Животът ми е театър по принуда - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (80264)
 Избор на редактора (68)
 Любов и изневяра (18040)
 Секс и интимност (9638)
 Тинейджърски (18290)
 Семейство (3784)
 Здраве (6609)
 Спорт и красота (3510)
 На работното място (1502)
 Образование (4438)
 В чужбина (979)
 Наркотици и алкохол (818)
 Измислени истории (693)
 Проза, литература (1277)
 Други (10611)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Животът ми е театър по принуда
преди: 16 дни, 12 часа, прочетена 1135 пъти
Искам да изплача болката си. Родителите ми са разведени от 23 години. Не съм в добри отношения с баща ми. Виждахме се по веднъж в месеца, но винаги е бил доста лицемерен и изкуствено загрижен за мен. Преди година се скарахме и ме преби. Оттогава спрях да се виждам с него и сме общували само на погребението на баба ми, където отново беше страшно лицемерен и се държа сякаш нищо не е станало. Като цяло най-близкия ми човек ми е майка ми, с която си споделям всичко. С нея също обаче съм имала много скандали, защото е изключително доминантна, постоянно ми внушава какво ли не, аз се дърпам, опитвам се да имам собствено мнение, но това понякога продължава много дълго и в крайна сметка се усещам, че рано или късно постига нещата, които иска, просто е въпрос на време. Толкова ми натяква нещо, че накрая ми е все тая аз какво искам и дали съм щастлива, само и само да спре, освен това се объркам и изапочвам да се чудя абе аз това искам ли го наистина или е плод на внушение. Така е от най-малките неща до най-сериозните. Не се бяхме карали повече от половин година, но наскоро отново стана грандиозен скандал. Тя си има приятел от 15 години. Когато сме тримата някъде, например на разходка, се чувствам излишна. Те постоянно няккаси ме нацакват и се чувствам сякаш трябва да се защитавам от тях. Не знам как точно да го обясна, но по-скоро се чувствам като пиян морков, който го подмятат. Това нещо го правят горе долу с такт. Не са агресивни. Просто единият казва нещо, другия го защитава и никога не се е случвало да не са на едно мнение. На мен не ми е приятно приятелят и, който го приемам като баща, да се държи сякаш й е адвокат. След всички опити да я променя, вдигнах ръце и реших и аз да се държа по същия наин, като си доведа гадже вкъщи и почне той да ме защитава мен. Нещата обаче тотално се усложниха, защото се разиграва пълен театър. Наще не се държаха пред него, както се държат с мен. Много мразя лицемерието. Те се представиха в най-добрата си светлина, обсъждахме проблемите в отношенията ми, направиха си нещо като реклама. В продължение на 2-3 часа непрекъснато се самоизтъкваха и хвърляха цялата вина върху мен. Честно казано толкова добре звучаха отстрани, че чак аз почнах да им вярвам на моменти. Приятелят ми се държеше като пръв приятел с тях и в един момент се оказах не срещу 2ма, а срещи 3ма човека, от които трябва да се защитавам. Казах им, че съм пробвала вече абсолютно всичко, за да се разберем, но просто не се получава. Пробвах с добро, с лошо, със спокоен тон, с крясъци, със злоба, без злоба, с истерии, без истерии, но те сякаш не се вълнуват от това как се чувствам, а си живеят в измисления сват. Във въпросната вечер казах, че съм изчерпала тотално всички възможни начини и няма какво повече да направя. Казах, че за разликка от тях аз винаги търся вината в себе си, защото те постоянно само ми вменяват вина и, че искам, да вляза в лудницата, за да си почина. Те започнаха да ми се смеят подигравателно. Напоследък наистина си мисля, че в лудницата е по-приятно място от вкъщи с тях. Искам да подчертая, че аз съм на 29 години, работя и се издържам сама и въпреки това майка ми намира всеки удобен момент да ми внушава какво и как да го направя. Аз нямам никакви сериозни намерения към моя приятел. Проблемът е, че няма физическо привличане, защото не ми харесва секса с него, също така ми е скучно, когато сме насаме и си приказваме. Просто исках някой най-накрая да ме подкрепи, но не стана. Майка ми е от хората, които предпочитат да не се видиме до края на живота си и да ме изгуби, но не и да приеме, че има грешка за нещо и винаги казва и смята, че е права. Сега си е наумила да ме сватоса с това момче, отново без да се интересува аз щастлива ли съм. Аз съм й споделяла много неща за него, оплаквала съм се, че сексът е пълна трагедия и това ме е отчуждило напълно, но като й казах, тя се ядоса и каза, че я натоварвам с проблемите ми и не беше на моето мнение. Явно не иска да правя секс. Също така ми е казвала преди време "Аз ще се омъжа преди теб", "Аз имам мъж до себе си, а ти не" сякаш се съревнова с мен и ме нацаква. Казвала ми е, че ревнувам приятеля й от нея, което е пълен абсурд, той е супер стар, почти на 70. Много ми е болно, защото освен без баща, започвам да се чувствам все едно съм и без майка. Имам избор или да играя по нейната свирка, или да нямам майка. Както се държеше супер студено след последния ни скандал и ми вменяваше вина, така изведнъж ми се обади днес да ни покани с въпросното момче на гости у тях. Според мене следващото нещо, което си е наумила, е да ни ожени. Ние сме прекрасна двойка, когато сме с наще или с приятели, се чувствам добре, защото той умее да приказва с тях, единственото, коато не ми харесва, е като остана насаме с него. Той е много красив и сексапилен, но аз се чувствам, сякаш ми е за украса. Нито чувствам любов и привличане, нито ми е интересно с него.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 16 дни, 10 часа
hash: 86ee7ba358
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Май, че всички са лоши, само ти най-убавата. Като не ти харесва момчето, защо си с него? Освободи го от себе си, а ти си търси нов парньор. Извинявай, но е супер тъпо, като някакви простакеси сте, да си обсъждаш секса с майка си. Направо ще повърна.
Не разбрах с кого живееш, но като цяло, вземи се отлепи от майка си, вместо да мрънкаш по форуми. Не я отразявай, а си гради собствения живот. нормално е да имате различни виждания за живота. Просто, ти си гледай твоя, тя-нейния живот. Вие в момента нещо си ги мерите, като че ли. За това ще ти се качват на главата.

