Трябваше да не му казвам. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120670)
 Любов и изневяра (29587)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6437)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18389)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Трябваше да не му казвам.
преди: 5 години, 8 месеца, прочетена 2203 пъти
Никак не искам да се връщам 10 години назад и да решавам някакви въпроси, които трябва да си останат в миналото. Но това, което ми се случва не ми дава мира и не искам да оставям нещата така. Може би и на вас ви се е искало, често когато грешите, да върнете времето, за да не се е случвало нещо, довело до сегашната каша.
Имаше едно момче в училище, което се мислеше за голям пич и наистина беше красив, но винаги беше заобиколен от момичета, които му висяха на врата. Не бях за него и според мен, бях грозно пате. Той беше много харесван и много желан. Аз бях комплексирана, не можех да общувам и не знаех как да общувам с някого, когото харесвам, затова си глътвах езика, засрамвах се и гледах в земята. Аз го харесвах, той споделяше на приятелите си в класа колко ме е харесвал, но в същото време все закачаше другите момичета. Чувах, когато говореше зад гърба ми колко ме харесвал, дали си пасваме като двойка, някои казваха тя не е хубава, други му се радваха и насърчаваха, а аз оставах няма и с забита глава надолу и се правех, че не чувам нищо. Той ме гледаше постоянно и това ме притесняваше още повече, дори заспиваше в междучасията обърнат към мен, а аз замръзвах само като ме погледнеше и това продължи с години. А усмивката му беше толкова чаровна. Но беше незрял, глуповат, още дете. А и той беше винаги обграден от женско внимание, което ме отблъскаше, той търсеше момичета и се раздаваше. Това е единственият човек, от когото усещах трепети в стомаха си, щом знаех че е наоколо. Аз не бях общувала с момче и наистина и аз смятах, че не си пасваме като двойка, а и си представях някого, когото да не ме зареже след 1 месец. Така и не се случи нищо, училището свърши и всеки пое по пътя си. Аз намерих човек, който ме научи да общувам, който ми показа живота извън клетката и ми отвори очите. Човек, когото познавам сякаш от цяла една вечност. С него израстнах, разцъфнах и съм влюбена. Но след години започнах да сънувам старото момче. Сънувах, че сме на рожден ден, сънувах как се събираме на празненства и това продължи доста дълго време. И за да приключа атаките от подсъзнателно ниво, аз наяве му звъннах и му признах какво е бил за мен, за да приключа въпроса и да съм спокойна пред себе си. Той се засмя и се зарадва, отново на поредното внимание и не каза нищо повече. Но и да беше казал нещо, за мен и пред мен всичко беше приключило. След години достигна до мен слух от общи приятели, че той ме харесвал в училище, но аз съм била високомерна и съм търсела лоши момчета, никой друг не заслужавал моето внимание и никой друг не съществувал освен моя тип момчета, а след това с обяснението след години - съм била лицемерна и съм искала да се виждаме , за да започнем някакви отношения, но той нямал желание и се дърпал вече. Много ми е тъпо, че съм оставила толкова грешно впечатление за себе си у някого с когото бях готова да споделя всяка детска мечта и топлина в сърцето. Дали да оставя нещата така или да говоря отново с този човек и аз наистина не знам какво да му кажа? Ние просто се разминахме. Защо той никога не намери смелост да признае пред мен каквото и да било? Дали беше свикнал жените да са тези, които да направят крачка към него? Той имаше и доста гаджета, повечето като от корицата на някое списание. Ние бяхме като загубенячката и плейбоя. Повечето негови приятелки ме гледаха злобно в училище и се държаха гадно, защото го харесваха, а той се съветваше с тях, дали да излизаме или не. Но аз останах надутата, а грозна девойка за него, която с нещо го е привлякла, а може би е бил хормон някакъв.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 8 месеца
hash: 948c764f49
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Няма смисъл да му се обясняваш, щом, както сама казваш, това е история отпреди 10 години. Най-много да те помисли за пълно куку (не се обиждай). Няма какво да му галип егото повече.

 
  ...
преди: 5 години, 8 месеца
hash: 89936edd59
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Аз не мога да разбера уж си много влюбена, а мислиш за друг.
Не се занимавай с миналото
Не случайно е минало

 
  ...
преди: 5 години, 8 месеца
hash: 09020e68dc
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Както аз го виждам - били сте един за друг, но сте се разминали. Причините идват от т. н. манталитет на оскъдица - човек толкова се страхува, че ще бъде прецакан, че живее в страх и нерешителност и пропуска възможностите. И аз съм имал нещо подобно на твоята история, но от страната на момчето. Сега малко критики, ще прощаваш. Жените когато говорят за "голямата любов" все твърдят как един мъж би направил всичко, как голямата любов е толкова велика, че би преодоляла всичко, но всъщност се оказва, че когато има такива силни емоции те вместо да се радват и "да се борят за любовта" се свиват в себе си, опитват да я контролират, да не я показват като имитират незаинтересованост и на практика да я оставят неизживяна за сметка на "по-безопасни" и "тихи" отношения. После се жалват за липсата на любов, разбира се. Какво да ти кажа - това са пропуснати възможности, понякога живота създава перфектните условия за нещо голямо в нашия живот, ние чувстваме силни емоции, но ако ние сме мънички в нашето съзнание, неуверени и обзети от страхове и се борим срещу това то възможността ни подминава и много години след това ние чувстваме съжаление което ни подсказва, че сме пропуснали нещо наистина голямо и значимо.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 8 месеца
hash: 599c8d051c
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   От авторката. Благодаря ви за коментарите и наистина се надявам този човек да намери перфектната, която търси. Темата ми бе провокирана от разказите му за мен и след 10 години и говори лошо за мен и то неверни неща, долових и омраза. Но ако и той знае какво мисля за него и той би бил обиден. Прави сте, че не е редно да говоря с него, той няма място в живота ми, може би в следващ живот. Наистина никой друг не ме е гледал с толкова топлина и любов и никога не съм се притеснявала толкова, когато погледите ни се срещаха. Той също не обелваше дума пред мен. Или не знаеше какво да каже.
До номер 2, аз не мисля за него , забравих го много отдавна. Имам свое семейство и просто чух наскоро мнението му за мен в тема на разговор с наши приятели. Че съм лицемерна, подмолна, щом съм му звъннала след години. А когато съм имала шанс, съм била високомерна, а аз всъщност бях затворена в черупката си и бях срамежлива. Не съм го преследвала както той твърди в последствие.
До номер 3. Искрено се надявам да не се връщам в този кошмарен за мен период, но успях с чужда помощ да се науча и да натрупам самоувереност и да се науча да общувам. Може би всичко е било пресилено като емоции, заради страха ми да общувам и ниската самооценка. Но съм убедена, че той не направи крачка към мен, заради страха му да не му се присмиват всички негови приятели.

 
  ...
преди: 5 години, 8 месеца
hash: 3419921878
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Според мен това е станало, за да ти покаже, че е по-добре, че сте се разминали.
Представи си, щом сега, 10 години по-късно той говори по подобен начин за ситуацията... как би се държал в училище, ако бяхте тръгнали. Такъв неприятен слух е едно сега, когато вече не си в тази среда. В училище щеше да те смачка още повече.
Не му се обяснявай повече на този комплексар (да, неговото поведение го определя като точно такъв), ами се радвай, че си намерила свестен човек и не съжалявай, че си пропуснала нещо. Нещата са се развили възможно най-добре за теб :)
Ж29

 
  ...


...
преди: 4 години, 7 месеца
hash: 388b1099e5
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Здравейте. Авторката съм. Как да съм уверена пред напълно различен човек, той не е от моя свят, няма хора в моя свят, аз съм дете индиго, интроверт. Аз се оповавам на чувства. Аз се изразявам чрез чувства. А той чрез действия, възприема само действия и изразява само действия. Нашите светове на разума и сърцето, на съзнанието и подсъзнанието са много различни. Но няма друг, който ме е накарал да чувствам нещо, даже аз не знам какво е, необяснимо е, никой не ме разбира, мисълта за него ме кара да се чувствам жива, но когато се опитвам да го разбера започвам да мисля, да отхвърлям, да пиша, да отхвърлям, да чувствам страх и несигурност, да знам че е пред мен и да не мога да стигна до него. Когато постепенно опознах света му, се престраших след време и събрах сили, той ме отхвърли, разбира се момента беше отминал, ние не говорихме. Даже не знам това моя фантазия ли е било и отново се затварям в себе си още по- дълбоко след толкова години трупане на увереност. Защото опитах, опитах да бъда като него, стараех се да се променя и не успях, но аз го обичам, а в неговия свят ме мразят и той също. Това ме кара повече да не мога да обичам, сблъскват се невроните, защото съм интроверт и вървя против логиката си, че любовта съществува, но това ме унищожава. Когато някой ден го видя отново, това е въпросът? Ще е нещо непредсказуемо или отново ще отстъпя тихо в ъгъла.
Трябваше да се напия, дори не можех да говоря, а се сковавах, трябваше да преспя с града, за да забравя любовта, а аз не направих нищо от това. Останах себе си докрай и го оставих бавно да си отиде и вечно да заема специално място в сърцето, което може да побере целия свят. А той се връща с гръм и трясък, с пълна сила. Когато го видя, каква ще съм аз, колко мога да сдържам всички тези емоции, които той не разбира, а аз не разбирам неговите действия, но двамата чувстваме нас с душите си. Никоя приятелка не ме окуражи, никоя защото го искаше за секс, а аз за любов. А мъжете искат само секс. Едни безчувствени животни, на които аз мога да съм господарка на сърцето по най нежния начин. Дори не знам какво би останало от мен, ако стана като него, той може да си играе с мен и да бъде онова от което винаги съм имала нужда, закрила. А всъщност давам крила. А той имаше нужда да полети и да закриля. И всичко това, защото не съм срещала друга такава любов, как да забравя за любовта? Цял живот ли ще го искам и няма да пристъпя принципите си, за да го получа? Детето в мен е още живо. Не е лудост всичко това. Аз съм от най чувствителните хора, които се свързват с хората на по дълбоко ниво, само един поглед ми е нужен да разбера кой какъв е, а когато гледам някой продължително той започва да се смущава, затова отбягвам да насочвам вниманието си, освен когато хората имат нужда и са слаби и беззащитни. Но аурата на този мъж е също толкова силна, колкото моята. Дали той ме вижда, както аз него. Как да го попитам подобна лудост?

 
  ... горе^
преди: 4 години, 7 месеца
hash: 388b1099e5
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   От авторката. Не бих му казала никога, моето семейство е най важно. И никога няма да получа отговор. Може би така е най - добре. Нещата да си останат на мястото и да оставя това да избледнее завинаги. Не сме били един за друг, ако той изпитваше нещо в миналото, щеше да дойде там пред мен и да ми каже нещо, нищо не е имало, а дори да имаше трябва да пусна спомена да си отиде и да се разбие на милион парчета. Това е било просто илюзия. Това влюбване е било мое и е нямало нищо повече. Реалността е друга.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker