Как да не удряме на камък в любовта - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120658)
 Любов и изневяра (29582)
 Секс и интимност (14306)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6437)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3137)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18386)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Как да не удряме на камък в любовта
преди: 5 години, 8 месеца, прочетена 1275 пъти
Мисля, че се откроява една ключова грешка във връзките, еднакво валидна и за двата пола. В най-първия момент, когато харесваме някого, без да се замисляме, първо обръщаме внимание на нещата, които инстинктивно ни привличат - външен вид, излъчване, тембър на гласа, походка, обличане, маниери и т. н. Това е пъвосигнално и съответно естествено. Но какво се оказва - сетивата ни могат много лесно да бъдат заблудени. Прочетете колкото искате истории за съкрушени връзки, пиянства, домашно насилие, безотговорност, липса на интимност, липса на заинтересованост и т.н. - и на всичките да се начудиш, как, аджеба, в началото тези хора са се събрали, нали никой не ги е събирал насила?

Проблемът е в това, че всички са се харесали на първосигнално ниво в началото. В периода на влюбеност човек вижда само хубавото, пренебрегва лошото и най-вече - той/ тя самите се стараят да се държат в най-добра светлина, т.е. получава се така, че един-друг се заблуждават. После влюбеността преминава и задръжките падат, защото не може човек вечно да се насилва да се държи така както не дълбоко в себе си не иска или просто не е умее и нещата стават по-малко розови. Накрая идват битовизми, утежнени отговорности от евентуалната поява на деца, и за капак с времето хората в малка или огромна степен си омръзват, но въпреки това, все се случва някой от двата партньора да се надява, че ще успее да промени другия или че с времето, по някакви закони на инерцията, нещата ще се нормализират.

Това, което предлагам е да наградим (подчертава да надградим, а не да вървим против) инстинктите на първосигналното привличане, като "разменим мястото на ситата" - т.е. да си създадем нова нагласа и навик първо да наблюдаваме в другите хора дали има качества, от които зависи взаимното разбирателство и от там нататък да пресяваме кой ни допада визуално и кой не. Вместо да избираме "с очите " и после с времето да откриваме подробностите в характера и да се надяваме да ги променим, първо да избираме що-годе безпристрастно с ума и после с времето да откриваме красотите във външния вид и да се надяваме, че човекът отсреща ще коригира това, което е възможно. (В крайна сметка, е много по-вероятно да успееш да убедиш човек, с когото се разбираш (благодарение на първото "пресяване") да промени тялото си и въшнния си вид, отколкото да убедиш човек, който единствено те привлича първосигнално да промени характера си.)

А може би греша, може би всичко това е прекалено рационално, за да може въобще да се вмести в понятието за любов?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 8 месеца
hash: 295fa580f0
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Хич не е твърде рационално.
Откакто се подведох и аз по същия начин, започнах да обръщам много повече внимание на характера на човека и на неговите качества.
Преди да си кажа "Да, искам да съм с този човек", се опитвам да разбера доколко си пасваме действително.
Случвало ми се е и аз да бъда тази, която хората мислят за една, а пък впоследствие виждат като друга и никак не е приятно да се окажеш и в тази позиция.
Както аз бих била внимателна, бих искала и човекът отсреща да бъде такъв, за да можем в даден момент да бъдем сигурни в решението си дали да продължим към следващата стъпка или не.
Като цяло, хората трябва да спрем да бъдем повърхностни във взаимоотношенията си с хората и да търсим партньори, а не просто някой за развлечение.
Според мен в това се крие разковничето.
Ако хората се приемаме един друг с малко повече уважение и обич, нещата може би щяха да са други.

 
  ...
преди: 5 години, 8 месеца
hash: e6cc5df8d7
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Грешиш много. Просто връзка става с физическо привличане първо и после с преценка на качества и недостатъци /разум/. Не можем да очакваме с някой, който ни е приятен за общуване и е във френд зона изведнъж последваща химическа реакция на хормони и влюбване. Не невъзможно, но рядко се случва. Просто процесът е обратен. Ето затова интернет запознанства са нещо много безполезно - говорите си, ужким си пасвате и допадате, но след среща на живо, след като буквално подушиш човека и ти иде да бягаш...

 
  ...
преди: 5 години, 8 месеца
hash: 18415f0e6f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Много е изписано и нищо не е казано. Само клишета. Ами естествено, че първо се действа първосигнално, в природата ни е. А после каквото стане. Някои живуркат насила, други се разделят, трети са сами, четвърти са се "намерили". Това са човешките отношения

 
  ... горе^
преди: 5 години, 8 месеца
hash: e734ed4e20
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Бре, имало надежда. Браво!

 
  ...
преди: 5 години, 8 месеца
hash: 32394be0ac
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Много отблъскващо ми прозвуча това очакване някой да промени външния си вид, за да се напасне към желания "идеал". При мен би имало точно обратен ефект. Като искате силиконова кукла, намерете си някоя, в която някой друг вече е инвестирал, или поне самата тя да желае такива промени. Веднага бих избягала, ако усетя такива очаквания. И не бих повярвала, че останалото има някакво значение. Дори в разсъжденията си, че не трябва да сме повърхностни, успявате да се плъзнете по повърхността. :)
Външният вид и вътрешният са във взаимовръзка. Едното не се променя, без да се промени другото! Някои характеристики просто са несъвместими. Жена, която се харесва и уважава, няма да позволи някой друг да се разпорежда с тялото ѝ.

