Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ами да отива да живее при мама и тате, ти за какво си му? Никоя себеуважаваща се жена, не би се поставяла, в подобно положение, да трябва да търпи, неувереността на мъжа си и да се чувства унизена и незащитена.
След една определена възраст, когато мъжа започне да си търси жена, родителите минават на второ място.
Но неговите явно не могат да приемат това и го манипулират, както си искат. И той понеже е слаб психически (те са го направили такъв), е готов, всеки път, да им се чувства длъжен и да им се обяснява.

Едно е сигурно - ти няма да го промениш. Не се надявай на това. Никога няма да блъсне по масата и да каже, че нямат право на мнение. Или ако направи някакъв подобен опит, то ще е моментно и на другия ден, пак ще е като кученце пред тях. Гарантирам ти!

7.   Много чатове в ФБ четеш и много се филмираш
Хората имат къде по-сериозни проблеми от теб и това, че мама писала на сина съобщения по ФБ. Ако съм на мястото на мъжа до теб няма да ти позволя да ми надничаш зад рамото и да ми четеш разговорите. Фактите са факти-вие сте в Англия, родителите ви и на двамата са в България, така че нямате непосредствени пречки за вас двамата. Да, може да си се обидила, ама възприеми че това са му родителите, мама и тати ще мрънкат срещу теб и толкова. Реално нямаш никаква непосредствена опасност за връзката ви освен самата теб. Ако филмите ти стигнат по-далеч-да ще се разделиш с него

8.   Не искам да те обиждам, но родителите му са прави. За рождения му ден са пътували 3-4 часа, ако не и повече, за да го видят(няма да говоря за разходите). А ти си искала да си в центъра на вниманието. Мога да се обзаложа, че прибирането по-рано е било по твоя инициатива и ти си искала приятелят ти да е до теб през цялото време докато сте навън(още повече, че ти самата каза, че те са дошли на гости, а Вие сте ги зарязали да си се разхождат сами). В такива моменти можеше да проявиш малко тактичност да ги оставиш насаме да си поговорят например, а ти да се прибереш по-рано сама. Да не говорим, че си навираш носа в личните им разговори и четеш какво си пишат.... Мисля че гнева ти идва от това, че ти не си била център на внимание, което е много жалко, защото трябва да даваш повече свобода на приятеля си и да не влошаваш отношенията с родителите му. А не на последно място трябва да обърнеш внимание и на твойте отношения с родителите си, защото усещам завист...

9.   От авторката: До номер 8 - първо родителите му дори не го попитаха дали той иска да дойдат за рождения му ден. Второ, обвиняваш ме, че съм искала да бъда в центъра на всичко, но грешиш. Беше -5 градуса навън началото на март месец и само този, който е живял тук знае какво е времето в Северна Англия. Аз исках да се прибера сама защото ми беше студено и изморено, предложих му да остане с родотелите му, той не пожела. Ние и на тях предложихме да се приберем, наистина беше адски студено. Трето, няма завист за нищо. С моите родители съм си в прекрасни отношения и само благодаря на годпод, че не ми се жъркат толкова много в живота и че са разбрали, че на 23 години и аз вече си имам свой живот. Проблема е в това, че неговите родители още го приемат за 15 годишен и не разбират, че той вече има личен живот, далеч от тях.

10.   Приятелят ти е трябвало или да те задържи през деня, или да си тръгне с теб. Помисли за това!
Ж30

11.   Малка си още, но един ден и ти ще станеш свеки или тъща, тогава няма да ти е съвсем безразлично с кого се е събрало съкровището ти, което си отгледала от едно парче месо. Няма нищо ненормално в родителската ревност, особено ако детето е едно в семейството - всеки родител иска най-доброто за детето си. Минало е малко повече време от една вечеря в домашна обстановка, поопознали са те, ако и пред тях се изразяваш така правилно както тук, не виждам как няма да не са разочаровани от избора на сина си. Като добавим и чепатият ти характер, който няма как една майка да не усети и картинката става ясна.
Правиш се нещо много на горда, а забравяш, че благодарение на родителите му гаджето ти има време за теб, ако ги нямаше тях, той щеше да бачка като луд за да се самоиздържа и надали сексът щеше да е така прекрасен както сега - същото важи и за теб.
С две думи, проблемът (по-скоро) е в теб, не че оправдавам непрекъснатата комуникация между родители и син. Общо взето всичко са гевезелъци, намери си някой кръгъл сирак, нека да е гол като пушка и тогава няма да имаш никаква конкуренция, но и надали ще се пласираш.

12.   Виж сега, и аз не харесвам свекърва си. Особено след като родих, съвсем мръдна. Но тогава и аз осъзнах нещо. Мъжът, които обичаш е продукт на нейната грижа и възпитание. И поне затова трябва да я уважаваш. Всички прекрасни качества, на които сега се радваш, са били посяти от неговите родители, отношението към "жената", към семейството. Ето, има здраво семейство, супер. Така че, кого ненавиждаш? Ако мислиш да си трайно с този човек, зарежи това.
Зарежи и това церберско поведение, как така ще се цупиш, че се чува с родителите си? ! А приятели разрешаваш ли му да си има? Ще го отблъснеш, ако продължиш така. Ако си умна жена и си решила, че това е твоят човек, оправи работата с майка му. Просто и се обади и й кажи "Здравей Маргарита, искам да се извиня за онзи случай. Съжалявам, че сте се почувствали пренебрегнати, най-малко това сме искали. В крайна сметка, ние имаме обща кауза - Иван да е щастлив. Така че, ако искаш да дадем втори шанс на отношенията си, заради него. " И вече няма да имаш враг, а съмишленик, който те уважава. Не е нужно да сте приятелки и ние не сме. Чуваме се за празниците, подаряваме си подаръци и това е.

13.   Вие двамата НЕ сте семейство, а просто гаджета. Ще прави драми тя, че майка и баща искат да прекарват време със собствения си син на рождения му ден. Със сигурност те плащат голяма част от разходите по образованието в Англия, така че имат право да изискват почит и уважение от сина си под формата на изключително внимание за три непрекъснати дни в годината. Научи и приеми мястото си в тази конфигурация. И за какво ни информираш за сексуалния си живот? И какви са тези за интимности пред родителите? За 20 години не си ли научила, че човек НЕ ГО прави пред родителите си? Не говори добре и за приятеля ти, че търпи и допуска такива лигавщини.

14.   От авторката: До номер 11: Интересно ми е как точно се изразявам. Това, че има няколко допуснати грешки при писането не означава, че не мога да се изразявам, просто тук няма клавиатури с кирилица инизползвах фонетика на Google Translate за да напиша всичко това, затова моля задръж си коментара за изразяването като не си наясно. Второ, какви са тези глупости, които говориш за кръгъл сирак? Отидохме май в съвсем друга посока. Както ти, така и други хора тук, които ме оплюват, трябва да разберете, че в един момент родителите трябва да пуснат детето си да си живее собствения живот. Той е на 24. Някои хора на неговата възраст семейство и деца имат. В един момент от живота родителите трябва малко да се отдръпнат особено ако намеренията на момчето/момичето са сериозни и имат планове за съвместен живот.

До номер 13: Напротив, ние сме семейство. Това, че нямаме сключен брак или не сме женени не означава, че не сме семейство, защото аз съм до него постоянно, финансовите средства са ни общи, няма делене, живеем заедно - именно това е смисъла на семейството. Второ, родителите му никога не го попитаха дали той иска те да дойдат и дали има други планове. Те си купиха самолетни билети и хотелни стаи и дойдоха. Това се нарича натрапване. Друго, те можеха предварително да говорят с него и да го помолят аз да ги оставя сами последния ден, това щеше да е приемливо и нямаше да има проблем. Те знаеханот самото начало, че аз ще бъда там през цялото време и въпреки това нищо не казаха. Вместо това, направиха огтомен цирк, унижиха ме, злепоставиха него, накараха го да избира и му развалиха празника. Та, в кого казваш, че е грешката? Нещо друго, което мисля, че не си разбрал/а е, че интимност не винаги означава секс. Интимен момент е този, в който двама души, които се обичат споделят преживяване. Не сме правили нищо пред родителите му. Те си имаха хотел. Дойдоха до вкъщи само за да му направим изненадата.

Благодаря на всеки, който чете и коментира историята ми. Образовайте се за някои думи първо преди да критикувате и прочетете добре историята ако ще коментирате.

Помислете трезво над ситуацията преди да ме съдите. Нямаше да се стигне до тук ако родителите му бяха пожелали от него да говори предварително с мен, щях да разбера. Но това неуважение от тяхна страна и то без никакво извинение, не мога да преглътна.

15.   "момента, в който перфектният ми свят не се срина" -
За мен отношението ти е егоистично, капризно и надуто. Ти явно се изживяваш като центъра на вселената, всичко трябва да се върти около теб и всички трябва да се съобразяват с теб и да те правят щастлива, тежко им ако него правят, защото ги намразваш с люта омраза ("Мразех ги с цялото си сърце в този момент"). Най-голямо впечатление ми направи това: "Казвах му, че в момета, в който ни приключи договора за къщата се разделяме. Казах му, че няма да понеса цял живот да се съревновавам с майка му и да не присъствам на важните за него празници. Ревах цяла нощ, а той само ми се извиняваше и обеждаваше, че всичко ще отмине, че той не желае да се разделям, че аз съм му всичко". Тъжно ми е за това момче, ясно е, че той те обича а за теб по-важно е мнението и отношението на другите хора. Знам, че ще страда заради теб и душевните травми които ще му причиниш ще го накарат да намрази жените (нали има жени които се чудят защо има толкова женомразки коментари, жени като авторката са една от причините) и може би да не иска да има семейство и деца.