 
  ...
преди: 16 дни, 10 часа
hash: ede2c661be
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Щом не обичаш момчето и не си щастлива с него, няма смисъл да продължаваш да си с него. Разделете се спокойно и потърси любовта с друг. Имаш работа и доходи, можеш да се изнесеш от майчиния дом и да заживееш самостоятелно. Така може би ще се почувстваш по-добре, далеч от хората, които ти вменяват вина и т. н. Сякаш си свикнала друг да контролира нещата. Вземи живота си в свои ръце. Нека решенията бъдат само твои... А майка ти може би ще се замисли над поведението си и ще разбере колко те наранява с манипулативните си опити за контрол.

 
  ...
преди: 16 дни, 4 часа
hash: 343b1857c8
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Защо живееш още с тях, след като се издържаш сама? Изнеси се на квартира примерно...

 
  ... горе^
преди: 16 дни, 1 час
hash: a687a0d1a6
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   Момиче я се стегни.На 29 години си,а чакаш одобрение от майка ти,ами хвани си живота в ръце.За какво ти е това гадже за украшение??!!И въобще на тази възраст какво живееш с майка ти?И за какво въобще вкарваш момчето в твоя театър на абсурда?Ясно отраснала си без баща,ама на почти 30 се очаква да си независима.

 
  ...
преди: 15 дни, 16 часа
hash: f6360a183f
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Авторке, била съм в подобно положение и знам за какво говориш. Емоционално влияние на майката върху теб, усещане за самота и липса на подкрепа от близък човек. Виж аз как се справих. Изнесох се и си живея сама. Не давам на никой да ме учи какво да правя, режа ги на момента с остри думи и критика, не ми пука, че ще ги изгубя. Заградих се с хора, който ми е приятно с тях макар и чужди - просто добри хора приятели, много повече си ги харесвам и обичам от злобните ми близки. Много съм си добре. Иначе години на ред ме тормозеха и емоционално ме сриваха и то заедно с мъжа ми, който беше на тяхна страна. Сега ме уважават. Но покажи, че можеш без тях и не давай да те тормозят. Както се държат с теб така прави с тях. Намери си приятел, който изцяло подкрепя теб и ти е хубаво когато сте си двамата. Лицемерните хора са енергиини вампири и аз не ги харесвам. Аз се справих макар, че съм много добър и чувствителен човек. Страдах много от близките си защото съм много добра и не знаех как да се пазя и защитавам. Искаха от мен и да ги издържам финансово и за това се сърдеха и ме тормозеха с грубо отношение и обидни думи. Но се отървах за щастие. Жена на 37 съм. Моето мнение е това. Ти си знаеш. Успех!

 
  ...


...
преди: 15 дни, 13 часа
hash: 075285e46c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Прочетох много внимателно какво си написала и мога да кажа само едно и то е бягай! Не си луда, но майка ти по всяка вероятност наистина се състезава с теб, за младост, за възможности и т. н. Намери сили в себе си, за да промениш живота си и прочети „Отровните родители”. Тази книга ще ти е от помощ.

 
  ... горе^
преди: 15 дни, 11 часа
hash: c07706acb4
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

7.   При теб има много силно емоционално преплитане с майката. Ще ти е трудно отначало, но трябва час по-скоро да заживееш отделно и да прекъснеш честите контакти с майка си. Може да чувстваш вина че не общуваш с нея, или пък обич и желание да общуваш, но не трябва да се поддаваш. Това са подсъзнателни механизми, които майка ти (също подсъзнателно) е създала, за да може да те контролира. Когато си била малко момиче това са били полезни механизми, но от поне 15 години не ти служат за нищо друго, освен да ти засилват неврозата. Отначало общувай с майка си веднъж на 1-2 седмици, след това веднъж на 1-2 месеца, докато стигнеш да можеш да изкараш поне 3-4 месеца без желание, без мисъл, без вина, без угризения за майка си и желание да общувате. НЕ я съжалявай, не мисли, че не може да се оправя, не изпадай и в самосъжаление.

Вече след години, когато получиш осъзнаване, ще можеш да общуваш с нея адекватно. И не само с нея - тогава ще можеш да се справиш с най-различни житейски ситуации.

 
  ...
преди: 14 дни, 6 часа
hash: 5a69dfde1b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   От авторката: Благодаря на номер 7 за почти професионалния коментар.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker