и като важен за теб. Но в един момент е станал виновен, държал се е ужасно и се е оказало, че не е заслужавал твойто отношение. Но не е изчезнал от живота ти след първата ти проява на обидно поведение. Прояви инициативност и го потърси. Предложи му да излезете да изпиете по едно кафе или една бира. Бъди искрена, пробвай да му кажеш, че съжаляваш. Извини му се за идиотското си поведение, за вината, която си му насаждала, за омразата, който си изляла по него, за цялата драма в отношенията ви, която е дошла от ТЕБ.
Ако не можеш да направиш това, или поне една част от него, то по-добре изобщо не се занимавай повече да се напрягаш с всички тези въпроси. Няма смисъл, губиш си времето и се натоварваш излишно. Просто се приеми такава, каквато си и си продължавай живота.

 
  ...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: dc38e6b48c
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

28.   До номер 3/8
Всичко влияе по някакъв начин. Но едно такова поведение е неадекватно, несериозно и отблъскващо. Защо изобщо се занимавате с други като имате чувства към бившия си? Като се чувствате толкова зле и нямате желание за нищо, защо не ги режете още в самото начало, а ги допускате близо до себе си? Защо си търсите всякакви оправдания, за да изкарате нещата както на вас ви изнася? Защо се задълбавате в клишета като инстинкти за самосъхранение, обръщате монети и започвате да слагате всички под общ знаменател? Отговора е много прост, но никоя няма да си признае дори и след време. Били сте изхвърлени от някой, във всички случаи не е било напълно безпричинно. Имате вина за това и го осъзнавате много добре. Но вече нищо не зависи от вас, не може да се наложите и няма какво да направите по въпроса, дори и след поредните отчаяни опити. И вместо да помислите какво /не/ сте направили за да се стигне до тук, се криете зад някаква маска на любовта, чувствата и страданието. Защото варианта със самосъжалението е много по-лесен от този да положиш необходимите усилия да разбереш къде реално си сбъркал и как да го избягваш за напред. Продължавате да се заигравате с нови мъже, винаги в основата на всяка връзка е... сексуалното привличане. Това не ви пречи, нищо че се чувствате объркани, наранени и изхабени. Продължавате да давате тотално грешни знаци на този отсреща, евентуално сте стига и до секс. Ако не се спрете до там се получава до едно размотаване, използване и губене на време. И вместо да мислите дежурните оправдания, защо просто не му споделите за чувствата ви към бившия най-късно след първата ви интимност? Защото сте егоисти, и за вас мъжете, особено тези след бившия са някаква даденост, винаги ще са там и ще са ви длъжни със специално отношение най-малкото. Е, не става така. А и за съжаление обикновено се стига до още крайности. И накрая обикновено успявате да ги накарате да се държат с вас като с боклуци. Но най-хубавото е, че поведението ви е еднотипно и се хваща сравнително лесно, след като си бил с подобна жена. И избягваш такива за напред, колкото и да ти харесват.
Не пиша това с лоши чувства. Бил съм и от двете страни. Станах бившия, след като ми изневериха. Тръгнах си набързо, тихо, без драми и обяснения, просто "чао" и дотам. После от другата, дали е карма, не знам. Размотаване, оправдания, една вечер не може да се откъсне от мен, на другата съм кофа за душевня тиня. Отново си тръгнах по същия начин. И в двата случая после се чувствах ужасно за известно време, но ми мина. Но никога не съм си прехвърлял разочарованията, чувствата, очакванията от стара връзка, нито пък съм правил напук с идеята да си връщам. Тези, които са ми повлияли по кофти начин ги подминавам и забравям, елементарно е.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 10 месеца
hash: 356e8b3b66
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

29.   28
И аз съм напълно съгласна с вашето мнение. Как е възмжоно да се втурна някой човек в нова връзка , само да не е сам, а още обичащ бившия човек до себе си. Толкова е долно, подло и още много неща бих добавила. Аз докато не разлюбя напълно някой бивш, изобщо не мисля за обвързване, камоли да отмъщавам или прочие. Тези неща като изпитване са ми непознати, но с мен да си играят като втората, много добре познавам тия чувства.

 
  ...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: 125916b6cb
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

30.   Искам и аз да се включа в темата, не защото мога да ти помогна кой знае колко, а защото и в моя живот се случва нещо сходно. Ще започна от първата случка. Бях на 18, когато най-добрите ми приятелки се изгавриха с мен. Не искам да споделям точно как, но беше равносилно на опит за убийство. До ден днешен не проумявам как е възможна такава жестокост, хора, които ни познаваха, не си обясняваха как и защо. След този момент нещо буквално се пречупи в мен. След години се омъжих, родих детенце... Мъжа ми беше имал труден живот и смятах, че това по някакъв начин ни свързва. Отново не бях преценила човека до себе си- заряза ни с детето и забягна при друга жена, живеело му се. Бих го преглътнала, ако не беше факта, че не се интересува от собствената си плът и кръв... Това доуби и малкото останало в мен. Осъзнавам, че съм станала страшно мнима спрямо хората, мисля си, че имат задни мисли, ако допусна някой малко повече до себе си, моментално се отдръпвам. Искам да съм непукист, а се оказва, че дребни неща ме вадят извън релси. В работата и докато следвах, завързах много познанства, помагах на много хора, но след като ни се разделиха пътищата, както им бях много мила и така всички забравиха коя съм. Това пак остави една горчилка в душата ми... Започвам да си мисля, че трябва да стана пълно перде, за да не ми пука. А най-вече голямата ми болка е, че синът ми, който се оказва пълно мое копие, бива използван от разни тарикати и страда, и не проумява защо той се държи добре, а отсреща получава обиди.
Ж40

 
  ...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: 2b44a6ec7e
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

31.   Това, което чувствате е от духовно естество и има само духовен лек. Никакви добри и добронамерени съвети не ще Ви помогнат. Вие сте наранявана, и поради това сте станала като тези, които са Ви наранявали.

Въпросът е духовен, и иска духовни средства за справянето с него. Молитва и вцърковяване. Повече не ще кажа, тъй като това мнение може да не бъде допуснато.

Чест Ви прави, все пак, че си давате сметка за състоянието си и търсите разрешение.

Бъдете здрава!

Агапе.

 
  ... горе^

...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: bc76f2d85c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

32.   28
По-добре ли ти стана, като си тръгна така набързо?
Като си тръгвате така и премълчавате всичко, оставяте една жена дълбоко унизена и наранена, объркана, с хиляди въпроси в съзнанието. Защото въпреки всичко, тя е разчитала на вас и чувствата и не могат да умрат от днес за утре. Разочарованието и раните, които създавате ни карат да сме по-внимателни и предпазливи и да преценяваме хората по-добре, защото не искаме нещо подобно да ни се случи отново. А всичко това изисква време, както и да проявите малко търпение.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker