Една от многото житейски истории...
преди: 13 години, 27 дни, прочетена 4540 пъти
Здравейте,
Моята история за някого е тривиална и банална за друг е глупава. Аз съм си такъв неудовлетворен от живота човек, нося си кръста, и както гледам май ще си го нося такъв завинаги. Аз съм виновен за това, естествено, но все едно искам да го споделя с някой. Вече наближавам христовата възраст, а някак си така наречената любов съм я гледал само „на витрина”. Не изглеждам като Брад Пит, но не съм и някой грозник. Имал съм доста връзки и опити още от ученическите години. Но тази тръпка, чувството любов, чувството да усетиш, че политаш, че нищо друго няма значение освен да докоснеш ръката на любимата, е някаква химера. С времето започнах да се убеждавам, че това не е задължително да се случи на всеки. А може би и наистина се случва много рядко и хората не си признават. За толкова години един единствен път съм се влюбвал в момиче, което отвърна на чувствата ми. Но и тогава всичко продължи много кратко. Оказа се, че не е сама и няма как да сме заедно. Щастливият полет приключи на втората-третата седмица. После още няколко месеца отчаяни опити, които се превърнаха в мъчително страдание. Слава богу, овладях се. Сега се чудя дори защо съм го преживявал.

Един приятел ми каза тогава, да съм благодарен и на тези мигове, че можеше и тях да ги няма. Е да, ама трудно се примирявам с това. Минаха доста години от тогава. Започнах да си изграждам философия, че любовта не е най-важното нещо на този свят. Просто съм с някой, защото е по-добре от това да съм сам. И в обществото си по-добре приет. Научих се да се прегръщам и целувам, без да изпитвам чувства. Наблегнах на материалния свят. Имам добро образование, професия която работя с удоволствие. Купих си хубава кола, която за известно време ме изкара от тази дупка. Честно казано, май това е една от най-щастливите ми емоции в този живот. Но се питам, дали точно това трябва да ме прави щастлив. Преди пет години се запознах с момиче, с което съм и до днес. Тя е симпатична, любвеобвилна, видимо държи на мен, но аз така и не можах да се влюбя в нея. Обичам я и държа на нея, но онази мечта на несподелената любов си остана. Даже два пъти съм се влюбвал през това време в други момичета. Естествено резултат нямаше. Това неминуемо се отразява на отношението ми към нея. Не мога да и дам това, което заслужава. Чувствам се виновен и пред и нея и пред себе си. Станал съм топка нерви и понякога се чуваствам, като след 20-30 годишен брак с напълно угаснало желание за живот. Само, че с тази разлика, че съм прескочил първите няколко години, на щастие и безгрижие и съм скочил директно в сивото ежедневие. Не знам нормално ли е това? Милсил съм си много пъти, че строго погледнато вероятността да срещнеш харесван човек и той също да изпитва ответни чувства от гледна точка на вероятностите е много малка. Или, ако евентуално това се случи, то различни обстоятелства няма да позволяват връзката да се реализира. Може би е по-голяма вероятността да спечеля шестица от тотото. Затова и често в една връзка само единият обича, а другият се остава да бъде обичан. Или се лъжа, не знам? Така и не мога да намеря смислен отговор на този въпрос. А възрастта ми напредва и вече започва да назрява момента за по-сериозни промени, като семейство, деца. А аз съм вече душевно изтощен. Може би формално ще се оженя и съзадам семейство, но имам чувството, че никога няма да спра да Я търся. Колкото и с напредването на годините да знам, че става все по-невъзможно да Я намеря…

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 27 дни hash: f96e8a3eca

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Мисля, че търсиш нещо, което съществува само в книгите. Едва ли в живота ще намериш такава любов, но по-интересно ми е защо всъщност ти е необходима? Повечето хора никога не са изпитвали подобно чувство, но си живеят прекрасно - намират друго, с което да осмислят живота си и той да ги прави щастливи. Според мен се изтощаваш емоционално, търсейки илюзорни емоции. Уважението, приятелството, доверието и физическото привличане са достатъчни за една връзка. В края на краищата не си на 20 години, слез на земята. Извинявай, ако съм прозвучала рязко и грубо, не съм искала да те обидя, но според мен търсенето на подобна емоция е изключително нереално.

 

...

преди: 13 години, 27 дни hash: bed3461ec9

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Има го това нещо, но както казваш, изключително рядко, и не е за всеки. И аз преди години си мислех, че е за всеки, но впоследствие и аз като тебе видях, че въобще не е така и се случва при много малко хора. Правилно ти е казал приятеля ти да се радваш и на тези мигове, че може и тях да ги няма. Тези мигове, за които говориш, когато ни се случат, не можем да ги хванем и задържим. Не може както в приказките накрая принца и принцесата се оженили и заживяли щастливо. Поне моя опит това показва, а както виждам, и твоят. Затова недей да търсиш. Откажи се да търсиш, да очакваш любовта, остави тя да те намери. Ако се появи - добре. Ако не... както ти казва 1, обичай и уважавай това, с което разполагаш. Недей да мислиш: ето става късно, ще стана на години, и кога ще имам семейство, дете... мисли положително, а не от позицията на липса и нужда.

 

...

преди: 13 години, 27 дни hash: b7a6fee38d

гласове: 1 2 3 4 5   (12 гласа)

3.   ДА НЕ СИ ПОСМЯЛ ДА СЕ ОЖЕНИШ ЗА НЕЯ!!! Само съвършен мръсник би го направил. Време ти било за деца - дрън - дрън! Деца се правят с любов, не защото "трябва". Мъж си, деца можеш да имаш на всяка възраст. Раздели се с това момиче, не ? губи времето. Любовта ще намери и теб. Гледай само да не те намери вече оженен и с деца, че тогава пак ще пишеш тук. И "жена" ти и тя ще пише... Това ли искаш? Чакай си любовта, но не разбивай живота на друг човек, не е честно... Борония

 

...

горе^

преди: 13 години, 26 дни hash: e8d9788ba5

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Мисля си, че копнееш толкова силно за някаква изпепеляваща емоция, защото не си я преживял, но едва ли това ще те направи по-щастлив. Истинската любов е винаги свързана със страдание и много рядко свършва с хепи енд. Колкото и да е силна една любов, ежедневието неминуемо й отнема от силата и блясъка. Аз съм изпитвала такава разтърсваща любов, каквато описват в книгите, естествено с неподходящ човек. Деляха ни много неща, и тази истинска любов така и не се материализира в ежедневие. Сигурно и затова беше толкова силна като усещане. И аз обаче мисля, че момичето, с което живееш не заслужава да я използваш, за да запълваш празнотата в себе си и да бъдеш по-добре приет от околните. В нашето общество когато си сам, значи нещо не ти е наред. Аз пък съм сама, защото не искам да съм с някой, който да прегръщам и целувам без чувства. Поне почакай да се влюбиш, може и да не е толкова силна емоцията, но поне да я има в началото. Затова сега се чувстваш сякаш не си имал "меден месец" с тази жена, а направо си скочил в рутината и ежедневието. Дай шанс на себе си и на нея.

 

...

преди: 13 години, 26 дни hash: a4b6635e7f

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   Да знаеш, че това, за което копнееш наистина съществува. Друг е въпросът, дали ти е писано да я срещнещ и на колко години. Все пак си мъж и имаш повече време. Не е само важна емоцията, но нямаш представа какво разбирателство и хармония има в такава връзка. А душата ти направо ликува. И не говоря за влюбване. Това е нещо велико. Не на всички е съдено да го изпитат или по-скоро да го разпознаят. Не се предавай, но освободи момичето. Не е честно, при положение, че копнееш за друго да й губиш времето. Сигурно и тя не изпитва силни чувства към теб, след като не е успяла да те трогне. За съжаление хората се примиряват с такива връзки.

 

...