Нямам желание за нищо и така провалям връзката си - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (83461)
 Избор на редактора (153)
 Любов и изневяра (18924)
 Секс и интимност (9898)
 Тинейджърски (18725)
 Семейство (4009)
 Здраве (6853)
 Спорт и красота (3605)
 На работното място (1599)
 Образование (4711)
 В чужбина (1052)
 Наркотици и алкохол (835)
 Измислени истории (700)
 Проза, литература (1321)
 Други (11067)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Нямам желание за нищо и така провалям връзката си
преди: 3 месеца, 11 дни, прочетена 564 пъти
Привет на всички!

Отчаяна съм и не знам към кого да се обърна.

Жена на 27 съм и имам връзка от 4 години с мъж на същата възраст. От доста време имаме огромен проблем, който е в основата на разправиите помежду ни - в 95% от случаите не искам да правим нищо. Той редовно ми предлага да отидем на кино/концерт/балет/излет/ексукурзия/изложба и т. н., но аз все сумтя, че ми е скучно и не ми се занимава. Почти всяко негово предложение да "направим нещо" среща непробиваемата стена на моето нежелание. В мнооого редки случаи се навивам или предлагам аз, но са все неща, които на мен биха ми били интересни (и, да ви кажа, хич не са много). Обикновено се разхождаме или киснем в нас. Често, когато ми говори за интересите и хобитата си, аз блея някъде другаде и трудно се концентрирам върху това, което казва. Като резултат, той се чувства нехаресван, защото отказвам инициативите му и не проявявам интерес към заниманията му. Обясни ми, че чувства преграда между нас, че не можем да имаме пълноценна връзка и единство, след като реагирам негативно на всичко, което той предлага. Това трябва да избие някъде - среща се с приятелите си, сред които направо става нов човек. И е съвсем естествено, след като не мрънкат, че всичко е досадно и безинтересно, а напротив - животът им тече на пълни обороти. Той и хората от компанията му ме канят да излизаме заедно. На мен, естествено, не ми се занимава, но също така виждам как се преобразява, когато е сред (не)познати позитивни и весели хора. Боли ме, когато знам, че с негативизма и нежеланието си за каквото и да е, само го затормозявам. Каза ми, че има нужда да филтрира напрежението, което създавам у него. И така се получава омагьосан кръг - аз съм кисела и бездейна -> той и другите са точно обратното -> аз искам да съм като тях, но не мога и се ядосвам -> карам се с него, защото ревнувам от останалите и му завиждам, че може да се забавлява и да има живец в себе си.
Пределно ясно ми е, че проблемът, е най-вече в мен. Никога не съм била супер дейна и общителна личност, но през последните години, стана съвсем зле. Нямам хобита, нищо не може да ме заинтригува за повече от няколко дни - започвах да свиря на инструмент, купих си фотоапарт, екип за катерене и какво ли не още. Омръзна ми и продадох всичко. Записах се в доброволчески програми - едва ги изтърпях и повече не повторих. Не се интересувам от нови познанства и нови хора - всички ме дразнят или просто не ми се занимава. В същото време се чувствам ужасно самотна. Нищо не ми носи радост, нищо! Трудно ми е да поддържам връзка с приятелите си - уговарянето на най-елементарна среща се превръща в цяла епопея. Разбира се, след 2-3 часа аз вече искам да се прибирам и да стоя сама, въпреки че се чувствам ужасно.
Виждам всички компании по заведения или градинки - смеят се, говорят си, разправят къде са били и какво са правили. Аз се изпълвам с яд и омраза първо към тях, а после към себе си. Аз нямам какво да кажа, нищо не съм преживяла, защото нямам желание, а ми се ще да имах. Гледам познати с половинките си - записали са се заедно на танци и изглеждат толкова сладки! Имам добра работа, имам и доста свободно време, не е това причината... негативизъм, обезверяване, досада и отчаяние. Сигурно има причини за тях, но за много хора животът не е бил розов, а са успели да съхранят мечтите, амбициите си и радостта от живота. Отвратително е, когато знаеш какъв е проблемът, но нямаш силата да го решиш. Опитах се да бъда по-отворена към всичко и всички, да се правя на весела, да симулирам и стискам зъби, но претърпях пълен провал. Не съм очаквала друго де.
Приятелят ми каза, че не иска да се разделяме, защото ме обича, но мисли, че това ще е най-доброто решение. Напълно го разбирам, станала съм една марда, която трови живота на другите, заради собствения си болен мозък. Моля за съвети.

Благодаря!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 месеца, 10 дни
hash: c33b3ae49b
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Посети психолог. Това съвсем сериозно. Хубаво е, че осъзнаваш проблема. Сама няма да се справиш, нужна ти е помощ от специалист. А и колкото и търпелив да е човека до теб... това не се търпи. Така че ако искаш нормални отношения с другите.... действай!

 
  ...
преди: 3 месеца, 10 дни
hash: d8a82405e3
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Изследвай си щитовидната жлеза. Ако там всичко е в ред... Депресия е мисля. Психотерапевт ти трябва. Да разбереш защо е така и да се измъкнеш от това състояние.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker