 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Моят объркан живот...
преди: 13 години, 8 месеца, прочетена 3620 пъти
Днес ми е ден за равносметка - нито един от двамата ми мъже не е до мен и пътят пред мен е път за никъде...
Искам да Ви разкажа една малка част от моя объркан живот...
Вече знам, че всичко има по този свят. Никой не е безгрешен и никой не е застрахован, че няма да му се случи нещо подобно, макар, че мнозина биха спорили с мен, че на тях не би... :)
И аз бях сигурна за себе си, ама на...
Случи ми се след дълги години брак, през които съм си мислила, че никога няма да изневеря, заклеймявала съм това и не съм разбирала хората, които го правят...
Но ето, че и мен ме стигна...
Съпругът ми не е идеален, особено през първите години от брака ни ме тормозеше ужасно. Не знам защо и как го изтърпях. Обичах го много тогава и жестоко страдах, че постъпва така с мен - не ме е биел, но всеки ден правеше безконечни скандали без причина, просто си ги създаваше от въздуха - безпочвена ревност, подтискане, желание да доминира и да господства над мен, напълно ме задушаваше, не можех дори да облека това, което аз искам, нито да отида където искам... Взе ми свободата, въздуха, всичко... Ограничи ми социалните контакти... Няма да изброявам повече - беше абсолютен тиранин... Здравето ми взе...
Това продължи дълги години, чувствах се толкова ограбена и подтисната, вече не бях същия весел и жизнерадостен човек... Сама започнах да се чудя коя съм.
Любовта ми към него постепенно беше заменена от чувство на неудовлетвореност и... ярост, сляпа ярост...
Започнах да отвръщам на ударите му с удари. Когато той ме нападаше, аз се нахвърлях върху него два пъти по-ожесточено... Не знам как, но лека-полека успях да извоювам обратно заграбената ми лична територия... Не стана бързо, нито лесно, но стана...
Просто по някакъв начин получих имунитет срещу неговите атаки и се научих да му отвръщам подобаващо, а в един момент започнах да надделявам. Показах му, че аз съм човекът, който ще взема решенията за себе си и не съм неговото куче, на което ще подръпва каишката, когато пожелае... Никой няма да ме контролира и да диктува животът ми! Той си е мой и аз ще си реша как да го живея!
Просто не му позволявах да ме мачка повече...
Лека полека той се преобрази. Започна да ми казва и показва, че ме обича и цени, че аз съм неговият живот. Започна да се съобразява с моите желания и правото ми на личен избор... Вече можех да правя абсолютно каквото си поискам и той започна също да прави всичко за мен...
Само, че след всичките тези години на тирания, огорчения и разочарования любовта ми към него се беше изпарила... Мисля, че няма начин да се върне...
Той наистина много се промени и аз оценявах това. Започнах отново да изпитвам нежност, уважение и обич към него, но не такава, с която се обича любим мъж, а по-скоро го обичах като другар, като партньор, като много близък човек и баща на детето ми... /то между другото е вече голямо и самостоятелно/.
Бедата дойде от там, че по никое време взех, че се влюбих в друг. Той е свободен мъж/ в смисъл разведен е/. Чувството, което ме връхлетя беше много силно, разтърсващо и неконтролируемо. Може би съм имала нужда да обичам някого, след като любовта към съпруга ми си беше отишла... Не знам... Не съм го искала и не съм го търсила, то просто се случи...
Беше като торнадо, като лавина, като стихия... И ме погълна. Не можах да се преборя с него - беше като лудост някаква...
Няма да разказвам какви глупости съм правила само и само да се доближа до въпросния мъж - обекта на моите чувства. Сигурно около година и половина гравитирах около него като сателит, докато най-после да вдене за какво става въпрос... Ходех по местата, където и той ходеше - заведението, което посещаваше, пътищата по които се прибираше, само за да го видя... Оф... Луда работа си беше направо...
Гледах да съм близо до него, на една ръка разстояние, но подхождах много внимателно, за да не го подплаша...
До като се получат нещата, доста зор видях, то бяха терзания и трепети, то беше чудо... :)))
Най-накрая обаче човекът разбра за какво иде реч, колелото се завъртя и започнахме връзка.
Излишно е да споменавам, може би, че аз бях по-обичащата и раздаващата се, той не чак толкова...
Аз продължих да се измъчвам, защото получавах по-малко от това, което ми се искаше да получа като чувства и отношение от негова страна. Когато обаче нещата стигаха до там, че си казвах, че не си струва и бях готова да ги приключа, той се стряскаше, заставаше в позиция мирно, гледайки уплашено и казваше и показваше, че държи на мен и на тази връзка...
Обаче въпреки всичко, нещо във връзката не ми достига.
Мисля, че не ме обича достатъчно... Изпитва нещо към мен, но точно какво ли?
Докато аз съм готова да зарежа всичко и всички, за да съм с него, той спокойно ме отрязва понякога, когато не му е кеф да се виждаме...
Не мислете, че го преследвам и му досаждам, нищо подобно.
Сега последния случай беше, че се видяхме през седмицата /той работи/, всичко беше ок и той каза, че ще почиват 4 дни - събота, неделя, понеделник и вторник и ще се видим пак...
Обикновено той се обажда, за да си уговорим срещите, но вчера /събота/, реших аз да му звънна да разбера дали ще се виждаме, за да знам как да действам.
И на въпроса ми: "Ще се виждаме ли днес? " - той ми отговори: "Ами не! " - без повече обяснения...
Стана ми неприятно, защото аз винаги слагам него на първо място, винаги зарязвам всичко останало, когато поиска да се видим, а той не ми отвръща със същото.
Значи нещата ще стават само тогава, когато на него му е кеф?
Е, не го упреквам, упреквам себе си, че съм позволила да е така... Следващият път, когато се обади да се видим, смятам да му отговоря по същия начин, по който той ми отговори.
Човек най-добре разбира тогава, когато му дадеш от неговото собствено лекарство. Така, че вече смятам да започвам да го лекувам по неговата система...
Това не е единичен случай, има още доста такива, ако беше единично, щях да го отмина и нямаше да ме подразни така...
Случвало се е също, след като сме били заедно, да не ме изпрати поне до някъде, а като си стигне до тях да си се прибере, защото много му се спяло и на другия ден бил на работа и да ме зареже да си се прибирам сама посред нощ...
И още доста такива уж дребни на глед нещица, но дразнещи и показващи, че човекът отсреща не ме цени достатъчно, а дали изобщо ме обича е много съмнително...
Никога не ми го е казвал за тези три години, през които сме заедно. Какво точно изпитва към мен, само той си знае.
Уж казва, че не бил с мен, само заради секса... :)))
Но сексът е хубав - да!
Е, вижда се, че държи на връзката, но определено не ми дава тази любов, която би ми се искало да получа от него... Флиртувал е и с моя приятелка пред очите ми и не само това...
Изобщо за тези три години натвори доста неща, които лека полека ме отдалечават от него...
Започвам да се питам струва ли си, наистина?
Лошото обаче е друго... След като започнах връзката си с него, аз постепенно напълно изолирах съпруга си, не го допусках изобщо до себе си - никакви интимни контакти, в продължение на месеци. Виждах го, че се измъчва, но някак си не го исках физически... Не можех... Чувствах и приемах само другия като мой сексуален партньор, а него отблъсквах и не го допусках...
Не мислете, че ми е лесно. Чувствам се ужасно...
И ето, че както са казали хората - "Безплатен обяд няма и всичко на този свят се заплаща, а най-сигурния начин да загубиш съпруга си, е като го лишиш от секс... "
Та от около два месеца моят съпруг започна "много да работи извънредно", да "отива на карти с колеги и да остава да спи там"... Та... крушката си има опашка и предполагам, че е потърсил и намерил другаде това, което му бе отказвано у дома толкова дълго време... Не го обвинявам.
И тази вечер също е "на карти"... :)
Другият пък ми каза, че няма да се виждаме днес...
Та за това реших, че днес е време за равносметка - нито един от двамата ми мъже не е до мен в този момент...
Както се казва - от два стола - на земята! :)
Е, утре и двамата ще цъфнат, но за какво ли? :(
Обичам другият мъж, наистина го обичам, но си давам ясна сметка, че на него едва ли му пука за мен, едва ли би се трогнал за мен така, както съпругът ми би се трогнал... Едва ли би направил нещо за мен, едва ли би се погрижил за мен, ако имам нужда и изобщо... Не знам... Много съм объркана...
Знам, че мога много бързо да прекратя забежката на съпруга ми, ако се намеся, но аз си мълча и се правя на луда, защото всъщност продължавам да не искам сексуален контакт с него...
Обаче не искам да го загубя като другар, като близък човек, като опора, а не знам до колко може да му се врътне мозъка.
Мъжете са с по-слаби ангели по принцип... :)
Много е сложно... Едва ли някой би ме разбрал...
Аз самата трудно се разбирам.
Но знам, че ако се намеся и прекратя връзката му /сигурна съм, че още мога да го направя/, трябва да прекратя и своята, а не искам...
Макар, че вече наистина се питам: "Струва ли си? "- и не мога да си отговоря... :(
Опитвам се да видя пътя пред себе си и не успявам... Объркана съм... Не знам на къде да тръгна... :(
И ми тежи...
Ами това е.
Благодаря, че имахте търпение да прочетете.
Късмет на всички вас.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 73cf8d8e7b |
|
1. Сигурна ли си, че и мъжът ти не е влюбен вече! От опит знам, че точно на втория месец от дадена връзка, човек не мисли рационално. Моят живот е пример, че ако кажа за нещо което не зависи от мене "сигурен съм" обикновенно нещата не стават както си ги мисля. Но това няма значение. Съветвам те просто да вземеш решение. Докато държиш и двете врати отворени, не можеш да минеш през нито една от тях.
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 14f50e4110 |
|
2. Мила, ти си класически случай на „добро момиче“. ПРЕПОРЪЧВАМ ТИ ГОРЕЩО ДА ПРОЧЕТЕШ ВНИМАТЕЛНО КНИГИТЕ
Мъжете си падат по кучки – Шери Аргов
и продължението...
Защо мъжете се женят за кучки – Шери Аргов
точно такива жени като теб, точно с този проблем са описани - книгите са бестселъри в цял свят, не са скъпи изобщо и помогнаха на всяка дама, на която ги препоръчах.
Аз самата правих твоите грешки - НО ПРОБЛЕМЪТ Е В НАС(ТЕБ), НЕ В МЪЖЕТЕ.
Ако прочетеш книгите, ще ти стане ясно, къде точно грешиш и колкото е странно - ще спечелиш и двамата без особени усилия - просто бъдейки себе си!
Успех
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 73cf8d8e7b |
|
3. До номер 2
Миличка ако беше с мене и започнеше да ми разиграваш пиески, от книги по популярна психология, с меки корици, в такъв филм щях да те вкарам, че за 2 месеца щях да ти избия цялата наивност, която лъха от поста ти. И всъщност бих ти направил услуга! Когато един мъж стане толкова добър в тези игри, че да му станат скучни, тогава става готов да бъде с жена която е достатъчно умна, за да не играе игрички.
Мъж 28
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 3480740778 |
|
4. до мъж 28 - Миличък, първо прочети две книги, после се прави на пич.
Не съм с тебе и не разигравам игрички, а моят приятел вече 8 години ми повтаря, че никога е нямал жена, която да го е глезила повече в леглото и извън него от мен. Аз си живея във филм - розов такъв и не се занимавам с 28-годишни мухлювци, които не само книги с меки корици не четат, а и НИКАКВИ КНИГИ НЕ ЧЕТАТ!
Пожелавам ти успех да си намерих умна жена, ама ние искаме нещо да ни предложи мъжа до нас, не се занимаваме с вчерашни пикльовци!
номер 2
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: d2dc789b4a |
|
5. Ужас! Аз пуснах подобна тема – "Една глупачка разказва" и ми стана толкова криво, защото аз съм по-млада, без деца и брак все още, и се надявах тази ми временна обърканост да си остане всъщност наистина временна. А сега като чета твоята история и не знам, чувствам се още по-объркана.
Не знам какъв съвет да ти дам, а много много ми се иска да ти помогна някак, защото този хаос в главата ти го разбирам, и знам, че въобще не е приятен. Колко по-лесно щеше да е мъжете ни да ни разберат преди онова лудо, невероятно, отнемащо дъха усещане да си е отишло.
Пожелавам ти късмет!
|
...
| преди: 13 години, 8 месеца hash: f0ec6c7c36 |
|
6. Как ще е мухлю, изобщо не е. Аз съм жена, но и аз мисля като него... като чета и гледам много жени как сами си усложняват живота... срещнах друг, пък така, пък иначе... а е много просто: разделяш се с тоя, с който не са добре нещата, и тогава си свободна да срещнеш някой друг. И за мъжете важи. Ама не, защо да е просто като може да е сложно...
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 391d60c444 |
|
7. Aз мисля, че наистина този мъж не е за теб, не те обича истински, просто за него си лесна плячка, която му се е поднесла на поднос. Опитай да се дистанцираш, не му се появявай известно време, така ще разбереш до колко иска да е с теб. Остави твоя съпруг да изживее и той нещо, не прави нищо, той сам ще се върне. Пиши ни какво е станало, какво си предприела.
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 59f82ab2fd |
|
8. Хаха тоя номер 3 май се взима много на сериозно. Ето този тип мъже, момичета, са най-смешни и жалки. Добре, че ги има да ме разсмиват :D
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 2ef95f1dea |
|
9. Много яко начало. Моята преживяване е съвсем различно. Обаче много ме искефи как ти почва приказката. Аз пък от трите жени който са около мен, днес съм сам, с една чаша уиски и се чудя кво да правя. Ама нека, така и ми трябва... като се правя на голяма работа :-).
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: f43970f10f |
|
10. ей вия искате само секс егаси!!!!!!! И таа номер 4 - и тя приказва за секс. Магистралата е близо, отивате и си са таковате с който си искате, или най добре е у Амстердам, проституцията позволена, ше си имате клиенти и те така те, като не търсите любов а само секс, тва е най-доброто което ви предлагам. И тая номер 8 е неква никва. Номер 3 си е прав, че авторката верно като му се подлага на тепсия и той го е подушил тва човека и вобще не си дава зор, просто си поправил секс на аванта незнам там колко пъти, казал си е стига толко за сега и е спрел да й обръща внимание. И до авторката- Като не се получава с единия , късай и недей да прследваш никой, то любовта сама си идва ;)
|
...
| преди: 13 години, 8 месеца hash: c88666e7b1 |
|
11. От авторката: Благодаря на всички, които прочетоха и коментираха:
-№1 не знам дали съпругът ми е влюбен, но знам, че имам достатъчно голямо влияние над него и мога да вкарам нещата в релси, обаче нищо не правя, защото знам и аз самата какви ги върша...
-№2 благодаря за препоръката. :)
-№5 четох темата ти. Мисля, че нещата при теб ще се подредят.
Не са толкова страшни, а и ти си още много млада. Животът е пред теб. Просто се приеми и се обичай заедно със слабостите и грешките си и не драматизирай толкова станалото. Спри със самообвиненията, те са излишни и няма да доведат до нищо друго, освен, че ще се самоизмъчваш, а от това полза никаква. Сигурна съм, че при теб всичко ще е наред. Важното е да знаеш какво точно искаш и да си го вземеш. А когато вземеш решение, да не съжаляваш за него. Успех. :)
-№6, нещата наистина не са толкова прости, колкото ти ги поставяш. Значи примерно имаш брак, деца, що годе някаква стабилност, създал си дом, имаш някакво положение и живот, който е тясно свързан с близките ти хора - съпруг, деца...
В един момент се влюбваш в някой друг/случват се и такива неща/, а междувременно са минали 15-20 години от брака ти и какво тогава? Трябва да захвърлиш всичко, което си съградил до момента, да разбиеш семейството си и психиката на децата си и да заживееш с другия???
Това според мен е глупаво! Поне в моя случай не става!
Предпочитам дискретна паралелна връзка, отколкото да огорча близките си, да разбия целия си живот и този на детето си...
А гаранция, че с този другия ще ти е по-добре няма, нали така? Може да е много по-зле, отколкото до сега.
Нещата са различни, когато просто излизаш с някой да се забавляваш и когато заживееш с него под един покрив и започнете да делите отговорности, задължения и финанси...
Това поне е моето мнение по въпроса.
-№7 не знам дали е така, както казваш, наистина не знам...
