Кой взима решенията ? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120660)
 Любов и изневяра (29583)
 Секс и интимност (14307)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6437)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18386)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Кой взима решенията ?
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 1243 пъти
Кой взима решенията в живота ви? Вие или някой друг, разумът или сърцата ви чертаят бъдеще? Винаги съм смятала, че съм умно момиче и съм разчитала на здравия си разум и обективна преценка, за да се справя с проблемите. Винаги съм търсила позволение от самата себе си. Родителите ни, позволяват това което може да бъде позволено и няма да ни навреди, по същият начин когато сърцето ми е искало нещо, което би ми навредило аз си исках позволение и разумът ми отказваше. Млада съм, художничка. и винаги съм живяла в свят, който хората не разбират. Затворих се в себе си след изнасилване преди години и страдах от много комплекси, страхове и срам. След това влязох във връзка с човек, който впоследствие се оказа нестабилен и ставах жертва на домашно насилие, във всичките му възможни аспекти. Разказвам това, за да ви въведа в сегашното си положение. След трудна и продължителна във времето раздяла с този мъж, срещнах голяма любов, тази която ме изкара от дупката, първата любов! Мъжът, който удари по масата и каза, че ще ме пази докато е жив! Може би вече след всичко ми се струва дори нереална. Голяма възрастова разлика, особен човек, никога не попитах с какво се занимава. Но какъвто и да беше се обичахме безумно. Първата ми проява на нездрав разум. Да върви по дяволите ще си слушам сърцето. Ако ще и да владее целият "подземен свят " все тази! И така до момента, в който след тридневно чакане и плакане по прозорците, получих обаждане, че той никога повече няма да се прибере! Болката беше и все още е ужасна! Останах с душа на вдовица и си обещах, че няма да послушам сърцето си от тук нататък за нищо на света! Преживявах го дълго. След години сякаш изведнъж получих дежавю. Нов мъж в живота ми, голяма възрастова разлика, особен човек, който никога не попитах с какво се занимава. Когато вече си опознал душите на така наречените '' лоши хора" и си ги виждала бели като сняг, и си виждал истинската им болка. Много лесно се обикват. Уникална любов, тръпката която никога не бих забравила. Лекарството за болката в душата ми и същевременно огромният ми страх, да не преживея отново ада. Разумът ми начерта пътя по коренно различен начин от сърцето ми. Родителите ми мислеха, че никога няма да се омъжа и да създам семейство, аз се страхувах от смъртта и избягах. Разделихме се и след шест месеца вече бях омъжена за друг мъж. След девет, вече живеех в нов апартамент, след единайсет си взех куче и всички бяха щастливи. Млад, красив, подходящ. Родителите ми греят. Животът изглежда такъв какъвто би трябвало да бъде на всеки нормален човек. По- щастливо - нещастна никога не съм била. Сърцето ми остана там, където беше преди единайсет месеца и всеки ден е страшна болка и борба. И е нелепо колко правилно си мислех, че постъпвам. Правилно според нормите в обществото, според семейните ни етика и морал и как всъщност след това толкова правилно решение се наказах. Времето продължи да тече, минаха две години и сърцето ми все още е там, където беше преди две години! Живеете ли щастлив живот? Когато един ден имате деца или вече имате такива, какво ще ги учите да следват? Разума или сърцето си?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 10 месеца
hash: 9a429d2ad0
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Импулса идва от сърцето, но чрез разума си го направляваме. Престъпниците не са "бели като сняг", те навреждат на други хора за да облагодетелстват себе си. После ти с лекота се ползваш от тези неправедно придобити облаги и превъзнасяш тези които ти ги дават, защото ги получаваш наготово от тези социопати. Щеше ли да мислиш колко прекрасни бели души са ако беше от другата страна на уравнението и тези блага бяха отнети от теб и от близките ти? Не, обаче е лесно да си затваряш очите и да ползваш наготово придобито по престъпни начини за сметка на нечии други животи и съдби придобивки. След това идва уместния край на зверското съществуване на такъв човек и ти плачеш? Както и да е. Отново - импулсите идват от сърцето, но те трябва да са темперирани от разума. Нито сляпото следване на чувства, интуиции, инстинкти нито пък следването на пресметливост, изгода и егоистичност водят до добри резултати. Трябва да има искрено привличане, с искрен и добър човек, не с престъпници.

 
  ...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: 7d92333b55
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Лошото при мен във взимането на решения е, че съм мега позитивна и винаги очаквам всяка следваща връзка, работно място да е още-по прекрасно и се гмурвам пълна с щастливо очакване.
В повечето случеи греша, но го приемам като уроци.
Така научих много за живота и в момента ценя щастливите дни стократно повече, защото знам какво е да си на дъното.

 
  ...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: 09f45fb2b0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Много интересна тема. Аз също съм млада жена. И подобно на теб всеки път като си че слушах разума попадах на неподходящи мъже и бях нещастна. И като казвам слушах си разума, няколко пъти си избрах мъже, които са добри на теория. Такива уж тихи, кротки, свестни, от добри леко консервативни семейства, а всъщност далеч не бяха толкова добри. Оказваха се най-неподходящите. В живота си съм обичала само един мъж. Той беше лош на теория. Работата му беше честна, но в свободното си време не му липсваха и бандитски изцепки. И той много ме обичаше, на ръце ме носеше, както се казва. По други причини се разделихме, както и да е. Сега съм сама и от дълго време още се лутам в отговора на въпроса ти. И все пак опита ми показва, че човек трябва да си слуша сърцето. Лошо е, когато и то ни води само в задънени улици.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 10 месеца
hash: f42f52de8e
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Както във всяко нещо в живота, и тук трябва да се търся златната среда.
Ако взимаш решения изцяло и само със сърцето си, ще имаш много авантюристичен живот, но вълненията са свързани и с тревоги, с попадане в лоши ситуации и т. н.
Ако взимаш решения само базирайки се на разума си пък си обречен на нещастие, тъй като разумът ако си е стабилен - няма да ти доведе никаква тръпка в живота. А един живот живеем, кому е нужна такава доза прагматизъм?
Моите деца ще ги възпитавам да слушат сърцето до степен, в която разумът не им подсказва, че се обричат на нещо тежко.
Да дам пример от моя живот:
1. На 14 години се влюбих за първи път. Той беше от готините момчета, но тогава какво беше готиното - да си наркоман. Четири години бях с него, следвайки сърцето си. Като навърших пълнолетие, послушах разума и се разделих с него. Разбира се, много мъка, но се преживява като имаш упората на здравия си ум.
2. На 24 години се влюбих за втори път. Той беше всичко, за което някога съм си мечтала - много красив, идеално телосложение, изключително умен, много трудолюбив, стабилен доход, страхотни амбиции, прекрасни хобита и странични занимания, сравнително духовен човек, възпитан, учтив, джентълмен, страхотен шофьор. А колко общи теми имахме! Боже, та ние можехме да си говорим 24/7 и пак да има какво да си кажем. Месец-два ми се завъртя главата, отидохме на почивка и това бяха първите ни и последни няколко дни накуп заедно. Установих, че това, което той ми е казвал за пиенето на алкохол от негова страна няма нищо общо с истината. Изобщо не беше малко, изобщо не беше само за отпускане. Той се наливаше докато не припадне на терасата и заспиваше по път към спалнята някъде. Останах изумена. Още по-изумена, когато след всички тиради по неправилно шофиращите реши, че може да кара след като е пил. Това бе момента, в който сърцето колкото и да туптеше за него, разумът бе категоричен, че не мога да позволя такъв човек да стане баща на децата ми. И го напуснах. Понякога, 2-3 пъти годишно го виждам някъде и още трепвам отвътре. Но това не е причина да се върна назад.
3. След месец се омъжвам за човек, който също кара сърцето ми да тупти за него. Не е толкова идеален, не е да чувствам че душата ми е в неговата и обратното. Имаме доста различен подход към живота, понякога даже имам чувството, че пътищата ни се разделят и ние насила строим мостове. Но не мога да си спомня как съм живяла без него. Не се сещам какво съм правила в свободното си време щом не съм го подарявала на него. Даже не се сещам как съм се оправяла със сметките. На кой казвах как се чувствам, какво изпитвам и какво преживявам? Имам чувството, че цял живот е бил с мен. И докато с предишните двама имах своите задръжки и не съм разкривала всичко за и от себе си, то пред него се съблякох изцяло.

И така, не може само едното да слушаш. Трябва да ги синхронизираш. Цаката е да бъдеш щастлив човек с хубав живот. Нито едната крайност, нито другата водят радост.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker