 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Без да искам отблъсквам мъжете, които харесвам
преди: 13 години, 1 месец, прочетена 3954 пъти
Здравейте, сигурно на повечето от вас проблемът ми ще се стори типично тийнейджърски или като за психолог, но все пак ще споделя с вас и се надявам дори критиките и насмешката да ми бъдат полезни. Става въпрос за това, че вече съм на 35, а когато срещна мъж, който ми харесва, вместо да му се усмихна и да го заинтригувам по някакъв начин, аз или изобщо не го поглеждам, или се намръщвам зверски, все едно току-що съм видяла най-неприятният човек на планетата.
Като се замисля, на всичките ми бивши гаджета се е налагало да преодоляват първоначалното ми състояние на буреносен облак. Виж, ако мъжът не ми харесва съм много мила и общителна. Напълно осъзнавам това си поведение, но продължавам да се държа по същия сърдит и недружелюбен начин, вместо точно обратното. Не мога да си обясня що за реакция е това, със сигурност не е умишлена и може наистина да имам нужда от психолог. Но започва вече да става проблем за мен, защото от година и половина съм сама, както споменах съм на 35, и ако продължавам така скоро мъж, който да ми харесва няма да "хвана" :) и ще прогонвам и малкото, които намирам за интересни. Иначе съм доста комуникативна, нямам проблем да общувам със всякакви хора, вкл. непознати, както и с мъже, когато те ме заговорят. Обаче хареса ли ми и ако трябва аз да направя първата крачка, ако ще и да е една усмивка, и... вместо нея се появява буреносния облак. Ако имате някакви идеи или съвети как да го преодолея, ще съм ви много благодарна. Нали знаете, не се намират много мъже, които са готови да положат геройски усилия за да спечелят жена, която никак не изглежда дружелюбна :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 63b573a61e |
|
1. практика е майката като видиш мъж който ти харесва просто се опитай положи всички усилия да не си буреносен облак друг начин май няма
17*
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: acfd985a92 |
|
2. Здр на 20 съм същата. Единственото обяснение на себе си, което давам е, че съм го взела от майка ми-тя е същата. И нали ми е била пример за подражание... Та така имам чувството също, че е от притеснение. И то форма на доста голямо притеснение.
Понякога прилагам 1 трик. Започвам да говоря по телефона, тогава вече се държа естествено и говоря усмихната. И като мина покрай обекта, не приличам на ударена с мокър парцал, а съм съвсем свежа... и така. Може да използваш същия метод:). Или да си измислиш твой си.
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: ff4eafbaec |
|
3. Ами, да не са луди да воюват за изгубени каузи:) Поведението ти е като на ученичка и то малка. Сакън да не разбере, че го харесваш и да не излезе "все едно му се предлагаш". Според мен, просто трябва да приемеш, че няма нищо лошо в това жената да "дава аванси". Тогава стеснителността, респ. идиотската реакция ще изчезне. Кажи си: "Сега ще го покоря тоя и усмивката ще бъде най - мощното ми оръжие". Пренастрой се. Трудно е, но си го дължиш.
Успех! Борония
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 472597ca1a |
|
4. Здравей! Искам да ти кажа, че при теб това да отблъскваш мъжете, които харесваш е защитна реакция. С останалите които не харесваш се държиш мило, нали, или поне културно. Но те не могат да те наранят, защото ти не ги възприемаш като евентуални партньори. Изясни си от какво се страхуваш, не защо ги избягваш, а от какво точно те е страх. Това е много трудно и често сами не можем да го определим, затова търсим професионална помощ. Бих ти помогнала, но това ще отнеме време, трябва да ми разкажеш всички по- ярки спомени от детството си, какво семейство си имала, как си представяш живота въобще и т. н.
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: acfd985a92 |
|
5. №2 съм със същият проблем. Аз открих причината в тормоза ми, който съм видяла от баща ми в детството. Но незнам как да се оправя
|
...
| преди: 13 години, 1 месец hash: 208b09d762 |
|
6. Авторката. Благодаря на всички, които изразиха отношение. Номер 4, благодаря ти за предложената помощ. Ще напиша малко за себе си, ако имаш желание да прочетеш. И аз осъзнавам, че вероятно причината за това се корени в детството ми - накратко, ние сме 3 деца, сестра ми беше определяна от майка ми за по-хубава, и аз винаги трябваше да се боря за това да съм добра поне в ученето, като не съм хубава, поне да съм умна, много често съм се чувствала потисната и на второ място, по-малко обичаната, да не говорим, че родителите ми не са изразявали често с думи обичта си. Сега по всеобщо мнение изглеждам доста добре, имам сравнително висок коефициент на интелигентност, но това не ми пречи да се държа "идиотски" с мъжете, както каза Борония. М/у другото много смислен съвет ми дава, само да можех да го приложа на практика. Но това, че пиша тук, за мен е първата стъпка към преодоляването на това поведение. Ако знаехте колко възможности да се запозная със свестни мъже съм пропуснала заради това. При това усещам, че и те имат интерес към мен, и пак го правя. Извинявам се, ако съм прекалено обстоятелствена и още веднъж благодаря на всички.
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 472597ca1a |
|
7. №4 - Милица / психолог / - Знаеш ли, ти проявяваш типично поведение на обиденото дете. Това, което описваш за детството си, наистина е допринесло за сегашното ти поведение. Сърдиш се на света за всичко, което са ти причинили родителите. Но трябва да разбереш, че хората, които срещаш по пътя си, не са онези от миналото, те не знаят твоята история и нямат никаква вина за това, което ти се е случило. Визирам мъжете, за които говориш. Твоята реакция, когато срешнеш мъж, който ти харесва ми е ясна, не разбрах ако той е по- настъпателен как реагираш, предполагам отново бягаш. Казваш, че си имала няколко връзки, важно е да се разбере какви са били те, как и защо са приключили. Как си се чувствала след това, дали подържаш контакт с тези мъже или никога повече не чуваш нищо за тях. Трябва да разбереш, че колкото повече се чувстваш притисната до стената, от годините, от натиск на родители и т. н. , толкова по-трудно ще ти бъде да преодолееш този проблем. Затова съветът ми е - не мисли за нищо странично, съсредоточи се върху мъжете и повярвай, че не всички ще те нараняват, че има някъде човек, който ще те направи щастлива. Не мисли за вечното щастие и вечните съмнения. Всеки от нас изминава някакъв път, къде трънлив, къде не чак толкова и се учи от грешките си. Ако подхождахме със съмнение към всичко и всеки, то нямаше да има друга професия освен частен детектив. /това на шега /. Съвета, който препоръчвам на хората като теб е, когато се появи интересен за теб човек и почувстваш, че може да се случи нещо между вас, се опитай да го приемеш само като приятел, повтаряй си, че не го искаш, че не може да се случи нищо повече. Много скоро това, което си опитваш да си забраняваш, ще надделее. Забраненото е най-сладко. Ако успееш да си наложиш да мислиш по този начин, скоро всичко ще се промени и вместо да отблъскмаш мъжете ще започнеш умишлено да ги търсиш, в началото за да си докажеш, че го можеш, после, когато нещата си дойдат на мястото ще потърсиш точно правилния човек. Вярвам, че ще успееш. Знай, че да потискаш чувствата си, а аз съм сигурна, че точно това правиш, е меко казано нездравословно. Ако сега съм лекар и ти кажа, че ако не се усмихнеш на този човек, никога няма да оздравееш, ще го направиш нали, за здравето си правим всичко. Не чакой да се "разболееш", просто контактувай и направи всичко, което ти казах, знам, че можеш!!!
|
| преди: 13 години, 27 дни hash: 208b09d762 |
|
8. Милица, много ти благодаря. Наистина до голяма степен си права за това как реагирам и ще се опитам да променя мисленето си в посоката, която ми даваш. Много е точно казаното от теб, че потискам чувствата си, такава съм от дете, вероятно част от причините са тези, които споменах. Разбирам, че това ми пречи в отношенията с мъжете, и с хората изобщо. Връзките ми общо взето са приключвали по мое желание, след усещане за "изчерпване", най-общо казано. Предполагам, че голяма част от вината е у мен. Наистина искам да променя това и да срещна свестен мъж, защото всъщност усещам, че мога много да му дам, но ако не усетя, че човекът е "правилният" не го правя и естествено нещата не се получават. Като за начало реших въпреки усилията, които ми коства да не се обръщам на другата страна когато някой ме заинтригува, и да се опитам да се усмихвам повече. Хубав ден!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
