Искам семейство - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121047)
 Любов и изневяра (29671)
 Секс и интимност (14349)
 Тинейджърски (21880)
 Семейство (6464)
 Здраве (9589)
 Спорт и красота (4694)
 На работното място (3167)
 Образование (7295)
 В чужбина (1650)
 Наркотици и алкохол (1114)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18484)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Искам семейство
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 1220 пъти
На 40 години съм, с малко дете и съпруг. Колко дълго мечтах да си имам мое си семейство! :) Представях си уютен дом, домашни сладки и как изпращам мъжа ми на работа сутрин с целувка, а в раницата му съм сложила кутия с домашна храна. Детето ми си играе с приятелчета на площадката и като повечето деца, не иска да ходи на градина, защото в къщи му е по-хубаво.
Какво се случи:
Малко след като сключихме брак, мъжът ми спря да се интересува от каквото и да е. Не излиза, не се среща с приятели, не играе с детето, ако нещо се счупи не го поправя, ако има трохи по масата не ги почиства, не иска да му правя за ядене за работа, не иска да сядаме да се храним заедно, защото не щял да се съобразява с мен кога да ядем, не иска да го изпращам с целувка защото само съм досаждала. Не гледаме телевизия заедно, не си лягаме заедно, не иска да излизаме на кафе, на обяд или вечеря, не иска да отидем на разходка, а детето го извеждаме наблизо. То обича да ходи на градина, защото там е забавно, а не като в къщи - тягостно и тихо. Няма приятелчета извън градината, защото ние не се събираме с никого, нямаме семейни приятели, нямаме никакви приятели, защото от запознанството ни преди години, се отдалечихме от всичките си познати, защото бяхме съсредоточени един в друг. И като отидем на площадката, той там играе с които деца се появят, но те са различни всеки път и не може да си намери другарчета, с които да се търсят и да очакват следващото излизане, за да играят заедно. Съпругът ми ходи на работа и играе на игри на лаптопа, занимава се с детето - хранене, къпане, понякога почиства малко в къщи, но малко и само понякога. Детето ходи на градина и е послушно, добро дете е, уж щастливо, но аз знам, че усеща, че нещо не е наред в къщи. Аз ходя на работа, гледам си детето, не поддържам дома чист и уютен, защото с годините се уморих само аз да влагам, а да има наложащи ремонти, които да не се извършват и само да ми се повтаря, че е идеално така с мухала и обелените стени. Много, много пъти съм опитвала да говоря с него. И днес се опитах, и онзи ден, и миналата седмица, и по-миналата седмица. Като го помоля да поговорим, ми казва "говори си". Нищо не го интересувало, да не го занимавам. С думи му рисувам хубав свят, в който живеем в чист и подреден дом, в който излизаме понякога заедно, гледаме заедно телевизия и веднъж годишно отиваме и на почивка някъде. На него така му било добре, не щял нищо, нищо не искал да променя. Предлагам му да се разведем, но с уговорка да си гледаме детето заедно, защото нямаме роднини и аз няма как сама да го гледам предвид това, че трябва да се води и взема от градина, а не мога да си позволя да плащам на някой да го прави. Като съм искала - да съм се развеждала, да не съм го занимавала, за детето не обещавал, че ще помага, даже щял да опита да ми вземе детето и миниатюрното семейно жилище.
Искам семейство. Искам съпруг, който се грижи за дома и семейството. С този не се получи. Не виждам изход от сегашната ситуация. Често се будя нощем, излизам на терасата, пуша и си тъгувам, и така...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 10 месеца
hash: a9518a7d9c
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Не е късно , детето на колко е , може би ще си по - добре сама . Идеално няма , не е както си го представяш . Но може да намериш мъж , който се вълнува от теб . Макар , че много мъже не искат жена с дете .

 
  ...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: e18db9ff0b
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Тъжна история от нашата действителност. Имала си красива мечта но не казваш как този човек се е променил толкова много. Съмнявам се тази рязка промяна да е станала за един ден. Всичко си има причина и най страшното е, че ти не знаеш причината той да се превърне в този непукист който ти описваш.

В никакъв случай не оправдавам неговата пасивност и нежелание да оправите дома си, даже напротив. Лично аз вярвам, че преди всичко задължение на мъжа е да подсигури добра среда за себе си и семейството му. Доколкото му стигат възможностите, разбира се, финансови и интелектуални. Но няма оправдание да не ти оправи мухълът по стените, както ти даде пример.

Най добрия съвет който мога да ти дам е да се опиташ да възстановиш диалога си с него. Знам, че си опитвала много пъти. Но ако не успееш, единствения ви изход е да се разделите. Иначе ще се превърнете в така разпространеният феномен "заедно заради децата". това си е "оцеляване", не "живот".

 
  ...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: a9cbed986a
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Броей момиче, скрита камера ли ми правиш, за да ме убедиш, че жените не са такива каквито аз ги мисля или по точно каквито са ми се доказали досега в живота. Аз всичките си пари давах по ресторанти и по храна от ресторанти поръчана у нас. Защото нямали време да готвят или не им се занимавало. Аз чистя и мия, защото и за това нямали време или ги било гнус. Аз им правя кафе и тичам да купувам закуски сутрин, защото били гладни и им се пиело кафе, докато си пушат цигарки и цъкат във фейса на телефона. Аз ги пращах с целувка и посрещах, а пък те си гледаха в телефона и не помръдваха от фотьойла с часове... Не жени а търтеи. И ми писна и сега сам си живея много по-добре. Ама пък ти ме замисляш, да ти кажа честно., относно жените. дали да дам още един шанс....
Иначе е само загуба на време, нерви, живот, и смисъл да продължаваш с този търтей и ти. Тръгвай си и започни да живееш, а не да съществуваш. Не че е много на място на давам акъл аз, който тотално съм се провалил в опитите да бъда мил и грижовен към половинката си, но така мисля.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 10 месеца
hash: 78401425d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Имаше една карикатура - една измъчена леко пухкава млада жена току-що се е омъжила и обявява със светнали очи: "Е сега вече мога да дебелея колкото си искам! ". Та и твоят мъж е постъпил така - дал е максимумът от себе си докато сте се оженили, след което се е пуснал по течението. Втора майка ли си е намерил в твое лице, не знам, но поведението му е твърде инфантилно за зрял човек.
Хубави коментари са горните. Аз мога да допълня - с този мъж, толкоз! Не разчитай на повече. Щом нищо не го интересува, значи няма и с какво да го заинтригуваш. А компютърните игри - те никога няма да свършат. Напротив - ще стават все по въвличащи и "реални".

 
  ...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: e8fca042d9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   От Авторката:
Запознахме се и той отговаряше на моите критерии за свестен мъж: не пуши, не пие, родителите му са (бяха) спокойни, чисти, приветливи хора, от което си направих извод, че и той е такъв. Влюбихме се и се оженихме бързо, за няма и месец. Детето е на 3 години. Често се опитвам да говоря със съпруга ми, но той не вижда проблем и не иска да го занимавам.
Слушам колегите ми като разказват какво са вечеряли, какво са гледали снощи по телевизията, къде са ходили на почивка, къде на разходка, къде да хапнат на обяд с децата си. Теглят кредити или събират пари и правят ремонти. Ние нищо от това не правим. Пускам телевизора вечер и нямам с кой дори новините да обсъдя, така две думи да си кажем. Какво остава за разни предавания като "черешката на тортата" например или друго. Сама вечерям, а той като огладнее си сипва сам, не ще да му се пречкам, щото искал той да си сложи за ядене. Включва си лаптопа и играе игри. Никога никъде не излизаме заедно. Той особено изобщо не излиза. Говорим много малко, почти никак. Като се опитам да говоря с него, става раздразнителен - какво съм искала пак, пак ли ще го занимавам с моите глупости. Казвам "живеем в кочина, човеко, събуди се, трябва да се прави нещо в тоя живот, не само да лежим, тва дете има нужда от семейство, а ние сме като съквартиранти дето не се познават". Пробвала съм и с мили думи - прегръщам го, целувам го, опитвам да го глезя, "хайде да излезем че виж какво е хубаво времето, ще хапнем някъде навън, после ще ти направя масажче, ще пуснем някой филм да гледаме двамата". Ошетвам колкото мога да ошетам тука, готвя нещо вкусно, той хапва и не ме отразява изобщо. Опитвала съм се и да се отдалеча от него, за да му привлека вниманието. И да съм нежна, любяща. И да съм предизвикателна и сексуална. Оставяла съм нещата така за известно време, с надежда че някак от самосебе си ще се подреди всичко. Говорила съм му истини за това как си проваляме семейството. Казвала съм му, че ще ме загуби, а с мен и детето. Предлагала съм му решения: да теглим кредит и да си оправим жилището, да идем на семеен психолог, да почнем от някъде - да гледаме заедно новините вечер и да вечеряме заедно по това време. Отговорът на всичко това е: Не ма занимавай.
А аз имам нужда от семейство. Бих била щастлива, ако живея само с детето ми, но финансово не мога да си го позволя изобщо. Затова и не се развеждам.

 
  ...


...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: 78d8c9e88d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Не искам да те плаша или разочаровам, но мъжът ти всъщност е наркоман. Само дето дрогата му не е да се боцка, а компютърните игри. Това е тежко състояние, което изисква специализирано лечение, но за да се стигне до там, той трябва да осъзнае проблема си и да поиска лечението.
С разговори няма да стане. Той живее напълно извън този свят и наистина никакви условности в него не го интересуват. Някъде се е изгубил във въображаемия сват на игрите. Цяло чудо е, че поне ходи на работа и намира все пак някакво време да обръща внимание на детето. Наистина си е подсигурил минимума в този свят, и си е опекъл добре работата да изглежда като отговорен родител, с което да може да има претенции към детето и апартамента.
Ти от своя страна си допуснала абсолютната грешка да станеш напълно зависима от него - без роднини, без приятели, без собствено жилище, и с общо дете.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 10 месеца
hash: 38c2f13319
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   На 40 на хората не им дреме вече и не желаят да изпълняват чужди изисквания, желания и т. н. И разбери най-накрая с тези стандарти и изисквания и претенции жените се докарвате доникъде. Първо това чакане не довежда доникъде, нищо по-хубаво не се случва, второ досаждате и разваляте нещата и трето стигате до там, че изобщо не цените мъжа до себе си, ако ти бил изпълнявал изискванията е ок, ако не следващия, ама удобството е по-важно. Не стават така нещата.

 
  ...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: 756ce2d511
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Пишеш, че играе игри между другото, а най-вероятно в това се състои основният проблем. Мъжът ти предпочита да си живее във виртуалния свят и той му е достатъчен, затова не обръща внимание на семейството си и няма нужда от приятели, излизания и други забавления. Това наистина е наркомания - болест, която трябва да бъде лекувана.
Когато се запознах с моя мъж, той също играеше една безсмислена онлайн игра, но това в началото не ми правеше впечатление, докато не се сгодихме и не заживяхме заедно. Заради тази тъпа игра той постоянно ме игнорираше и предпочиташе уикендите да ги прекарва пред компютъра, вместо да излезем някъде или дори да гледаме филм заедно. Чашата на търпението ми преля, когато се занимавах с приготовленията за сватбата, а той не се интересуваше от нищо от това, което му споделям. Тогава стана голям скандал и много му се разсърдих и му казах да избира мен или играта. Съвзем сериозно му заявих, че ако някой ден пак започне да играе, ще поискам развод. Все пак избра да има семейство пред това да играе всеки ден с някакви виртуални "приятели". Накарах го да изтрие играта и оттогава се разбираме много по-добре. Намерихме си общо хоби, излизаме насам-натам, срещаме се с други хора, гледаме филми заедно.
Много често обаче такива забрани и ултиматуми не водят до нищо добро. Аз нямах търпение повече да намеквам и да обяснявам, затова прибегнах до по-крайни мерки, които за щастие проработиха в моя случай.
Горещо те съветвам да откъснеш мъжа ти от компютърните игри по какъвто и да е начин. Ако не става с добро, тогава с лошо. Опитай всичко, така или иначе няма вече какво да губиш. Ако има капка разум, накрая ще осъзнае, че това е за негово добро и ще спасите семейството си.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker