Да ти имам любовта..
преди: 5 години, 11 месеца, прочетена 1558 пъти
Здравейте. Пиша с цел по-скоро да ми олекне а не за да получа било то съвет или упрек.. Много по-лесно е да разкажеш неща на непознат, неща които дори и пред себе си не смееш.. Като цяло поредната любовна драма едва ли ще е нещо което не сте чували. Преди 3 години се запознах с моят приятел така се случиха нещата че и от самото начало заживяхме заедно. Беше прекрасно-всяко начало е прекрасно. И двамата сме много остри характери карахме се за щяло и не щяло, но на втората минута и вече ни беше минало (нали уж бяхме влюбени). С времето обаче все повече скандали, не си говорихме с дни, неговото семейство или по-скоро майка му не ме харесва, разделяхме се събирахме се за този период може би 5 пъти да съм си събирала багажа.. Като след няколко дена той идваше да се извинява да плаче аз му прощавах и пак се събирахме. И така до преди 6 месеца. Тогава просто ми писна. Беше ме приел за даденост буквално. Правеше каквото си иска, изобщо не показваше да има чувства към мен, аз плача той си излиза живее си живота иии за пореден път си събрах багажа и си тръгнах бях категорична че съм приключила с него. Чувствах се добре. Чувствах се много добре. Само че той не беше се примирил. 2 месеца психичен тормоз всяка вечер идваше, плачеше, искаше пак да се съберем, щял да се промени, много ме обичал бла бла.. И аз глупачката му повярвах върнах се отново за пореден път. Беше много щастлив че отново сме заедно. През първите 3-4 месеца може би се държеше страхотно, много се стараеше, беше загрижен за мен, всеки ден показваше любовта си.. И пак какво го прихвана не знам не мога да си го обясня върна се към старото си Аз. В момента преминавам и през един огромен стрес тъй като се оказа че имам едно заболяване и се започна едно ходене по лекари и тн.. И не получавам нужната подкрепа от него.. Наистина не си го обяснявам как се кълнеш че обичаш един човек, как му даваш надежда за бъдещето, а го оценяваш само когато го изгубиш? ! Не знам в мен ли е проблема.. Някой ли му влияе.. Той ли си е такъв.. С разговори не се получава тъй като за него абсолютно винаги всичко е наред, нямаме проблеми и е било ненужно да си говорим празни приказки.. Какво правя с него? Не знам мисля че го обичам.. само че за пореден път не виждам смисъл да се боря.. И ми е едно такова объркано.. и да просто исках да споделя това което ме мъчи :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 11 месеца hash: afc97f4d5a

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   "И двамата сме много остри характери карахме се за щяло и не щяло" - Каквото начало положите така ще бъде и занапред. Карали сте се в началото и сте се сдобрявали, карате се и сега и се сдобрявате. Има една поговорка: деня се познава от сутринта.

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: 4316912c87

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Номер едно е напълно прав - така сте си постлали живота и двамата, не може да очакваш да е другояче. Лошото е, че не сте заедно и в добро, и в зло. Ето, злото идва, а партньора не е до теб. прави си изводите

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: 4b7914ff8d

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Махаш се и толкова, да не е единствения на планетата

 

...

горе^

преди: 5 години, 11 месеца hash: 11d940ebec

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ох, имам приятелка със същия проблем. Докато са заедно се държи супер зле с нея, като реши да си тръгне и плаче на вратата, после няколко дена пак се държи добре и после пак си показва истинската същност. Така са от 5години. За мен това е безумие, ясно е че е пълен глупак, защо продължавате такива отношения? От наивност или от страх от самота? Съжалявам, но така ми изглежда отстрани.

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: 7fa3f4f802

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Абе ти не търсиш съвет, ама все пак ще ти дам акъл. Маминото синче не те обича. Може да е привързан, да си му удобна, да не иска да е сам, но не те обича. Как ще те разгиграва така, че и ти ще му се връзваш? ! Махни се от него. За три години щом не се е променил, сега ли ще се промени? ! Естествено, че след като два месеца те е молил да се върнеш при него, в началото ще се държи добре. Има една приказка - вълкът козината си мени, но нрава - не. Банално, но факт. Хората не се променят ей така от раз - той трябва сам да осъзнае, че има проблем и съзнателно да се опитва да го преодолее. Но ти самата казваш, че той не разбира, че има проблем. Е тогава какво аджеба правиш с него? На какво се надяваш, да му падне камък на главата и да получи просветление ли? Знаеш ли колко много мои приятелки загубиха младостта си в ей такива връзки... В началото всичко е прекрасно, после мъжът започва да се държи зле, но тя си мисли, че щом някога нещата са били хубави, ще се оправят. Е, познай дали се оправят. Не търсиш упреци, но някой трябва да каже нещата такива, каквито са. Събери си багажа и се махни от него, ще си намериш щастието другаде. Но има и още нещо - замисли се защо толкова време търпиш. Не те познавам и не мога да кажа със сигурност, но казваш, че си "с остър характер". На мен това ми звучи като личност, която (под)съзнателно търси конфликти и се зарежда от тях - тоест въпреки цялото страдание, което той ти причинява, за теб би било още по-зле да нямаш драма и напрежение около себе си. Не мога да знам дали е така, възможно е причината да търпиш толкова време да в друга, но се замисли и се опитай да се анализираш, за да не попаднеш отново в такава въртележка. Успех!

 

...