 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Да напусна ли най-близкия си човек?
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 1884 пъти
Здравейте! Жена съм, на 33, с приятеля ми сме заедно вече 7 години, много го обичам, той мене - също, но не иска да се ожени за мен. Живеем заедно отдавна, разбираме се, много сме си близки и скъпи - изобщо идилия или така поне си мислех аз... Знам отдавна, че искам да прекарам живота си с него и да създадем семейство и сме говорили за това множество пъти, но той все имаше нужда от още време... и така 7 години. Започнах да си давам сметка, че има и още нещо и той ми сподели, че не е сигурен, дали всъщност сме подходящи един за друг.. не го каза директно, но това беше смисълът. Тръгнах да го разубеждавам, да говорим, да решаваме проблема, нали така правят зрелите хора :D той по принцип си е малко по-нерешителен и търси повече кусурите на всичко и го отдадох на това - известно време нещата вървяха на приливи и отливи относно нашата неподходящост, но един ден разбрах, че колкото и да се опитвам най-вероятно никога няма да стана жената за него, поне не и в главата му. Много, много болезнено осъзнаване и доста позакъсняло :( и реших, че трябва да се разделим. Той не иска, но аз вече. не виждам полезен ход. Тук идва вече сложното - освен чисто битовите затруднения (трябва да си търся квартира, мебели, нямам много висока заплата, а не мога да разчитам на семейството ми) има и много, много силна емоционална връзка между нас и заради нея може би толкова време сме заедно. Силно привързани сме един към друг, споделяме си и се подкрепяме, помагаме си. Няма друг човек, който да ми е бил толкова близък и ми е много тежко. Не знам как ще почна отначало без него до мен, а да продължим да се виждаме в първите месеци след раздялата не е много разумно. Човек най-трудно надмогва себе си. Моля да ме посъветвате как да действам.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 33918b7e46 |
|
1. Авторке, колкото повече време минава, ще ти става все по-трудно да започнеш отначало. Обаче вече си загубила доста време и нямаш много време за чакане и умуване. Сега си на 33, и все още имаш шанс.Представи си да станеш на 40, и един ден принца да реши, че е намерил жената за брак, и да останеш на улицата. И тази силна емоционална връзка май е само в твоята глава и сърце, защото господина изглежда е доста пресметлив. Има си жена, докато търси подходящата, и нищо не губи. Помисли за себе си, докато не е станало късно,прояви малко здравословен егоизъм. Човек не бива да оставя живота си на произвола на желанията и кефа на някой друг,а трябва сам да му хване юздите, и решително и без колебание да го управлява сам. А ако нямаш воля, и се оставяш на емоциите си, ще патиш, и това е.
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: a1fc6004bf |
|
2. Няма да реши какво иска докато не те загуби. Казвам ти го като мъж който постъпи по същия начин. Реално той вече те е изгубил. Сама си прави заключения. И още нещо може да ти каже, че е решил че ти си жената, но реално няма да е истина. За 7 години ще ме прощаваш ама щом така ти отговаря значи е ясно. Това ти го казвам след като вече изгубих половинката си, която обаче нямаше твоето търпение. И въпреки всичко колкото и да съм я искал след това, в момента осъзнавам, че щеше да е грешка.
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 833f0e8ed3 |
|
3. Една моя приятелка беше в същото положение. От доста години живееше с приятеля си, но не предприемаха друга по-сериозна стъпка като брак и дете, просто защото той постоянно не беше сигурен. За нейн късмет накрая се разделиха. Да, и на тях им беше много трудно в началото, защото бяха свикнали много един с друг, макар че това по-скоро не е любов, а просто някакъв навик, най-вероятно и вашия случай е такъв.
Та беше им трудно, но го преживяха. С течение на времето приятелката ми започна да се чувства дори по-добре, защото все пак и това си е един товар.
Моят съвет към теб е - не си губи времето, а си хващай живота в ръце. Времето лети бързо и няма да се усетиш кога е минало. Както казаха горе не си престаряла още, имаш още време, но не го пропилявай. С този човек нещата щом не са станали до сега, най-вероятно няма да станат. Дано не се обидиш като го кажа, но такъв човек няма да бъде и добър баща за децата ти. Истинският мъж трябва да е решителен и думата му да си тежи на мястото. Такива, които на 30 и кусур години още не знаят какво искат от живота, повярвай ми никога не разбират. Момиче, бягай далече и си търси щастието, не губи време в чудене дали ще се получи тук. Ще е кофти в началото, но ще мине.
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 05cf6f1bfb |
|
4. Това между вас не е любов, а зависимост. Зрелите индивиди могат един без друг. Те се събират за да споделят успехите си, да се обичат чисто от условности, и да създадат, отгледат и възпитат поколение.
Сега сте като вързани с въже - накъдето тръгне единия, влачи и другия, за това изглеждате приблизително еднакво успешни и еднакво справящи се с житейските ситуации. Срежете въжето и бързо ще видите кой какъв е. Ще стане ясно например, че този, който потъне, всъщност е влачил другия надолу.
С жена ми също нямаме брак, по ред причини навремето. Това по никакъв начин не ни е попречило да имаме успешно семейство и деца. Можем да сме емоционално, житейски и финансово независими, но сме установили, че заедно животът е по-лесен и приятен, при това - споделен.
Докато си мислиш "заедно сме, понеже не можем един без друг" или "ще ми е трудно с мебели, квартира и всичко останало", значи не си на прав път.
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: e931249c7e |
|
5. Аз се разделих с приятеля ми на 30, след 13 години. Изневерявах му, бяхме охладнели, но не можех да си представя живота без него, бяхме израснали заедно едва ли не. Е, нямаш си на идея колко ми олекна, че вече не сме заедно. Съжалявам че от пуста привързаност не прекратих тая връзка много по-рано. Да, липсват ми понякога разговорите ни (разделихме се лошо и едва ли някога ще говорим пак), но все пак това бяха 13 години, нормално е да свикнеш с някого.
|
...
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 2c090ec313 |
|
6. Еххх и ти още седиш при този господин, който не мисли за теб изобщо? ! Взема ти най - хубавите години и продължава, а ти какво правиш за себе си? Емоционално привързана, ами хубаво, стой и гледай как животът си минава покрай теб и ти ще останеш след време да се чудиш на акъла си и да се само съжаляваш. Това ли искаш? Ако този човек те ценеше, щеше да те освободи много по - рано!
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 23706b1d45 |
|
7. Аз съм в същата ситуация, но съм много по - малка. Мисля, че е по-добре сега, отколкото късно. Така ще започнеш отначало, ще намериш този, който държи на теб. Много е трудно, знам какво изживяваш, но ще се справим.
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: ec9cf96ac5 |
|
8. Това е проблемът на дългите връзки-че се изтъркват и на края никой не може да реши, защото са си свикнали. Вие сте свикнали като със стара жилетка/одеало-изтъркани, ама вършат работа.
Разкарвай го нерешителния, защото ако се замислиш малко, ще разбереш, че всъщност, той вече го е решил-не си ти за него жената.
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: aabce1f53c |
|
9. Не разбирам, как коментиращите сте толкова категорични в съветите си, при положение, че не знаем седемгодишната история на двамата.
Аз не се наемам да ти давам категорични и заключителни съвети. От споделените ти мисли, не мога да преценя какъв човек е той, какъв си ти и каква жена иска той (евентуално).
Не мога да повярвам, че някой би живял с друг човек ако не се разбира с него, въобще няма значение в каква връзка са, най-важно е уважението и разбирането, което имаш насреща, подкрепата, обичта (нямаща нищо общо с романтичните отношения), това са важните неща, не някаква си страст, някакви изгоди или подпис някъде.
Попитай го за тези неща, чувства ли се разбран от теб, чувства ли подкрепата ти, уважението ти, обичта ти... Попитай и себе си за същото. Отговорете на себе си и един на друг - честно.
Забрави за самонавиването и интерпретирането на думите му, това само ти вреди.
За седем години, заедно, сте видели доста от себе си, съдейки по възрастта - сте израствали заедно, променяйки се, запитай се дали сте същите хора като на 26 когато си го срещнала.
И не бързай, пришпорена от мнения на хора и лични страхове. Хората бързат прекалено много и нямат време да мислят, да чувстват... Не е важно колко неща сте направили и
опитали, важно е как сте ги изживяли.
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 2c090ec313 |
|
10. Номер 9, мисля че за тези години авторката не е бързала изобщо. Даже, мисля, че е закъсняла с решението си да се разделят. Ако е имало да става нещо, да се развива връзката за хубаво, вече да се е случило. Нейният е пълен използвач!
|
...
| преди: 5 години, 10 месеца hash: af273b2c9f |
|
11. Това е толкова унизително - мъж да ти каже, че не е сигурен, че си подходящата, а в същото време не иска да се разделите. Случвало ми се. Много е гадно. Най-добре е да го напуснеш. Това не само, че ти отнема от ценното време да създадеш семейство, но и ти руши самочувствието без дори да го усещаш..
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 9cd28ad695 |
|
12. Това твоето е изнудване. Ожени се за мен, иначе ще те напусна. Не иска да се жени за теб и ти веднага ще го напускаш. Много тъпо според мен. Ако всичко е наред в отношенията ви, защо ще разваляте любовта си с женитба? Не бил сигурен дали сте си подходящи един за друг. Еми ако не е сигурен, щеше ли да стои 7 години при теб?
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
