Споделена история от Любов и изневяра |
Кое да избера-приятелството или любовта..
преди: 13 години, 25 дни, прочетена 2755 пъти
Здравейте. Момиче, на 22 години съм. Преди 3 години приключих 2-годишна връзка, след която останах много наранена и объркана. Завърших средното си образувание и отидох да работя в друг град. Бях погълната от живота, запознах се с много нови хора, започнах много приятелства, работех излизах всяка вечер и живота мми беше всичко, от което има нужда едно 19 годишно момиче. Започнах да забравям момчето, което ме нарани. Срещнах други 2! Едното момче ми беше колега, а другото от моя град. И двете момчета са с 2 години по-големи от мен, коренно различни един от друг. Често пътувах до родния си град и започнах да излизам с момчето от там. Между нас започна бурна сексуална връзка и си обещахме че в повече няма да прерастне. С другото момче никога нищо не е ставало, изживяхме едно страхотно лято само като приятели, но и двамата знаехме че трябваше да стане нещо повече. И двамата се желаехме, но премълчахме всичко. Лятото свърши, прибрах се в родния си град, момчето с което се виждах се влюби в мен, реших да пробвам и до ден днешен сме заедно. Бях луда по него. Той е всичко, което някога съм търсила. Обича ме и през тези 3 години не спря да ми го показва и доказва. Знам че с това момче мога да имам прекрасно бъдеще, ОБИЧАМ ГО с цялото си сърце... Но преди няколко месеца започнах да чувствам че не е достатъчно. Аз съм по импулсивна и обичам да рискувам, искам да опитам колкото мога повече от живота, искам да се чувствам влюбена... А той се примирява по-лесно с обстоятелствата и дори не показва недоволство. Неусетно дните минаваха и аз разбрах, че го обожавам с цялото си същество, но като приятел, а не като мъж. Имах възможност да замина за чужбина и приех. Помолих го да дойде с мен, да рискуваме заедно, да пробваме нещо различно, с надеждатата че ще събудя онази искра между нас, която е изчезнала. Той отново предпочете сигурното и ми каза че ще ме чака ако трябва и цял живот. Каза ми да пътувам, да пробвам, да работя докато намеря своя път в живота. Той щял да бъде там и да ме чака. Сега съм в Англия, смених 3 държави за 2 месеца, докато намеря това което ме устройва. Работя и се чувствам добре, но нещо липсва. Липсва ми чувството да съм влюбена, липсва ми страстта. Исках да дойде, да вървим един до друг, да преоткрием любовта си, а той иска да ме чака. Имаме си пълно доверие, той е най-близкият ми приятел, влюбен е до уши в мен и е готов да заложи живота си на карта заради мен. Осъзнавам всичко това и съм му благодарнА, и винаги ще бъда. Осъзнавам че такива хора се срещат рядко, но чувствам че се обвързах рано. Бях на 17 когато имах 2 годишна връзка... дори не бях се оттърсила напълно от нея, когато срещнах сегашния си приятел. Той е готов за семейство и ми каза че когато се наситя на живота извън бг ще ме чака за да бъдем завинаги заедно. Така... проблема е следния-преди да замина започнах да си пиша с момчето, с което работих онова лято. Онова, с което така и не се осмелихме да бъдем заедно. Онова, с което чувствах че имаше нещо недовършено, преди да е започнало. Дойде до моя град, той живее в съседен. Видяхме се, пихме кафе, казах му за моята връзка. Сподели че чувства, че е трябвало да пробваме когато можехме, опита да ме целуне, дръпнах се и нямах смелостта да му кажа че се чувствам по същия начин. Каза ми че няма да направи нищо, за да развали отношенията с приятеля ми, но е искал да разбере дали и след 3 години ще се чувства по същият начин... не ми каза отговора и не попитах. Знам го, но не исках да го чувам. Продължихме да си пишем като приятели. Разбрах, че и той иска да замине в чужбина, но така и не каза къде. Водехме дълги приятелски разговори дори и по телефона. Криех това от приятеля ми и се чувствах гузно, но колкото повече се сближавахме, толкова повече осъзнавах, че може би съм направила грешният избор за себе си преди 3 години. Заминах и спряхме да си пишем. Преди 3 седмици пристигнах в Манчестър, започнах работа и на 3тия ден го видях. Видяхме се пред съседния хотел, там работи. Стояхме и мълчахме, и двамата не разбрахме какво става... Дали съдбата е виновна? Прегърна ме и ме попита какво правя тук... Сякаш се надяваше да съм го потърсила и намерила. Виждаме се почти всеки ден, прекарваме много време заедно, а аз започвам да се влюбвам както никога до сега. Всичко е различно, излизаме, забавляваме се, харесва ме едни и същи неща. От 2 години искам да скочим с бънджи с приятеля ми, но го направих чак сега с това момче. Знам че с него живота ми ще бъде изпълнен с предизвикателства и весели моменти и много много страст. Излязохме преди няколко вечери, пийнахме и в момент на слабост преспах с него. Бях по щастлива от всякога. Иска да е с мен, каза ми го веднъж и каза че няма да го повтаря. Каза че е готов да се бори за мен. От тогава отказвам да се видим, искам да реша сама. Каза ми да помисля какво искам от живота си и че ако искам да съм с приятеля си - ще изчезне от живота ми, за да не чувстваме това напрежение между нас. Не искам да изчезва, не и този път. Знам че трябва да опитаме, знам че съм влюбена. Но не искам да нараня човека до себе си- най-добрият ми приятел. Не искам да страда, толкова много сме преживели заедно и толкова много сме правили един за друг. Незнам как да постъпя... Да рискувам ли? Да бъда ли с това момче? Да послушам ли сърцето си? Да направя ли това, което искам? Да се отдам ли на живота? Или на да направя компромис със себе си и да продължа по пътя, който поех преди 3 години. Знам, че няма да намеря отговора тук, но имах нужда да споделя.
|
