Споделена история от Любов и изневяра |
Съвет за любовно решение
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 1111 пъти
Здравейте!
Аз съм жена и в близките няколко часа една жена ми каза и показа, че би желала да бъдем повече от приятелки за кафе. Преди години съм имала контакти с жени за проба, не е нещо съвсем ново за мен и не е нещо, което ме плаши. Също така имам приятелки, които са с жени години наред, така че еднаквия ни пол някак не ме смущава.
С тази жена си изкарвам чудесно. Тя има много качества, които търся в партньора си. Най-важното е как ме кара да се чувствам - в това отношение е без забележки.
Обаче тя има влиятелна позиция в обществото, което малко ме плаши. Преди време излизах с един мъж, който беше също общопризната личност и измъкването от него бе много драматично. А понякога връзките ми просто не се получават, аз съм си особен човек. От тази гледна точка не знам дали пак да се захващам с човек, който има възможност да ми срине много живота, ако се разделим и не е съгласен с мен, че това трябва да се случи. Какво ви е мнението за това? Струва ли си? От предишната ми връзка ми останаха само горчивите спомени от раздялата, не свързам човека с нищо хубаво, а за да бъдем три години заедно е имало нещо хубаво.
Другото, което малко ме притеснява е, че всъщност от гледна точка на позицията си тя няма как да заяви открито сексуалната си ориентация. Поне на този етап, разбира се. След 20 години може да е друго. Нооо това ме смущава. В смисъл не виждам нужда да парадираш с партньора си, нямам нужда от ласки на обществени места, но за мен е естествено да не се притеснявам кой в каква ситуация ще ме види и действам първосигнално. Опасявам се, че може да й издъня постигнатото, тъй като просто не съм свикнала да правя нещата тайно. Свиква ли се?
Честно казано, единственият вариант който виждам пред нас е да видим няколко месеца как ще се чувстваме една с друга, а след това да напуснем България заедно и да започнем живота си някъде, където не я познават. Но правилно ли е да влизаш във връзка с такова изискване? Според мен нея за момента я е хванало желанието да бъда с нея, така че ще се съгласи, но морално не знам дали имам право да желая нещо такова от някой. С много труд е постигнала каквото е направила до сега, а аз ще пожелая да захвърли труда си на вятъра. И аз ще напусна хубава работа и ще разваля прекрасно наредения си живот, но не губя толкова много.
Бихте ли ми дали отговори на горепосочените въпроси и общ съвет дали да оптиаме да бъдем заедно? Ако може игнорирайте това, че сме от един пол. Мъжете не са свършили, сигурна съм че някъде по света е този за мен, но Божа работа кога и дали ще се срещнем и познаем.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 11885d4f89 |
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: af8939714c |
|
2. Не, и то не заради друго, а поради факта, че в теб винаги ще има едно притеснение, което ще пречи на връзката. Друг е въпроса дали ще е основателно.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: babf6da094 |
|
3. Ако имаш чувства, ако я обичаш, не се колебай. Но постави въпроса пред нея за притесненията ти. Сподели, че искаш, ако някога скъсате, то да не ти създава проблеми.
Ако нямаш чувства към нея, също и го кажи, нека не започвате в заблуда.
|
|