16.   Пак съм 11 - с втория си пост само затвърди първоначалното ми впечатление, че си глезла с огромно его. Не допускаш ли, че голяма част от писалите в темата ти са с доста по-богат житейски опит? Преди да седнеш да пишеш не прочете ли други подобни теми, не видя ли, че във всяка тема има и подкрепящи и критикуващи? Кое те накара да си мислиш, че си нещо уникално, неповторимо и незаменимо? Щом не носиш на критика защо си тръгнала да си споделяш историята? Повече ли ще ти помогна ако лицемерно започна да те убеждавам колко стойностен човек си, как не заслужаваш такова отношение, как родителите на гаджето ти са за разстрел, как заслужават само пренебрежение, как свекървата да вземеш да и оскубеш косата и да и връчиш метлата.
Какъв в същност ти беше въпроса? Какво целиш с публикуването на историята си? Какво очакваш да научиш от другите, които ще изкажат мнението си?
Мога и да ти спестя, че от двата ти поста лъха на злоба и надменно отношение към несъгласните с теб, ноооо дали с това ще ти помогна? Не само не уееш да се изразяваш (не съм коментирал правописа ти и клавиатурата), ти не умееш и да четеш, по-точно четеш избирателно. Къде видя моето одобрение на действията на родителите на гаджето ти? Това, че те допускат грешки означава ли автомматически, че ти си безгрешна? За какво семейство говориш като очевидно гаджето ти разчита на финансовата подкрепа на родителите си, чии финансови средства са общи, твоите и неговите доходи или онези на родителите ви?
Свиквай момиче, това е животът, ако не можеш да свикнеш се разделяй с дразнителя си - не изпадай в заблудата на много други жени, че ще променят мъжа до себе си! Маминото синче ще си остане такова докато са живи родителите му, нито те ще се откажат от преобгрижването, нито той ще се откаже от удобството друг да взима решения вместо него.
Имам и едно друго усещане, не си мериш много приказките, изпраскваш се, че сте заедно докато изтече договора ви за квартирата, после си заздравявате връзката, после скандализираш обстановката с претенции колко време да отделя на майка си и баща си, ту искаш да си всяка минута с него, ту си готова да го оставиш сам с мама и тате за 48 часа.
В конкретния случай с рождения ден нищо драматично не се е случило, драмите предстоят ако се вземете с този младеж, но там ти си решаваш.
И как по-точно си представяш нечии родители, дори и твоите да дойдат и да ти се извинят, че те хранят, обличат, издържат и обичат (по техен си начин)?

17.   Не съм се включвала досега, но силно подкрепям коментиращите, които авторката обижда. Мнението ми и за ситуацията, и за характера и действията на девойката е същото като на тези потребители, така че няма да повтарям думите им и да разтягам локуми. Само ще обърна внимание на авторката, че думата "всякаш", на каквато и клавиатура да я напишеш, все тая - като я видя и ми се повръща.

18.   От авторката до номер 16: Не съм глезла, не съм злобна и търпя критика. Писах темата си тук, за да споделя с някого защото ми тежеше. Не съм търсила обиди по свой адрес. Никъде не съм твърдяла, че съм уникална и неповторима. Просто не разбирам защо нападките са върху мен като не мисля, че съм направила нещо грешно. Аз нямам ли право на чувства, че ме упреквате, че едва ли не това не е никакъв проблем. Ако родителите му бяха разумни хора, нямаше да го поставят в тази ситуация, и да, когато някой греши трябва да се извини, без значение дали са родителите му или моите. Това е просто недостойно. Относно споменатото объркване за нашата връзка - написах в историята си, че исках да се разделя с него, когато стана проблема, след това написах, че в последствие имаше още скандали заради ситуацията и родителите му, и накрая споменах, че напоследък връзката ни е укрепнала. Не знам защо си се объркал така, въпреки че има ясна хронология на събитията. Аз искам да съм с него, защото го обичам и знам, че и той ме обича. Просто не бих търпяла цял живот неуважение от страна на неговите родители, при положение, че не съм го заспужила с нищо. Те не знаят нищо за връзката ни, защото те не се интересуват от това и никога не са се интересували от момичетата/жените до него. Те просто не могат да приемат, че до него има жена и че той е щастлив. Никога не е споделял лични неща с тях именно затова не съм заслужила неуважение, защото не знаят нищо за връзката ни, защото просто не се интересуват от това. Ка изобщо като родител можеш да застанеш на пътя на щастието на детето си. Това не е правилно. Били са му казали, че го обичат прекалено много и че не могат да приемат, че до него има човек и най-вероятно никога няма да свикнат с мисълта. Това за мен са пълни глупости. А и ме е яд, защото знам родителите ми колко много го харесват и всичко е в пълна противоположност. Те също ме обичат и благодарение на тях съм тук, но никога не биха ми се намесили в живота по този начин и не биха ме злепоставили. Бях изчерпателна. Просто не приемам някой да ме критикува без да ме познава и да си вади грешни изводи и да подхваща съвсем различни истории, които нямат общо с темата. Благодаря.

19.   Първо пиши по-кратко. Важна е същината. Ти няма да живееш с майка му, какви са тези няколко дни заедно? Вечеряте и това е достатъчно. 4 дни заедно??? На кой му е нужно това. Второ приятелят ти не е виновен за нищо, а ти се държиш детински. Той ти се извинява за тяхното поведение, но ти кроиш планове за раздяла. Освен това мисля, че ти си била много добре гледана и сега, когато виждаш другата страна на монетата животът ти се струва ад. Ти си с него, не с майка му.

20.   На мен ми изглежда, че поведението на родителите му не е било на място. Вместо да ви се радват, те тръгнали да се правят на пренебрегнати. Изглежда все едно ги е яд и ревнуват. Не разбирам изобщо нападките срещу авторката.. какво има да се критикува младо, крехко момиче, което се е почувствало наранено. Малко емпатия нямате ли..

21.   E, добре, няма ли все пак и такъв вариант - родителите просто да не харесват авторката. Може да не харесват поведение, жест, визия... или каквото и да е там, но просто хората да не мислят, че тя е подходяща и толкова. Все пак - никой не е длъжен да харесва всички около себе си. Но въпреки това се отнасят с уважение в рамките на нормалното. За мен е достатъчно красноречиво, че хората, все пак не са се "натресли", а са си запазили хотелски стаи (или както писа авторката - "хотелни стаи"), а не са дошли да прекарат няколко дни в къщата при сина си, както много други биха постъпили. Освен това, като мъж съм наясно, че родителите се интересуват от жените около синовете си, тогава, когато синовете поискат това. Лично аз, не виждам драми, а нормална житейска ситуация. Но явно през погледа на "засегнатата", нещата са толкова драматизирани, че няма накъде повече...

22.   Добре, но как да помогнем? Ако хронологията е вярна и изложението точно, то тогава е сложно.

Цитат: "Каза ми, че за тях било трудно да приемат, че той има човек до себе си в живота, обичали го прекалено много, ние сме им го навърали в лицето, че сме заедно и на тях им дошло в повече."

Реакцията: Мразя, ненавиждам и съм пълна с гняв. Че и възможна екзекуция на майката дори се споменава.

Възможен друг отговор? Стратегията на Меркел: wait and see. Немският израз е Krisen aussitzen. Тихо и кротко тя реагира на какви ли не дразнители. Никакви остри думи. Не си затваря нито една врата и знае кога да говори и кога да мълчи. Не дава терен да бъде атакувана. Стоически и смирено постига целите си. И с домати са я замервали (това е проверимо) и не и е трепвал гласът дори, камо ли...сещаш се. До степен, че изкаже ли пълната си подкрепа към някой министър, това е сигнал за съответния да си търси нова работа. Ден-два по-късно следва и оставка. Ето други стил на поведение.

Как ще се отрази твоята публикация на отношенията ти с майката и сина, ако вземат да го прочетат? София е като село. Един да разпознае историята и да им я покаже и не ми се мисли. А написаното е уникална тирада от обидни квалифиации с удивителен сбор от синоними и метафори на глагола "мразя".

Мой съвет е да помолиш модераторите да изтрият темата. И тихо и кротко да продължиш отношенията си с този очевидно стойностен млад мъж с малко по-особени родители. Времето е голяма работа. Хората се променяме. Сменяме си гледната точка. Помъдряваме. Свикваме един с друг.

23.   Мило момиче, разбирам чувствата ти. И аз съм се чувствала самотна и неразбрана, когато мъжът до мен е защитавал постъпките на майка си и сестра си. За щастие, и ние живеем извън родината и контактите ми с тях намаляха значително през годините. Никога не са ме харесвали. При запознаването ми със свекито, тя започна да ми разказва носталгично за бившата приятелка на сина си: колко красива и умна била и колко много го желаела. Гледаше ме със съжаление сякаш съм урод и веднъж дори се изпусна да ми каже “горката ти! ” без видима причина. За свекито синът и трябва да обича повече сестра си, а аз да съм на заден план, нищо, че аз съм тази, с която споделя живота си и която се грижи за него. Беше ми казано в очите, в собствения ми дом, който сме градили заедно, че съм никоя, че днес съм тук, утре ме няма, но че “кръвта вода не става”. Когато той говореше с тях, винаги съм излизала от стаята да не ги чувам, защото ако чуех думичка по мой адрес, изпадах в истерия. Ти си по-добре. По-добре да не те споменават изобщо, отколкото да говорят глупости зад гърба ти. Казвах си само едно: те са му близки. Изкарал е първите 30 години от живота си с тях и аз няма да преча по никакъв начин на общуването му с тях при условие, че не ме коментират. Зная, че винаги има майчинска ревност. В главите им синовете им заслужават нещо по-добро. Въпросът е да се държат прилично и с уважение. Горе главата! Имам усещането, че имаш страхотен партньор. Съвместният живот изисква компромиси. Дишай дълбоко! Бъди щастлива!

24.   да, глезла си и да, драматизираш. ревала цяла нощ, милата тя! а случайно да ти хрумна как са се чувствали другите? приятелят ти между чука и наковалнята? родителите му, които вместо приятелско отношение явно са получили отдръпване. хората са ви поканили на тези 4 дни заедно и са платили престоя, за да прекарат време със сина си на рождения му ден. вместо това вие сте се държали като влюбени гълъбчета, които си държат ръцете и се гледат в очите, все едно не сте с тях.
момиче, когато отидеш някъде с други хора, се съобразяваш с тях, особено ако те ви канят. като искаш да сте нонстоп заедно и да не излизате от стаята, отивате сами. за бога, това са 4 (четири) дни в годината, през които си можела да проявиш тактичност и търпение. в крайна сметка живеете заедно, не е да не сте се виждали от месеци.
с това държане "аз съм единствено важната", ще имаш доста подобни неразбирателства и драми с хората. опитай се поне за малко да се поставиш на мястото на другите, от това никой не е загубил.

25.   Здрасти авторке!
Пак съм аз, номер 11/16 и пак пиша не с идеята да обсъждам граматическите ти грешки, а погрешните ти схващания (според мен) за живота. Можеш спокойно да пренебрегнеш казаното от мен, но погледни колко други хора, които нито ти, нито аз познаваме са изказали подобно на моето мнение. Вярно е, че никой тук не познава в детайли другия, но така е и в реалния живот, първо се ориентираш по някакви външни признаци, после започваш да опознаваш човека, ориентираш се по няколко казани думи, изтървани жестове, мимики, намеци и т. н. В крайна сметка преценяваш дали да продължиш с опознаването, което може да отнеме и един цял живот или се отказваш да ровиш там където мирише. Нито ти познаваш майката на младежа, нито тя познава теб, но вече и двете сте наострени, запретнали сте ръкавите, извадили сте сатърите и сте се гримирали с цветовете на войната. Познай от първия път кой ще загуби, за да не кажа, че ти вече си загубилата. Много бързо и по несъществен повод си тръгнала да се разделяш с гаджето си, бъди сигурна, че какъвто и смотаняк да е, колкото и заслепен да е от твоята красота (физическа и душевна), вече нещо в него е пречупено. Няма нормален мъж, който да позволи жена му да определя с кого, кога и къде да се вижда, какво, кога и колко да работи, та ти утре ще се опиташ да го откъснеш от приятелите му, ще бучиш за хобито му, ще негодуваш, че остава до късно в офиса или където там работи. Само си мислиш, че сте семейство, очевидно никой от вас няма лични доходи, нямате още деца, не сте се установили на постоянно място за живеене - далеч съм от мисълта да те плаша, но истинските ви проблеми ще започнат със завършването на образованието, намиране на работа, доказване, установяване в определен град, държава или континент. Едно бебе ще внесе екстра ангажименти в семейството, ще ви постави пред нови и по-различни изпитания. Ти си тръгнала да скандализираш връзката ви заради незначителни неща, а какво ще се случи ако имате по-сериозни проблеми??? Ако искаш ми вярвай, но съм минал по този път, изял съм доста сопи докато престана да се впечатлявам от битовизмите от рода майка му/и не ме харесва, мъжът ми яде само манджите на майка си, той не ми помага за бебето, превърнала съм се в домашна прислужница и т. н. Ще се превърнеш в това, което позволиш да те превърнат и в този ред на мисли трябва да отстояваш правата си, но родителите му и тяхното отношение към теб са ти най-малкия проблем. В конкретния случай (казаха ти го и други), вие сте поканени на гости, приели сте поканата и ще се съобразявате с домакините, а не те с вас. Когато пораснете, когато имате собствени доходи, когато можете да си позволите да се правите на пичове, когато вие започнете да поръчвате музиката, гостите ви ще се научат да се съобразяват с правилата във вашата къща. Не сега, а когато наистина докажеш, че сама можеш да се оправяш с живота и не зависиш от мнението и приказките на мама и тате, ще седнеш пред мамата и ще и кажеш в прав текст какво мислиш за нея. Тогава няма да има нужда да се цупиш и да правиш парчета, да заплашваш с раздели, да поставяш условия - тогава всички ще знаят кой командва парада и няма да изпитват никаква нужда да ти се месят в живота. Сега родителите му се притесняват за него, мислят го, шашкат се да не е налетял на поредния боклук и да не си провали живота заради капризите на една жена - виждали са теб, а не мен, притесняват се от теб, а не от пишещите в темата ти, че си глезана, злобна си, горделива (не го бъркай с горда). Единственото, което можеш да направиш е да покажеш на тях, че не си това, което аз виждам в поведението ти. Това какво ще кажеш тук са само приказки, а с приказки надали ще убедиш когото и да е било, че проблема с миризмата не идва от теб.
Не на последно място - научи се да уважаваш по-големите от теб, не всички са достойни за уважение, но ти е твърде рано да правиш изказвания "Това е просто недостойно. ". Знам, че вече ти стана байгън от мен, но ще завърша с това (което и други ти казаха) - недостойно е вашето поведние, твоето и на гаджето. Поканили са ви на техни разноски, не са ви се натресли в квартирата (която те плащат), не са ви яли от пържолите (купени пак с техни пари), искали са да бъдат с вас (не само с него или само с теб, не с него в твое отсъствие), ама вие вече сте били на онова място, времето било гадно и сте ги зарязали да си разглеждат сами природните забележителности. За родителите някаква си крепост, картинна галерия, кварталната кинкалерия не означават нищо, когато детето им не е с тях. За тях е било важно ВАШЕТО присъствие, снимките, които ще нащракат, захарния памук, който ЗАЕДНО ще размажете по устите си. На всичкото отгоре говорим за някакви си 3-4 дена в годината, а останалите 360 нали гаджето ще е само за теб, с теб ще прави страхотен секс, не с майка си, твойте манджи ще яде, а не на баща си саламчето.
Следващия път (ако изобщо има такъв, ако изобщо те допуснат до себе си) си направи труда да се представиш като най-добрата и най-гостоприемната домакиня - покажи им, че маминото синче е в сигурни ръце, от глад няма да умре, потно вода няма да пие, мръсно и изпокъсано няма да ходи. Просто е, ако нямаш идеи какво да приготвиш и как да сложиш масата, питай!
Сега отивай да заравяш томахавката и се моли да ти се размине, че още не си майка и не знаеш каква е силата на майката, ще те отнесе като тайфун, ще те размаже дори без да те докосне, ще те накара да се питаш на земята или на небето се намираш!
Дано си ме разбрала - не започвай война преди да си 100% сигурна, че ще я спечелиш!

26.   От авторката до номер 19: Благодаря за мнението, имаш право за всичко. Извинявам се, че темата беше по-дълга, исках само да обясня предишни срещи с тях за да имат хората по-добра представа от ситуацията.

До номер 20: Благодаря, опитах се да обясня човешки, но уви...

До номер 21: Родителите му (най-вече майка му, която е в основата на всичко) не са харесвали бившата му приятелка също, отново е имало неуважителни и арогантни ситуации от страна на майка му към нея. А и както споменах е предишен коментар, те просто не одобряват сина им да има човек до себе си изобщо. По техни думи, не могат да го приемат това. И още нещо - беше си натрисане. Запазиха си хотелски стаи, защото ние живеем заедно в общежитие, те и да искаха нямаше как да останат при нас. Не попитаха дали той иска те да дойдат или дали той няма някакви други планове.

До номер 22: Благодаря за мнението.

До номер 23: Благодаря за разбирането. Само този, който не го е преживял смее да твърди, че това за драми и лигавщини, и не смятат проблема за сериозен.

До номер 24: Понякога е важно и ти как се чувстваш. Ако цял живот щадиш нечии други чувства, ще бъдеш нещастен докрая на живота си. Разбрах още тогава приятелят ми в каква позиция е и много говорихме по темата, не бях права да го заплашвам с раздяла, но в емоцията си това излезе от устата ми. А като говорим за чувства, родителите му защото не се зачудиха как ще се чувства синът им като спретнат такова шоу? Мислиш ли, че на тях им е пукало? Друго, те не са ни поканили никъде. Те казаха, че ще дойдат. Взеха си самолетни билети и след като с моя приятел обсъдихме къде можем да отидем, понеже на тях всеки път им е скучно в града, в който ние живеем, те си взеха и хотелските стаи. Никой никъде не ни е канил, нито той тях. Нямам намерение цял живот да се държа като странник с приятеля ми пред родителите му, само защото те не могат да приемат, че сина им вече не е на 15. Имахме същото държание и пред родителите ми, когато той дойде за по-дълго време, и те нямаха нищо против, никога нищо не казаха, а точно обратното, радваха ни се много.

Благодаря на всички за коментарите.

27.   Момичето помоли за мнение, ние и устроихме трибунал.

29.   Постави се поне за малко на негово място как би се почувствала ако виждаш родителите си два пъти в годината а той е против това и иска да се въртиш около него постоянно? Светът не се върти около теб разбери! Ако продължаваш в този дух един ден ще останеш съвсем сама на този свят, без приятели, без мъж и без деца не виждам кой нормален човек би търпял такъв егоист до себе си! И най - голяма вина за това имат родителите ти понеже не са те възпитали като хората ако си бяха свършили работата както трябва сега нямаше да си такова егоцентрично, нахално, същество със самочувствие до небесата свикнало да става неговото, което на всичкото отгоре е и неграмотно. Не знам как изобщо са те приели да учиш в Англия, при положение, че не можеш да пишеш на родния си език. Моля модераторите да ми одобрят коментара!

30.   Момиче, имам го едно същото като теб у дома - пардон, не ми е в къщата, оправя се само в наследсвената си къща. Оправя се сега, ама прди това ако тате не се беше бръкнал щеше яко да духа супата. Сега пак щеше да духа супата ако тате не беше и осигурил жилище.
Отговорът ти на коментар 24 е повече от показателен, че изобщо не си даваш сметка на кого дължиш "завоеванията" си до момента, приемаш всичко за даденост, на теб ти се полага, никому, нищо не дължиш. Не си позволявай аналогии между неговите и твоите родители - твоите родители искат вече внуци, радват се, че си "лепнала" софиянче, а не някой селски бек, неговите родители искат да видят сина си реализиран и проспериращ като тях, а не залепен за някоя фуста и проиграващ живота си на рулетка.
Писах ти и преди под номер 25 - първо скочи, а после казвай хоп. До момента не си направила нищо повече от това да си учиш уроците, да правиш секс и да си плащаш (с чужди пари) квартирата, манджата, дрешките, образованието и т. н.
Майките са като барометър, ветропоказател, лакмус и всички други осезатели в едно - аз не съм майка и пак те усещам що за капризно и егоистично същество си. Коя майка би искала детето и да бъде изцедено от безумните претенции на една глезла, която знае само едно "аз искам" - не ми казвай, че не си зодия ЛЪВ. Каквато и зодия да си не бих те искал до сина си, при това без да съм те виждал дори, а само като ти чета изцепките.
Та с дъщеря ми сте си лика прилика, но животът не прощава - карай в същия дух и ще те отпратят с такъв голям шут, че ще се чудиш от къде ти е дошло. Най-малкият ти проблем е, че си се скарала с майката на гаджето, големият проблем е, че не можеш да се въздържиш от емоционалните си изблици и си поискала раздяла с него.
Ако той е мъж на място няма никога да ти прости изцепката, ще си те ползва докато изтече договора за квартирата и ще те нарита на следващия ден. Ако не е мъж на място ще продължи да си мълчи, но вероятно ти няма да искаш да си с такъв мъж - и в двата случая не си в печелившата позиция, а от страната на булката.

31.   От авторката до номер 29: Мери си малко приказките, моля. Спести си мнението за родителите ми и за мен също, след като не ме познаваш. Прекалено много своеволия май. Извинявай, че от 3 години вече не комуникирам и не пиша на български, и че съм допуснала няколко правописни грешки, обеси ме, то очевидно това си е за смърт, според мнението на повечето хора тук. Приели са ме в Англия, защото съм имала малко повече амбиция и съм мислела за бъдещето си, а не гния в България като теб. Малко повече уважение. После по мой адрес чета обиди, че съм злобна. Не виждам нищо по-различно в твоя коментар.

32.   Номер 2, ама вас от кой дом ви пускат?

38.   Сега всички коментиращи ще ме разкриткуват за мнението, но аз съм убеден, че трудно могат да се поставят на твоето място и че от страни разказно не е като да си го преживял от първо лице.

Аз съм бил в същата ситуация, само че в ролята на приятеля ти. Ами какво да ти кажа - ако приятеля ти беше мж на място, щеше да намери начин да им обясни нещата така, че да ви помири и всички страни да са доволни и да са наясно съв ситуацията. Но той няма твърдостта и мъжеството да го направи.

Аз може да не съм най-перфектния човек на света, но с това си постижение се гордея, защото им обясних, че ги разбирам, че ме обичат, но е глупаво да ме ревнуват. Няма да изпадам в подробности, но направих така че в течението на времето да помиря всички. И го направих с финес, без да карам някой да прави компромиси.

Аз разбирам, че зора ти не е, че той говори с тях, а просто си правиш изводи колко си ценна в неговите очи. Ако той просто удобно застане на страната майка си и изобщо не направи опит да успокои нещата, значи за него просто не си струва инвестицията да се псотарае да ви помири и да обясни нещата правилно и риска да си развали отношенията си с техните.

Аз ако бях на твое място, щях да си направя изводите за себе си и те нямаше да са в полза на връзката. Знам, е сега ти е трудно да го напуснеш, защото го обичат, но от друга страна благодари, че е станало така, защото от тази случка трябва да ти светне червената лампа.

Да, хубаво, те са му родители, отгледали са го, но не могат да го обсебват така и да правят панаири от такава дреболия. Поне можеше да обяснят по нормален начин. Това си е чиста ревност за мен. Освен това не мжое той цял живот да им ходи подир гъза, той нали се предполага, че ще гледа семейство, деца и ще гради отношения в него. Не казвам да заебе родителите си, но щом позволява така да се месят във вашите отношения, това говори мноооого за него и мъжеството му.

На твое място за мен това би било достатъчен повод да го напусна. ПРосто няма как да градя отношения с човек, който допуска трети хора да са фактор в отношенията ни. В една връзка намеси ли се трети човек и най-важното позволява ли му се да се намесва, отпиши я тая връзка. По-добре, че е станало сега, отколкото кгоато нещата са по-сериозни, знаеш деца и т.н.

Това е моя съвет, моето момиче. Остави ги горните, които те критикуват. Те никога не са били в твоята ситуация и не очаквай да те разберат. Те винаги ще го приемат, все едно си някаква нагла ковра, целяща да застане между него и майка му. Спри да им влизаш в тона, защото освенд а се изнервиш нищо няма да постигнеш - нито те ще те разберат, нито ще ги убедиш в каквото и да било.

39.   Стига бе хора, вие виждате ли изобщо какви глупости пишете? Имам син на 17 и ми е единствено дете. Ако изляза с него и приятелката му и той се лепне за полата ми, ще е извратено и ще му направя забележка! Майката си е майка, тя не е конкуренция на жената или приятелката и тежко на майки, които не го осъзнават. Това е най-сигурният начин да загубят детето си.

40.   От авторката до номер 38: Благодаря много за мнението и разбирането. Аз вече казах и в предишни коментари, че само този, който не е минал през това, не знае колко болезнена и доста сериозна е ситуацията.

42.   Аз те разбирам.
Не понасям родителите на половинката. Противно племе.
Приятелят ти не е мъж на място. Съжалявам, че го посочвам. Той не може да се прави със ситуацията, а решението всъщност е много просто.
Кураж или не... От теб зависи в такъв случай.

43.   Авторке, според мен ти ревнуваш от майка му. Но няма как да разделиш майка и син, колкото и да се сърдиш, и да мрънкаш, когато разговарят. Най-много да му писне, и да те зареже. Той е в такава възраст, че още емоционално не се е отделил с родителите си. Това за всеки е индивидуално. има семейства, в които всички са много по-близки от други. Баща ми са шест сина. До късна възраст, докато баба ми почина, а те бяха сериозни мъже, всичките над 50-55 години, винаги каквото и да станеше, първо споделяха и обсъждаха с нея, и тя знаеше всичко в семействата ни. И не си държеше езика зад зъбите, ами клюкарстваше. Като се прибираха от работа, първо се отбиваха при нея. Майка ми се сърдеше и недоволстваше, предполагам, че и лелите ми също, но това не се промени до края. Изглежда въпрос на характер. иначе баща ми беше прекрасен като баща, но като съпруг, често заставаше на страната на баба ми до края. Нещата се пооправиха едва когато баба почина. Така че, авторке, виж си твоите грешки в отношенията с това момче и родителите му. Ако преценяваш, че нямаш такива, а положението не е благоприятно за теб, не бързай да се обвързваш сериозно с него, защото ще имаш много проблеми в съжителството, и брака впоследствие. Ако е силно привързан, няма оправия.

44.   н 43, Аз съм майка на син и не възнамерявам да правя мамино синче от него. Нормално е още на 10 г. Синът да е самостоятелен от майка си и да е преодолял Едиповия си комплекс. Тези 50 мъже които цитираш за за психолог.

Ако синчето не е отделено от мама, бягайте крачета, това е най-лошият вид мъж!
Ако моят син един ден е замайчен съм готова да го пратя в интернат дори, но няма да създавам болни психически хора, които на свой ред да повреждат следващото поколение.

45.   От авторката: Нека е ясно на всички, че не ревнувам от родителите му. Нямах никакъв проблем с тези хора, докато не дойдоха и не ни спретнаха този панаир. Ако това не се беше случило, нямаше тази тема да бъде тук в момента. Бих казала, че майка му ревнува от мен, защото не е тя тази, на която той дава цялото си време и нея това я изяжда отвътре. Не исках да задълбавам, но ще споделя, че приятелят ми също мисли, че те постъпиха неправилно и че майка му просто е злобна. Благодаря на всички за мненията и все още чета вашите коментари по темата.

46.   Здравей авторке. Аз няма да те нападам по никакъв начин. Само искам да ти дам малко от своя опит и се надявам да ти повлия малко. Аз съм жена на 31 г., във връзка съм от 2 години с моят човек, женени сме от скоро. Имам най- отвратителната свекърва на този свят. Сигурно, толкова ужасна жена има само по-филмите. Вре се навсякъде, идва в моя личен апртамент, който в момента живеем с мъжът ми. Държи се със съпруга ми, като малко дете, все и е мръсно, все синът и отслабнал. Не съм се грижела добре, трябвало да му готвя по-питателна храна и т. н. Имай в предвид, че аз произхождам от доста заможен и аристократичен род, а свекърва ми е обикновенна жена от провинцията. Моя мъж не може да я понася вече, защото тя е уникум. Досажда, звъни му, абе просто картинка. Та на този фон, мога да се надуя и само да поддам малко на мъжът ми и ще спрем комуникация с нея. Аз, обаче никога не съм си позволила да я нагрубя, колкото и да ми е противна. Държа се с нея нормално, без излишна любезност. Винаги казвам на мъжът ми да е по-снизходителен, да не и крещи и така нататък. Защо ли? Защото знам, че колкото и да е проклета и други, е майка на моето момче. И той я обича по-негов си начин. Не искам да се обърне след 30 год. и да каже, ти беше една от причините да не съм в добри отношения с майка си. Така, че, бъди умно момиче. Опитай се да влезнеш пак някакъв диалог, естествено без излишни подмазвания. Тя ще е баба на децата ти, бъди добра и ще видиш, живота ще ти се отблагодари.