Не мога да преодолея раздяла
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 908 пъти
Здравейте, пише момиче на 17. Моля модераторите да публикуват историята ми.
Преди точно 5 месеца приятелят ми скъса с мен. Бяхме заедно по-малко от месец и колкото и глупаво, преувеличено и филмирано да ви прозвучи, все още не мога да премина през това. Все още имам чувства към него, харесвам го, обичам го, имам чувството, че малкото дни, в които сме били заедно са били като сън, нещо нереално. Той беше първият ми приятел и първото ми истинско влюбване, но много ме разочарова, държеше се зле с мен, пренебрегваше ме, но няма да изпадам в подробности. Ядосана съм му за цялото това отношение, за факта, че ме лъжеше и използваше, но в същото време постоянно си мисля за него, опитвам се да не си оставам свободно време, но въпреки това той е в мислите ми. След като скъса с мен разбрах, че е с друго момиче и са заедно и до сега. Не разбирам защо трябваше да ми дава напразни надежди при положение, че харесва друга.. Той не е лош, напротив - добър е, умен, забавен, имахме много общи неща, най-вече и двамата харесвахме неща, свързани с изкуство и той ме разбираше за неща, които другите по принцип или смятаха за малоумни, или за откачени. Бяхме приятели миналото лято, тогава знаех, че той ме харесва, но аз не го харесвах и не исках да му давам напразни надежди. Но след това започнах да го харесвам изключително много, непрестанно си мислех за него, признах му, но той замина за чужбина. След 3 месеца се върна и честно казано аз не знаех какво да правя, притесняваше ме факта, че пак ще се върне и побързах да се видя с него и веднага тръгнахме. Тогава той си имаше много проблеми, нуждаеше се от подкрепа и самият той ми казваше, че аз съм му опора. Чувствам се ужасно и глупаво, че ме е приемал и използвал само за това при положение, че знаеше чувствата ми към него.
Моля ако сте преминали през същото, споделете ми как сте как сте се справили, а ако ще коментирате, че съм все още дете и драматизирам нещата, по-добре си спестете изказванията.
Предварително благодаря за публикуваната история :)