 
  ...


...
преди: 5 години, 8 месеца
hash: 684a3870c2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Може и да звучи ужасно претенциозно, но никога не съм се влюбвала "с очите". Влюбвам се в един мъж като го чуя как говори и като го видя в действие - да прави неща, в които е добър. Впечатлявам се от маниера, от размаха на разсъжденията му. Не говоря за възвишени душевни качестваи т. н. Просто ме привличат интелектът и поведението, а не някакви визуални характеристики. Влюбя ли се веднъж, обаче, не си представям да правя описаната от теб преценка. Струва ми се непосилна задача. Или обичам, или - не.

Alpha, ж. 29

 
  ... горе^
преди: 5 години, 8 месеца
hash: 8b5d3e8c11
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   На рационалното (разсъдъчното) може да се разчита, но само до известна степен. Ако държиш на любовта, тя до голяма степен е ирационална и в някаква точка опира именно до вярата. Не можеш всичко да премериш и да предвидиш. Трябва да повярваш на човека, за да си с него, да му гласуваш доверие. Иначе отиваме към роботите, което не е добра перспектива. Но и доверието бива излъгано нерядко, то затова и любовта е нещо опасно и рисковано. Но пък без любов може ли? Въпрос на баланс. Който рискува, може да загуби. Но ако не рискува, няма да спечели. Всичко е двуизмерно. Вярата ти(любовта) в даден човек може да му даде крила, могъщ импулс за саморазвитие и реализация, но може и да го разглези, да почне да те използва. Отново въпрос на вътрешно усещане, интуиция. Не бива да сме наивни, но не бива и да ставаме цинични.

 
  ...
преди: 5 години, 8 месеца
hash: 8b5d3e8c11
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Естествено, че трябва да отсяваш наконтени батки със стероидни мускули и луксозни коли, които първосигнално могат да хванат окото, но в перспектива нищо друго не носят, освен катастрофа за самоуважението ти. И мъжете трябва да отсяват кифли със напомпани цици и пухкави устни, със загорели фитнес-тела и подобни атрибути - примамки и провокации към първосигналните им усещания, защото ще бъдат недооценени, използвани и изплюти. Аз с течение на времето се научих да оформям отношението си към някого в зависимост от това, какво отношение той може да ми предложи, и дали ще ми е полезен за самочувствието и за развитието ми. Всички останали достойнства - мними или реални - не ме интересуват. Няма защо да се облизваш пред някоя съблазнителна подвързия, като куче пред наденичка, ако разумът и опитът ти подсказват, че вътре е въздух под налягане, и само ще си хабиш нервите.

 
  ...
преди: 5 години, 8 месеца
hash: 9acf32d0f6
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

9.   Много голяма цена платих, авторе, за да имам смелостта сега да ти кажа - грешиш! С 16 години от живота си платих. Нещастни 16 години. Загуби си ума от любов и скачай в пропастта, без да мислиш за последствията! Тази рецепта за щастие научих за тази цена и ти я предоставям безплатно. Омъжих се по разум - той беше най-добрият, според "пресявката". Нищо му нямаше на човека - образован, богат, интелигентно семейство, собствено жилище, престижна фирма и т. н. И аз не падам по-долу - имоти, контакти, известност, дипломи, доходи и прочее щуротии. И какво? "Перфектната двойка"? По разум! Радвам се, че цялата история не свърши със самоубийството на един от двамата, което беше логично, тъй като се оказа, че нямаме нищо общо с този мъж помежду си. Абсолютно прилични, културни хора сме, нито сме се карали, нито сме се били, нито сме имали някакви дефицити от материален характер, но... спяхме в отделни стаи, той не пожела деца, целувки - само на празник и по бузата, никакъв секс... "Любов нямаш ли, нямаш нищо" (Библията). Не съм фанатично религиозна, нито пък робувам на стереотипи, но няма как във връзка с моя случай да не си спомня "Песен на песните". Любов! Това е пътят. Когато сегашният ми съпруг още в началото на връзката ни ми каза: "Ако мъж и жена си допадат в леглото, те ще намерят начин да бъдат щастливи", аз умрях от смях. Спомням си го до днес: бяхме любовници, криехме се в една изоставена къщичка в гората, бъдещето ни изглеждаше като мираж, не виждахме изход, не търсехме дори такъв, само много се обичахме и бяхме луди от желание един за друг - и изведнъж такава абсурдна в тогавашните ми очи теза? Но! Животът ме опроверга. Мъжът ми се оказа прав. Толкова дълбоко се влюбихме един в друг, че скъсахме синджира - той с неговата съпруга, аз с моя съпруг. За наша огромна изненада бившите ни партньори не само не възроптаха, а се оказа, че за тях самите това наше решение е огромно облекчение. Не е имало любов просто - и от тяхна страна също. Краят на тази история е щастлив. Какво ли не ни се случи от тогава досега? Живяхме под наем, нямахме храна, търпяхме хорските клюки, аз по едно време работех на три места, той напусна старата си работа и започна собствен бизнес, кредити, притеснения... Изпълзяхме от кризата обаче, защото се обичаме силно, а това дава криле. Сега сме си ОК, най-щастливият миг от денонощието и за двамата е да се гушнем под завивката и да заспим заедно. Единственото по-хубаво е да се събудим прегърнати.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker