Миналото ме преследва - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121141)
 Любов и изневяра (29692)
 Секс и интимност (14354)
 Тинейджърски (21891)
 Семейство (6467)
 Здраве (9594)
 Спорт и красота (4698)
 На работното място (3176)
 Образование (7300)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18507)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Миналото ме преследва
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 1488 пъти
Всичко започна, когато бях малка и много ме тормозиха в училище. Бях пълна и всички ми се подиграваха и ме удряха. Нямах особена подкрепа от родителите си тогава, дори обратното в къщи постоянно нашите ми се караха за всевъзможни незначителни неща. Майка ми беше много нервна и ме удряше понякога. Денят ми беше ад от сутрин до вечер, исках да се самоубия.
Минаха се малко години и трябваше да сменя училището, реших че ще поема живота си в свои ръце. Казах си, че ако аз бъда като тях и тормозя другите, мен няма да ме тормозят. Започнах да се държа гадно със всички, беше ми много гадно през това време и тогава, но си казах спра ли да го правя пак ще ме бият и ще ме тормозят. И така аз тормозих другите - не ги биех, но им се подигравах, заплашвах. Гледах да се въртя около големите момчета, за да ме пазят и какво ли не. Забърках се само в големи проблеми и не знаех как да се измъкна, пак нямаше на кого да разчитам. Вече не знаех какво е решението и как всички просто да ме оставят на мира.
Никак не се получаваше, когато бях добра, когато бях лоша... всичко е без значение, винаги ставаше по-зле.
Заминах да уча извън България, там хората бяха други и аз бях друга. Бях спокойна и щастлива, имах близки и животът започна за мен. Такова щастие, че не исках да свършва.
Само, че отново останахме без никакви пари, когато завърших и се наложи да се върна тук. Спомените са ужасни, аз мразя това място, мразя хората които ме тормозеха. А хората, които тормозих мразят мен. Всички говорят за мен каква съм и колко съм ужасна, не мога да изляза ня вън без тази мисъл, която ме подтиска. Хора, които са били добри, а аз съм се държала с тях лошо. Всъщност не бяха толкова много, но слуховете си тръгват. Повечето хора ме говорят, заради проблемите които си навлякох, мислят че съм леко момиче, че се занимавам с наркотици и какво ли не.
Само, че нищо от това не е истина.
Сама съсипах още повече всичко, правих грешка след грешка, насъбрани от взимането на грешни решения, когато бях малка. Сега не знам как да постъпя и на къде да потегля.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 9 месеца
hash: ea4388676c
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Миналото не те преследва, а ти сама преследваш него.
Има една много хубава мисъл - не живей в миналото, а в настоящето.
Не забравяй, че това е животът... всеки ден, всяко наше решение и действие, ни изгражда като хора.
Времето не се връща и миналото си остава минало. Всеки иска да може да промени нещо назад, но.. няма как.
И лошо, и хубаво - всичко идва и заминава.
Не влагай мисли и енергия за хора, които вече нямат реална стойност за теб - тези, които са те тормозили и другите, с които ти не си се държала добре. Това се случва абсолютно всеки ден навсякъде по света.
Безсмислено е и вредиш на самата себе си.
Винаги ще има кой да те обсъжда. Такива сме хората.. Не плащай данък обществено мнение!
Не живей за мнението на другите.
И съм сигурна, че едва ли толкова много те говорят, колкото ти самата си въобразяваш.
Аз за себе си съм чувала какви ли не неща, но се научих да не ми пука.
Бъди смела и с вдигната глава! Предполагам си 20 .. тепърва те чакат хубави моменти, че да тормозиш с такива неща.
Бъди здрава и преследвай щастието си!
Уважавай първо себе си и после другите!

ж,27

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 6bbc046999
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Знам какво ти е. И мен много пъти ме обиждат. Според мен не е трябвало да се променяш. Те са тези, които се нуждаят от промяна, а не ти. За твоят проблем мога да ти дам само един съвет- винаги бъди себе си, защото всички останали роли са вече заети! Тези, които те обиждат не са важни за теб. В смисъл обръщай внимание на хората които те обичат, а не тези- които те мразят. И знай, че винаги ще има някой, който не те харесва.

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: ae2ae79af8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Кой те тормози? Всички се пръскат по света. Не поддържам връзка с никого от училище, хората ги въртят нови неща и им дреме за времето някога. Я погледни с други очи малко. Кой му дреме какво е станало някога.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 62321b05c5
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Тези, които са се държали лошо с теб, игнорирай! Майната им! Ако имаш досег с такъв, не му отстъпвай за нищо! Относно другите, можеш да ги намериш един по един и да им се извиниш. Не, че това ще промени миналото, но е много според мен. Да намериш например 11 човека, да им разкажеш и тази история и да им се извиниш. Гарантирам ти, че ще намериш поне един истински приятел до края на живота си от тези хора.
Успех!

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 086d6a16d0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Към номер 4 и авторката.

Един непознат, ми беше писал във фб да се запознаем, а аз отказах, защото беше с фалшиво име - прякор, без снимка, нищо на профила и нямаме общи познати. Веднага ме блокира. След година или две, гледам си месинджър чатовете и виждсм непознато име, видях текста и се сетих кой е, защото не си пиша с непознати. Бях отблокирана и реших да му пиша - здравей, извинявай, че съм ти отказала да се запознаем, дано не съм те обидила. Тоя човечец, ме пита дали не съм болна от рак и дали не умирам, защото умиращите искали прошка. Стана ми много зле, защото преди няколко месеца - майка ми почина от рак.

Та, моето мнение е, че хората, които държат на нас и ние на тях - заслужават добро отношение и искрено извинение ако сме съгрешили пред тях. Това са и хората, които са в живота ни. Някой е бил, пък вече не е - значи не ни е близък, не е бил истински близък и добър с нас и за нас, както и ние за него.

В живота си срещаме много хора, повечето са ни кармични врагове, неизбежно е с тях да нямаме конфликти, важното е да се учим един от друг и да не задълбочаваме отношенията си с тях, а едно извинение, вместо да потуши, може да запали нечий тлеещ огън на омраза към нас.

 
  ...


...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 0457201f18
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   От авторката:
Вие сте страхотни, благодаря на всички ви. Не очаквах тази подкрепа. За жалост с тези, които съм се държала зле на по-късен етап имаха възможността да ме опознаят и да видят, че съм готова на всичко за близките си. С повечето се разбрах, останаха хората, които никога не са ме познавали, а са чували само слухове за мен. Те изобщо не са си говорили с мен, но говорят на другите. Чувала съм няколко пъти вече от мои близки да ми казват този и този каза това и това за тебе.
Прави сте, че аз сама постоянно го мисля и това ми пречи, ще се опитам да променя нещата от тук нататък.
Радвам се, че някой ме разбра и ме подкрепи. БЛАГОДАРЯ ВИ!

 
  ... горе^
преди: 5 години, 9 месеца
hash: ea4388676c
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   От номер 1:

Ами, опитай се.. Не е нещо, което е невъзможно да промениш.
Понякога напълно непознати хора могат да те разберат много по-добре, отколкото близки или приятели.

Поздрави! :)

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: e8fe55638c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   И аз съм с горе-долу същото минало. И аз мразя родния си град, а ако пък срещна някой съученик, направо полудявам. В същото време ми е мъчно, че нямям роден град, който да обичам, познати от миналото, които да обичам. Като дърво без корен. Намерих възможност да се заселя в друг град и въобще не съм се колебала. Надявам се и ти да имаш такава. Чудя се обаче след колко години ще се почувствам като коренячка на новото място и дали ще изобщо ще дойде този ден.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker