Странна трансформация
преди: 13 години, 8 месеца, прочетена 3151 пъти
Здравейте на всички. От известно време се чувствам много странно и мисля, че тотално съм си загубила акъла.
Проблема е, че не знам как да си го върна обратно.
Накратко... Момиче на 25 години съм. Преди около 5 години се запознах с младеж с който в последствие имахме едногодишна връзка. Приключи по моя инициатива, защото вече трудно изтърпявах.. как да кажа.. прекалената му любов. По характер съм много романтична, обаче това неговото ми идваше твърде много. Всеки път като се видехме,
минимум по половин час замръзвахме в адската прегръдка, то не беше гушкане, не беше радост, ще кажеш, че половин година не сме се виждали, а в действителност бяха часове. Постоянни обяснения как съм единствена, смисъл на живота му.

"Обичам те, не мога без теб" го чувах средно около 40 пъти на ден и около 20 пъти през ноща. След раздялата ни, месеци наред ми звънеше денонощно, заливаше ме със съобщения, търсеше ме постоянно. Рядко вдигах телефона, защото се почваше тирада с обичам те която по късно преминаваше в неистов плач. Странното е, че аз съм много солидарен човек и видя ли болката на някой просто се размеквам. Да ама не. Държах се много студено, гледах да го разкарам с по една,
две думи по телефона, като най ясно заявявах да не ми звъни, не го искам, не го обичам, просто да престане. Нито съм усетила липсата му, нито се сещах за него, освен когато решаваше сам да впише присъствие с някоя позвъняванка.

В следващите 4 години аз се обвързах с друг човек, като между временно за тези години, той не преставаше да проявява интерес към мен, не преставаше да ми звъни, да ме моли да се събираме, да ме убеждава как няма да обича друго момиче до сега. Знаеше, че си имам приятел и постоянно ме караше да го оставям и да се връщам при него. На тези негови приказки аз реагирах с бурен смях, с обяснение, че не го обичам и му го казвам за милионен път, да престане да ми пише, да звъни или да прави каквото и да е. Когато плачеше по телефона, вече ми ставаше смешно.

И тука вече идва проблема ми. Преди около половин година се разделих с приятеля си. Страшно болно ми беше, ама да не навлизаме в подробности, че в случая не става въпрос за него. Та.. Казах си клин клин избива. Нека си погаля малко самочувствието със старото си приятелче и почнахме да се виждаме с него. Правих само секс с него, ставах, обличах се и заминавах. Преди всяко мое тръгване, сещате се може би какво слушах.. недей моля те, остани и търа-ръра. Целта ми беше само просто да се разсея с някой и да не мисля за бившия си приятел. Един път правихме секс, втори, трети, десети.. Всеки път ставах и си заминавах и не ми трепваше нищо. Срещах се с него, в моменти на скука, просто ей така. Не искам да обяснявам колко много ме дразнеше, не исках да ми говори, да ми разправя някакви неща от сорта на какво правил през деня, или какъв проблем имал в работата си или каквото и да е. На моменти ми беше дори непоносим и просто чаках мига в който с негова помощ ще се откъсна от мислите за другия. От среща два пъти в седмицата, станаха на три. После на четири. После незнайно как оставах да спя в тях. С по дни.. До момента в който не заживяхме заедно.
И ето го огромния проблем. Не мога да се позная. Явно толкова съм се влюбила в него, че чак усещам, че не съм наред. Не знам как стана по дяволите. Както всичко в него ме дразнеше, сега се усещам, че го боготворя, сериозно! Всеки негов лош навик или дразнещо поведение, което преди ме е изкарвало от равновесие, сега въобще не ми пречи. Оня ден се усетих как стоя на леглото и с удивление наблюдавам как си чопли нокъта и си мисля колко красиви и големи мъжки ръце има.
Постоянно търча около него, по цял ден вися в някакви готварски форуми и се чудя с каква манджа да изненадам ангелчето си, само и само той да е доволен. Вечер като си легнем се усещам как ставам като гербова марка и му се лепя отгоре с мечешка прегръдка, с крака, ръце, навсякъде съм го обгърнала и така спя.. Ха се е мръднал, веднага сменям позата и аз. Преди години,
като бяхме гаджета с него, един път не съм казала обичам те, аз дори не го и чувствах.. Сега обаче съм като латерна. Не искам да го казвам, заклевам се, просто само излиза от устата ми, не мога да не го кажа. За първи път съм такава, не знам какво ми става. Като обсебена съм. Имам чувството, че ако се качи на масата и се изсере с извинение, аз ще подскачам около него, ще пляскам с ръчички и ще се радвам.
И вече идва тъжната част... Голямата му 5 годишна любов вече се изразява в това как той се прибира от работа, сяда да яде, тупва се на лаптопа си, почва да си цъка игричките, а аз стоя на дивана и гледам телевизия. Това което преди адски много ме нервираше, сега ме натъжава, че го няма. Постоянното му доказване на любовта му, постоянните прегръдки.. Звуча налудничево, знам много добре, сама го осъзнавам, ама нищо не мога да направя по въпроса. Като онези влюбените анимационни герои съм, дето са с очи като палачинки и сърчица им излизат от главата постоянно. Абе ще кажеш, че нещо ме е драннало, не знам.. Сляпа любов ли му се вика? Не я знам каква е, ама нещо не и се кефя. На някой случвало ли му се е такава трансформация? Как да престана да не бъда толкова обсебена от него? Не е като да не съм била влюбена и друг път, ама чак пък толкова направо е плашещо! Оле колко дълго стана.. съжалявам за което и благодаря на тези които стигнаха до
последния ред.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 8 месеца hash: 18ee78f1f4

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Така е животът е колело....

 

...

преди: 13 години, 8 месеца hash: 983bc7c5b0

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   ха ха ха, кефиш ме много, много ме разсмя, супер ти е стила, пиши повече - разтоварваш! Личи си, че си много млада, животът е пред теб! Не се шашкай, живей си го, гледай си учене и работа и си бъди пак пощенската марка. И аз съм така влюбена, току що мариновах месото за вечерята, ще му взема акъла, ноктите му режа и изобщо го обичам до степен Н, нооооо но съм си и аз и правя всичко преди всичко за собствен кеф, кефи ме просто правя тези неща за него . препоръчвам ти да прочетеш книгите на Шери Аргов http://www.az-jenata.bg/article/7789/Mazhete-si-padat-po-kuchki-%E2%80%93-Sheri-Argov/ и тя пише в твоя стил, хем се разтоварва човек, хем се вижда от страни, хем има и конкретни съвети... Е, съветвам те специално да не готвиш по нейните рецепти, ако искаш да имаш жив приятел, ама иначе - всичко е 100% вярно и просто е готино четиво, особено за такова момиче като теб. НЕ СЕ БОРИ С ЧУВСТВАТА СИ, още повече, че са споделени. Може момчето да се е върнало към ежедневието си , НО ТОЙ ДЕЙСТВИТЕЛНО ТЕ ОБИЧА, доказал го е. Сладурчета! Не се спирай и ако ти се пляска с ръчички, когато той си чопли носа, пляскай - радвай се, че е така!

 

...

преди: 13 години, 8 месеца hash: 6d3d013719

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   От трансформираната: Номер 2, ако те видя някога трябва да ти благодаря подобаващо :) Тоест смятам да те обсипя със сапфири и слонова кост, каквито обикновено си нося в чантата и джобовете в промишлени количества :) Още утре отивам и ще взема и двете книги на Шери Аргов, или поне аз успях да намеря в нета че са само две. Не смятам да се боря с чувствата си, просто ме притесни факта, че когато той видя колко съм влюбена, един вид си е помислил ахаа, вкарана ми е колата в гаража на сигурно, тя ме обича, вързана ми е. Днеска цял ден си преразглеждам поведението и стигнах до невероятното решение, да не бъда толкова явна в показването си на любов, пък да видим.. Дано да не ми се паднат лоши зарове :) И много ти благодаря за съветите. Само да вметна, че веднага станах плагиатка. До преди малко мариновах месо :)

 

...

горе^

преди: 13 години, 8 месеца hash: 0df2479d14

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей сладурке, интересната ти история за Трансформирането ти ме впечатли и ме разсмя. За това, че беше развлекателна и по детски пряма в начина си на писане. Но с това шега не бива. От личен опит зная за този вид любов, и сам наясно колко е обсебваща. С голямата разлика, че ние.. момчето.. не сме заедно, но чувството, че не си сам направо ме влудяваше. Тогава се чудех на това как му се вика, лепнах му етикет, маниакална зависимост моя милост. Иначе сега сам с приятеля си който е в другата крайност. Самостоятелен и независим, хора с пални противоположности. Липсата на внимание е на лице... А това другия запалваше та чак преливаше, ама май пьлно щастие няма, и се примерих. Мислех си дали ако бях останала с другия дали щеше да имам сьщия ефект като твоя, ще си остане загадка... А що се отнася до теб по хубаво нещо от това да обичаш здраве му кажи. Честно да си призная сьм изненадана, че има обратен ефект. Нещо в което не вярвах но твоята история е доказателство в обратното. Благодаря, че си я публикувала чрез нея разбрах, че има и други преживяли нещо толкова крайно и безумно. Наречено ОБИЧ.... Макар и това да е предизвикало сьщото у теб радвай се, и по лека, вярвам, че всичките ти страхове ще са били напразни.

 

...

преди: 13 години, 8 месеца hash: 645aa88db3

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Това за акото и пляскането с ръчички направо ме хвърли в див кикот и цели пет минути се друсах на стола от смях... :))) Благодаря ти усмивките. :))) Иначе за споделеното от теб - лошо няма. Най-после гърнето и похлупака са си напаснали. Не е лошо, че си се влюбила точно в това момче. Той също те обича, но понеже вече отношенията ви са изяснени и уточнени е спрял да ти дрънка постоянно колко си по-по-най... :))) Гушкай си плюшеното мече и се радвай на любовта си... :))) Това е прекрасно. :)))

 

...