Не съм готова за това...
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 1795 пъти
Здравейте, не съм си мислила преди, че ще ми се наложи анонимно да споделям някъде проблемите си, но ето, че човек никога не знае, какво ще му поднесе живота! Та започвам с историята ми, като ще гледам да е по-сбита за да не ви отегчавам с ненужни подробности. От близо година и половина работя в ресторант, който е доста популярен за града в, който живея (Смолян). Когато започвах работа тук, забелязах, че останалите колеги са доста близки по между си и общо взето постоянно си подмятат някакви шеги и закачки помежду си. В началото ми беше трудно да се впиша в обстановката тъй като попринцип не съм много общителен човек, не съм така отпусната пред нови хора, все гледам да внимавам как се държа, какво говоря, за да направя добро впечатление. Та с времето аз свикнах с колегите ми и те свикнаха с мен, опознахме се взаимно и мога да кажа, че се отпуснах пред тях. Откакто започнах да работя там, още в първия ми работен ден имах неприлично предложение от едно момче , който работи, като шофьор-доставчик на безалкохолни към фирма, която ни зарежда стока. Неприличното предложение се състоеше в това, че той направо ми отправи въпроса дали искам да се натискаме в камиона. Аз разбира се отказах, за 20годишния ми живот никой не е бил толкова директен и определено се възмутих. Той продължи да идва всеки ден и всеки път отправяше някакви намеци към мен, например единия път дойде докато помагах на жената която чисти да измием прозорците и той подхвърли, че си търси някой, който да измие и неговите в апартамента му. Преломния момент в историята обаче настъпи една вечер в която той дойде, като гост на ресторанта и на мен ми се наложи да го обслужвам, всичко вървеше нормално, докато накрая докато оправяхме сметката не ме пита дали искам да отида с него на механа “българче” в нашия град и, че това не било среща а просто да пийнем нещо и да разпуснем от работната атмосфера. Замислих се, но си казах защо не и отидохме. Прекарахме добре и вследствие на това всяка седмица имахме традиция да ходим заедно с компания от работата. С течение на времето започнахме да си ставаме близки, чисто приятелски намерения имах към него, но той явно показваше симпатиите си към мен, купуваше ми рози, взимаше ме от нас, после ме изпращаше, наистина се държеше изключително добре. Покани ме на няколко срещи, като аз реших, че е редно да му дам шанс, понеже никога не се знае откъде може да изскочи нещо неочаквано. С времето започнах да осъзнавам, че и аз не съм безразлична към този човек и той е успял да стопи ледените стени, които са заградили сърцето ми и така започна нашата връзка. Почти веднага започнахме да живеем заедно в неговия апартамент, докато брат му е в чужбина, а когато се прибираше се местихме в моя. Заедно сме вече година и три месеца, а проблема е, че той вече започва да ми говори за брак и за деца, как си ни представя нас двамата заедно с три дечица играещи около нас. Да и аз бих искала семейство някой ден, но съм още млада за тази крачка не се чувствам готова. А той ме притиска. Даже последните два пъти в, които правихме секс, той нарочно свърши в мен с надеждата, че ще забременея. Той знае, че не съм готова, но казва, че в мига в който стане “чудото” наречено бременност, ще обикна идеята за малкото човече. Не съм му казала обаче, че започнах да пия противозачатъчни, защото се страхувам от неговата реакция. Още веднъж ви казвам, аз нямам нищо против в това да съм майка и да имам съпруг, но след 4/5 години, когато съм на 25/6, не знам защо той толкова бърза въпреки, че не е в напреднала възраст, ние имаме две години разлика. Та молбата ми е за съвет, как да постъпя в тази объркана ситуация и какво ще е най-доброто решение? Благодаря предварително!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 9 месеца hash: 4f3db23698

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Зарежи го. Нищо добро не те чака с човек, който не се съобразява с мнението ти. Бракът не е шега работа, не е като да живееш с някой за няколко месеца. Ти му казваш Не, а той: ама аз искам. С такъв тип животът ти няма да е цветя и рози. Жена с 23 години брак..

 

...

преди: 5 години, 9 месеца hash: e474cf41e0

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Не е за вярване колко наивни и глупави момичета има, честно.

 

...

преди: 5 години, 9 месеца hash: c2737eff4b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Мъже които не искат деца колкото искаш. И като станеш на 35/6 години и си все още с неискащи, ще се чудиш ли можеш ли да си поръчаш дете. На млада възраст по-лесно се гледат деца. Много ще ти завиждоза сегашния ти мъж.

 

...

горе^

преди: 5 години, 9 месеца hash: f9d149d14c

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   Ами, както го чувстваш ти! Имам приятелка, чийто приятел я забременил на третия месец от запознанството им, тя не е знаела. Роди на 20, той 5 години по - голям от нея. Не е била готова. Но той го е направил, говорил и за запомнящ се годеж и сватба, въпреки че нямат много средства. И тя е била притеснена, но сега изобщо не съжалява, искат още 2 да имат след това малко ангелче, едно след друго. Според мен също на 25 - 26год е най - добрата възраст. Но сега съм на 22год в близо 3 - годишна връзка, приятелят ми е на 23год и правим опити от 4 месеца. По - скоро сме се 'пуснали по течението'. Снощи говорихме и той каза, че не се чувства напълно готов. Неговият биологичен часовник се е обадил, а аз просто искам да е от моя човек и мисълта за това е прекрасна. Според мен е нужно да си поговорите с разбиране, да си кажете всичко! И ако решите все пак да го направите, дали бивате със средствата.

 

...

преди: 5 години, 9 месеца hash: 67528db2f8

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   Миличка, бягай само това ще ти кажа! Не казвам, че всички мъже са еднакви, но моят бивш приятел пак така като вас 1 и половина изкарахме.. и не сме много по-големи от вас също говореше как искал брак, деца и незнам си какво, само че с тази разлика, че и аз исках. Та въпросният "мъж" си правеше опити и на 2рия месец от тях, хоп "чудото" стана! Видя теста положителен и след няма и 1 седмица вече говореше за аборт!!! Бях в потрес! Съсипа ми нервите въпреки препоръките на лекарите да се пазя физически и психически. Всеки ден натиск, тормоз, нерви да го махаме, защото той изведнъж осъзнал, че не бил готов. И един ден просто от самото напрежение стана тя каквато стана и аз направих спонтанен аборт. Физически съм била здрава според лекарите, но от цялото това напрежение така става... Господина си хвана чукалата и повече и не го видях! Така, че моят съвет е да си пиеш хапчетата, да поговориш мнооооооого сериозно с него а не с 2-3 приказки и ако не се разбере от дума да ходи и да забременява някоя друга щом пък толкова му се става баща!!

 

...