Споделена история от Любов и изневяра |
Връзка или игра на его
преди: 5 години, 8 месеца, прочетена 1417 пъти
Пише ви едно много объркано момиче на 19 години, което явно се е забъркало в голям филм.
Ще започна от самото начало...
Всичко започна от декември. Запознахме се с моето момче покрай неговия брат. Той е на 24 и много красив мъж, който всички момичета в града знаят и искат. В началото просто си контактувахме, аз ходех там, където работеше, просто да го видя. Разговорите с него бяха много приятни. Една вечер решихме да се видим на кафе и след края той ме изпрати до нас и ме целуна. Явно това беше началото.
Всичко отначало ми беше малко странно. Повечето от хората в обкръжението му са главно пияници, леки момичета. Той работи в хотел и там постоянно отсядат такива хора. А за неговите момичета в миналото да не говорим каква е бройката....
Аз пък съм момиче, което не познава много хора, просто защото се интересувам главно от себе си, мутри и такива неща изобщо не искам и да знам. Почти не съм била с момчета. Просто ценя себе си и не мога да бъда с всеки. Но той единственото нещо, за което може да разказва, са различните му клиенти като проститутки, за колко момичета са го харесвали, с коя е бил, коя каква е, кой как си е изкарал парите- законно или не. И той самия колко е горд със себе си.
Наистина не ми даваше поводи да се съмнявам, че съм единствена за него. Искаше да ходим навсякъде заедно, гордееше се, че е с мен.
Твърдеше, че чувството да е с мен е уникално. Той просто знаеше, че за разлика от другите момичета, аз съм наистина негова и само негова. И досега никой не ме е имал така, както той. Казваше, че на 24 е възраст, в която иска сериозно момиче до себе си и наистина да е отдаден изцяло на нея, защото това вече е период, в който трябва да погледнеш сериозно на живота.
Но аз малко се плашех от него. Имайки предвид средата му, не знаех дали ще ме нарани или не и винаги се държах дръпнато. Не му казвах, че го искам, че ми липсва, че изпитвам нещо. Мислех просто, че е играч. И затова до известна степен се карахме постоянно. Въпреки че вътрешно в себе си умирах за него. За пръв път бях лудо влюбена.
Той често пък се сърдеше за някакви дреболии- защо съм спала много, какво съм правила, искаше винаги да се съгласявам с него, защото той е по- мъдър и по- узрял и повече опит има в живота.
Една вечер, точно преди Коледа, отидохме на дискотека и там той постоянно излизаше на някъде с неговия приятел. Уж все до тоалетната отиваха и се връщаха след 4-5 минути и така няколко пъти. Накрая с моята приятелка решихме да отидем да ги видим какво правят наистина, а се оказа, че в тоалетната ги няма, нито отвън. Върнахме се, а те стояха до масата- явно се бяхме разминали някак. Но явно изобщо не бяха забелязали, че ни няма. Нито ми беше писал или звъннал да види къде сме, нито нищо.
После с моята приятелка излязохме отпред за малко, за да видим едни нейни познати, а когато тръгнахме да се връщаме, забелязахме как моя човек и неговия приятел си тръгват!? !?
Казаха, че уж идвали при нас и да ходим до съседното заведение, че там било по- забавно. Аз казах, че мисля да се прибираме вече, бяхме се разбрали да спим вкъщи, но той ме убеди, че ще изпият една бира и тръгваме.
Влязохме вътре и те къде се замотаха- изгубихме се. Звънях, звънях- никой не отговаря. Писах- същата работа. Накрая го видях да си говори с някакъв познат и изобщо не забелязал, че ме няма. Попитах го не си ли гледа телефона, а той ме попита- Защо, звъняла ли си ми?
Както и да е, застанахме на една маса и седнах да го чакам да си изпие бирата, а той си танцуваше и изобщо не бързаше.
Помолих го да си тръгнем вече, защото много се изморих, а той каза, че иска да си допие бирите и тръгваме, но аз се подразних и му казах, че си тръгвам, а той каза, че като си ги допие ще дойде вкъщи.
Аз се прибрах самичка в 3 часа през нощта и легнах вкъщи да го чакам.
... По едно време се събудих, бях задрямала докато го чакам и видях, че е 6:00 часа, а него го няма. Така и не дойде. Реших да не го търся, нямаше да се унижавам допълнително, но странното беше, че и той не ме потърси. И така ден, два, три, месец, два...
Не разбирах какво става и какво се случва. Нямаше нито чао, нито нищо. Явно просто беше игра на инати. Но аз нямаше да се унижа да го потърся, имайки в предвид, че съм го чакала цяла нощ.
Преживях го много трудно. Най- вече това, че нищо не беше изяснено между нас. Исках поне един разговор да проведем и да се разберем завинаги заедно ли сме или не сме.
Той ме беше махнал от приятели във фейсбук, изобщо далеч от всякакъв контакт с мен. А той по принцип с предишните си приятелки след като се раздели си сменя телефонния номер, всичко. И никога не се връща.
Един ден след три месеца той ме потърси. Мислел за мен, семейството му постоянно му говорили колко съм свестна, добра, а пък той съжалявал, че нещата се развили така. Имало много неизяснени разговори между нас. Не бил спал с друга през това време. Въпреки че една моя приятелка, която го имала в приятели, ми изпрати снимка, че той качил как целува друго момиче. Но според него той излязъл само няколко пъти с нея.
Казвах му, че между нас едва ли ще се получи нещо отново. М*мка му, тъкмо го бях забравила.
Той въпреки това не спираше да се интересува от мен как съм, какво правя. Не го очаквах честно казано. Обикновено е горделив човек и не би постъпил така, пък и след първия мой отказ мислех, че още повече ще си нарани достойнството и няма да ме потърси повече.
Опитвах се да си втълпя, че не искам този човек в живота си, но вътрешно знаех, че много го искам.... И на именния му ден го потърсих. Казах му, че имам да му кажа нещо много важно.
Беше ми много трудно, но му признах, че никога не съм спирала да мисля за него и всъщност е първия човек, когото съм обичала и искам до себе си. Досега никога не съм си разкривала чувствата и просто реших, че е време да опитам да се пречупя.
Поговорихме и така се събрахме. Той дори спря да се вижда с неговите приятели, всяка свободна минута отделяше за мен, а в леглото си пасвахме идеално бих казала.
Но тук идва това НО!!!
Той ми даваше цялото си време и всичко, за да бъда щастлива, но изискваше това, от което той се лишава, да се лишавам и аз. Въпреки че аз дори настоявах да се вижда с приятелите си, защото искам с мен да се чувства свободен и щастлив, не като затворник.
Сърдеше се, когато се видя с някоя приятелка, дори с майка ми когато излизах, когато спя до късно и не му пиша или си легна прекалено рано.
На изпращането ни от училище уж нямаше проблем да съм със съучениците си на ресторант и дискотека, но вечерта в дискотеката той също дойде с неговата компания. Бяха на отделна маса, но все пак бяха там. Когато едно момче от класа се доближи до мен за част от секундата видях как моето момче вече беше при нас и започна да се кара с него. Искаше да го бие, каза, че мен никой освен него не можел да ме докосва. Подлудявал от мисълта, че някой ме докосва. Охраната го изведе от заведението, а аз се притесних. Тръгнах да го търся и го засякох по стълбите, където той каза, че не иска да разговаря с мен.
Тогава аз си тръгнах с няколко човека и той ме настигна, беше съвсем пред входа на заведението и имаше доста хора. Хвана ръката ми пожела да ме прегърне, много пъти настояваше да го прегърна пред всички. Помоли ме да остана при него, но аз отказах, дръпнах се и се прибрах. Очаквах декемврийската вечер да се повтори и той никога повече да не ме потърси, но на сутринта той го направи.
Поговорихме, обясних му всичко. Уж всичко беше наред. Много му говорех постоянно за всичко и постепенно той започна да се отпуска и да не ми прави проблеми когато се виждам с приятелки, позволяваше ми да излизам. Промяната беше голяма.
Но имаше един голям проблем. Когато се разделихме с него зимата, аз приех една работа на морето при хора, при които съм работила миналата година. Работата е точно такава, за каквато мечтая и такава, за каквато искам да уча. Бях приела и оставаха два месеца да замина. Трябваше да съм там просто юли и август.
Първо, че не исках да отказвам, защото ми е мечтаната работа. Второ- това са много честни и точни хора, които осигуряват стаж, опит, добро заплащане, осигуровки- всичко.
Той настояваше да ми намери работа в нашия град- съвсем различна от моята, но ако съм искала парите, съм могла да работя близо до него. Аз му обясних, че не е до парите, просто рядко мога да получа такова предложение и то за работа, която ми доставя удоволствие. А и знам колко трудно е да се намерят качествени работници и не исках в последния момент да прецаквам хората и да им кажа- " Аз няма да идвам, намерете си друг"... и то да го направя заради човек, с когото не мога да знам на следващия ден заедно ли ще сме или не.
Мислех, че той ако ме обича наистина ще ме изчака и ще ме остави да направя това, което ще ме направи щастлива.
Той изобщо не искаше да заминавам, карахме се постоянно, искаше да сме заедно, да ми даде уж всичко през това време, да се сближим още повече, но аз в крайна сметка заминах.
Все пак се съгласих на компромис със себе си и с риск да ми се разсърдят от хотела, казах че няма да замина на 1 юли, а на 15. За да имаме повече време с моето момче и дори да успеем да отидем с него на едноседмична почивка.
Там с него си прекарахме супер. Разбирахме се идеално, дори не ми се тръгваше. Но ми направи впечатление, че малко се дразнеше, когато исках да чуя майка ми. За други хора и не помислях да се чувам, защото той настояваше, че когато сме заедно е грозно да си използваме телефоните и да си пишем с други хора, дори само да видим как са. За 7 дни с майка ми съм се чула сигурно 4-5 пъти за 2-3 минути. А когато веднъж баща ми се обади, въпросът беше - " Той какво иска, не може ли да се оправи сам? "
Както и да е... дойде време да замина за морето. Уж бяхме говорили да няма караници, спорове, че всичко между нас ще си е наред. Но той всеки ден намираше с какво да се заяжда с мен, говореше ми да го оставя намира, не искал такава връзка.
Например пише ми нещо какво правя, аз му отговоря след 15 минути, а той започва защо не му отговарям веднага, какво толкова правя, с кой си говоря или пиша друг, да си работя и да не го занимавам...
После пък гледах да му отговарям веднага, стараех се да му пиша често, а той започна да се сърди какво съм правила на тази работя, като по цял ден си седя на телефона и какво изобщо търся там, като и вкъщи мога да си седя на телефона.
Не си вършех работата добре в стремежа си да не го карам да се чувства зарязан. И това ясно се виждаше. Шефовете постоянно ми правеха забележки, че съм разсеяна и т. н.
Посредата на работния процес си взех три дни почивка, защото с него бяхме канени на сватба. Никой не почиваше, но с риск да излезе зле, помолих за тях и ми ги отпуснаха. Струваше ми доста солидна сума, за да измина всички тези километри, за рокля, прическа и т. н., но исках да бъдем с него. Той ме чакаше на автогарата, очакваше, че няма да се върна на морето, но аз му казах, че трябва да се върна за още една седмица, просто трябва поне до края на сезона да остана, не мога да си тръгна посредата на август. Просто още 7 дни.
На самата сватба присъстваше и майка му, там тя започна да ми говори разни неща, че всичко било благодарение на нея, че той е с мен благодарение на нея, че на почивката с него съм отишла благодарение на нея, че дори на сватбата съм благодарение на нея. И че един вид дали ще съм с него или не, отново зависи от нея. Почувствах се много тъпо и го извиках настрана и му казах това нещо, на което той много се ядоса и тръгна към нея да й иска сметка и да ме защитава, но аз успях да го убедя, че не е редно да го прави, просто исках да знае тя какво ми е наговорила, и че ако се държа по различен начин към нея, да не се чуди защо имам такова отношение.
Връщайки се при нея на масата, тя беше доста пийнала и започна пред всички гости да му удря шамари, мен да ме дърпа за ръцете. Да ни нарича всякак, блъсна една жена върху столовете, тя падна. Едвам я удържаха. Каза ми, че в тях не съм била добре дошла, а после пред всички гости ми се присмя и каза, че снахата й щяла да я моли да влезе в тях.
Сватбата свърши, прибрахме се и стана време да се върна за последните 7 работни дни, уж с моя човек бяхме говорили, че всичко е наред, после сме постоянно заедно, нямаше проблем, но той ми каза, че майка му му била казвала, че мен никога нямало да ме има, все съм щяла да пътувам на някъде, да не съм до него и той явно й повярвал, скара се с мен и 4-5 дни изобщо не ме търсеше.
Накрая разбрах, че с нея са решили да отидат на почивка за 3 дни близо до нашия град и му написах, ако иска да дойде при мен за една вечер, да ме вземе от работа и да преспим при мен, а следващите два дни да ги прекараме заедно с него и майка му. Той се съгласи и дойде при мен за една вечер. Аз се бях подготвила. Бях взела скъпо вино, храна, стая бях подготвила. И на следващия ден отиваме при нея. Стараех се да забравя всичко минало с нея, но тя още от вратата ме посрещна с въпроса дали ще се бием. Уж на шега, но...
Тези два дни бяха пълен кошмар. Тя се опитваше да командва всякак. От това точно с коя паста за зъби да си мием зъбите, караше ме насила да ям разни храни, дори изпи остатъка от виното ни. На плажа се разсърди, че съм си постелила кърпа, а не сме лежали на общ чаршаф. Настояваше да използвам нейния сешоар, да се къпя с нейния шампоан. Вечерта ни влизаше в стаята и ни слагаше уж да спим, сутринта да ни буди... абе по- зле и от децата.
Едната вечер се напи и ме заплаши с полиция и кръв. Каза, че за детето си убивала.
А аз много се изплаших, защото за бившите му приятелки тя наистина им е правила мръсно.
Откакто се прибрахме вкъщи той постоянно спи вкъщи, но се сърди защо аз не спя у тях. Казах му, че заради майка му няма да отида. А той я защитава, все едно тя така си се държала с всички. А аз не искам да ходя в нейния дом. Искам да сме заедно, да спим заедно и да се будим заедно, но в тях докато тя е там, аз няма да стъпя. За което той спря да ми говори. Каза, че такава връзка не може. Не могло да не искам да спя в тях, той щом ме кара, значи щял да се погрижи всичко да е наред. А пък аз си имам достойнство.
Другото, което много ме плаши е, че той постоянно ми натяква, че вече е почти на 25 и повечето му връстници си имат семейства и деца и на него вече му е време, защото вече стане ли на 29- 30 било късно, а пък и желанието се убивало.
А аз не съм готова за деца. Сега ми предстои тепърва първа година да следвам висше. Работа, кариера. Дори мисълта за деца ме плаши.
А когато той заговори за тази тема и аз кажа, че има време или нещо подобно, той започва да се сърди, че съм говорила за това все едно е нещо, което никога не искам да нямам, ако нямам желание да имам деца от него по- добре да му кажа. И такива работи.
Караме се за някакви супер дребни неща. Например онази вечер той беше на работа и ми се разсърди, че съм му казала, че си лягам в 11 и каза, че на следващия ден щял да си има работа и нямало да има време за мен. Аз казах добре и през деня си намерих доста задачки, които да свърша, а той после ми се разсърди защо не съм го викала. Все едно не съм искала да ходя никъде с него. Не искам да прекарвам време с него.
Снощи все пак спа вкъщи. Казах му, че съм дала последните си пари за да купя продукти да му направя закуска, а той дори не стана и не дойде в кухнята. Аз съм била виновна, защото през нощта съм се нацупила и не съм го викнала. Накрая дори не разбира, че той не е прав. И постоянно изкарва мен виновна.
Има много неща, които мога да разкажа, но просто няма да ми стигне времето за всичко. Усещам някак си, че не е човекът за мен може би, но имам чувства към него и ме е страх да сложа края, а изобщо не съм щастлива. Всеки ден са караници. Единствено любовта в леглото се получава бих казала и това е. А и не знам ако сложа края, майка му и той как ще реагират. Те са много агресивни хора и не ги интересува нищо. Дори обичат да правят мръсно на хората.
Как бих могла да се избавя от ситуацията и да се справя с този човек? Вие какво мислите?
|