А това с дистанцирането съм го правила. Имало е моменти, в които съм решавала, че ще си тръгна и ще го оставя, защото е направил някоя голяма свинщина. Спирала съм да му вдигам телефона и какво става? Започва с моите изпълнения :) - много започват да му харесват заведенията до нас и като се прибирам от някъде го гледам през стъклото на заведението как клепе вътре... И той вдига тъжните си сини очи, гледа ме като виновно кученце и клепе... :)
Когато най-после си вдигна телефона, започва да пелтечи и да ми се извинява и като се видим да се изясним пак се чуди как да се извинява, казва, че е мисир, гледа стреснато, преглъща и даже скулата му играе от притеснение...
И какво? Аз понеже много го обичам и съм мека Мара /бързо прощавам и не натяквам след това/, като мине малко време същите л-йна отново ми се изсират.
Пак се ядосвам, пак се опитвам да му покажа, че поведението му ме вбесява и огорчава иии... и мине се не мине - пак същото! Не знам - въртим се все в един и същи омагьосан кръг.
Не съм достатъчно крайна, прощавам му бързо и той явно усеща, че ми е голяма слабост и прави магарии от време на време...
Колкото до лесната плячка - не знам... Би било глупаво от негова страна, защото той вече не е на такава възраст, на която се правят тези неща с бройкаджийството, няма и толкова жени около него и може да си остане сам, ако има глупостта да разруши връзката си... Няма и самостоятелно жилище - живее с родителите си и брат си, което допълнително му усложнява нещата.
Много хубав мъж е, но е над четиридесетте, разведен е/има голяма дъщеря, но тя не живее при него/.
Беше изпаднал в ужасна дупка след развода си, направо беше смачкан, сдъвкан и изплют, комплексиран и разбит.
От както е с мен, тотално се преобрази. Сега е спокоен, в добро настроение, с добро самочувствие и изглежда чудесно. Вдигнал е гребена, даже до толкова, че да ми вършей тръни на главата. Когато обаче види, че нещата наистина отиват на зле, дошло ми е до гуша от дивотиите му и съм готова да си тръгна, става миличък, мекичък и добричък и се старае всячески да ми угоди... И аз не мога да му устоя и всичко прощавам...
Ох, разиграва си ме той, като една маймунка си ме разиграва, щото много го обичам и той го знае... :)
И така вече цели три години сме заедно...
Четох тук една тема на едно момиче, дето в момента била толкова влюбена в приятеля си, че даже и да се бил изакал на масата, щяла да подскача на около, да пляска с ръчички и да му се радва...
Та и аз в момента съм нещо такова...
Знам, че е идиотско, но е така...
Миналия ден бяхме заедно с него, любихме се като за световно и сега се чувствам дори още по-влюбена...
Любовта ми прелива през ушите чак. :)))
И разбира се, както се сещате, не устоях на решението си да го отрежа и да му откажа среща под предлог, че нещо съм заета... Обаче не съжалявам... :)))
Нали знаете, че любовта била сляпа и лудостта я водила за ръка. Та и мен явно лудостта яко ме е треснала и кукувицата здраво ми е закукала в главата. :)))
В това състояние за ум и разум изобщо не може да се говори.
- №9 - :) - Не се прави на голяма работа, защото може да пропуснеш момента да бъдеш щастлив. :)
Но пък като помисли човек от друга страна, от време на време имаме нужда да оставаме сами със себе си и тогава една чаша уиски никак няма да ни дойде зле. :)))
Наздраве. :)))
Още веднъж благодаря на всички, които са се включили в темата. :)
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: c78adb43ee |
|
12. Истински тъжна история... Разбирам дамата, която я е написала. Животът е много скапан понякога. Това, което иска тази дама са естествените неща - любов и хубав секс.
Пожелавам й да намери сили да продължи напред. Но само с един мъж. От написаното мисля, че трябва да открие истинския човек. ОНЗИ, КОЙТО ЩЕ БЪДЕ НЕЙНИЯТ ПРИНЦ!
Но такива са малко!
Мъчно и е за таз дама. Искрено!!!
И като мъж мога да кажа, че наистина липсата на секс е голяма предпоставка за изневери. И мъжете не го искат. Това е генетично заложено! Не е извинение за хойкането!
КОЙ не иска най-прекрасната топла и човешка прегръдка. И кой не желае да бъде обичан истински и да усеща тази обич? !
Моля се за тази дама и за за всички хора в нейното положение - да открият истинската любов!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
